Зейн Грей
Легионът край границата (10)

Глава 10

На следния ден Келс повика Джоана в предната хижа. Девойката констатира, че нейната вяра и надеждите й се бяха осъществили. Това убеждение се създаде у нея не толкова от необяснимата скръб, отпечатана върху застарялото лице на Келс, колкото от обзелото я силно чувство, че нейната власт и обаяние са пораснали още повече в очите на Келс и са го направили по-човечен.

— Джоана, не бива повече да чезнете като пленница в онази задна стая — започна той. — Изглеждате бледа и отслабнала. Излизайте вън на слънце и чист въздух. Ще бъде също от полза за вас, ако привикнете с бандата. Тази сутрин Бейт Ууд дойде при мене и ми каза, че ви е сметнал за духа на Денди Дайл. Това име ще ви остане. Безразлично ми е как ще се отнасяте с моите хора. Но ако се държите към тях любезно, ще спечелите повече. Не се отдалечавайте много от нашата хижа. И ако някой каже или направи нещо, което не е по вашия вкус, изтеглете револвера си, вместо да крещите и викате Келс на помощ. По този начин вие така ще респектирате тия негодници, че няма да смеят да мръднат във ваше присъствие.

Излизането навън от хижата в костюма на Денди Дайл представляваше за Джоана особено мъчително изпитание. Стъпките й не бяха твърде сигурни, а под маската студени тръпки лазеха по лицето й. Девойката не изпитваше страх, а срам. Би предпочела да умре, отколкото да бъде позната от Джим Клийв в тези безобразни дрехи.

Пред хижата чакаха цяла редица оседлани и прашни коне. Когато Джоана се появи, голяма група мъже, които седяха или сновяха пред вратата, прекъснаха разговорите си. От тези мъже се излъчваше един специфичен дъх, някаква смесица от миризми — прах, коне, кожа, уиски и тютюн. Джоана не познаваше никого от тези бандити и това обстоятелство й помогна да възвърне бързо своето самообладание. Без съмнение, нейното появяване бе произвело истинска сензация всред тези безделници. Тази мисъл достави истинско удоволствие на девойката. Бандитите се зазяпаха в нея — неподвижни и с отворена уста. Един стар, брадат разбойник изтърва лулата от устата си, без да забележи това. Един тъмнокож младеж с див изглед, по чието лице пороците и разюзданият живот бяха сложили своя отпечатък, пръв се раздвижи и свали сомбрерото си с непохватна галантност. След това и останалите поздравиха девойката, малко грубо и несръчно, но все пак с желание да се покажат любезни.

Джоана на драго сърце би се впуснала в бяг, но се помъчи да издържи този кръстосан огън от любопитни и безсрамни погледи, запазвайки пълно равнодушие и престорено безгрижие. Щом веднъж преодолее стеснението от първото си появяване, всичко друго ще тръгне по-леко. Джоана се радвате, че носи маска на лицето си. Тя отговори едва чуто и с почти несвързани думи на поздравите и с това навлезе във втората фаза на своите преживелици между разбойниците. Нейната естествена непринуденост започна да се възвръща постепенно, а заедно с това се възвръщаше и предишният й разум, и предишната й смелост.

Макар да беше вече привикнала с безобразните физиономии на пограничните бандити, при по-внимателно вглеждане Джоана откри още по-диви и грозни лица. Но въпреки отвратителната външност на бандитите, въпреки безсрамното и нескривано възхищение, изписано по техните лица, Джоана забеляза, че по тези лица не липсва и известна следа от съчувствие, любезност и добродушие.

Бавно и с провлечени крачки, Джоана се отдалечи от групата мъже, провря се в редицата на уморените коне и започна да ги потупва приятелски по шиите.

Не след дълго конник долетя като хала по пътеката и скочи от седлото пред хижата на Келс, а малко по-късно в лагера пристигнаха бързо и други двама конници. Минавайки край Джоана, те приковаха в нея кръглите си опулени очи. Внезапно тя схвана причината на своето напрегнато внимание; непрекъснато, каквото и да правеше, каквото и да мислеше или говореше, в главата й живееше будната и плаха мисъл за Джим Клийв. Къде беше той? Какво правете? Пиян ли беше сега, на карти ли играеше, биеше ли се, или пък спеше? Беше ли останал почтен? Ако го срещне, какво щеше да се случи? Как щеше да му обясни своето поведение и положението си, преди той да застреля някого? Нов страх се зароди в нейната душа и този страх растеше постоянно: Клийв ще я познае въпреки предрешването й, въпреки маската й.

Джоана започна да се разхожда нагоре-надолу, завладяна всецяло от тази мисъл. Изведнъж необикновено раздвижване всред бандитите привлече нейното внимание и го насочи към група мъже, които бяха обградили неколцина конници. Изглежда, че ги посрещаха. Джоана позна Червения Пирс, позна Френчи, и… сърцето й моментално спря да бие. Тя бе познала и Джим Клийв.

