Зейн Грей
Легионът край границата (11)

Глава 11

След срещата с Джим Клийв, която бе подействувала върху Джоана с такава неотразима мощ, че я бе дълбоко преобразила и укрепила, се заредиха сиви и еднообразни дни, които протичаха без никакви събития и сътресения.

Джоана кръстосваше на кон из многобройните пътеки на котловината и постепенно привикваше на погледите и шегите на бандитите, които започваше да понася, без да се вълнува.

Дните минаваха без събития, защото Джоана нито веднъж не видя Джим Клийв, макар непрестанно да го диреше с поглед. Много пъти чуваше бандитите да споменават името му. Намирал се ту тук, ту там — в лагера на Бърд или скитал из планините. Но Джим никога не посещаваше хижата на Келс; този факт, както Джоана забеляза, бе започнал леко да тревожи Келс. Изглежда, по никой начин не желаеше да загуби приятелството на Клийв.

Вечер Джоана дебнеше от своето скривалище в съседната хижа, очаквайки с трепет появяването на Джим. Тя с мъка понасяше умората и отвращението си от врявата на бандитите, които говореха и се смееха високо, играеха на карти, караха се и пиеха непрекъснато; но отиваше да си легне много късно — след като се увери, че няма вече изгледи за появяването на Джим.

През време на своите наблюдения от пролуката на завесата Джоана установи, че Келс проявява особено силна страст към играта на карти; той беше обаче много лош играч, винаги играеше почтено и постоянно губеше. Освен това понасяше загубите твърде зле и пиеше прекалено. А когато се намираше под влияние на алкохола, Келс ставаше много опасен. Твърде често между бандитите избухваха остри спорове и свади, при които хижата кънтеше от най-безобразни псувни и ругатни, а в ръцете нерядко блясваха и револвери. Каквито и да бяха обаче пороците и слабостите на Келс, едно нещо не можеше да му се отрече: своята власт над тези необуздани мъже той упражняваше твърдо и непримиримо.

Една нощ обаче се запечата в паметта на Джоана: това беше нощта, през която Гулден ненадейно се появи отново в хижата на Келс. Кръвта на девойката се смрази в жилите й само при вида на горилата. Дали този огромен звяр не дебнеше Джим Клийв, за да го убие? Ако е действително така, толкова по-зле за Гулден! — помисли Джоана. И в същия миг изтръпна при мисълта, че дивашките нрави на разбойниците бяха започнали да оказват гибелното си влияние и върху нея самата.

Гулден правеше впечатление на здрав и силен човек; ако не беше превръзката около главата му, той би изглеждал точно такъв, какъвто Джоана го бе запомнила. Гулден прояви интерес към хода на играта, обаче на приятелските поздрави на играчите отговори само със сърдито ръмжене. По едно време той се наведе към Келс и му каза нещо.

— Какво? — извика рязко бандитът и се обърна, за да погледне Гулден в очите.

Шумът затихна в миг; някой от играчите се изсмя многозначително.

— Ще ми заемеш ли една кесия златен прах? — запита Гулден повторно.

Лицето на Келс изрази удивление и после внезапна радост.

— Какво? Искаш злато от мене ли?

— Да, ще ти го върна.

— Гулден, в това не се съмнявам. Обаче трябва ли да тълкувам твоето искане в смисъл, че приемаш приятелското ми предложение?

— Можеш да го схващаш така — изръмжа Гулден. — Аз имам нужда от злато.

— Радвам се извънредно много, Гулден — отговори Келс. Думите му прозвучаха сериозно и искрено. — Аз пък имам нужда от тебе. Ние трябва да се погаждаме… Ето, вземи!

Той подаде на Гулден малка кесия от еленова кожа. Играта продължи. Интересна гледка представляваха тези мъже. Червения Пирс имаше пред себе си малки везни и непрекъснато теглеше купчинки златен прах. Изглежда, че стойността на една унция злато възлизаше на петнадесет долара, обаче истинската цена на парите нямаше значение за картоиграчите. Те пилееха златния прах по масата и пода, като че ли беше обикновен пясък. Въпреки това бандитите не разполагаха с големи количества злато. Беше очевидно, че времената не бяха много доходни за тях. Джоана ги слушаше неведнъж да говорят за находки на злато по същия начин, както честните хора говорят за особено щастливи случаи. Но разбойниците подразбираха нещо съвсем друго: за тях откриването на значителни залежи от злато означаваше възможности за по-големи грабежи.

Гулден играеше така, както вършеше и всичко друго — с абсолютно безчувствие. Най-напред печелеше, после започна да губи, стана нужда втори път да заеме злато от Келс и захвана пак да печели. Не проявяваше никакво вълнение. Със своята женска интуиция Джоана се убеди, че единственият мотив на Гулден, ако изобщо в неговата игра имаше някакъв мотив, беше чувството му, че е противник на хора от своята категория. За Гулден играта на комар беше един вид борба.

Мнозинството от бандитите пиеха без мярка. С последния обоз в лагера бе пристигнал пресен алкохол. Когато играта наближи към края си, мнозина се клатушкаха вече. След като всички си отидоха, при Келс останаха само Червения Пирс и Бейт Ууд. Преди да си отиде, Пирс прояви такава ловкост в играта, че успя да измъкне доста злато от Келс.

— Шефе… Ред те мамеше — каза Бей Ууд след излизането на Пирс.

Келс беше загубил много и се намираше под влиянието на алкохола. Ругаейки най-безобразно, той изгони Ууд от хижата и постави напречните греди, които служеха вместо врата. След това започна да снове с несигурни крачки из помещението, докато най-сетне се приближи нерешително до отвора, водещ към стаята на Джоана.

Този нов обрат в нейното положение изпълни девойката с дълбока погнуса. Но тя не изпитваше вече и най-малкия страх от Келс. Джоана го наблюдаваше, докато стигна до нейната врата. Тогава тя се отдръпна малко назад. Разбойникът спря пред завесата, сякаш краката му се парализираха от страх. Мислите му като че ли бяха замъглени и колебливи. След това, предпазливо и съвсем бавно, той отмести завесата настрана. В тъмнината Келс не можеше да съзре Джоана, но тя го виждаше съвършено ясно. Ръцете му започнаха да опипват коловете. Но след като се убеди, че не може да отмести преградата, разбойникът се отказа от своите опити. Остана за миг неподвижен, дишайки тежко, в странно унесена и нерешителна поза. После се върна назад.

