Зейн Грей
Легионът край границата (12)

Глава 12

Последното нещо, което Джоана чу, бяха тези горчиви думи, с които Клийв подиграваше сам себе си. Те прозвучаха в нейните уши и отекнаха като надгробен звън в изтерзаната й душа. Девойката се тръшна върху леглото си всред непроницаемата тъмнина, чувствувайки се смазана от непоносимото бреме, което съдбата бе стоварила върху нейните плещи. Замоли се на Бога да не я оставя да види новия ден. Но когато отвори очи и зърна светлината на утрото, тя разбра, че е прекарала дълги часово в забрава, в сън, подобен на летаргия.

Тялото й беше студено и вдървено. Девойката бе пролежала без завивка през дългите нощни часове. От момента, в който бе паднала върху леглото, Джоана не бе помръднала и пръст, покрусена от горчивите думи, с които Клийв бе изявил готовност да влезе в легиона на Келс. На Джоана й се струваше, че от онзи момент бе преживяла дълги, безкрайни години. Тя не можеше да си припомни нито една мисъл, която да бе занимавала мозъка й през тези черни часове. Но въпреки всичко в нейната дута се бе оформило едно твърдо решение: днес тя ще разкрие своята самоличност пред Джим Клийв, ако ще това да струва живота и на двамата. Джоана реши, че смъртта е за предпочитане пред вечния страх и ужасната неизвестност, които непрекъснато я терзаеха. А що се отнася до Джим, него смъртта поне щеше да предпази от престъпления.

Джоана се изправи на крака и се олюля: свят й се виеше. Ръцете й трепереха, кръвта й се качваше от сърцето в мозъка, дишането й причиняваше болка. Свали маската, изми лицето и среса косата си. В първия момент й хрумна мисълта да излезе навън с открито лице, но веднага отхвърли тази идея. Безумната смелост на Клийв оказа влияние и върху нея. Джоана не се колебаете вече и знаете, че никой не може да я спре.

Тази сутрин Келс беше весел и възбуден. Отрупа девойката с комплименти. Каза й, че скоро ще напуснат тази самотна котловина и тогава Джоана ще види най-величествената драма през живота си — голямата находка на злато. Как мъжете залагат само на една карта цяло състояние, изгубват го, засмиват се и се връщат в своите изкопи. Каза й още, че ще я заведе в Сакраменто и Сан Франциско, за да й купи всичко, каквото би пожелала душата на една девойка. Келс беше развълнуван, бъбрив, непредпазлив — обладан от възторг. Той виждаше вече да се осъществяват най-дръзките му мечти.

Утрото беше доста напреднало. Пред хижата се шляеха около десетина бандити, всички развълнувани като Келс. Вече се извършваха приготовления за проектираното пътуване към златоносните полета. Бохчи и товари се развързваха, преглеждаха се и отново се опаковаха; поправяха се юзди, седла и оръжия; дрехите се изкърпваха с непохватни пръсти. Конете се подковаваха — трудна и неприятна работа както за хората, така и за самите животни.

Щом някой конник се зададеше откъм склона — а конници се задаваха почти всяка минута, — всички бандити зарязваха работата си и се спущаха стръвно към новопристигналия. Името на Джеси Смит лежете върху устните на всички. Джеси можеше да се появи всеки миг и да потвърди разказа на Блики за откритите баснословни богатства.

Погледите на бандитите изглеждаха на Джоана жълти като лъскаво злато. Тя беше виждала вече мнозина търсачи и копачи на злато, чиито очи издаваха странен златоцветен блясък — под омаята и опиянението от жълтия метал; но никога не бе виждала толкова омагьосани от златото хора, както тук — в бандитския лагер на Келс. Внезапно Джоана откри, че въпреки общото възбуждение, влиянието, което нейната личност упражняваше върху бандитите се бе засилило още повече отпреди. Но сега това влияние бе някак си различно, особено. Девойката схвана отлично тази разлика, но напразно се мъчете да си обясни причината. Чудеше се каква промяна може да е настъпила в нейната личност. След това взе решение да бъде полезна на бандитите според силите си. Най-напред помогна Бейт Ууд. Той прояви към нея груба, непохватна любезност. Джоана не бе и подозирала, че би могла да направи тъжно впечатление някому до момента, когато Ууд й прошепна:

— Не се обезсърчавайте, мис. Може би всичко ще се нареди!

