Зейн Грей
Легионът край границата (15)

Глава 15

Тайните срещи на Джоана с Джим, които продължиха много нощи след това, не изглеждаха свързани с голяма опасност, защото девойката умееше да обуздава бързината и нетърпението на своя любовник с щедри целувки и нежни милувки. Скоро обаче за нея стана ясно, че при това състояние на духа, в което се намираше Джим, целувките и страстните любовни думи бяха сериозна грешка от нейна страна. Не само заради това, че тя сама излагаше себе си на силно и много опасно изкушение, а главно защото нейните страстни думи и целувки действуваха върху Джим като искра в буре с барут. Джоана схвана грешката си едва след като бе късно да я поправи.

През последните седмици разумът на девойката се беше чудно изострил, а и всичките й сетива бяха станали по-живи и по-възприемчиви. Златото пораждаше и развиваше най-лошите пороци и най-долните страсти у хората. Атмосферата на Алдър-крийк не закъсня да упражни пагубното си влияние и върху Джоана. Девойката съжаляваше затова развитие на характера си, но все пак беше достатъчно проницателна, за да разбере, че съдбата й бе отсъдила да следва училището на природата, за да може да се утвърди в живота.

Над нейната душа отново легна жестокото бреме на съмнението: какво ще се случи сега? Понастоящем тук, в Алдър-крийк, опасността не изглеждате толкова страшна като по-рано, но ако на Клийв или на Келс би се случило някое нещастие, тя ще има да преживее големи страдания. Тези двама мъже нощем спяха под сянката на дебнеща ги жестока смърт, а денем вървяха по тънката кора на вулкан.

Джоана все повече се плашеше от разкритията, които правеше всяка нощ, когато Келс приемаше хората си в хижата. Младото момиче едва намираше смелост да подслушва, но положението я принуждаваше да върши това. Тя считаше, че събитията са решителни за нейната участ и затова искаше на всяка цена да бъде в течение на техния развой. Но дори и да не беше така, се чувствуваше увлечена от жив интерес към голямата игра на бандата, което също я караше да наостря ушите си.

Колкото повече слушаше Джоана, толкова по-твърдо ставаше убеждението й, че предстои неизбежна катастрофа, която ще реши и нейната участ. Тази увереност държеше девойката в едно напрежение, което тя едва понасяше, макар че имаше твърде неясна представа за ужасите, които щяха да се случат. Джоана само предчувствуваше, че ще станат страхотии. Приключение като нейното, което бе започнало така трагично, не можеше да завърши другояче, освен със страшен удар на съдбата, който само с един замах окончателно ще разруши всичко. Но надеждата, която крепеше Джоана, беше несъкрушима. Заедно със страха в нея живееше и огнената смелост на влюбена жена. Една нощ, когато Джоана опита да се противопостави на Джим и да му държи лекция по благоразумие, понеже рискува да се издаде с постоянно растящата си дързост, тя се натъкна на буквално умопобъркан човек.

— Ще те измъкна през прозореца навън! — извика Джим с дрезгав глас, прилепи горещото си лице към нейното и направи опит да осъществи заканата си.

— Хайде, разкъсай ме на парчета! — отговори Джоана, измъчена и отчаяна. — Смъртта за мене ще бъде спасение!… Ти… ми причиняваш… такава болка!

— Болка! — прошепна той хрипливо, сякаш не можеше да схване смисъла на думите й.

Изведнъж го облада разкаяние. Започна да моли Джоана за прошка. Гласът му зазвуча разбито, дрезгаво, умолително. Разкаянието му, както и всички други чувства у него през последно време, беше пресилено, некрасиво и съдържаше тръпчивия вкус на отровената от злато кръв. Той вдигна такъв шум, че Джоана, която повече от всякога се страхуваше да не бъдат открити, успя да го успокои с голяма мъка.

— Вижда ли те Келс често… през последните дни? — запита Джим внезапно. Джоана винаги се бе страхувала от този въпрос, защото знаеше, че ще й бъде неизбежно поставен. Тя се накани да излъже; чувствуваше, че ще бъде най-правилно да постъпи така, но това се оказа невъзможно за нея.

— Всеки ден — промълви тя. — Моля ти се… Джим… не се грижи за това. Келс се държи почтено… отнася се с мене безупречно… а ти и аз… ние двамата разполагаме с толкова малко време да бъдем заедно.

— Велики Боже! — извика Клийв.

Джоана почувства как тялото му затрепери под нейните милувки.

— О, ако ти разкажа с какви заповеди отпраща той своите бандити… ти би… го убила, когато спи.

— Разкажи ми — отговори Джоана.

Тя изпитваше непреодолимо желание да узнае цялата истина.

— Не… А какво прави Келс… когато те посещава всеки ден?

— Беседва с мене.

— За какво?

— О, за всичко, само не и за работата, която го задържа тук. Той бъбри с мене, за да избяга от собствената си личност.

— Ухажва ли те?

Джоана замълча. Какво можеше да направи тя с този Джим Клийв, който се бе преобразил безнадеждно?

— Говори!

Ръцете на Джим сграбчиха девойката с такава груба сила, че тялото й се прегъна. Сега тя започна да се страхува от него така силно, както по-рано се страхуваше за него. Но заедно с това изпита и искрен гняв.

— Да, разбира се.

Джим Клийв повтори първата от думите й, изруга страшно и скръцна със зъби.