Джоана чу, когато бандитът угаси фенера. Всичко потъна в мрак и тишина.

* * *

На сутринта, при закуска, разбойникът беше отново предишният Келс. Ако си спомняше нещо за действията си в пияно състояние, той умееше ефикасно да прикрива това от Джоана.

Когато девойката излезе навън, за да предприеме обичайната си утринна разходка, вниманието й бе привлечено от конник, който летеше върху склона в посока към лагера. Конят му беше облян в пяна. Бандитите подвикваха възбудено от своите хижи срещу конника и хукваха насреща му гологлави и без палта. Бейт Ууд изтърва на земята седлото на Джоана и се развика:

— Келс! Келс!

Главатарят изхвръкна навън от хижата.

— Блики! — извика той и изпусна едно проклятие с тих, но развълнуван глас.

— Разбира се, че е Блики! — извика Ууд.

В иначе необикновено кротките очи на стария бандит се появи неприятен блясък.

Изглежда, че пристигането на този Блики предизвика силно възбуждение всред бандата. Джоана си припомни това име: Блики беше един от доверените хора на Келс. Конят спря като закован пред хижата и Блики скочи ловко от седлото. Той беше млад човек — нямаше повече от двадесет години — мършав, обгорен от слънцето. Но чертите на лицето му носеха отпечатъка на дългогодишен суров живот. Блики изтупа ръкавиците си, вдигайки малки облачета прах, но щом съгледа Келс, захвърли ги във въздуха, без да се грижи къде ще паднат.

— Злато! — извика той с пронизителен глас.

Бейт Ууд нададе рев като същински индианец. Ревът му бе подхванат силно от бандитите по склона, които бързаха към хижата на Келс.

— Голяма находка! Направена още преди седмици — заговори Блики запъхтян. — Аз, Джеси Смит и Хенди Оливър се натъкнахме на едно ново шосе — петдесет мили оттук по птичи полет, сто мили — за конник. Откриването на това шосе ни изненада извънредно много. Но щом започнахме да срещаме обози, конници, фургони, прерийни коли и дори пътническа кола, разбрахме, че нещо става там — в Мечите планини. Когато стигнахме до началото на изкопите, видяхме огромен лагер, който бръмчеше като кошер пчели. Джеси и Хенди продължиха пътя си по-нататък, с цел да разузнаят терена, а аз се върнах, за да дойда тук и ви уведомя. От снощи, преди залез-слънце, непрекъснато пришпорвам коня си… Джеси схвана работата само с един-единствен поглед, изпадна във възторг и зарева „ура“. Той ми рече: „Кажи на Келс, че находката е много голяма; нека и той изработи голям план. След ден-два ще бъдем при него с всички необходими подробности.“

Джоана наблюдаваше с остър поглед Келс, докато той напрегнато слушаше разказа на Блики, който задъхано говореше за голямата находка на злато. Но устните на Келс не произнесоха нито дума, докато тълпата бандити, които обсаждаха Блики, ревяха до прегракване. Келс закрачи нагоре-надолу, вкопчил здраво ръцете си една в друга, с полуотворени устни, през които се подаваха стиснатите му зъби — зъби като на булдог.

Сега бандитът имаше алчен вид, изглеждате възпламенен, хитър и твърд като стомана, а свойственият му странен блясък в очите потъмня постепенно и се превърна в зловеща и хладнокръвна закана. Внезапно той се обърна енергично и шумните гласове на бандитите занемяха.

— Къде са Пирс и Гулден? Знаете ли къде са? — запита той.

— Аз мисля, че тази работа още не е известна никому, освен на тия, които присъствуват тук — отвърна Блики.

— Ред и Гул в тоя момент проспиват снощното си щастие — каза Бейт Ууд.

— Виждал ли е някой от вас младия Клийв — продължи Келс.

Гласът му прозвуча силно и рязко.

Никой не отговори. Внезапно Келс удари с юмрук в отворената шепа на лявата си ръка.

— Напред. Вдигнете бандата в тревога! Сборен пункт — колибата на Бед… Момчета, моментът, за който сме заложили всичко, настъпи. Джеси Смит е видял събитията от 49-а и 51-а година. Той не би ни изпратил подобна вест, ако действително няма нещо много голямо. Напред!

Келс се запъти надолу по склона, бандитите тръгнаха подир него. По пътя се присъединиха към тях и други членове от бандата. Всички се притискаха, говореха разпалено, жестикулираха силно и възбудено.

Джоана остана сама. Резкият тон, с който Келс бе запитал за Клийв, я бе смазал. Тя смяташе Келс способен в края на краищата да убеди Клийв да се присъедини към бандата. Цялата тази шайка от изпечени злодеи напомняше на Джоана глутница вълци. А Келс беше най-проницателният и най-жестокият вълк — водач на глутницата.

Тази сутрин Джоана се отказа от разходката си. Тя започна да очаква връщането на Келс със страх и любопитство. Но той не се връщаше. Джоана прекара нащрек и следобеда, но нито от Келс, нито от друг някой от бандитите се виждаше и най-малката следа. Тя знаете, че Келс създава с желязна воля и буйна кръв онази организация, на която неволно бе дала сполучливо име „Легионът край границата“. Джоана бе сигурна, че този легион ще бъде страшна напаст за страната. Келс беше злият дух, способен да кове престъпни планове от голям размер. Тази дива и откъсната гранична област със своите непристъпни скривалища беше благодатно поле на действие за легиона; досега бе липсвал само благоприятният случай, но сега и той се бе представил.