Конниците яздеха по пътеката в посока към лагера. В следния миг сърцето на Джоана затуптя, сякаш заплашваше да се пръсне. Тя не би могла да застане пред очите на Джим; не смееше да разчита на своето предрешване. Всичките й планове се стопиха в миг, сякаш не бяха съществували никога. Джоана забрави Келс. Забрави дори и страха си от вероятното поведение на Джим Клийв. Срещата, неизбежното й познаване от Джим, мъката, която той щеше да изпита при внезапното откриване на нейното положение, фалшивата представа, която щеше да си създаде за нея — всичко това прогони всякаква друга мисъл от главата на Джоана. С маска или без маска, тя нямаше да може да издържи на проницателните му погледи. И подобно на истински страхливец, се обърна и побърза назад към хижата.

Но преди още да прекрачи прага, девойката откри, че нещо необикновено бе развълнувало бандитите, които зяпаха с небивал интерес към приближаващата се група. Високи гласове загърмяха в ушите на Джоана. Докато прекосяваше вратата, покрай нея изтича Келс, без да я забележи.

Хижата бе съвършено празна. През външната врата Джоана забеляза една част от бандитите, събрали се на купчина, с вдигнати глави, разговарящи силно и възбудено. След това чу заповедния глас на Келс, но не можа да разбере нито дума. Врявата от дрезгавите гласове стана още по-силна. Келс се появи на вратата, придружен от Червения Пирс. Зад тях идеше Джим Клийв. Щом тримата влязоха в хижата, бандитите нахълтаха вътре като разярен рояк пчели. Келс говореше, Джим говореше, но техните гласове се губеха в невъобразимата глъчка. Внезапно Келс даде воля на темперамента си:

— Занемейте… нехранимайковци — изрева той и по заплашителния израз на лицето му пролича неговото положение на водач и властта, с която разполагате.

Бандитите изведнъж утихнаха.

— И тъй… какво е станало? — запита той.

— Не се нервирай, шефе — отговори Пирс весело. — Нищо лошо не се е случило… Клийв даде възможност на Гулден да се запознае с неговия револвер, и нищо повече.

Келс трепна съвсем леко, едва забележимо, обаче енергията на движенията му и бегъл, светкавичен проблясък по лицето му създадоха в Джоана убеждението, че той изпитва адска радост. А нейното сърце се присви от ледено учудване.

— Гулден!

Възклицанието на Келс беше същевременно и буен въпрос, и страстно очакване.

— Не, не е пукнал — отговори Пирс. — Този бик не се убива така лесно. Но все пак е доста прострелян. Лежи отсреща при Бърд. Мисля, че ти трябва да отидеш при него и му превържеш раните.

— Може спокойно да пукне, ако разчита на лекарска помощ от мене — отговори Келс. — Къде е Бейт Ууд?… Бейт, вземи моята аптечка и се погрижи за Гулден. А сега, Ред^[1], разкажи ми как стана това сбиване!

— Причината е, че близките приятели на Гулден търсеха да се спречкат с Клийв, Клийв търсеше да се спречка с тях… и аз помежду им!… Трябва да ти кажа, шефе, че положих доста труд, за да не получа и аз някой куршум в тялото си.

Докато този бърз разговор се водеше между Келс и помощника му, Клийв седеше върху ръба на масата, с угарка от цигара в уста, и размахваше насам-натам прашния си ботуш с такава сила, че шпората дрънчеше. Лицето му беше бяло, с изключение на няколко петна под очите, които изглеждаха като отоци. Джоана никога не бе го виждала в такова състояние. Тя бе склонна да предположи, че е пил… може би и сега още е пиян. Колко ясно четеше в това изтерзано лице! Тя трябваше да си прехапе езика, за да не заридае високо. Да, Джим беше загубен!

— Защо се скараха? — запита Келс.

— Питай Клийв — отвърна Пирс. — Нямам никакво желание да говоря повече вместо него.

Келс се обърна към Клийв и пристъпи до него. Гледката на тези двама мъже, които стояха лице срещу лице, разтърси Джоана до дълбините на душата й. Каква противоположност представляваха двамата! Келс беше суров, повелителен, силен и енергичен, изпълнен с нескрито и приятелско уважение към този млад изгнаник, който сам се бе изключил от обществото на хората. Клийв изглеждаше отсъствуващ духом, всецяло откъснат от околната среда, равнодушен към всичко, блед, уморен — съвършено олицетворение на презрението. Двамата мъже надминаваха далеч и по ръст, и по дух зяпащите около тях бандити.

— Клийв, защо изтеглихте своя револвер срещу Гулден? — запита Келс рязко.

— Това е моя работа — отговори Клийв бавно и устремил в Келс пронизителния си поглед, издуха към тавана тънък, синкав стълб тютюнев дим.