Тази забележка учуди Джоана. Тайнственото намигане на Ууд, искреното съчувствие, което проявяваше към нея — всичко свидетелствуваше за някаква промяна. Джоана изпитваше силно любопитство да узнае в какво именно се състои тази промяна, но се чудеше как да подхване издирванията си. Тя почувствува промяна в държанието на всички бандити. Реши да потърси истината от Пирс. Повика на помощ женската си хитрост, придаде на лицето си израз на безмълвна тъга и отиде при Червения Пирс. Той прояви към нея още по-голямо внимание. Бе престанал да гледа на нея само като на жена, която е в състояние да пробуди демона в неговото същество. Пирс не можеше да бъде друг, освен суров и вулгарен, но в неговото сърце имаше и състрадание. Джоана почувствува това състрадание, но схвана и друго едно чувство, което не можете да проумее. И този помощник на бандита Келс се държеше също така загадъчно като Ууд.

Джоана се залови да изкърпи една голяма назъбена дупка върху кожената жилетка на Червения Пирс. Той остана очарован от нейната услуга; опита се да я развесели с шеги и я обсипа с любезности. След като Джоана свърши кръпката, Пирс се огледа крадешком наоколо. После стисна силно ръката на девойката.

— Някога имах сестра! — прошепна той. И добави с непонятна, дълбока омраза: — Келс!… Той ще получи наградата си в лагера на златотърсачите!

Джоана се отдалечи от Пирс, учудена още повече. Очевидно тя виждаше проявите на някакво неизвестно, подмолно влияние. В мрачния поглед на Пирс девойката прочете дълбока и непресторена омраза към Келс и един злокобен намек — в неговото пророчество за злата участ на водача. Коя беше причината за внезапния интерес на бандитите към нейната съдба? Какво означава тази неочаквана враждебност спрямо Келс? Джоана чувствуваше суетния, безсмислен и трагичен характер на начинанието, което главатарят на бандата планираше. Това начинание не можеше да сполучи. В течение на няколко дни или седмици плановете на Келс щяха да донесат зловеща слава, опръскано с кръв злато и безумно картоигране. Но те бяха осъдени на неуспех, на пълен провал. Те криеха в себе си предпоставките за разгром и смърт.

Джоана тръгна от човек на човек, отнасяйки се с искрена и малко тъжна любезност спрямо всеки един от бандитите и мъчейки се да долови причините за необяснимата промяна в тяхното поведение. Но въпреки своята вродена проницателност тя не можа да узнае нищо положително. Девойката откри тайната едва когато отиде при малкия французин — Френчи. Този човек принадлежеше към друга раса. В дъното на неговото сърце дремеше едно чувство, дълго време потискано от безбожния и безпътен живот, който водеше. Но сега това чувство изплува от глъбините на душата му и се показа на повърхността — вроденото у французите уважение към жената.

Джоана в миг схвана всичко, сякаш откровението я бе осенило с бързината на светкавица: вчера всички тия негодници я презираха; днес те й засвидетелствуваха уважение. Следователно всички те вярваха в истинността на думите, които тя бе хвърлила с такова отчаяние в лицето на Джим Клийв. Те вярваха в нейната чистота, съчувствуваха й, уважаваха нейните усилия да отклони един млад човек от попрището на престъпник. Те бяха бандити, крадци, убийци, пропаднали хора, но всеки от тях сега си бе спомнил ненадейно за своята майка или сестра. Вярно е, че всеки от тези бандити поотделно, ако би притежавал девойката, както Келс я притежаваше, би постъпвал точно като него. Но това обстоятелство с нищо не променяше положението, каквото Джоана го виждаше и чувствуваше сега. Една странна непоследователност на характера вдъхваше на тези бандити омраза към Келс за една постъпка, от каквато никой от тях не би помислил да се погнуси, ако я извърши сам той. Както у Келс все още дремеше частица от благородство, искрица доблест всред извратените му идеали, така и у всички останали все още имаше запазена малка частица от доброто. Джоана изпита възвишено чувство, породено от нейната увереност, че никой човек не може да бъде съвършено лош. Изведнъж тя си представи отвратителния образ на великана Гулден, неговата абсолютна безчувственост, неговото поразително бездушие и я побиха тръпки. След това в нейното въображение изпъкна ликът на Джим Клийв, който не бе й повярвал, който бе направил съдбоносната крачка въпреки нейната намеса. Нима той се бе преобразил до такава степен, че вече не се поддаваше на никакво влияние?