Джоана си припомни неуморните твърдения на чичо си, че Мечите планини ще преживеят още веднъж голяма находка на злато, която ще възбуди целия Запад и ще удиви целия свят. Блики бе заявил, че голямата находка е направена вече преди седмици. Прочее, прорицанието на Келс, че Джоана трябва да се приготви да бъде свидетелка на дивашки сцени и адски условия на живот, се бе осъществило. Джоана бе вярвала досега, че е видяла вече достатъчно ужаси, за да й побелее косата; по сега предчувствуваше, че видяното от нея ще бъде нищо в сравнение със събитията, които предстояха. Тя живеете изключително с бъдещето. И когато беше будна, и когато спеше, тя живееше само със сънища, копнежи, блянове и неспирни разсъждения; а над всичко тегнеше сянката на вечен страх и очакване.

Кога ще срещне отново Джим Клийв? Кога ще я познае той? Какво ще направи Джим? И какво може да направи тя? И в края на краищата Келс ще се покаже или демон, или ще прояви човещина? Съществуваха ли действителни основания за нейния страх от Гулден, който страх постоянно я гнетеше? Оправдано ли беше нейното подозрение, че именно тя е причината за лошото държание на Гулден спрямо Келс? На какво се дължи това чувство у нея, тази непоклатима и фантастична увереност, че всъщност Гулден не е човек, а горила, която таи в себе си намерението да я отвлече? Тези въпроси, а също и хиляди други страхове и опасения, някои от които само въображаеми, но повечето от тях действителни и осезаеми, потискаха Джоана и не й даваха мира. Какво предстоеше да се случи в най-близко бъдеще?

Към залез-слънце Джоана се умори да чака; тя се прибра в хижата и сама си приготви вечерята. Келс се завърна вкъщи при падането на тъмнината. Един бегъл поглед върху него увери Джоана, че събитията не се бяха развили по негово желание и вкус. Явно бе, че той кипи вътрешно. При вида на Джоана, Келс остана крайно изненадан; това доказваше, че обладан от треската и възбудата вследствие на развиващите се важни събития, той беше почти забравил своята пленница. Келс се извини пред Джоана, че вечерята й не е била приготвена, като се оправда с това, че хората му са просто обезумели, мъчно се подчиняват, а и резултатът още не е окончателно установен. Келс говореше с кротък глас. Внезапно лицето му прие онова замислено изражение, което Джоана винаги тълкуваше като признак на душевна слабост.

— Бих желал да не съм ви довличал тук — каза той и улови ръцете й. — Но вече е късно. Не мога да се лиша от вас… Но за… другия изход от положението… още не е късно!

— За кой изход говорите? Какво искате да кажете?

— Девойко, желаеш ли да избягаш с мене тази нощ? — прошепна й той с хриплив глас. — Заклевам ти се, че ще се оженя за тебе… и ще започна почтен живот. Утре ще бъде много късно!… Желаеш ли?

Джоана поклати глава отрицателно. Тя наистина го съжаляваше. Когато започваше да говори по този начин, той преставаше да бъде Келс бандитът. Джоана не можеше да потисне едно странно и необяснимо вълнение, което неговата безпределна страст пораждаше в нея. При влизането му в хижата той беше главатарят на бандитите, човек, в главата на когото зрееха страшни планове за кървави престъпления и убийства; но още в следната секунда, щом погледът му падна върху нея, той отново стана слаб, разбит, съкрушен, обладан от безнадеждна любов.

— Говори, Джоана! — настоя той.

Ръцете му се свиха конвулсивно и лицето му се помрачи.

— Не, Келс — отговори тя.

— Защо? Защото съм бандит, ръцете на когото са окървавени ли?

— Не. Защото… защото не мога да ви обичам.

— Джоана, нима вие не предпочитате да станете моя жена и да направите от мене почтен човек… вместо да живеете тук като робиня, постоянно изложена на опасността да попаднете във властта на Гулден и да станете жертва на неговата дупка и въже?

— Аз зная, че вие няма да допуснете подобно нещо… никога няма да ме оставите в лапите на Гулден.

— Откъде знаете това? — извика Келс и слепите му очи се издуха от прилив на кръв.

— Вие смазахте звяра, който живееше във вашето същество… И вие… вие ме обичате.

Келс отблъсна Джоана от себе си с такова буйство, че тя почти щеше да падне.

— Аз ще преодолея тази любов… И пазете се тогава! — викна той с горест.

С бързо движение на ръката Келс заповяда на девойката да се прибере в стаята си и се обърна към вратата, пред която се чуваха шумните гласове на голяма група мъже, които се приближаваха.

Джоана се изкачи по стъпалата към стаята си, препъвайки се в тъмнината. След като залости коловете безшумно, за да прегради вратата, тя се приготви да чака и подслушва. Острото напрежение на нервите й, което почти граничеше с физическа болка й подсказваше, че тази нощ, която имаше такова огромно значение за Келс, ще бъде решителна и за нейната собствена съдба. Джоана се чувствуваше грабната от силния водовъртеж на събитията и знаеше, че пороят ще повлече и самата нея.

Келс бе напуснал жилището си. Силните гърлени гласове на бандитите се чуваха все по-глухо. За Джоана стана ясно, че те се отдалечават от хижата. Девойката изпита силно разочарование. Но скоро мъжете се върнаха обратно и Джоана разбра, че само се бяха разхождали нагоре-надолу. След няколко секунди Келс влезе сам в хижата и запали фенерите, повечето от които окачи по стените, а на масата постави само два. После измъкна от купчината свои вещи един бележник и молив, които също постави на масата, заедно с един тежък, обкован със злато револвер.

След като извърши всички тези приготовления, Келс започна да снове бавно насам-натам и със скръстени на гърба ръце, с наведена глава, потънал в дълбоки и мъчителни мисли. Джоана бе виждала мнозина замислени хора, в най-различни пози и положения. Но сега пред нейните очи сновеше човек, духът на който сякаш излъчваше неуловими, но ужасни прояви на злото. Вътрешността на мрачната хижа започна да приема друг облик; седлата, юздите и оръжията по стените добиха тайнствено и дълбоко значение; бележникът, моливът и револверът на масата започнаха да вещаят злокобни престъпления на хора, които щяха да се превърнат в диваци. Над бандитите витаеше някаква зловеща и адска сила, която представляваше грозна опасност за далечните и неизвестни златотърсачи, отдали се на честен и мирен труд.