— Ще сложа край на всичко това!

Очите на младежа — големи, мрачни и диви — се втренчиха в блещукащите звезди.

— Не можеш. Аз принадлежа на Келс. Би трябвало да имаш достатъчно благоразумие, за да го проумееш.

— На Келс ли принадлежиш!… За Бога! Какво право има над тебе този престъпник.

— Правото на притежанието. Силата е право тук, около границата. Нали ти сам си ми казвал това стотици пъти? Не владееш ли и ти своето злато с правото на силата? Такъв е законът на тази граница. Разбира се, Келс ме е отвлякъл. Това не може да се отрече. Но сега, в настоящия момент, съм в ръцете му, представлявам негова собственост. Той се държи много внимателно и любезно спрямо мене. Напоследък разглеждам неговото поведение под светлината на законите край границата и тръпна пред ужасните възможности, които тия закони дават в ръцете му… Все пак от всички мъже, които срещнах тук около границата, намирам, че Келс е най-малко заразен от златната треска. Той разпраща хората си да убиват за злато; би продал и душата си, за да получи възможност да проиграва златото си. Но все едно, е по-мъжествен от…

— Джоана! — прекъсна я Клийв грубо. — Ти обичаш този бандит!

— Ти си луд! — избухна Джоана.

— Да, и аз започвам да вярвам това — отговори Джим с мрачна сериозност.

Изправи се, ръцете му освободиха девойката и фигурата му се издигна над нея като зловеща сянка.

Но Джоана държеше страхливо ръката му и когато той я дръпна, за да се освободи, трябваше да положи големи усилия, за да го задържи.

— Джим! Къде отиваш!

Той застана за момент неподвижен, черна фигура сред мрака на нощта, силует от черен мрамор.

— Искам да отида в хижата.

— Защо? — прошепна Джоана.

— Трябва да убия Келс.

Джоана обви двете си ръце около шията на Джим, облегна глава на гърдите му и го обхвана здраво в прегръдките си; обзета от отчаяние, тя се опитваше да обмисли как да посрещне този момент, от който дълго време се бе страхувала. Но каква полза от нейните опити? Тук царуваше силата на злото! Жертвоготовност, надежда, смелост, благородство, вярност — всички тези качества тук нямаха стойност. Хората бяха въплъщение на жестоки страсти. Те изпитваха само жаждата за богатство, докато смъртта витаеше над тях. Жените бяха създания, за които мъжете жадуваха и за които се бореха, но душата на жената нямаше никакво значение за тях.

Джоана знаеше всичко това. Жестоката действителност я отчайваше и тя беше почти склонна да сложи оръжие, но внезапно мозъкът й бе пронизан от мисълта за Гулден и това й вдъхна нови сили. Джоана вдигна глава и още веднъж помоли Джим да се опомни и не върши глупости. Тя приповтори всички известни аргументи и познати изрази. Схващайки отлично, че този път всичко виси на косъм, девойката дълбоко се развълнува и гласът й доби нова, непозната интонация.

Джоана не преставаше да заклева буйния си любовник да се вслуша в гласа на разума, да остави нея да го ръководи, да се бори срещу диващината, която е взела връх у него. Но всичко бе напразно! Джим се закле, че ще убие Келс и всеки бандит, който би дръзнал да застане срещу него, за да му попречи да освободи Джоана от нейния затвор. Джим Клийв бе побеснял от желание за борба и не искаше да слуша, когато девойката започна да му рисува последиците от неговото поражение: ако Келс умре, тя може да изпадне в много по-тежко положение. В отговор Джим започна да се подиграва с нейния необясним и болезнен страх от Гулден. В края на краищата младежът остана непоколебим.

— Джим!… Джим! Разкъсваш ми сърцето! — прошепна девойката жално. — Ох, какво да правя?

Джоана разтвори ръце и пусна Джим. Тя се призна за напълно победена. Клийв стоеше занемял, сякаш не чуваше покъртителното ридание и хълцанията, които раздрусваха тялото на Джоана. Внезапно се наведе над любимата си.

— Съществува само едно нещо, което може да ме спре. Ако го направиш, няма да убия Келс. И ще изпълнявам дословно всяка твоя дума.

— Какво е то? Говори!

— Да се омъжиш за мене! — прошепна той с треперещ глас.

— Да се омъжа за тебе! — извика Джоана.

Тя беше изненадана. Започна да се страхува, че Джим си е загубил разсъдъка.

— Говоря ти напълно сериозно. Омъжи се за мене. Ах, Джоана, желаеш ли… желаеш ли да го направиш? Тогава всичко ще изглежда съвсем друго. Ще получа нова опора, нови сили. Не искаш ли да ми станеш жена?

— Джим, аз бих се чувствувала най-щастливото момиче на света… ако… ако само бих могла да се омъжа за теб! — едва промълви тя.

— Но искаш ли… искаш ли? Кажи да! Кажи да!

— Да — отговори Джоана в своето отчаяние. — Надявам се, че ще бъдеш доволен от моята дума. Но за Бога, каква полза има сега да говорим по този въпрос?

Фигурата на Клийв се удължи и порасна, сякаш затрепери от докосването на нервните й ръце. След това той я целуна… целуна я по-иначе, отколкото я бе целувал досега. Джоана чувствуваше, че той изпитва някаква боязън, блаженство, нещо, което досега не бе забелязала в неговото държание.