Тъкмо в този момент, когато мисълта за Джим Клийв заплашваше да унищожи надеждата, която бе започнала да се заражда от промененото поведение на бандитите, вечно търсещите очи на Джоана забелязаха младежа. Джим Клийв се влачеше бавно, безгрижно, нехаен към себе си, с цигара между устните, със сини петна върху бялото си лице: съвършено въплъщение на пропаднал човек. Сърцето на Джоана се сви болезнено. Тя се спря за миг и остана неподвижна, борейки се срещу себе си. Чувствуваше достатъчно смелост и отчаяние, за да отиде направо при Клийв, да скъса маската си и да му извика: „Аз съм Джоана!“ Но такава постъпка щеше да предприеме едва когато престане да съществува всякакъв друг изход. Девойката още нямаше установен план. Но може би ще успее да създаде случай да говори с Джим насаме.

Ненадейно силен вик заглуши всички разговори на бандитите. Един от тях, човек с висок ръст, показа с пръст към входа на котловината, където гъсти облаци прах се издигаха над върбовите храсталаци. Бандитите се струпаха около него и впиха погледите си в направлението, което сочеше ръката му. Всички заговориха едновременно.

— Кълна се, че това е конят на Джеси Смит! — провикна се снажният бандит. — Келс, излез веднага!

Главатарят се появи на вратата и само с един скок се озова при групата. Пирс, Ууд и неколцина други дойдоха тичешком подир него.

— Какво има? — викна Келс. — Хей! Кой язди там без седло?

— Препуска като дявол!

— Блики! — извика Дългия. — Келс, новини! Виждам коня на Джеси.

Келс изпусна силен, тържествуващ вик. Възбудените разговори на бандитите се превърнаха в тих шепот, който скоро заглъхна съвсем. Блики препускаше в посока към бандитите; той висеше на коня като индианец. Най-после конят пристигна на площадката със силен тропот, разгони бандитите на всички страни, издигна се на задните си крака и размаха предните във въздуха. Лицето на Блики беше сиво, а погледът му — поглед на дивак.

— Джеси пристигна! — извика той с дрезгав глас, обръщайки се към Келс. — Просто падна от коня си… съвършено изтощен! Гори от желание да те види по-скоро — тебе… и цялата банда! Джеси видял един цял милион долари в златен прах!

Гробно мълчание последва тези упоителни думи, които Блики бе произнесъл задъхано и между паузи. Изведнъж тишината бе процепена от дивашки рев. Оглушителни викове изпълниха селището на разбойниците. Блики обърна коня назад. Келс се втурна в бяг. Подир главатаря се спусна и цялата озверена и настървена глутница от хора.

Джоана се възползува от благоприятния случай. Тя бе наблюдавала цялата възбудителна сцена, но не бе изпуснала Джим Клийв от поглед. Джим стана от чукана, върху който бе седнал, и се накани да последва другарите си. Джоана изтича към него и хвана здраво ръката му. Джим Клийв остана смаян от нейното внезапно нападение. Но езикът на Джоана сякаш бе прилепнал о небцето, устните й бяха безсилни и оставаха неми. На два пъти девойката напразно отваря уста: никакъв звук не излезе от гърлото й.

— Трябва да говоря с вас… там… всред бориките… още сега! — прошепна тя най-после със затаен дъх. — Касае се до живот и смърт… за мене!

Джоана пусна ръката на Джим и той посегна към маската й. Но девойката отскочи живо назад.

— Коя сте вие? — запита Джим.

През това време Келс и хората му тичаха между върбите, прескачаха потока и бързаха напред с всички сили. Те не мислеха за нищо друго, освен да стигнат колкото може по-бързо до Джеси Смит, за да чуят от неговата уста подробностите за голямата находка на злато. За бандитите тази вест беше същото, каквото би било за един честен човек откриването на богата златна жила.

— Елате с мене! — извика Джоана.