Келс вдигна глава, сякаш за да се вслуша в нещо, и внезапно в цялата му личност настана коренна промяна. Бремето, което го потискаше, изведнъж падна от плещите му. Той обгърна вратата със сериозен и повелителен поглед, подобно на генерал, който желае да вдъхнови и насърчи своите войници. Разнесоха се тежки стъпки, дрънкане на шпори и тихи, снишени гласове. Бандитите се приближаваха. Намираше ли се между тях и Джим Клийв.

Джоана непременно искаше да вижда и слуша по-добре. Опипвайки предпазливо в тъмнината, тя се премести към другата страна на стълбата, седна, спусна краката си в празнината и се облегна върху стената. Една голяма цепнатина между гредите й даваше възможност да вижда от това място цялата вътрешност от жилището на Келс. Бандитите взеха да прекрачват прага един след друг — мълчаливи и съсредоточени. Джоана преброи двадесет и седем души. Стори й се, че разбойниците се разделиха на две групи, при което по-голямата застана близо до Келс, а по-малката се нареди зад Гулден. Той бе махнал превръзката си. Откъснатото му от куршума на Джим ухо представляваше едно червено петно, което придаваше на горилата отвратителен изглед.

От Гулден също се излъчваше някаква особена сила. Но това не беше оная сила, която притежаваше Келс и която придаваше на последния жизненост и властен изглед. От Гулден се излъчваше само една зверска жестокост; властта, която тоя разбойник упражняваше, се дължеше единствено на огромната му физическа сила. При всяко стълкновение между Келс и Гулден, при което би играла роля не само физическата сила, Гулден неминуемо беше обречен на поражение. Хората, които застанаха зад Гулден, бяха все брадати мъже, тежковъоръжени, облечени в пъстро изкърпени ризи — най-грозните и пропаднали типове от цялата банда. Всички по-млади и не толкова сурови бандити като Червения Пирс, Френчи, Беди Джонс, Уилямс и разузнавачът Блики се намираха в групата около Келс. Джоана чувствуваше, че атмосферата е наситена с експлозив. За голяма нейна радост, Джим Клийв не се намираше между бандитите.

— Къде са Бед и Ууд? — запита Келс.

— Лекуват болния кон на Бърд — отговори Пирс. — Ще дойдат скоро. Но ти нали знаеш много добре, че двамата са винаги съгласни с твоите нареждания?

— Намерихте ли младия Клийв?

— Не. Скита някъде из горите. Но мисля, че той също няма да ни кара да го чакаме дълго.

Келс седна върху горния край на масата, взе малкия бележник в ръка и започна да си играе с него, докато погледът му измерваше хората наоколо.

— Насреща у Бърд размесихме картите отлично — подхвана главатарят. — Сега ще ги даваме… Кой иска карти?… Аз организирах моя граничен легион. И желая да имам неограничени права, безразлично дали разполагам с десет души или със стотина. И така, кой желае да му запиша името в моя бележник?

Червения Пирс пристъпи напред и сложи с мъка подписа си в бележника. Блики, Джонс, Уилямс и мнозина други последваха неговия пример. Никой не произнасяше нито дума, но всеки стискаше ръката на главатаря. Очевидно Келс не изискваше от тях да полагат клетва, а им предоставяше свобода на избор и се задоволяваше само с честната им дума. Този бандит притежаваше такова обаяние, че самата му личност придаваше на тази твърде проста церемония значението на свещена клетва. Той не желаеше в своя легион хора, които няма да му бъдат верни и предани до смърт.

— Келс, желаем да ни повториш още веднъж условията — покани го един от бандитите, който очевидно не бързаше да се запише.

В този момент Джоана зърна Джим Клийв, който влезе в хижата. Полазиха я тръпки от радост, но изпита същевременно и страх. Джим изглеждаше по-бледен от всякога; приличаше почти на призрак. Проницателният му поглед зашари из помещението, като се спря последователно върху Келс, Гулден и всички останали. След това се облегна към стената, явно желаейки да остане незабелязан и в сянка. По лицето на Келс не трепна нито едно мускулче, от което да се види, че е забелязал влизането на Клийв.

— Аз съм главатарят — отговори Келс спокойно. — Аз изработвам плановете. Аз издавам заповедите. Никой не може да предприеме нищо без мое знание и съгласие. Равни дялове в злато… За всекиго по един дял… Вие давате честна дума, че ще ме следвате и подкрепяте безрезервно.

Одобрителен шепот премина като вълна през редиците на бандитите.

— Съгласен съм — заяви разбойникът, който бе изказал желание да чуе повторно условията.

Той пристъпи към масата. Тъй като не можеше да пише, сложи в бележника отпечатък от ръката си. Келс написа името му до отпечатъка. Останалите бандити от групата на Келс един след друг приеха условията на своя водач. Накрая останаха само Гулден и неговите хора.

— Гулден, все още ли не можеш да се решиш? — запита го Келс студено.

Великанът пристъпи към масата с тъпо изражение на лицето.

— Келс, аз също ще вляза в легиона, ако успеем да се спогодим — каза той с гръмкия си глас.

— Можеш да се обзаложиш, че действително няма да влезеш, ако предварително не се спогодим — викна му Келс остро. — Но… слушай, Гулден. Нека разгледаме този въпрос като приятели. Границата е достатъчно обширна, за да има място и за двама ни. Нуждая се от тебе. Желая да те имам на моя страна. Но ако не бихме могли да се спогодим, значи ли това, че трябва да се караме и враждуваме? Какво е твоето мнение?

Нов шепот между бандитите показа, че те намираха предложението на Келс за разумно и го считаха като израз на добра воля.

— Кажи ми преди това какво ще правиш… как ще оперираш? — отговори Гулден.

Келс направи усилие да обуздае гнева и нетърпението си.

— Какво интересува това тебе или когото и да било от вас? — запита той. — Едно нещо трябва да бъде съвършено ясно за всички ви: аз съм човекът, който ще има да мисли за всичко. Доказано е, че преди всичко е необходим мозък. Аз имам мозък. След това е провеждането на акцията. Ти, Пирс и цялата банда — всички вие ще се грижите за успешното провеждане на акцията. Какво още искаш да знаеш?