— Разбира се… Но аз си спомням какво ме попитахте неотдавна… относно Гулден. Това ли е причината?

— Не — отговори Клийв. — Моя лична работа.

— Добре. Но бих желал да узная всичко. Пирс казва, че вие сте се скарали с приятелите на Гулден. Ако не мога да възстановя мира между вас, ще бъда принуден да взема страна.

— Келс, аз нямам нужда от никого на моя страна — каза Клийв и захвърли угарката от цигарата.

— Все пак, да — отвърна Келс търпеливо. — Всеки човек в тази гранична област има нужда от приятели и помощници. И е щастлив, когато намери такива.

— Може и да е така, но аз не търся и не желая помощници.

— Това е ваша работа. Не искам да натрапвам своя съвет.

Силата на Келс и неговата способност да владее и печели хората се проявиха в поведението и думите му. За него нямаше нищо по-лесно от това да принуди Джим Клийв към съпротива. Този разбойнически водач беше нагодил до невероятна степен характера си към дивите условия на живота в пограничната област.

— Следователно не желаете да погледнете в моите карти? — запита Клийв, устремил тъмния си остър поглед в Келс.

— Аз пасувам, Джим — отговори бандитът спокойно.

Клийв започна да свива нова цигара. Джоана забеляза, че силните му загорели ръце потреперват и отгатна, че не вълнението беше причина за това, а разстройството на нервите му. Сърцето й се сви от мъка за Джим. Горчива болка раздра душата й. Как ясно изразявате неговото бледо и мрачно лице пълното му падение! Джим беше избягал на границата, обладан от бясна ярост срещу Джоана… и срещу себе си. И тук, всред пустинята, той вероятно е загубил вече всяка представа за себе си и всеки спомен за нея. Хвърлил се бе стремглаво и всеотдайно в безпътния живот край границата, чиито променливи, сурови и много често фатални събития може би отдавна са му донесли жадуваната забрава. Но изглежда, че Джим бе обладан също и от бясно желание да руши и унищожава с цел да причини и своето собствено унищожение.

Джоана потръпна, като си спомни с какво лекомислие бе подиграла нараненото честолюбие на този младеж… с каква язвителност му бе изказала мнението си, че той не притежава достатъчно мъжество и смелост, за да стане дори злосторник!

— Слушай, Ред — обърна се Келс към Червения Пирс. — Разкажи ми какво се е случило… какво си видял ти. Джим не може да има нещо против.

— Сигурно — отговори Пирс, побързал да се отзове на поканата. — Ние всички седяхме насреща у Бърд. Момчетата бяха образували няколко групи и играеха на карти. Снощи Гулден се върна в лагера. Той е винаги сърдит и раздразнен, но този път мрачното му настроение надминаваше всяка представа. Не говореше много, никой не го закачи и нищо не се случи. Всички помислихме, че излетът му е излязъл злополучен. Днес Гулден проявявате особено неспокойствие. Непрекъснато се разхождаше нагоре-надолу, като ягуар в клетка. Можеш да бъдеш сигурен, че ние се пазехме да го закачим. Ненадейно той се приближи до нашата група — аз, Клийв, Бърд и Тексас играехме на карти — и без малко щеше да прекатури масата върху нас. Аз грабнах златото, Клийв спаси бутилката с уиски. Всички бяхме пили, а Клийв — най-много. Бърд побледня като мъртвец от гняв, а Тексас едва не се задуши от ярост. Но всички ние се страхувахме от Гулден с изключение на Клийв, както се установи по-късно. Той обаче не се помръдна и с нищо не издаде, че има лоши намерения. Гулден стовари юмрука си върху масата и се обърна към Клийв:

— Проектирам една работа, която ще ви хареса. Елате с мене.

— Работа ли? Слушайте какво ще ви кажа, човече: вашите работи, каквито и да са, не могат да ми се харесат — отвърна Клийв бавно и студено.

— Келс — продължи Червения Пирс, — на тебе е известно какво става с Гулден, когато получи припадък. Като че ли го завладяват хиляди демони! Аз съм виждал герои на револвера, които търсят свади… и горят от желание да застрелят някого. Но Гулден беше хиляди пъти по-бесен. Вярвайте ми всички: аз съм твърдо убеден, че в неговия мозък нещо не е в ред!

— Клийв, — каза Гулден — аз открих златната мина на стария Брандер… Там се намира и момичето му.

По лицето на Клийв пробягна сякаш огнена светкавица — продължи Пирс своя разказ. — Всички си припомнихме за Луче… и започнахме да присвиваме гърбовете си, готови да се навеждаме под куршумите. Гулден не промени с нищо израза на лицето си. Изобщо в неговата външност мъчно може да се забележи промяна при какъвто и да било случай. Но аз почувствувах, че в гърдите му пламна ад.