Тя тръгна бързо към ъгъла на дървената хижа, но преди да завие, спря и се обърна, за да види дали Джим Клийв я бе последвал. Но да, той бе тръгнал подир нея. Джоана изтича зад хижата, тръгна нагоре по склона и се спря под първите дървета. Клийв идеше по нейните стъпки. Джоана се затича отново, но скоро започна да се задъхва и препъва. Начинът, по който Джим крачеше подир нея, всели тревога в сърцето й. Плашеше я неговата бледност, озлоблението, изписано по лицето му. Какво щеше да направи Джим?

Джоана продължи да бърза напред, но престана да тича. Наоколо растяха отделни борики и елхи, които скоро скриха от погледите на двамата разхвърлените безпланово дървени хижи на разбойниците. Няколко метра по-нататък се намираше гъста борова горичка и Джоана насочи крачките си към нея. Щом достигна горичката, девойката се обърна плахо назад. Виждаше се само Джим Клийв. Джоана изпусна една въздишка, в която се смесваха радост, облекчение и благодарност. Никой не бе наблюдавал нито нея, нито Клийв. В тази малка, но гъста горичка двамата не рискуваха да бъдат зърнати от чужди погледи. Най-после! Джоана имаше възможност да се открие пред Джим, да му обясни защо се намира тук, да му каже, че го обича, че въпреки всичко е останала все така чиста и невинна, каквато е била по-рано.

Но защо трепереше като лист сред буря? Тя виждаше фигурата на Клийв като през мъгла! Джим почти тичаше към нея. Джоана неволно избяга в средата на горичката. Там беше тъмно и хладно; бориките излъчваха приятния си аромат; имаше тесни просеки и поляни, огрени от слънцето. Джоана продължи да тича, докато дънерът на едно повалено дърво се изпречи на пътя й.

Девойката се обърна назад. Тя реши да чака Джим на това място… защото можеше да се облегне тъй удобно върху стъблото. Най-после Клийв пристигна. Той приличаше повече на черна задгробна сянка, отколкото на човек. Джоана не помнеше да го е виждала някога толкова страшен. Джим навлезе в полянката.

— Говорете още веднъж! — извика той с прегракнал глас. — Или съм луд, или съм пиян!

Но Джоана не беше в състояние да говори. Тя протегна треперещите си ръце, постави ги на лицето си… и смъкна маската с един замах. После застана пред Джим без маска, неподвижна, дишайки дълбоко.

Ако Джоана бе забила нож в сърцето на Клийв, той не би могъл да приеме по-страшен и призрачен изглед.

— Джим!… Джим!… Аз съм Джоана! — промълви девойката през устни, които се бяха вкочанили.

— Джоана! — простена Клийв и звукът на гласа му изрази прехода от страшно съмнение в пълна сигурност.

Той скочи като пантера към девойката, улови яката на блузата й с могъщата си ръка и принуди Джоана да падне на колене; после я повлече в такова положение. Джоана започна да се бори срещу желязната му хватка. Краят на блузата се омота около нейната шия и пречете на какъвто и да било звук да излезе от устата й. Джим не поглеждате надолу към нея, но Джоана имаше възможност да го вижда: виждате вдървеното му тяло, тръпнещо от силата на бушуващата в него стихийна ярост, виждаше ужасните сенки по лицето му, виждаше настръхналите коси на главата му.

Джим Клийв продължаваше да влачи девойката подире си, като че тя беше празен чувал. Подобно на див звяр, той търсеше с поглед някое тъмно кътче — дупка или нещо подобно, за да скрие жертвата си. Джоана бе започнала вече да се задушава; предметите ставаха все по-неясни пред блуждаещите й очи. Тя продължаваше да се брани, но сега вече само инстинктивно. Внезапно железните скоби около нейната шия се разтвориха, тъмночервеното було се разкъса пред очите й. Тя остана да лежи на колене. Клийв се изправи пред нея като демон, с разкривено лице и насочен револвер, готов за стрелба.

— Помоли се за душата си… и за моята!

— Джим! Ох, Джим!… И себе си ли ще убиеш!

— Да. Но моли се… бързо!

— Добре, ще се помоля на Бога… но не за спасение на душата си… а да ми подари още един миг живот… за да ти разкажа всичко, Джим!