— По какъв начин възнамеряваш да оперираш? — повтори Гулден с упоритост.

Келс вдигна нагоре и двете си ръце, искайки да каже, че с този човек е невъзможно да се говори разумно.

— Добре, ще ти кажа и това — отговори той. — Внимавай сега… Не мога да обясня точно каква форма ще приемат моите планове, преди Джеси Смит да пристигне със своя доклад и преди да се намираме на мястото, където е направена находката. Но основата за нашата работа… И така, Гулден, слушай внимателно, за да не пропуснеш нито дума… А също и всички вие си отворете ушите добре. Ще пренесем цялото си имущество в лагера при златната мина. Ще си построим дървени хижи в покрайнините на селището, но няма да се натъпчем всички на едно място. Бандата ще се разпръсне. Повечето от вас ще трябва да играят комедия, подражавайки на заселниците — ще станат същински златотърсачи, като копаят, пият, играят на карти и вършат най-обикновените работи, каквито вършат всички други жители на лагера. Бърд например може да открие игрален дом. Червения Пирс ще си избере някакво друго занимание. Аз ще закупя няколко периметъра и ще наема работници да копаят. Ще променя своята личност и ще се стремя да създам връзки с всички по-влиятелни хора, като ще казвам своята дума при по-важни случаи. Всички вие ще бъдете шпиони. Нощем ще идвате в моята хижа и ще ми докладвате. С дребни работи няма да се занимаваме. Златотърсачи, които напущат лагера с петдесет или сто фунта злато, ще бъдат издебвани и ограбвани. Ще бъдат спирани също така и коли, включително пощенски. Нападението ще извършва този, когото аз посоча. Всички трябва да бъдете трезви, когато това е необходимо. И всички ще се осланяте изключително на мене, като имате сляпа вяра в моята преценка. През време на нападенията ще бъдете маскирани. И не ще произнасяте нито една думичка, която би могла да насочи подозренията върху нас. По този начин бихме могли да работим през цялото лято, без да се излагаме на риска да бъдем открити. Легионът край границата ще стане един тайнствен ужас. Колкото по-мистериозно действуваме, толкова ефектът ще бъде по-голям. Когато бъде направена голяма находка, обикновено в лагерите на златотърсачите всички загубват разсъдъка си. И започват да се подозират един друг. Не могат да постигнат разбирателство, за да се обединят. Така че, те ще бъдат безпомощни срещу нас. С една дума, ако златните находища са така богати, както може да се очаква от естеството на Мечите планини, преди още да настъпи зимата, ние ще имаме в ръце повече злато, отколкото нашите коне са в състояние да носят.

Келс бе започнал своята реч сдържано, но звукът на собствения му глас и подробностите на неговата голяма идея го възпламениха. Очите му изпущаха мълнии, по лицето му бе изписана страстна възбуда. Това беше следователно неговият блян, към който се стремеше с всички сили — царството на ужаса.

Речта на Келс произведе огромно впечатление върху всички бандити, с изключение на Гулден. Джоана схвана много ясно, че Келс, този умен и проницателен бандит, съзнава отлично своето голямо влияние. По лицето на Гулден обаче нямаше никакво изражение. Келс го наблюдаваше, бандитите също го наблюдаваха… а в сянката до стената блеснаха острите очи на Джим Клийв, приковани в тлъстото лице на горилата. Очевидно Гулден желаеше да говори, но в неговата тромава неподвижност нямаше признаци от вътрешна борба; той не проявяваше нито интерес, нито вълнение. Изглеждате обладан само от една-единствена мисъл; най-после изрази своята мисъл в такава форма, която напълно отговаряте на неговия характер:

— Мъртвите не могат да говорят!

Думите на Гулден прокънтяха от дълбините на грамадната му гръд и възвестиха тържеството на злото, на насилието, на жаждата за кръв и убийства.

Както Келс бе изразил красноречиво мислите си и бе доказал своята способност да изработи забележителен план, който разкриваше неутолимата му алчност за злато, така и Гулден изрази, просто и непохватно, стръвната си жажда за кръв — жажда, която беше нещо ненормално у него и постоянно владееше болния му мозък. Келс копнееше да си създаде репутация на страшен и неуловим бандит и жадуваше за злато; Гулден жадуваше само за едно: за кръв.

След думите на горилата настана мълчание. Дивите и свирепи погранични разбойници впиха погледите си във великана, мъчейки се да го проумеят добре и да разберат пълното значение на неговото искане. Макар че някои от тях проявиха учудване, мнозинството напълно възприе онази гаранция за сигурност, която се съдържаше в жестокия намек на Гулден.

Но Келс се възпротиви на неговото искане.

— Гулден, както разбрах, ти си на мнение, че щом веднъж се докопаме до златото, подир нас трябва да оставяме само трупове? — запита той с глас, който наподобяваше съскането на змия.

Великанът кимна мълчаливо.

— Но само глупците убиват… освен при самоотбрана — заяви Келс натъртено.

— Така бихме могли да издържим по-дълго време — отвърна Гулден с непоколебимо убеждение.

— Не… не. Напротив, едва ли ще издържим и кратко време. Едно убийство винаги раздрусва издъно всеки лагер на златотърсачи… колкото и да е силна златната треска. А това значи да бъде създаден веднага „комитет за поддържане на реда“.

— Прекрасно. Можем едновременно да бъдем членове на този комитет и на твоя легион — възрази Гулден.

Тази забележка убеди бандитите, че Гулден не е такъв глупак, за какъвто очевидно Келс го считаше. Разбойниците се раздвижиха неспокойно, започнаха да се споглеждат и си правят знаци, сякаш изпаднаха под някакво странно влияние, което ги оживяваше и възбуждаше. Дори Червения Пирс и голяма част от привържениците на Келс се поддадоха на коварната хитрост на Гулден. Злото бързо взема надмощие в сърцата на злите хора. Келс благодарение на своята проницателност бързо схвана, че е настъпила коренна промяна в настроението. Той реши да потисне възмущението си от студената жестокост на бандата и да действува с благоразумие и хитрост.