— Слушай ме добре — зашепна Джим. — Долу в лагера живее един проповедник. Аз го посетих… и говорих с него. Той се опитва да насажда доброто в този човешки ад. Зная, че мога да му се доверя. И ще му се доверя… достатъчно. Утре вечер, по това време, ще го доведа тук. О, ще бъда предпазлив. И тук, пред прозореца, той може да ни венчае. Джоана, съгласна ли си?… Каквито и опасности да ни заплашват… това ще означава моето спасение!… Страдах толкова много. Сърцето ми изгаря при мисълта, че ти никога не би се съгласила да се омъжиш за мене. А постоянно говориш, че ме обичаш!… Докажи това на дело!… Моя съпруга!… Говори, момиче, само една твоя дума ще направи от мене истински мъж!

— Да!

При тази единствена дума тя прилепи устните си в неговите с цялата си душа. Усещаше как той трепери. Но в следния момент се откъсна от нея.

— Чакай ме утре по това време — прошепна той. — Не губи кураж… Лека нощ.

* * *

През тази нощ Джоана сънува страшни, мъчителни сънища. Следният ден протече като бавно влачеща се, недействителна вечност. Тя яде твърде малко от храната, която й бе донесена. За пръв път отказа да приеме Келс в стаичката си и остана съвършено безразлична към неговата загриженост. Гласовете и разговорите в стаята на бандита този ден не я интересуваха. Дори силните и гневни викове при едно спречкване между Келс и хората му не можаха да приковат вниманието й.

Към залез-слънце младото момиче издаде снагата си навън от малкото прозорче. Едва сега, когато златото по върховете избледня и сенките под скалите се сгъстиха, тя започна да чувствува действителността. Лъчите на залязващото слънце се отразяваха в белите, разкъсани облаци по небето. Досега Джоана не бе виждала такъв великолепен залез. Слънцето разливаше златисто сияние над цялата долина. Но скоро това сияние започна да избледнява и постепенно картината се размъти. Дрезгавината се спусна бавно и след нея настъпи мракът, но той все още продължаваше да се раздира от проблясъците на залеза.

После настъпи нощта. Джоана възприемаше с крайно изострена чувствителност това, което вълнуваше нейното аз или ставаше вън от нея, в природата: светлина и мрак, звуци и тишина, страх и надежда, скръб и радост.

Джоана се ослушваше. Безмълвие ли цареше наоколо, или се чуваха звуци? Лекият нощен ветрец носеше от далечината неясно ехтене, толкова тихо, че не бе възможно да се определи дали е действителност, или е самоизмама. Това беше далечният шум на лагера — борбата за съществуване, двубоят със смъртта, дивият живот в непрекъснато движение и промени… Чудният глас на златото, стръв и алчност, борба и смърт — всичко това владееше душите и сърцата на хората.

Изведнъж слабият екот на лагера бе заглушен от плисъка на реката, която течеше плавно и сънливо върху гладките камъни. Водата бързаше да отмине по-скоро край тези орди от подивели хора, които я замърсяваха със злато и кръв. Ще успее ли реката да избистри и прочисти своите води по пътя си към морето, щом навлезе в долините? В плисъка на реката звучеше нетленната и безсмъртна мелодия на природата, на вечността; но всичко друго, което сега ставаше около бреговете й, беше само временно и нетрайно дело на човека и златото.

Само когато се вслушваше напрегнато, Джоана долавяше тия тайнствени звуци; но щом вниманието й отслабнеше, безмълвието започваше да й тежи като бреме и смущаваше душата й. Това не беше безмълвието на Загубения каньон, а мълчанието на самотата, в която чезнеше душата на девойката. Да, тя се намираше тук, на земята, но никой не можеше да чуе предсмъртния й вик. Може би само грохотът на лавините или бученето на морето биха смекчили отчасти нейното чувство на абсолютна самота.

Джоана дишаше свежия въздух, но страх изпълваше душата й. По вдлъбнатата в почвата пътека сякаш безшумно се движеха силуети — привидения и човешки същества, духове и призраци, които следваха един подир друг.

Само Джим да дойде най-после, за да го види, че е здрав и читав и се намира в безопасност! Вече стотици пъти й се бе сторило, че вижда неговия силует да се измъква от горичката, по-черен и от сенките на нощта. Само да го зърне, да почувствува ръката му и всичкият й страх ще изчезне. Любовта е нещо, което човешкият дух не може да изследва и проумее. Любовта бе лишила Джим Клийв от разум; любовта бе внедрила добри чувства и благородни пориви в черните глъбини на едно мъжко сърце; любовта бе направила жена от едно момиче. И тази велика любов не би могла да загине; в края на краищата, тя сигурно ще възтържествува над злото. Шум от леки стъпки наруши тишината; Джоана зърна движеща се сянка и обърканите й чувства се сляха в едно-единствено остро и мъчително — сладостното чувство от настъпването на дълго очакван момент.

— Джоана… Джоана! — чу се нежен шепот.

Девойката се обади и дишането й замря.

Сянката се раздели на две сенки, които се приближаваха все повече към прозорчето и ставаха все по-големи. Джоана не беше в състояние да различи коя от двете сенки е Джим, докато той не я докосна.

— Любима моя, ето ни и нас най-сетне… Това е духовникът — каза Джим с тон на щастливо момче.

— Пст! — прошепна девойката. — Не говори така високо… Слушай!