По лицето на Клийв се изписа жестоката борба, която се водеше в душата му, а револверът в неговата ръка започна да трепери. Отговорът на Джоана беше светкавица, която проряза мрачната бездна на страданията и жестоката му ревност.

Джоана забеляза мигновеното му колебание, вдигна треперещото си лице нагоре и протегна умолително ръце към Клийв.

— За да ти разкажа… всичко, Джим! — повтори тя.

— Какво? — произнесе той сурово.

— Че съм невинна… че съм все така чиста, както преди… Остави ме да ти разкажа всичко… Ох, ти много се заблуждаваш… страшно много се заблуждаваш!

— Сега разбрах, че съм пиян… Ти, Джоана Рандъл! Ти в такова одеяние! Ти, приятелката на Келс! Без дори да си негова жена! Прицел за подигравки от мръсните уста на тези бандити! Имаш смелост да твърдиш, че си невинна… чиста?… А не пожела дори да го напуснеш!

— Страх ме беше… боях се за тебе… да не те убият! — простена Джоана и притисна ръка към своите гърди.

Сигурно Джим Клийв не вярваше на очите и ушите си. Цялата сцена му се струпаше някакво безумие, страхотен кошмар, мираж на пиянски мозък. Как е възможно такова нещо? Джоана Рандъл, облечена в безсрамен мъжки костюм, лежете тук на колене, протягаше ръце към него и го умоляваше да вярва в нейната невинност!

От устата на девойката се занизаха бързи, откъслечни думи:

— Джим, изслушай ме само! Проследих твоите дири… стигнах двадесет мили далеч от Худли. Срещнах Робъртс. Той се присъедини към мене. Конят му се нарани и окуця. Трябваше да спрем на лагер за през нощта. Ненадейно се появи Келс. Придружаваха го двама от неговите бандити. Прекараха нощта в нашия лагер. На сутринта Келс застреля Робъртс… и ме отвлече… След това уби и двамата бандити… за да ме запази само за себе си… Преминахме една планина… лагерувахме в един каньон. Там Келс ме нападна… и аз… аз стрелях срещу него!… Но не можех да го изоставя… не можех да допусна да умре!

Джоана продължаваше да разказва с трескава бързина. Тя доби красноречие и сила, когато забеляза, че Клийв бе започнал да се трогва.

— Келс ме представи за своя жена, с цел да измами Гулден и останалите бандити. Искаше да ме предпази от тях. Но те отгатнаха истината. Келс ме застави насила да облека тези разбойнически дрехи. Но той не е посегнал върху мене… нито пък друг някой. Аз имам влияние над главатаря. Той няма сили да ми противостои. Прави опити да ме принуди да се омъжа за него; няколко пъти се помъчи да задоволи скотските си страсти, но напразно. В него се крият и добри качества… Келс е влюбен страстно в мене и аз вече не се плаша от него… Джим, преживях много и страшни неща, но си оставам все същото… момиче, което ти познаваше… което ти някога…

Клийв свали револвера надолу и потърка очите си, сякаш за да прогони внезапно обхванала го слепота.

— Но защо… защо? — попита той недоверчиво. — Защо си напуснала Худли? Всички тези опасности ти бяха добре известни.

Джоана погледна твърдо Джим в лицето и забеляза, че бледността му бе започнала да се губи бавно. Досега тя бе вярвала, че нейната гордост ще получи зашеметителен удар, когато настъпи моментът да признае своята любов на Джим. Но сега разбра, че се е заблуждавала горчиво. Моментът беше върховен и толкова покъртителен, че тя се чувствуваше като упоена и парализирана. Заради нея Джим Клийв се беше обрекъл на гибел, а от неговата гибел разцъфна великолепното цвете на нейната любов. Може би вече бе късно за всичко, но поне той ще узнае, че и тя също бе пожертвувала себе си от любов към него.