— Гулден, ами ако предположим, че аз не мога да споделя твоето гледище? — запита той.

— В такъв случай няма да вляза в твоя легион.

— Какво ще правиш тогава?

— Ще събера хората, които ме поддържат, и ще оплячкосам въпросния лагер на златотърсачите.

Сянката, която светкавично пробягна по лицето на Келс, показа на Джоана, че този умен бандит бе схванал голямата опасност: намерението на Гулден щеше да провали собствения му грандиозен план.

— Гулден, аз не желая да те загубя — каза Келс.

— Няма да ме загубиш, ако погледнеш на тая работа в истинската й светлина — отговори Гулден. — Ти имаш мозък, за да ни водиш. Но, Келс, ти не си господар на своите нерви… Причината е това момиче, което държиш при себе си!

Гулден изговори тези думи без гняв, без страх, без каквото и да било чувство. Чисто и просто изговори истината, без да придаде някаква интонация на гласа си.

Келс бе обладан от неудържима ярост. Джоана видя зеления блясък в очите му… сивото му, тръпнещо лице… треперещата му ръка. Тя знаеше, че в тоя момент в душата на Келс се води страшна борба: дали да убие Гулден на място, или да се въздържи от насилие? Джоана схвана много добре, че е настъпил моментът, в който Келс или трябваше да убие своя противник, или да се помири с мисълта, че отсега нататък неговата власт в това погранично царство ще чезне неудържимо.

— Гулден, какво ще кажеш, ако отложим разрешението на тоя въпрос, когато бъдем на самото място? — предложи той.

— Нищо не може да се отлага. Или — или — каза Гулден.

— Желаеш ли ти да поемеш командуването на тоя граничен легион? — запита Келс бавно и обмислено.

— Не.

— Какво желаеш тогава?

Изглежда, че отговорът позатрудни Гулден.

— Много неща желая — отговори той след късо колебание. Например: искам да бъда посвещаван във всички планове. Трябва да ми се даде и свобода да застрелям човек, когато имам желание да сторя това.

— Когато имаш желание ли! — извика Келс и изригна едно проклятие.

Но мрачното му лице изведнъж се проясни като по магия, тъй като неизразимо лукавство изпълни душата му. Келс промени своето поведение. Той се отказа от упорството си и лицето му загуби оня израз на омраза и отвращение, който образуваше разликата между него и горилата.

— Гулден, ние ще постигнем съгласие, ако и двама отстъпим наполовина от условията си. Аз ти давам свобода да действуваш както желаеш. Но всички останали… всеки един поотделно… трябва да се подчиняват на моите заповеди.

Гулден протегна грамадната си ръка. Мигновеното му съгласие предизвика силно удивление у Келс и останалите бандити.

— Дай си ръката! — извика Гулден.

Той стисна ръката на Келс и с мъка надраска името си в малкия бележник.

— Имаш свобода да правиш каквото желаеш, с изключение да се караш с хората ми — каза Келс. — Съгласен съм при тия условия.

— Ако не ме предизвикват — отвърна великанът и се ухили отвратително.

Неговите привърженици един след друг изпълниха простата церемония, на която личността на Келс придаваше сериозно значение и тържественост.

— Още някой? — извика Келс, оглеждайки се наоколо.

Мрачната сянка бе изчезнала от лицето му.

— Джим Клийв — каза Пирс и посочи към стената.

— Елате насам, момко! Нуждая се извънредно много от вас — каза Келс.

Клийв бавно се измъкна от полумрака и блестящите му очи се впиха в Гулден. Настъпи момент на напрегнато очакване. Гулден също втренчи погледа си в Клийв. Но изведнъж Келс пристъпи с бързи крачки напред и застана между двамата.

— Почакайте малко, забравих, че вие двамата се бяхте спречкали — каза той, обръщайки се единствено към Гулден. — Обаче невъзможно е да враждувате и занапред. Гулден, всички малко или много сме се карали и сбивали помежду си, но след това отново сме ставали добри приятели. В моята банда желая да имам и Клийв, но не желая да виждам негодувание по твоето лице. Какво ще кажеш?

— Няма да виждаш негодувание у мене — отговори великанът и в думите му прозвуча чудна искреност. — Но няма да позволя да ми бъде простреляно и другото ухо.

Бандитите избухнаха в дрезгав смях, който повече приличаше на конско цвилене. Но Гулден не изглеждаше да намира нещо смешно в своя отговор. Келс също последва примера на другите и започна да се смее. Дори по бялото лице на Клийв се плъзна нещо като сянка от усмивка.

— Добре. Значи, разбрахме се — каза Келс. След това се обърна към Клийв и цялата му външност изрази гордост, самоувереност и волева сила: — Джим, желаеш ли и ти да теглиш карта за нашата игра?

— Какво представлява играта? — попита Клийв.

С бързи и изразителни думи Келс му изложи своята идея да създаде легион край границата и му описа предимствата на този легион за всеки млад и предприемчив злосторник. Той завърти кратката си реч с приблизително същия аргумент, който бе изтъкнал и пред Джоана. Свила се дълбоко в своето скривалище, тя гледаше и слушате, напрягайки всички сили, за да обуздае чувствата, които я изгаряха. В момента, когато Джим Клийв пристъпи в осветения кръг, тялото на девойката бе обхванато от конвулсии.

— Келс, аз не давам пукната пара за тоя легион и за неговите предимства — заяви Клийв.

Главатарят остана смаян.

— Значи на вас ви е безразлично дали ще се присъедините към моя легион или не?

— Съвършено безразлично ми е — отвърна Клийв равнодушно.

— Тогава направете ми удоволствие — продължи Келс. — Влезте в легиона само за моя угода. Ще бъдем добри приятели. Тук около границата вие и без това сте вън от закона. Какво ще ви навреди, ако се присъедините към нас?

— Бих предпочел да остана сам.

— Но така няма да издържите дълго време.

— Все едно ми е.

Келс впи поглед в дръзкото му бледно лице.

— Слушайте… нима нямате достатъчно смелост да бъдете истински злодей… един чистокръвен престъпник?