— Охо! Наистина ли? — извика Клийв бързо, сякаш тази вест го беше зарадвала. — И пипнахте ли вече девойката?

— Не още. Само изследвах почвата. Предлагам ви да дойдете с мене. Златото ще си поделим, а момичето ще взема аз.

Клийв замахна с бутилката уиски през главата си и я стовари с такава сила върху черепа на Гулден, че той се повали на пода като пъп. Клийв скочи на крака с чевръстината на котка и револверът блесна в ръката му. Всички момчета в миг се изпокриха и сгушиха из ъглите. И докато аз се спасявах, търсейки безопасно кътче, видях Гулден, който лежете върху дъските проснат по гръб, да вади револвера си. Внезапно движението на ръката му се прекъсна и тя увисна надолу. Едната страна от лицето му се обля в кръв. Бях почти убеден, че светлината на живота вече е угаснала в Гулден, затова скочих и улових Клийв. Всичко би се наредило прекрасно, ако Гулден чисто и просто бе пожелал да се пресели в ада. Но не било писано така. Гулден дойде на себе си и зарева като див звяр, викайки на помощ своите приятели и търсейки револвера си. Ревът му сигурно се е чувал от една миля разстояние… След това, както вече ти казах, аз положих неимоверни усилия, за да осуетя избухването на междуособици и общо сбиване. Докато Гулден ревете, крещеше и квичеше, аз доведох момчетата тук при тебе. Той лежи насреща с простреляна физиономия. И с това инцидентът се приключи.

Келс се замисли за момент. После изгледа изпитателно мрачните лица на бандитите.

— Това стълкновение изяснява един въпрос — започна той. — Ние трябва да имаме организация. Ако всички вие не сте само шайка от глупци, ще проумеете това. Вие имате нужда от действителен главатар. Повечето от вас признават мене за водач, но има и такива, които държат за Гулден. Поради единствената причина, че Гулден е кръвожаден демон. Днес ние преживяваме най-дивите времена, каквито са виждани някога на Запад, а много скоро времената ще станат още по-диви. Като изпълнителна машина, Гулден е великолепен. Не знае що е страх. Той е великан. Обича борбата, жадува да върши убийства. Но Гулден е почти умопобъркан. Инцидентът с Клийв най-добре доказва това. Аз предоставям на вашия здрав разум да вземе решение. Гулден язди из горите и дебне за някой самотен лагер, за да го обере. Или за някое момиче, за да го отвлече. Той не помисля дори да обсъжда своите планове с мене или с някого от вас, на чийто здрав разум аз се доверявам. Гулден винаги е без злато, а също така и повечето от неговите привърженици. Не зная кои влизат в това число. И не ме интересува. Но ще се наложи да се разделим, ако Гулден и неговите другари продължават да не се вслушват в моите съвети и да не изпълняват моите заповеди. Съвсем не желая да взема страната на Клийв. Но всеки от вас ще се съгласи, че методите на действие, които Гулден прилага, дезорганизират нашата банда. Той е при нас вече от дълго време. А се обръща към Клийв и му предлага съучастие в работа. Клийв е чужденец за нас. Макар да изглежда много подходящ за нашата банда, все пак той още не е приет в нея. Гулден не би трябвало да се обръща към него. Това не е честна игра. Ние не можем да отгатнем какво е било истинското намерение на Гулден, но не е вероятно, че действително е искал да вземе Клийв със себе си. Това е някаква уловка от негова страна. Той трябваше да заяви… Обмислете този въпрос, момчета. Гулден ли предпочитате за водач или мене? А сега се махайте оттук!

Силните и откровени думи на Келс явно оказаха своето действие. Шайката се измъкна мълчаливо от хижата на Келс и при него останаха само Пирс и Клийв.

— Джим, вие толкова ли страстно желаете да се биете, или просто искате да се изтъкнете като рицар-закрилник на всички млади момичета из тези пусти краища?

Клийв изпусна из устата си кълбо дим, който му закри главата.

— Не съм човек, който търси свади — отговори той.

— Което значи, че кръвта ви се качва в главата само при споменаване думата „момиче“?

Клийв направи силно движение с ръка, което даде да се разбере, че Келс има право.

— Ех, дано само аз не стана причина да ви се качи кръвта в главата! — извика Келс хапливо. — Защото аз желая да стана ваш приятел, ако ми дадете възможност, разбира се… Но кажете ми откровено, че сте истински мъж… в случай, че желаете да ви бъда приятел!

— Благодаря ви, Келс — отговори Клийв сериозно. — Аз не струвам нищо, иначе не бих се намирал тук… Но не мога… не мога да понасям тези истории с млади момичета.