Келс тъкмо имаше среща с неколцина от членовете на легиона. Джоана дори различаваше неговия рязък и суров тон, острия глас на Пирс и провлечения говор на Хенди Оливър.

— Имаш право. Ще се държа по-спокойно — отвърна Клийв тихо и предпазливо. — Джоана, ще трябва да отговориш на няколко въпроса.

Джоана бе докосната от лека ръка и чу мек и приятен глас. Този глас прозвуча съвсем различно от всички човешки гласове, които девойката бе чувала досега край границата.

— Как се наричате? — запита духовникът.

Джоана каза името си.

— Разкажете ми нещо за себе си. Този млад човек… се отнася почти като насилник. Не съм убеден напълно. Все пак бих желал…

— Не мога да ви разкажа много неща — отговори Джоана бързо. — Аз съм честно момиче. Нищо не ми пречи… да… да се омъжа за него. Обичам го. И желая много да му помогна. Ние… двамата се намираме тук в крайно лошо положение. Но не смея да кажа нещо повече от това.

— Имате ли навършени осемнадесет години?

— Да, отче.

— Вашите родители правят ли някакви възражения срещу този момък?

— Нямам родители. Чичо ми, при когото живеех, преди да ме отвлекат в тези страшни места, обича Джим. И винаги е изказвал желание да се омъжа за него.

— Тогава протегнете му ръката си.

Джоана почувствува силното стискане от пръстите на Джим и това беше единственото нещо, което й се струваше действително в този момент. Двата черни силуета пред прозореца се сливаха с нощния мрак. Тя чуваше жалния вой на самотен вълк и това усилвате още повече призрачната унесеност, в която бе изпаднала. Чуваше и собствения си глас, който трепереше, повтаряйки шепнешком думите на свещеника. И успя да схване смисъла на няколко думи от леко произнасяната молитва. След това единият от двата черни силуета мълком се отдръпна и изчезна безшумно в нощта. Девойката остана насаме с Джим.

— Мила Джоана! — прошепна младият човек. — Свършено е! Най-после!… Целуни ме!

Джоана му протегна устните си; целувката на Джим сега бе по-нежна — не толкова буйна.

— Ах, Джоана, едва мога да повярвам, че наистина се съгласи да се омъжиш за мене! Просто не мога да повярвам… Твой съпруг!

Тези думи изтръгнаха Джоана от нейния унес и разсеяха мъката, която я бе обхванала. Остана само едно сладостно чувство: нежната любов, която сега бе станала стократно по-силна.

В този момент, когато Джоана лежете в силните прегръдки на Клийв, когато мълчанието беше толкова дълбоко и упоението толкова красиво, тя чу тежкия удар на револвер върху масата в стаята на Келс.

— Къде е Клийв?

Беше гласът на главатаря — строг, заповеднически. Джоана усети как Джим трепна. После мускулите му се изопнаха.

— Не мога да го намеря — отговори Червения Пирс. — Същото беше и снощи, и миналата вечер. Всяка нощ по това време Клийв просто изчезва… Не бих се учудил, ако някоя от тукашните жени го е омотала в мрежите си!

— Сигурно отива да спи. Не знаеш ли къде се намира леглото му?

— Не!

— Тази работа трябва да сполучи на всяка цена и затова трябва да я свърши Клийв.

— Хайде де! — подигра се Пирс. — Гулден се кълне, че ти никога не би успял да принудиш Клийв да свърши някоя работа. Същото казвам и аз!

— Иди и потърси Клийв!… Дявол да ви вземе всички! Ще ви покажа, че Клийв е дисциплиниран мъж!

След малко Джоана чу тропот на тежки ботуши и шум от меки стъпки по земята пред хижата. Тя зачака със затаен дъх. Усещаше как бие сърцето на Джим. Момъкът стоеше изпънат и вдървен. И той като Джоана се вслушваше. Имаше такъв напрегнат вид, като че очакваше да чуе тръбите на второто пришествие.

— Ало, Джим — разнесе се гръмкият зов на Червения Пирс.

Неговият вик разкъса безмълвието, удари се о скалите, произведе отривисто ехо и заглъхна в далечината.

* * *

Викът на Пирс беше така повелителен, че Джим Клийв сякаш изведнъж забрави младата си съпруга, тя го пусна, без да произнесе нито дума. Да, преди още Джоана да се опомни напълно, Джим изчезна и силуетът му се сля със сенките на нощта. Джоана зачака, като се ослушвате със затаен дъх. Зад хижата цареше пълна тишина. Младата жена вярваше, че Джим ще успее да се промъкне около дървената постройка под закрилата на нощната тъмнина и ще се озове на пътя пред вратата. А какво щеше да стане след това? Този въпрос сякаш я лиши от разсъдък.

Джоана прекара дълги минути, облегната върху рамката на малкото прозорче. Колко много се различаваха тези минути от онези сладостни и упоителни мигове, които току-що бе изживяла! Внезапното сътресение й бе причинило шемет, изпълвайки сърцето й с тъпа болка. Как сурово и безмилостно бе прекъснал гласът на разбойника краткото блаженство от тяхното отношение! Джоана се бе върнала отново към печалната действителност. Ето че пак се явявате необходимост да дебне в съседното помещение през цепнатината между дъските. Сега обаче Джоана изпита силна погнуса от това. Подслушването й се струвате вече като жестоко изпитание и тя се бавеше да отиде до стената. Помъчи се да разбере какво става само по слух. Но Келс и хората, които се намираха при него, бяха замлъкнали. От време на време Джоана чуваше търкането на ботуши по пода и скърцането на хлабавите дъски. Тя продължи да чака, ослушвайки се. Нищо не се чуваше. Страхът и безпокойството най-сетне я накараха да прилепи очи към наблюдателната дупка.