— Джим — прошепна Джоана и още при първата дума от нейната изповед я обхвана трепет, а кръвта по шията и бузите й сякаш започна да гори с буен пламък, — онази вечер, когато ме разцелува, аз наистина се ядосах. Но ти едва се отдалечи от мене и аз вече се разкаях. Трябва да съм те обичала… да съм те обичала и тогава, но не съм съзнавала тази истина… Обзе ме страшно разкаяние и на утрото тръгнах по твоите дири към планината, за да те спася от тебе самия… И ще ти призная нещо: при всички болки, които изпитвах, при всички страхове и ужаси, които преживявах, непрестанно усещах по устните си сладостта на твоите целувки… Тогава разбрах, чене съм равнодушна към тебе… И през течение на дългите дни на страдания и тормоз, на страх и очакване… при всички ужаси, които бандитите разправяха за тебе, как петниш и презираш живота си… дойде любовта… Любов, за каквато иначе никога нямаше да бъда толкова достойна! Реших да те потърся… за да те спася… за да те изпратя в дома!… Намерих те, може би много късно, за да спася живота ти, но още не е късно, за да спася душата ти! Слава Богу!… Тази цел ми вдъхна достатъчно сили, за да се съпротивлявам на Келс. Аз те обичам, Джим!… Обичам те! Аз… аз не мога да се наситя да ти казвам това. Сърцето ми се къса… Кажи, че ми вярваш!… И ме целуни… както онази вечер… когато и двамата бяхме слепи и безумни… Младеж и девойка, които нищо не разбираха… и затова не можаха да се свържат!… Ох, колко е тъжно!… Целуни ме, Джим, преди да се строполя… като труп… пред краката ти!… Ако само… вярваш…

Сълзи заслепиха очите на девойката, но тя продължи да мълви безсмислени думи, без да съзнава какво говори. Тогава Клийв успя да се отърси от своето замайване и притисна любимата девойка към гърдите си.

Джоана беше близко до припадък… до границата на безсъзнанието… но безпределната любов на Джим я задържа и не й позволи да потъне в бездната на безчувствието. Девойката се бе притиснала толкова плътно към неговото тяло, че не можеше нито да диша, нито да се помръдне, не давайки възможност дори на пулса си да бие. Но скоро това полусъзнателно състояние на Джоана премина. Тя чу задавените възклицания на Джим, усети неговото сърце да тупти силно върху нейната гръд. И тогава Джим започна да я целува — така, както тя го бе молила. Джоана възкръсна за нов живот, изпълнена с трепет и възторг. Тя вдигна глава, хвърли се върху Джим, увисна на шията му и започна да го целува — сърдечно, сляпо, страстно. Цялата душа и цялото сърце на девойката се изляха в нейните устни.

— Джоана!… Джоана!… Джоана!… — промълви Клийв, след като устните им най-после се разделиха. — Сънувам ли… пиян ли съм… или съм безумен?

— Ах, Джим, действително съм аз… ти ме държиш в прегръдките си — прошепна Джоана. — Мили мой Джим… целуни ме още веднъж… и кажи, че ми вярваш.

— Само да ти вярвам ли? Но аз съм луд от радост… Ти ме обичаш! Последвала си ме!… А… тази моя мисъл… това абсурдно, това подло и низко подозрение!

— Стига… стига… О, Джим… Стига безумия! Трябва да изработим планове! Спомни си къде се намираме. Пред нас стои Келс и едно невъзможно, ужасно положение!

Джим погледна любимата си втренчено. Съзнанието му бавно възприе действителността.

Реакцията настъпи изведнъж. Ако у Клийв бе останала малка, последна частица самообладание, сега той загуби и нея. Подобно на момче, всичката смелост на което се изчерпва в желанието да се държи мъжествено, Джим падна пред девойката и зарови лице в нейните гърди. И тихо заплака. Неговото хълцане, риданията му издаваха безмерното отчаяние, което го бе обзело. Слушайки Джим да плаче горчиво, Джоана чувствуваше, че й прилошава. Стана й болно и страшно. Хвана ръката на Джим, постави я на сърцето си и започна да го заклева да не се поддава на слабост тъкмо сега. Но разкаянието беше обзело и него… Той беше избягал като последен страхливец… за да повлече и нея в тоя безкраен низ от злополучия и нещастия. Джоана разбра, че Джим е страдал много, изложен на постоянен душевен тормоз и на болезнени вълнения. Само едно свръхчовешко напрежение би могло да му възвърне разума и да му създаде здраво душевно равновесие. Тя трябваше да направи опит, за да предизвика едно такова напрежение.