— Ще се промените — заяви Келс е горчивина. — Сам ще видите как ще станете друг човек, след като прекарате няколко самотни години по тия места! Вие още не разбирате живота в това гранично царство. Млад сте. Живял съм в златоносните полета на Калифорния и Невада. Златната треска лишава хората от разум. Ако не бъдете застрелян, сигурно ще се промените; ако останете жив, ще опознаете живота около тази граница. Войната разрушава моралните сили на човека; но нищо не може да се сравни с това, което ще преживеете по тия места през идните няколко години. Насам прииждат потоци от мъже, заедно с жените и дъщерите си. Пръскат се из цялата област. Намират злато. Значи подушили са мириса на кръвта. Почакайте само, докато се открият огромни залежи от злато! Тогава ще видите как мъже и жени ще се върнат с десетки хиляди години назад… Просто ще подивеят… И тогава какво значение може да има едно момиче повече или по-малко?

— Вижте какво, Келс: аз бях обичан от момиче толкова сърдечно, че то ме направи герой. По тази причина сега не мога да понасям да гледам пред очите си гаври с момичета.

Клийв произнесе тези думи почти небрежно, държанието му беше спокойно и хладно, изразът на лицето му — непроницаем. Но горчивата нотка в гласа му издаваше, че неговото твърдение не отговаря на истината.

Червения Пирс тегли своето заключение и се изсмя гръмко, сякаш Клийв бе разказал чудесен виц. Келс поклати глава със съмнение, като че ли за него прозрачната лъжа на Клийв само усложнява положението. Самият Клийв се извърна настрана, сякаш за миг бе съвършено забравил съществуването на другарите си.

* * *

Малко по-късно, всред мрака и мълчанието на нощта, Джоана Рандъл лежеше без сън в леглото си, преследвана от бледното лице на Джим, изпълнена с удивление от безумното благородство на неговото сърце, възхитена до най-дълбоките гънки на душата си от истинския смисъл на неговото нападение върху Гулден и терзана от една любов, която се бе засилила до непознати размери, вследствие на преживените от нея страхове и поради дивите страсти и разюздания живот в това гранично царство.

Дори и насън Джоана съсредоточаваше всичката сила на волята си, за да се подготви да посрещне неизбежния и съдбоносен момент, в който ще застане пред очите на Джим Клийв. Този момент трябваше да дойде. И тя трябваше да намери в себе си достатъчно сили и смелост, за да преживее достойно тази среща, без да гледа на страшните терзания, които ще разкъсват гърдите й. В края на краищата, въпреки непрекъснатото напрежение на нейните телесни и душевни сили, досегашните преживелици на девойката между бандитите бяха завършвали безкрайно по-щастливо, отколкото можете да се очаква. Джоана се молеше горещо на Бога това нейно щастие да продължава и занапред.

Тази нощ Джоана спа облечена в дрехите на Денди Дайл, като събу само ботушите си. Неведнъж, обръщайки се неспокойно насън, тя се разбуждаше от натиска на тежкия револвер, който не бе извадила от кобура. В такива моменти се сепваше и напрягаше мисълта си в тъмнината, докато си спомни и разбере какво става с нея: тя, Джоана Рандъл, се намира пленница в един разбойнически лагер, облечена в дрехите на един убит бандит, с неговия револвер на кръста си — дори и по време на сън. Тази действителност се струваше на Джоана невероятна, невъзможна. Но все пак студената и гладко полирана дръжка на револвера й вдъхвате кураж и чувство на сигурност.

Когато на следната сутрин Джоана излезе от стаята си, бе взела решение да наложи някакъв изход от своето положение.

Келс закусваше до масата; Бейт Ууд му прислужваше.

— Добро утро, Денди! — поздрави я главатарят изненадан и с удоволствие. — Много сте ранобудна.

Джоана отговори на неговия поздрав и заяви, че не може да спи вечно.

— Джоана, сега вие сменяте перушината си. Обзалагам се, че преди да изтече месецът, ще нападнете първата си пощенска кола.

— Да нападна пощенска кола ли? — повтори момичето като ехо.

— Разбира се. Ще бъде голямо събитие и твърде весело при това — потвърди Келс и се засмя. — Хайде, седнете да закусите с мене… Бейт, погрижи се по-живо за закуската… Джоана, чудесно е да ви гледа човек. Но маската ви променя. Никой не може да ви се любува на красотата… А знаете ли, че вашият мил обожател Гулден е изваден от строя понастоящем?

Келс повтори с явно задоволство историята, която Джоана бе чула предната вечер от устата на Червения Пирс; на девойката направи впечатление, че Келс употреби доста време, за да описва Джим Клийв.

— Започнах да изпитвам искрена симпатия към него — добави Келс. — Той е много чуден и особен младеж. Но се държи повече като зрял мъж, отколкото като момък. Наклонен съм да вярвам, че някое проклето момиче е разбило сърцето на това прекрасно момче. Изневерила му е или нещо подобно. Мнозинството от жените не струват пукната пара, Джоана. До неотдавна мислех, че всички жени без изключение са лоши, но откакто ви познавам, съм променил мнението си. Преживях нещо, което промени и чувствата ми. Но все пак едно момиче между милиони не може да измени същността на жените.