Фенерите горяха; вратата бе широко отворена. Един-единствен поглед върху Келс бе достатъчен да покаже на Джоана, че главатарят е потиснат и загрижел. Хенди Оливър не се намираше в обикновеното си нехайно и весело настроение. Червеният Пирс седеше мълчалив и мрачен, а в ръката му димеше лула, която, изглежда, бе забравил. Джеси Смит въсеше лицето си. Освен тях присъствуваше още и Бейт Ууд. Той изглеждате съвсем равнодушен към събитията, които ставаха около него.

Внезапно по пътя пред хижата се разнесе шум от бързи крачки и погледите на всички се устремиха към вратата. Тези крачки бяха добре познати на Джоана. Изведнъж устата й пресъхна и езикът й се схвана. Към каква участ отиваше Джим Клийв? Какво го очакваше! Как твърда и решителна беше походката му! Тъмната фигура на младия мъж прекоси осветения кръг пред вратата и влезе в хижата. Джим се показваше дързък и хладнокръвен, но имаше уморен вид, който вероятно беше престорен.

— Добър вечер, момчета! — каза той.

Само Келс отговори на поздрава му, като го измери с любопитен поглед.

По липата на останалите разбойници се четеше подозрителност.

— Чу ли вика на Пирс? — запита Келс ненадейно.

— Дори и да бях мъртъв, щях да чуя грозния му рев — отговори Клийв грубо. — Право да ви кажа, този рев никак не ми харесва. Идвах по пътя за насам и съм готов да се обзаложа, че всеки човек в лагера го е чул.

— Откъде знаеш, че именно Пирс те вика?

— Познах му гласа.

Държанието и видът на Клийв напомниха на Джоана оня час, когато го бе съзряла за пръв път в Кябин Гълч. Наистина сега той не беше толкова бледен и мършав, но погледът му бе все така остър; това, което тогава беше безумно лекомислие, сега изглеждаше студена и съзнателна храброст. Клийв бавно измери с поглед лицето на Пирс. Джоана потрепери, защото почувствува това, което не подозираше никой от разбойниците: Пирс се намираше на косъм от смъртта. Джоана прочете неговата присъда в мрачния поглед на Джим.

— Къде прекарваш времето си през последните нощи? — запита главатарят на бандата.

— Интересува ли те това, щом не си имал нужда от мене? — отвърна младият човек.

— Да, интересува ме. Пращах да те търсят. Не можаха да те намерят.

— Всяка вечер съм бил тук за храна.

— Аз не говоря с хората си посред бял ден. Известен ти е часът за нашите срещи. А никога не си присъствувал на тях.

— Трябваше да ми кажеш. Откъде бих могъл да зная, че съм длъжен да участвувам в срещите?

— Може би тук имаш право. Но къде прекарваш вечерите си?

— Долу в лагера. Повечето време играя на фаро. Но нещастието започна да ме преследва.

— Пирс твърди, че си се прилепил към полата на някоя от тукашните жени — каза Келс.

— Пирс лъже! — изсъска Клийв.

Движенията му бяха светкавични. Само за един миг той застана срещу Пирс и допря револвера си о хълбока на бандита.

— Джим, не го убивай! — извика Келс и скочи.

Червеното лице на Пирс побеля като платно. Той остана неподвижен, като изваян от камък, а погледът му, изпълнен със смъртен страх, се прикова в револвера на Джим Клийв.

Бандитите стояха като парализирани от смайване.

— В състояние ли си да докажеш своето твърдение? — запита Клийв тихо, но твърдо.

Джоана беше уверена, че ако Пирс разполага с доказателства, които биха замесили и нейното име в тази разправия, сигурно нямаше да остане жив достатъчно време, за да може да говори.

— Клийв… аз не зная… нищо — произнесе Пирс с прегракнал глас. — Предполагах само… че е замесена някоя жена!

Клийв бавно отпусна револвера и отстъпи назад. Очевидно за него думите на Пирс бяха достатъчни. Но Джоана почувствува инстинктивно, че Пирс излъга.

— Ще трябва да бъдеш малко по-внимателен, когато говориш за мене — предупреди го Клийв.

Келс, който беше почти престанал да диша, силно изпъшка през стиснати зъби и избърса потта от челото си.

— Джим, вярвам, че не си пиян?

— Не.

— Но си раздразнен?

— Разбира се. Както виждам, Пирс ме е очернил в твоите очи?

— Не. Криво ме разбираш. Ред няма нищо против тебе. Пък и нита той, нито друг някой би могъл да те очерни пред мене.

— Радвам се. Може би действувах малко прибързано. Но напоследък съм свикнал да не прахосвам времето си — отвърна Клийв. — Важното е, че не изпитвам лоши чувства… Пирс, желаеш ли да ми протегнеш ръка? Или предпочиташ да ми станеш враг, търсейки случай да ми отмъстиш за моята постъпка?

— Естествено, ще ти протегне ръка — заяви главатарят на бандата.