Джоана отблъсна младежа от себе си дотолкова, колкото бе потребно, за да го погледне в лицето, и повторно го разцелува буйно и пламенно:

— Джим Клийв, щом като имаш нужната смелост, за да бъдеш лош, тогава трябва да намериш в себе си и достатъчно смелост, за да спасиш момичето, което те обича… което ти принадлежи!

Джим мигновено вдигна лице към любимата си. Светкавично появилата се бледност прогони червенината от бузите му. Той схвана тънката ирония в сравнението на Джоана. С подобни думи, които го подиграваха жестоко и го обвиняваха в страхливост, Джоана го бе прогонила към границата. А сега се опитваше да го въздигне и вдъхне смелост пак чрез същото средство.

Джим Клийв се изправи. Цялото му тяло трепереше. Той се разтърси като мокро куче от вода. Гърдите му се вдигаха и падаха буйно. Лицето му се преобрази напълно само в миг, сякаш никога не се е гърчило от презрение, като че никога не е било засенчвано от горест и отчаяние. В този кратък и единствен миг слабият човек, безволна жертва на безумна, дива и болезнена ожесточеност, се превърна в здрав и енергичен млад мъж с ясен поглед върху нещата. Страданията, които Джим Клийв бе понесъл в това гранично царство на разбойници и бандити, бяха развили нови черти в неговия характер.

В този велик момент, момент на върховно изпитание, когато моралните сили на Джим Клийв се намираха на границата между възхода и падението, в съзнанието му зазвуча зовът на жената; нейната непобедима смелост проникна в неговата кръв и завладя душата му.

— Съществува само един изход — да бягаме.

— Да, но опасността е извънредно голяма.

— В този момент шансовете са на наша страна. Аз ще докарам коне. Бихме могли да се измъкнем, докато вълнението държи бандитите в своя власт.

— Не… не! — извика Джоана. — Аз не смея да поема такъв голям риск. Келс веднага ще открие бягството ни. И ще се спусне като хрътка по нашите следи. Но това не е всичко. Аз изпитвам неописуем страх от Гулден. Не мога да си обясня причината за тоя страх, но той съществува. Гулден също така ще разбере всичко… и ще се втурне по дирите ни… по свой начин и за своя сметка. Докато Гулден пребивава в лагера, аз не мога да намеря в себе си достатъчно смелост, за да предприема опит за бягство… Джим, знаеш ли какво е направил Гулден?

— Той е човекоядец. Неговият вид ме отвращава. Опитах се да го убия. И съжалявам, че не успях.

— Докато Гулден скита из околностите, аз не мога да се чувствувам нито миг в безопасност.

— Щом е така, той трябва да умре! — реши Клийв.

— Мълчи! Не бива да предприемаш отчаяни действия, без да си принуден към това… Слушай, Джим. Засега аз съм в безопасност при Келс. Той се държи приятелски и към тебе. Да чакаме. Аз ще продължавам да го държа под свое влияние. Спечелих си и приятелството на неколцина от хората му. Ще останем при Келс и… ще отидем заедно с него в лагера на златотърсачите. Повече от сигурно е, че там ще ни се представят много по-благоприятни възможности за бягство. Ти ще трябва да играеш своята роля. Но аз те моля да престанеш да пиянстваш, да се караш и сбиваш. Не мога да понасям такива прояви от твоя страна. Ще трябва да намерим начин да се срещаме насаме. И тогава ще изработим своя план. Ще използуваме първия сгоден, но сигурен случай, за да избягаме.

— А може би никога няма да ни се представи такъв сгоден случай, какъвто имаме в този момент — запротестира Клийв.

— Само така ти се струва, Джим — отговори девойката. — Но аз познавам положението по-добре. Ненапразно съм наблюдавала тия злодеи. Твърдя, че Гулден се дели от Келс единствено заради мене. Не мога да ти обясня как точно съм узнала това. Но струва ми се, че бих умряла от ужас, сред пустота на планините, на двеста мили от дома си, ако зная, че тази горила се намира по дирите ми.

— Но, Джоана, щом веднъж предприемем бягството си, Гулден няма да има никога възможност да те хване жива — възрази Джим с голяма сериозност. — Мисля, че няма причини да се плашиш от това.