— Какво би направил този Джим Клийв, ако ме види? — запита Джоана и почти се задуши от произнасянето на скъпото име.

— Не яжте толкова бързо, момиче — рече Келс. — Вие сте едва на седемнадесет години и разполагате с достатъчно време пред себе си… Впрочем аз мислих дълго време относно този Клийв. Той не е побъркан като Гулден, но може би е по-опасен и от него. Опасен е, защото не знае какво прави… не изпитва абсолютно никакъв страх от смъртта… а освен това умее да борави удивително бързо с револвера. Последните две качества са лоша и твърде опасна комбинация. Клийв е в състояние да пречука един човек без никакво колебание. Досега е застрелял трима души, а също и при инцидента с Гулден е стрелял срещу него с намерение да го убие. Започвам да изпитвам безпокойство за срещата между Клийв и вас, Джоана. Но вярвам, че ще съумея да го спечеля и подчиня на моето влияние. Не мога да го заплашвам — той не се плаши. Да го принуждавам също не мога — не се покорява. Но може би ще ми се удаде да го заблудя. Поръчах на Червения Пирс да му разкаже, че вие сте моя жена. Нека се надяваме, че поне той ще повярва. Защото… другите не вярват. Във всеки случай вие скоро ще се срещнете с Джим Клийв, може би още днес. Джоана, желая от вас да се отнасяте любезно с него. Ако ми се удаде да влея малко разум в лудата му глава и ако мога да му попреча да пиянствува толкова много — Клийв ще стане за мене най-сигурният човек в пограничната област.

— Значи ли това, че аз трябва да ви окажа съдействие при вашия опит да подмамите този младеж да стане член на бандата ви? — запита Джоана, която още не бе станала пълна господарка на своя глас.

— Толкова ли е страшна тази работа? — отвърна Келс на въпроса с въпрос.

Гласът му издаде раздразнение; погледът му се устреми в лицето на девойката.

— Аз… аз не зная — заекна Джоана. — Този младеж… престъпник ли е вече?

— Не. Той е добър и почтен момък, който е само подлудял… когото някое момиче е лишило от разум. Вече ви казах това. Изглежда, че вие не можете да схванете истинската същност на нещата. Ако мога да контролирам този Клийв, ще бъде от голяма полза за мене — смел, ловък и опасен мъж, който ще се наложи тук, край границата. Но ако не мога да го подчиня на волята си, тогава… с него е свършено, преди да измине и седмица. Той ще бъде застрелян или прободен с нож при някое сбиване. Ако не го ръководя аз, Клийв ще отлети право в ада, закъдето впрочем е тръгнал вече!

Джоана бутна чинията, вдигна глава и твърдо погледна бандита в очите.

— Келс, аз бих предпочела… неговото… неговото поприще да намери бърз край и той да полети в… в… отколкото да продължи да живее и да стане бандит и убиец под вашите заповеди.

Келс се изсмя подигравателно; но яростното движение, с което захвърли чашата си върху стената, показа, че Джоана наистина притежава чудно умение да го засяга и оскърбява дълбоко.

— Вие проявявате състрадание към него само защото аз ви казах, че някое момиче го е прогонило тук при нас — рече Келс. — Но аз ви заявявам, че Джим Клийв е пропаднал човек. Ще разберете това, щом го видите. Все пак аз вярвам, че моята симпатия действително може да бъде само от полза за него, както и за всеки друг човек в това погранично царство. Сега желая да ми отговорите, дали сте готова да ми помогнете? Ще кажете ли и вие една думичка, за да укрепите моето влияние над този необуздан младеж?

— Трябва… по-напред да го видя.

— Много ловко се отклонявате — изръмжа Келс. Но изведнъж лицето му се проясни. — Все забравям, че сте още дете! Слушайте! Правете каквото желаете. Но искам да спра вашето внимание върху необходимостта да си възвърнете отново предишната смелост. — Той сниши своя глас и погледна към Бейт Ууд. — Оная смелост, която притежавахте, когато стреляхте върху мене. Пред нас стоят събития… чудни и разнообразни. Откриване на големи златни залежи. Хора, завладени от безумна жажда за злато! Жените няма да струват повече от шепа памучно семе!… Глад, труд, страдания, болести, престъпления, кръв, убийства, бесилки — смърт — всичко това е нищо, абсолютно нищо! Само златото е нещо! Безсънни нощи… адски дни… нападения и битки… все чужденци с алчни очи! Нещата, които дават смисъл на живота, ще бъдат забравени и самият живот ще стане много евтина стока. Значение ще има само тоя жълт метал — златото, за което мъжете губят разсъдъка си, а жените продават дутите си!