Клийв трепна, сякаш внезапно бе прободен с нож. Джоана затвори очи, за да прогони от погледа си изражението, което лицето на Джим бе приело. Келс бе употребил една част от същите онези думи, с които тя самата бе тласнала Джим Клийв към пропастта. Тези думи оживиха младежа. Каква фаталност се криеше в тях! Джоана изпита неизказано отвращение от себе си. Да, тъкмо тия същите думи, които тя бе изговорила някога, щяха сега да накарат тоя ожесточен и обезумял момък да се причисли към бандата на Келс. Още преди да отвори очите си, Джоана знаеше какво решение може да се очаква от Джим; но когато ги отвори, тя видя младежа преобразен и с пламнало лице.

Тогава главатарят даде воля на буйния си характер; или пък нарочно се престори на силно развълнуван, за да постигне с хитрост своята цел:

— Клийв, нима ще се осъдите доброволно на гибел заради каприза на една жена? — извика той със свойствения си рязък и подигравателен тон.

— Ако не си държите устата, тази участ може да постигне вас по-рано от мене — отговори Клийв заплашително.

— Хайде де!… Защо искате да насочите револвера си срещу мене? Защото съм ваш приятел ли? Вие сте болен. Приличате на отровено кученце. Пак ви казвам: ако имате попе малко смелост, няма да се отделяте от нас. Ще вземете участие в лова на злато. Ще оцените живота си по-скъпо. Ще се борите. Ще завоювате злато. Има и други жени. Веднъж и аз бях повярвал, че животът ми е опропастен от жена. Но не се самоубих. Не срещнах истинска жена, докато най-после се озовах действително в ада — тук, на тази граница. Ако имате смелост, проявете я. Бъдете мъж. Изплюйте отровата… Излейте сърцето си тук пред всички нас!… Някакво момиче ви е тласнало да дойдете в нашата среда!

— Да… едно момиче! — извика Клийв.

Гласът му беше дрезгав. Престореното вълнение на Келс се бе предало и върху Джим.

— Късно ли е да се върнете?

— Много късно!

— И не ви остава нищо друго, освен да водите един безпътен живот, който да ви донесе забрава?

— Нищо друго… Само едно нещо ме измъчва… не мога да намеря забрава! — произнесе Джим с неизразима тъга.

Спомени, отчаяние, слабост причиняваха на Клийв непоносими терзания. Джоана виждаше как Келс се старае да въздействува върху чувствата на Джим. Той беше само един отчаян и буен младеж в ръцете на силен и неумолим мъж. Като восък в ръцете на скулптор! Джим щеше да се огъне под волята на бандита. И тъкмо поради упоритата си любов и поради спомените, които го измъчваха, той ще затъва все по-дълбоко в тинята на порока — в пиянство, комар и престъпления.

Джоана се изправи на крака. Женската й душа се възпламени от чисти пориви. Тя се приготви да посрещне страшния момент.

Келс направи буен жест.

— Покажете смелостта си!… Елате при мене!… В това гранично царство вие ще си създадете едно име, което никога няма да бъде забравено!

Този последен аргумент, който намекваше за разбойническа слава, беше най-силният коз на хитрия бандит. И той беше решителен в играта. Клийв вдигна омаломощената си и нервна ръка, за да поглади косата, която бе прилепнала на влажното му чело. Упорство, пламенност, възмущение — всичко бе изчезнало от него. Той беше силно потресен, като че ли душата му бе внезапно разголена и неговата дълбока боязливост бе изложена на показ.

— Разбира се, Келс — каза той решително. — Аз също ще участвувам в играта… и… заклевам се… че ще играя докрай!

Той бързо грабна молива и се наведе над бележника.

— Стой! Стой! — извика Джоана.

Вълнението от момента, съзнанието за съдбоносното му значение, представата за нейното положение, което беше също така отчаяно, каквото бе и положението на Клийв, придадоха на гласа на Джоана чудно висок тон и трогателно нежна сила. Тя се появи иззад завесата… излезе от тъмнината… и навлезе в кръга, осветен от фенерите.

Келс хвърли към девойката само един учуден поглед. Той отгатна намерението й и се засмя с ледена ирония, сякаш желаеше да покаже, че нейното появяване е ново насърчение за Клийв, че нейната смелост е нещо, което заслужава едновременно удивление, признание и съжаление.

— Клийв, жена ми, Денди Дайл — каза той кротко, но студено. — Позволете на нея да ви убеди… така или иначе.

Появяването на жена, макар да беше маскирана и облечена като бандит, преобрази Клийв. Снагата му се изпъна и червенината съвсем изчезна от лицето му. То стана по-бледо от всякога. А очите му, които досега бяха тъжни и мътни, блеснаха и започнаха да изпущат искри. Джоана почувствува, че бузите й побледняват под маската. Без Малко щеше да припадне от погледа на Джим. Но той не я позна, макар и да се чувствуваше трогнат от нейната намеса.

— Стой! — извика Джоана повторно. Гласът й беше много висок и много силен, съвсем различен от нейния естествен глас. — Аз слушах в тъмнината. Чух всичко, което се каза тук. Не влизайте в този граничен легион… Вие сте млад… и още почтен. За Бога, не тръгвайте по пътя на тези мъже! Келс ще направи от вас бандит… Върнете се вкъщи… момко… върнете се в своето селище!

— Коя сте вие… която ми говорите за почтеност… за родното ми селище? — запита Клийв.

— Аз съм… само една жена… Но чувствувам, че вие сте се отклонили много от правия път… Върнете се при това момиче… което… ви е тласнало да дойдете тук, на границата… То сигурно съжалява и се разкайва. Един ден още, и ще бъде много късно… О, момко, върнете се в родното си място! Нима вие имате поне малко понятие за това, какво представлява душата на едно момиче… сърцето й? Може би вашето момиче ви е обичало!… Може би сега сърцето й се къса!