— Аз изпитвам неизразим ужас от Гулден. Струва ми се, че той действително е горила… и ще ме отвлече дори тогава, когато съм мъртва… когато бъда само един безжизнен труп!… Не, Джим, по-добре е да почакаме. Остави на мене да избера момента на бягството ни. Имай вяра и упование в твоята Джоана. Ох, Джим, сега вече, след като те спасих от бандитизма, съм способна на всичко. Мога да измамя Келс или Пирс, или Ууд… всеки един поотделно… с изключение на Гулден.

— Ако Келс бъде изправен пред дилемата: да тръгне по твоите дири, или да замине към лагера на златотърсачите, какво би направил?

— Ще тръгне подир мене — отвърна Джоана с увереност.

— Но Келс е луд за злато. Той има две страсти: да краде злато и да го проиграва на комар.

— Възможно е. Но въпреки това без колебание ще се спусне най-напред подир мене. А също така и Гулден. Сред тия планини ние не можем да яздим бързо като тях. Не познаваме пътеките… не знаем къде има вода. Ще се заблудим. Ще ни заловят. И някакво предчувствие ми говори, че ще ни залови не Келс, а Гулден и неговата банда.

— Изглежда, че имаш право, Джоана — съгласи се Клийв. — Но с твоето решение ме осъждаш на страшни мъки. Животът ми ще бъде по-ужасен и от смъртта. Ще трябва да бъда отделен от тебе, няма да мога да виждам лицето ти, ще ми се наложи да те гледам в обществото на Келс или друг някой от тези негодяи! И така животът ми ще се превърне в още по-страшен ад от досегашното ми съществуване!

— Джим, Джим, така няма да ме заплашва никаква опасност — извика Джоана убедително. — Това значи да изберем по-малката от две злини! Животът и на двама ни зависи от нашето благоразумие. Налага ни се да бъдем умни и разсъдливи, да чакаме и да изковем смислен и сигурен план за бягство. Джим, аз искам да живея за тебе!

— Храбро и любимо момиче, с каква радост чувам това от твоята уста! — извика Клийв, дълбоко развълнуван. — И то когато вече не се надявах да те видя повторно!… Но миналото е минало. Сега започвам нов живот. Ще бъда такъв, какъвто ти ме желаеш, и ще действувам така, както ти искаш.

Джоана отново се хвърли в прегръдките му с буйна страст. Тя вдигна към Джим заруменялото си лице. В нейното същество се отразяваше безкрайна любов, неизразима нежност и едно себеотдаване, толкова упоително, че можеше да стане опасно.

— Джим, целуни ме!… Притисни ме здраво в прегръдките си… така… както през оная паметна вечер!

Най-сетне Джим освободи девойката от обятията си.

— Потърси ми маската — каза тя.

Клийв вдигна револвера си от земята. След кратко дирене намери и маската. Когато я хвана в ръката си, лицето му прие израз на отвращение, като че ли маската носеше смърт при докосване.

— Превържи я към лицето ми.

Клийв преметна връвта през главата на Джоана и намести маската така, че дупките паднаха точно пред очите на девойката.

— Джоана — извика Джим, — сега никой не може да види лицето ти. Но това облекло показва твоите… толкова силно подчертава линиите на твоето тяло!… Бога ми… принуден съм да призная, че си много хубава и прелъстителна… демонично красива! Но аз мразя тези дрехи.

— Джим, те и на мене са ми противни. Но трябва да понесем всички изпитания. Прочее, опитай се да водиш по-редовен живот и в бъдеще не ме карай да се червя заради тебе… Сега довиждане! И непременно се дръж към мене така, както аз ще се държа към тебе.

Джоана се изтръгна от прегръдките на любимия си и тичешком излезе от горичката. Спусна се надолу по склона, под сенките на редките борики. Ненадейно пред очите й се изпречи нейният кон. Джоана го улови и го отведе обратно в оградата. Повечето от конете се бяха разпръснали. Пред хижата нямате жива душа, но Джоана забеляза голяма група бандити, които се изкачваха нагоре по склона, водени от Келс. Щастието бе покровителствувало Джоана. Мъчно биха могли да забележат нейното отсъствие. Оставаха й сили колкото да се довлече до стаята си. Тръшна се изтощена върху леглото. Джоана трепереше, но се чувствуваше неизказано щастлива. Най-после се бе освободила от двусмисленото положение, което й бе станало омразно и непоносимо.