* * *

След закуската Келс нареди да доведат коня на Джоана от корала и да го оседлаят. След това се обърна към девойката и каза с покровителствен тон:

— Трябва да яздите всеки ден по малко. Необходимо е да се държите в добра форма. Може да се случи скоро да препускаме подир прекрасен лов и не желая вашето тяло да се разкапе на съставните си части.

— Къде да яздя? — запита Джоана.

— Където желаете. Котловината има две посоки.

— Ще наредите ли да ме следят?

— Не, ако ми заявите, че няма да бягате.

— Вярвате ли ми?

— Да.

— Добре. Обещавам. Ако променя решението си, ще ви предупредя.

— Не, само това не, Джоана. Аз… аз… Няма какво да се прави… Стигнахме дотам, че аз не мога вече без вас. И не зная какво бих направил, ако ви загубя.

Когато Джоана се качи на седлото, Келс добави:

— Не позволявайте никому от тези негодници да ви отправя неприлични думи.

Джоана препусна коня си. Тя се замисли върху чудния факт, че въпреки своята омраза днес бе настроена спрямо този бандит много по-меко, отколкото всеки друг път. Когато Келс я виждате, очите му светваха, гласът му звучеше по-нежно, държанието му се променяше и ставаше човешко. Днес той отново бе имал желание да й каже, че я обича, но бе успял да овладее своето вълнение. Срамуваше ли се? Беше ли прозрял в глъбините на душата си? Презираше ли сега дивата си страст, която бе смятал за любов? В съществото на Келс водеха жестока борба противоречиви и враждебни една на друга сили.

Беше още ранна утрин и розови проблясъци багреха свежата зеленина. Джоана пусна пъргавия си кон отначало в лек ход, после в галоп. Продължи да язди надлъж по котловината, докато местността стана сурова и планинска. След това обърна коня си и заязди обратно, под клоните на бориките, покрай дървените хижи, до мястото, където котловината се стесняваше в пролом и преминаваше в широката долина. На това място срещна трима конници, потънали в прах, които караха обоз пред себе си. Един от конниците, очевидно голям шегобиец, вдигна ръце във въздуха и придаде на лицето си престорено ужасен израз.

— Горе ръцете, приятели! — провикна се той. — Струва ми се, че сме се изпречили на пътя на възкръсналия Денди Дайл.

Двамата другари на бандита побързаха да последват неговия пример и вдигнаха ръце нагоре. Тримата започнаха да измерват Джоана с дръзки и безочливи погледи. Тя бе попаднала едва ли не в прегръдките им при един завой на пътя и спря коня си пред самите тях, тъй като не бе възможно да се разминат.

— Да, сигурно е новият Денди Дайл, за когото ни разправиха — заяви вторият.

— Не, това е само костюмът на Денди, в който се крие жена — добави третият.

Джоана обърна коня си и тръгна обратно по същия път. Погледите на тези негодници сякаш я изгаряха. Тя беше маскирана и предрешена, но в мъжкия костюм женските й форми изпъкваха по-ясно и по-прелъстително, привличайки като магнит безсрамните погледи на тримата мъже. Ако в тях съществуваше макар и съвсем слабо чувство за благоприличие, то сигурно това чувство бе изчезнало окончателно при вида на бандитския костюм, в който Джоана бе облечена. Как е възможно да носи подобно облекло върху своето тяло? Нима не е гавра с нейните най-свети и съкровени чувства да се излага постоянно на въздействието, което фигурата й в този костюм произвежда върху тия мерзки погранични разбойници? Не, това й е безразлично, чувствата й не може да се притъпят, докато я крепи нейната любов към Джим Клийв. При мисълта за него сърцето на девойката отново заби лудо, огнени тръпки полазиха по снагата й.

За последен път Джоана се убеди, че е готова да понесе и най-големите жертви, ако с това може да спаси Джим Клийв.

По обратния път през котловината Джоана видя мнозина бандити; някои водеха конете си за юздите, други цепеха дърва, трети стояха по вратите на дървените си колиби и се протягаха или прозяваха. Джоана избягваше да минава близко край разбойниците, но дори и отдалеч чувствуваше любопитните им погледи, устремени в нея.

Един от тия мерзавци, полузакрит зад прозорец, постави ръцете си около устата във форма на тръба и се провикна, мъчейки се да придаде нежност и ласкавост на своя глас:

— Ало, любов моя!

Джоана изпита срам от себе си, че изобщо може да се почувствува оскърбена. Тя се учудваше на крайно изострената си чувствителност, която изглеждаше да взема все по-често надмощие над разума й. Действително това погранично царство на разбойниците бе породило в нея чувства, които тя не бе считала за възможни дори и насън.

Джоана се отклони от пътя и насочи коня си към отсрещната страна на котловината. Покрай потока растяха гъсти върбови шубраци. Тя започна да си пробива полека път всред върбалака, търсейки удобен брод през потока. Конят й пръхтеше от жажда. Скоро Джоана се увери, че няма да намери по-удобно място за преминаване на другия бряг и насочи коня си към потока през една тясна алея между върбите. Тя скочи от седлото върху обраслата с мъх земя и свали юздата от животното, за да му даде възможност да пие по-удобно.