Пирс действително подаде ръка на Клийв, но явно против волята си. Той бавно се овладявате. Обидата, която му бе нанесъл Джим, сигурно щеше да му тежи дълго време.

— Келс, какво искаш от мене? — запита Клийв.

— Джим, ти си един голям коз в моите ръце — започна главатарят многозначително. — Подкрепи играта ми… и два пъти ми спаси живота. Държа извънредно много на тебе… Ако ми помогнеш и тоя път, заклевам ти се, че един ден ще ти се отплатя достойно… Съгласен ли си да ми помогнеш?

— Да — отговори Клийв с твърд глас, но лицето му побледня. — В какво се състои работата?

— По дяволите, работата стои много зле! — извика Келс и мрачната сянка по лицето му стана още по-гъста. — Гулден разцепи моя легион. Той подмами повече от половината ми хора. Оттогава те са непрекъснато пияни и се държат като побеснели. Сами са поели работата в свои ръце. И ти като мене можеш лесно да предвидиш какъв ще бъде резултатът от всичко това. Лагерът е заприличал на вулкан и бълва огън и пламък. Някой от тази пияна паплач се е разбъбрил. Ние вече не сме сигурни за живота си нито секунда. Виждам навсякъде, че подозрението ме дебне. Предложих да нанесем някой голям удар и след това да избягаме към границата. Но нито един член на бандата не подкрепи моето предложение. Всички желаят да продължават волния си, разпуснат и безумен живот в този лагер. Прочее, нашата дейност е не само сериозно спъната, но става почти невъзможна… докато… докато… Но може би още не е късно. Пирс, Оливър, Смит — най-добрите членове на моя легион — ми декларират своята вярност. Ако всички държим здраво един за друг, може би все още има възможност да спечелим победата. Но също и те ме заплашиха, че ще разкъсат нашия съюз. И всичко това само заради тебе!

— Заради мене ли? — възкликна Клийв.

— Да. Но това не е причина да изтеглиш сега револвера си. Не забравяй, че обеща да ми помогнеш… Джим, въпросът се отнася до следното: цялата банда, всеки един поотделно, вярва, че ти ме мамиш!

— По какъв начин? — запита Клийв и побледня.

— Всички смятат, че ти си човекът, който е бъбрил. На тебе приписват вината за растящата подозрителност в жителите на лагера.

— Хайде де, те се заблуждават напълно — заяви Клийв със силен и звучен глас.

— Зная това. Помни, че не питая никакво недоверие спрямо тебе. Готов съм да се закълна в твоята невинност. Но Пирс…

— Значи пак Пирс е — прекъсна го Клийв мрачно. — Нали ми каза преди малко, че той не е правил опит да ме очерни пред твоите очи?

— И действително не е правил. Той само изрази своето убеждение. А има право да стори това. Той и всички останали. Но с две думи ще ти изложа същността на работата: всички те смятат за предател, защото си честен човек.

— Това не мога да разбера — отвърна Клийв бавно и проточено.

— Джим, ти пристигна на кон в Кябин Гълч и предизвика няколко свади. Но не си бандит. Присъедини се към моя легион, но пак не стана бандит. Тук си се държал само като честен златотърсач. Това подхождате на моя план и допринесе полза. Но твоето поведение не се нрави на хората ми. Ти работиш всеки ден, направи богата находка, в Алдър-крийк всички те уважават и почитат! Никога не си извършил нещо безчестно. Да, дори не би се опитал да играеш фалшиво на карти и за торба злато. А тъкмо това ти вреди в очите на моите хора. Те не са способни да оценят твоето държание достойно, така както аз го оценявам. Не могат да разберат, че ти си толкова честен, колкото и храбър. Те вярват, че ти ни мамиш, че си ни предал. Не желая да упреквам нито Пирс, нито когото и да било от поддръжниците си. Живеем във време, когато разумът на хората, доколкото го имат, се помрачава и престава да функционира. Техните мозъци горят. Очите им не виждат нищо друго, освен злато, уиски и кръв. Нищо повече. Така или иначе, радвам се, че бандата не отрича възможността да е изпаднала в заблуждение и затова е решила да ти даде един шанс, за да ми помогнеш.

— Един шанс!

— Да. Определят ти работа, която смятат подходяща тъкмо за тебе. Ще се нагърбиш ли с нейното изпълнение?

— Трябва — отвърна Клийв.

— Бях сигурен, че няма да откажеш да оправдаеш пред бандата моята вяра в тебе. Щом веднъж извършиш смело бандитско дело, всички бандити ще започнат да се кълнат в тебе. След това ще се съберем да изработим план, по който да се справим с Гулден и разколническата му група. Те са тръгнали по най-късия път, който ще ги отведе направо до въжето на палача! Ще погубят собствените си глави, но ще счупят и нашите!

— А каква… работа е предвидена за мене?

Клийв произнесе своя въпрос с голяма мъка. Пот изби от неговите пори и влажната коса прилепна по челото му. Той загуби оня израз, който го отличаваше като смел човек и отново заприлича на момче — плахо, подгонено, смутено.

Преди да заговори отново, Келс отклони погледа си встрани. Виждаше се, че му е противно да принуди Клийв да изпълни определената му задача. В този мъчителен момент Джоана почувствува, че водачът на бандитите заслужава нейното уважение — дори и да не съществуваха никакви други причини — само заради съчувствието, което той засвидетелствуваше към Джим.

— Познаваш ли един златокопач на име Крийди? — попита Келс бързо.