По мускулите на Клийв пролазиха силни тръпки, които завършиха с движение на буен протест. Болка ли му причиниха нейните думи или погнуса? Как една жена като нея се осмелява да говори за момичето, което той бе обичал? Джоана не знаеше точно. Тя чувствуваше само, че Джим Клийв е същевременно привлечен, омагьосан и отблъснат от нейното присъствие, че реагира подсъзнателно на пламенния зов на нейната душа, че се съмнява в това, което чува, а вярва на това, което вижда.

— Значи вие ме молите да не ставам бандит? — запита той бавно, като че ли в главата му се въртеше някаква странна мисъл.

— О, аз ви умолявам да не правите това.

— Защо?

— Казах ви причината. Защото в сърцето си вие сте още добър човек. Били сте само буен и необуздан, защото…

— Вие жена ли сте на Келс? — викна Клийв в лицето на Джоана.

Отговорът се изтръгна съвсем бавно от колебливите устни на девойката:

— Не!

След изговарянето на това „не“ настана продължително мълчание. Тази истина, макар известна на всички, подействува съкрушително, щом бе изговорена от устата на Джоана. Разбойниците затаиха дъх. По устните на Келс заигра подигравателна усмивка, но лицето му беше побледняло. А по лицето на Клийв се изписа неизказано презрение.

— Значи не сте негова жена! — произнесе той с тих глас.

Тонът на Джим запали огнени езици в гърдите на Джоана. Тя отстъпи назад уплашена. Каква безпределна омраза питае той към всяко същество от нейния пол!

— А пък имате смелост да апелирате към моята съвест и доброто ми сърце! — продължи Клийв. Обзе го внезапна умора. Сложността на женската душа беше извън границите на неговия разсъдък. Без малко щеше да обърне гръб на Джоана. — Мисля, че едно създание като вас не може да ме възпре нито от бандата на Келс… нито от убийство… нито от ада дори!

— Тогава вие сте слаб и безхарактерен човек… роден за престъпник! — извика Джоана, обладана от искрена ярост. — Защото, колкото моята външност и да говори против мене, аз все пак си оставам честна жена!

Тези думи зашеметиха Джим Клийв; те раздрусаха и Келс, който стоеше бледен и напрегнат. Измина доста време, докато Клийв проумее техния смисъл. Лицето му се беше вече наполовина извърнало от девойката, но в следния миг Джим отново се изви към нея. Мускулите му бяха силно изопнати. Ръцете му увиснаха треперещи във въздуха. В този момент на крайно напрежение никой благоразумен човек не би заговорил на Клийв, нито би се помръднал от мястото си. И действително, разбойниците стояха неподвижни и занемели. Всички очакваха от Клийв някаква необикновена постъпка, както тогава, когато бе напердашил Луче, или когато бе прострелял ухото на Гулден.

Погледът на Джим се плъзна по снагата на Джоана с израз, който не би могъл да се изтълкува криво. Младежът явно се питаше, как е възможно външността на тази жена да хармонира с горещата молба, която отправяше към него? Едно от двете непременно беше измама! Пламенните очи на Джим лишиха Джоана от смелост.

— Келс ме принуди… да нося тези дрехи! — промълви тя. — Аз съм негова пленница. Намирам се в ръцете му без помощ и закрила.

Клийв отскочи назад с чевръстината на котка и зае позиция, от която можеше да обгърне с поглед всички бандити. Ръцете му се протегнаха във въздуха и в тях блеснаха два лъскави револвера. Неговата безумна смелост не само изненада цялата банда, но я парализира от страх. Изглежда, Келс счете заплахата на Джим насочена главно срещу него.

— Предавам се! — викна той с дрезгав глас. — Тя говори чистата… свещена истина… Но вие няма да поправите положението, ако ме убиете. Напротив, възможно е тогава момичето да попадне в още по-лоши ръце.

Келс очакваше с положителност, че този буен и безумно смел момък ще избухне срещу него, но все пак опасността го накара да каже единственото нещо, което евентуално би могло да възпре Клийв.

— О, не стреляйте! — изохка Джоана.

— Напуснете хижата — заповяда й Клийв. — Качете се на един кон и докарайте друг пред вратата… Бързайте! Аз ще ви освободя оттук.

Изкушение и страх завладяха Джоана едновременно. Беше повече от сигурно, че това дръзко бягство щеше да означава смърт за Джим, а за нея — нещо по-лошо. Девойката изтръпна при мисълта за тия последици. И не можа да намери в себе си достатъчно смелост, за да предприеме едно безумно бягство, което очевидно нямаше никакви изгледи за успех.

— Аз ще остана — прошепна тя. — Бягайте вие!

— Бързо, момиче!

— Не! Не!

— Нима желаете да останете при този бандит?… Обичате ли го?

В сърцето на Джоана се запали огнено желание да отхвърли оскърблението, което Джим й нанасяше със своя въпрос. Цялата й женска хитрост започна жестока борба срещу нейната непорочност, за да я възпре да изговори думи, които неизбежно щяха да доведат до разкриване на нейната самоличност. Девойката оброни глава на гърдите, неспособна да я задържи вирната високо под тежестта на срама. Но все пак, правейки нова жертва за спасението на Джим, Джоана се помири с неговото подозрение, което я покриваше с позор. В тази насока за нея се криеше един шанс, макар и твърде слаб.

— Махайте се от очите ми, за да не ви гледам повече! — извика Клийв разочарован. — А пък аз бях готов да се сражавам за вас!

По лицето му отново се изписа онова бледно, уморено презрение. Джоана прехапа език, за да не запищи. Как ще може да преживее тази мъка? Тя, Джоана Рандъл, бе заслужила презрението на Джим Клийв — безразлично дали той я бе познал или не. И започна да отстъпва назад, крачка по крачка, почти замаяна, жалка, с ледена студенина в сърцето. Напипа вратата към своята стая и изчезна, олюлявайки се.

— Келс, аз съм това, което ти ме нарече — Джоана чу гласа на Клийв сякаш от голяма далечина. — За мене не съществува друго оправдание освен това, че по отношение на жените разсъдъкът ми не е напълно нормален… Ако искаш, прости моето безумие; ако не искаш, не го прощавай — твоя воля. Но ако все още желаеш да ме приемеш в легиона си, съгласен съм да вляза в него.