Внезапно девойката почувствува, че не е сама на това място. Но не виждаше човек нито пред себе си, нито зад коня си. Обърна се наляво. Джим Клийв, който бе коленичил над потока, се изправи тъкмо в този момент. В ръката си държеше кърпа. Лицето му беше мокро. Намираше се на около десетина крачки от нея.

Джоана не можа да задържи един тих вик. Дори този вик да бе коствал живота й, тя не би могла да не го изпусне. Изненадата й беше толкова голяма, че парализира цялото й тяло. Джоана не би могла да помръдне дори пръста си. И всеки миг очакваше да чуе своето име от устата на Джим Клийв.

Младежът се взираше втренчено в нея. На утринната светлина лицето му изглеждаше продълговато и бледно като на мъртвец. Само очите му бяха живи и сякаш изпущаха пламъци. В тия очи се отразяваше презрение — неописуемо презрение. Джим Клийв бе познал в Джоана само жената и неговото презрение се отнасяше до падналото създание, което не се свенеше да носи костюма на един бандит. По лицето на Джим се плъзна печална и горчива усмивка; след това то прие израз, който Джоана почувствува като удар с бич върху окървавената си душа. Джим започна да измерва прекрасно сложената й женска фигура със същия онзи дързък и похотлив поглед, който тя виждаше в очите на всички бандити и който поглед я възмущаваше до дъното на душата й. Това именно бе неочакваното… невъзможното… от страна на Джим Клийв. Как може и той да я гледа така! И как е възможно да чувствува върху себе си такъв поглед от Джим… и да бъде още жива?

Джоана дръпна силно юздата на коня си, нагази слепешком в потока, премина го криво-ляво, метна се бързо върху седлото и препусна към хижата. Пред погледа й се разстилаше сякаш мъгла и не виждаше нищо.

Келс се намираше вън от хижата, погълнат в разговор с неколцина бандити и не заговори Джоана. Девойката избяга в стаята си и барикадира вратата. Тръшна се на леглото, скри лицето си във възглавницата, дръпна завивката над главата си, за да не вижда дневната светлина, и дълго пролежа така с разбито сърце. Какво беше онова особено чувство, което Джоана бе считала за срам — онези огнени тръпки, които горяха кожата й, когато чувствуваше върху себе си погледите на Келс и хората му — в сравнение с тия жестоки и адски мъчения, които сега раздираха нейните гърди? Една струя от горяща течна смола, по-черна и по-страшна от смъртта, бе пронизала душата й, бе я жигосала с печата на позора. И тоя позор й бе причинил човекът, когото тя обичаше, за чието спасение би умряла с усмивка на уста! Джим Клийв бе съзрял в нея изключително паднала жена, която обитава в лагера на бандитите. Неговата тъжна и горчива усмивка сигурно е била породена от мисълта, че е могъл някога да обича едно създание от нейния пол; а презрението му се отнасяше към измамената младост и опозореното женско достойнство, олицетворени така ярко от фигурата на Джоана. Но най-дълбоко засегната се чувствуваше от факта, че именно грацията на нейната фигура и прелестите на нейното тяло, които костюмът на мъртвия бандит толкова добре подчертаваше, съставяха причината, която бе прогонила Джим Клийв в това царство на кръв и престъпления; нейната красота беше първата стъпка към неговата гибел; тази красота именно го бе тласнала в средата на тези бандити, които сега го учеха на своите пороци и го водеха по пътя на злото и падението. Как бе могъл Джим да я погледне така! Нея — момичето, което бе обичал?

Джоана се тормозеше не поради обстоятелството, че Джим Клийв се бе заблудил съвършено както по отношение на характера й, така и относно нейната самоличност. Не! Измъчваше я до смърт единствено мисълта, че от всички жени по света тъкмо тя трябваше да стане причина да се разпалят в гърдите на Джим същите, ония скитски страсти, които бяха завладели и Келс, и Гулден, и всички останали разбойници.

— Ох, той беше пил… пиян беше! — шепнеше Джоана на себе си. — Не бива да го укорявам. Той не е моят предишен Джим. Той страда… променил се е съвършено. Нищо вече не го свързва с тоя свят. Та какво друго бих могла да очаквам… застанала пред дрехи? Трябва да го видя. Трябва да му кажа всичко. Ако ме познае… без да имам възможност да му кажа защо съм тук… защо съм облечена така… без да мога да му се изповядам, да му кажа, че го обичам… че съм все още чиста… че съм му останала вярна… Ако не успея да му кажа всичко това, тогава… тогава той би ме застрелял!

Последните си думи Джоана почти изрева като ранена и загуби съзнание.