— Човек с дрезгав глас, къс, дебел, по телосложение много прилича на Гулден, само не толкова едър, с червена четинеста брада? — запита Клийв.

— Никога не съм го виждал — отговори Келс. — Но Пирс го познава. Подхожда ли на Крийди описанието, което направи Клийв.

— Той познава точно своя човек — отвърна Пирс.

— Добре, това е ясно — продължи Келс, който започваше да се разгорещява от тази „работа“. — Въпросният Крийди носи тежък пояс, пълен със злато. Блики не се мами никога. Другарят на Крийди е заминал за Банак с вчерашната поща. Ще отсъствува няколко дена. Крийди работи мъжки, повече от мнозина други. Случва му се понякога дори да заспи от умора през време на вечерята. Не принадлежи към числото на пияниците. Тромав е и дебелоглав. Най-удобното време да се свърши тази работа са първите часове на нощта — веднага щом жертвата угаси светлината. По-напред трябва да се запознаеш с разположението на палатката му. Тя се намира в края на малък канал, непосредствено до един изсъхнал бор. Утре вечер, щом се стъмни, ще се промъкнеш през канала… твърде предпазливо… ще дочакаш удобния момент… и бързо ще го ликвидираш!

— Да го ликвидирам ли? — запита Клийв със схванат глас.

Очите на Келс — стоманени, студени, пронизителни — изпуснаха искри. При мисълта за грабежа на злато той бе забравил човека, който стоеше пред него.

— Походното легло на Крийди се намира в онази страна на палатката, която е срещуположна на дървото. Не е нужно да се промъкваш вътре в палатката. Срежи платното, което е вехто и почти прогнило. Убий Крийди с ножа си… Вземи пояса му. Бъди смел, предпазлив и бърз! Това е твоята задача! Е, какво ще кажеш сега?

— Много добре — отговори Клийв мрачно и напусна хижата с тежки крачки.

* * *

След излизането на Джим, Джоана продължи да стои на поста си. Беше загрижена за лошото положение, в което бе изпаднал нейният мъж, но не се опасяваше ни най-малко, че Джим би могъл да таи сериозно намерение да изпълни плана на главатаря. За Джим бяха настъпили критични моменти, следователно и за нея. Тя нямаше и понятие какво ще предприеме младият мъж; но знаеше положително какво няма да предприеме.

Келс хвърли тържествуващ поглед към Пирс.

— Казах ти, че момчето ще държи за мене. Досега не съм му давал конкретна задача.

— Много добре. Тогава моите предположения се оказват неоснователни, шефе — отвърна Пирс.

— Вярвам, че му е било много жално, но се държа храбро — каза Хенди Оливър. — Келс има право, Ред, ти напразно си втълпяваш в главата излишни грижи!

— Възможно е. Но все пак ще е по-целесъобразно да натоварим Клийв в изпълнението на една определена задача, макар да е честен човек.

Всички се съгласиха с това, а и Келс също бавно кимна с глава.

— Джек, аз намислих друга и по-хубава задача за младия Клийв — чу се гласът на Джеси Смит, чието лице се изкриви от характерното му хилене.

— Сега пък няма да престанете да го натоварвате все с нови задачи — отвърна Келс. — Какво предлагат?

— Преди малко ти намекна за един план, който ще ни сдружи отново — нас, остатъците от бандата. Трябва да се справим и с този дебелоглав Гулден.

— Разбира се, имаш пълно право — отговори Келс сърдито и хвърли към Смит поглед, който говореше, че е готов да посрещне с радост всяко негово предложение.

— Никога не съм се страхувал да изказвам мнението си — продължи Смит. Ухиленото му лице отново стана сериозно и устните му се свиха твърдо. — Гулден трябва да умре, ако не желаем да загинем всички!

— Ууд, какво ще кажеш ти за това? — попита Келс и очите му се стесниха.

Бейт Ууд кимна утвърдително с бликнала радост, сякаш го бяха запитали нещо относно готварското му изкуство.

— А ти, Оливър, какво ще кажеш за това?

— О, макар че съм готов да дочакам с най-голямо удоволствие момента, когато ще видя Гулден увиснал на въжето, все пак, ако ме натовариш, съгласен съм да взема участие в играта, за която Джеси е готов да раздава картите — отговори Хенди Оливър.

След това Келс се обърна към Пирс и по лицето му се изписа адска радост:

— А ти, Ред?

— Бих казал веднага да, ако аз не бъда заставен да взема лично участие в тази история — отговори Пирс със злъчен смях. — Гулден няма да пожелае да умре така лесно. Той винаги носи в себе си пълни револвери. Обзалагам се, че дори цялата ни банда да го притисне към стената на тази хижа, той ще изпрати повечето от нас в ада, преди да успеем да го ликвидираме.

— Гул спи сам, но никой не знае къде — каза Хенди Оливър. — И не можем лесно да го измамим. Ред има пълно право. Как ще успеем да го убием?

— Момчета, ако желаете да ме изслушате, ще узнаете как — заяви Джеси Смит. — Това е истинската задача за младия Клийв. Той може да свърши тази работа. Сигурно е, че Гулден никога досега не се е страхувал от жив човек. Но нещо у Клийв го плаши. Не зная какво е това нещо. Трябва да насъскаме Клийв против Гулден. Той ще го предизвика на открита борба, където го намери, и ще го застреля с револвера си!… Готов съм да се закълна, че така ще стане.

— Джеси, това е най-великолепната идея, която някога ти е хрумвала — каза Келс с кротък глас. Очите му блестяха. Свойствената му властна сила отново се отпечата по лицето му. — Щом веднъж той бъде отстранен от пътя ни…

— Шефе, значи това ще бъде втората задача на Джим Клийв? — запита Пирс с любопитство.

— Да — отговори Келс и челюстите му се изопнаха, което придаде жестоко изражение на лицето му. — Ако той изпълни тази задача, до края на живота ми няма да чуеш никакво недоволство от моя страна. И ще бъда готов да приемам храна от шепата на Клийв, подобно на негово вярно кученце.

* * *

Джоана не издържа да подслушва по-нататък. Тя се олюля, стигна леглото и се тръшна върху него. Както и да посрещне Джим положението, в което го поставяше задачата му да убие Крийди, тя знаете, че той нито за миг няма да се стресне пред плана да предизвика Гулден на двубой. Джим мразете Гулден, защото Джоана се гнусеше от него. Няма ли най-сетне да има край на тези вечни страхове? Докога щеше да се подхвърля тя от едно мъчение на друго?

Дълго време сънят отказваше да се яви. Джоана заспа много късно. През всичкото време я измъчваха страшни кошмари, които сякаш продължаваха цяла вечност и не я оставяха да се събуди.

Когато най-после настъпи денят, оказа се, че той не е по-добър от нощта. За Джоана този ден се проточи до безкрайност. Макар да се ослушваше напрегнато, тя не долавяше никакъв шум. Наистина в хижата на Келс почти никога не е имало такава пълна тишина. Останал бе само Бейт Ууд. Той се държеше още по-любезно от обикновено, по Джоана нямаше настроение да води разговори. Тя погълна храната си без охота и прекара дългите и скучни часове в гледане през прозореца или в лежане на леглото. Когато настъпи нощта, в хижата се появиха Пирс и Смит, но Джим Клийв не идваше. Хенди Оливър и Блики пристигнаха за вечеря.

— Страх ме е, че Джим няма апетит — забеляза Бейт Ууд замислено. — Днес не се е вестявал тук.

Някои от бандитите се изсмяха. Келс обаче, ако Джоана не се мамеше в преценката си, изпитваше като че ли гризене на съвестта. Лицето му отново бе добило онова мрачно, навъсено и заплашително изражение, което младата жена така добре познаваше. Докато другите бандити ядяха с голяма охота, водачът им хапна само няколко залъка. След като вечерята бе привършена, Келс отново започна да крачи нагоре-надолу с превита снага. За Джоана стана ясно, че бремето на едно ново престъпление вече тежеше на раменете му.

Разговорът на бандитите, който беше много повърхностен и приличаше на всеки обикновен разговор около лагерен огън, постепенно затихна; от време на време само се чуваше по някоя дума и накрая всичко потъна в мълчание. В този час от нощта Келс винаги упражняваше някакво потискащо въздействие върху другарите си. Разстоянието, което съществувате между главатаря и бандитите, се увеличаваше непрестанно, но това обстоятелство не проникваше в съзнанието на Келс. Той се държеше така, като че ли се намираше съвсем сам в стаята. Но често втренчваше поглед през вратата навън и сякаш се вслушваше в тишината на нощта. Естествено, главатарят очакваше връщането на Джим Клийв. Но дали се надяваше, че младият мъж ще изпълни възложената му задача? Джоана бе изпълнена с инстинктивна увереност, че Джим ще бъде достатъчно умен и изобретателен, за да измами Келс и цялата банда. Толкова неща, безкрайно много неща зависеха сега изключително от неговата ловкост!

Внезапно един от бандитите издаде леко възклицание. Ням като сянка, Джим Клийв влезе в хижата.

Сърцето на Джоана подскочи и замря. Ако Джим бе станал действително убиец, не би могъл да има по-страшен изглед. Той разтвори палтото си. След това изхвърли върху масата един черен предмет, който при удара издаде мек, заглушен звук. Предметът беше кожен пояс, натъпкан със злато.

Клийв беше бледен като смъртник. Но щом Келс зърна пояса, в миг забрави съществуването на Джим. Ръцете на бандита, сякаш лапи на хищен звяр, сграбчиха пояса, вдигнаха го във въздуха и измериха вероятната му тежина. Всички други бандити също при гледката на златото, се натрупаха около водача си и напълно забравиха Джим.

— Двадесет фунта! — извика Келс и в гласа му прозвуча чудно въодушевление.

— Мога ли да го претегля и аз? — запита Пирс с алчен вид.

Джоана чу и видя цялата тази сцена. След това, като през някаква мъгла, която не можеше да изтрие от очите си, погледът й падна върху Джим. Какво означаваше това страшно изражение, което бе застинало по неговото лице? Беше ли то престорено, роля, която Джим играеше с цел да измами Келс и бандата? Гледката на този пояс, здраво натъпкан със злато, започна да изпълва Джоана с ужас, който растеше непрестанно. Джим беше донесъл златния пояс на златокопача Крийди. Нима в своето горещо желание да остане близо до младата си жена и да я спаси от лапите на бандитите бе удържал думата, дадена на Келс, и бе извършил това страшно престъпление?

Джоана се олюля и падна по гръб върху леглото си; було премрежи очите й, було обгърна душата й.