Мерилин Бакстър
Южняшки огньове (38)

Тридесет и седма глава

Дейна се чувстваше смазана. Лежеше в леглото на Янси, взираше се в тавана и все още не можеше да повярва, че беше припаднала. Но никога по-рано не бе влизала в операционна зала, за да наблюдава как разцепват нечий корем.

Тя потръпна, защото отново почувства, че й прилошава. Пое си дълбоко дъх няколко пъти и това й помогна да се успокои. Не можеше да се отърси от мисълта, че стана за посмешище в болницата и че всички от персонала щяха да се кикотят зад гърба й.

Хубава докторска съпруга щеше да излезе от нея.

Господи, откъде й бе хрумнало това? Още веднъж почувства гадене и това я накара да се опита да пропъди мислите за случилото се и се съсредоточи върху нещо друго, като например кога щеше да започне работа в „Исиус“.

Но въпреки че бъдещето я вълнуваше, не успя да измести на заден план мислите за Янси и неговото завръщане. Погледна часовника си и си помисли, че няма да чака още дълго.

Стана и тръгна към банята. Тъкмо бе свалила халата си и се канеше да влезе под душа, когато телефонът иззвъня. Да вдигне ли? Ами ако беше Янси? Тя стисна палци с надеждата, че не се обаждаше той, за да й каже, че ще се забави.

Без да вземе кърпа, се втурна обратно в спалнята и сграбчи слушалката.

— Ало.

— Дейна, добре ли си?

Щом чу гласа му, седна на ръба на леглото.

— Да — каза тя, но дишаше тежко.

— Явно не си добере — засмя се той. — Сега изглежда смешно, но преди малко не беше така.

Тя неволно се усмихна.

— Добре, продължавай да се хилиш. Знам в какво глупаво положение изпаднах.

— Ей, престани да се самообвиняваш. Да не би всеки ден да гледаш как някой взема нож и…

— О, моля теее!

Тя отново усети, че й прилошава. Той се засмя по-силно:

— Все пак си куражлийка.

— Искаш да кажеш, че никак не съм. При най-малкото вълнение ме заболява коремът. Трябва да поработя върху тази част от анатомията си.

Този шеговит разговор й хареса, защото рядко си разменяха подобни реплики. Все пак се досети, че не се бе обадил просто да си побъбрят.

— Не съм на това мнение.

— Относно кое?

— Че трябва да променяш по някакъв начин тази част от анатомията си — гласът му стана тих и дрезгав. — И така е съвършена, особено онова прекрасно пъпче, което езикът ми…

— Янси!

— Какво? — попита той с невинен и съблазнителен тон.

Дейна почувства прилив на топлина и се раздвижи.

— Не ми говори така.

— Права си, не бива. Това ме изпълва със страст, от която едва дишам. Всъщност в момента съм толкова възбуден, че има опасност да експлодирам.

— Мога да се погрижа за това — каза тя нежно и сама се учуди на дързостта си. Ако някой й беше казал, че някога ще изрече тези думи на мъж, при това по телефона, не би повярвала.

Той простена.

— Знам, че можеш, сладурче, но аз не мога да дойда при теб. Точно затова се обаждам.

— О, Янси!

— Знам. Толкова много искам да те видя, че едва издържам.

— А по-късно?

— Графикът на операционната е така препълнен, че ще се прибера чак рано сутринта. Освен това имам пациентка в критично състояние, която се страхувам да оставя.

— Разбирам.

— Знаех си, че ще ме разбереш.

— Ами аз ще взема душ.

В слушалката прозвуча още един стон.

— Гола ли си?

— Да.

— Господи, умирам.

Гласът, му прозвуча толкова задъхано, сякаш бе пиян.

— Зная. И аз.

Той изруга.

— Виж, ще ти се обадя пак. Междувременно не забравяй да мислиш за мен.

„И без това не мога“ — каза си тя, докато оставяше слушалката, но не помръдна от мястото си. През съзнанието й трескаво се занизаха мисли, представи си как двамата влизат заедно под душа — нещо, което все още не бяха преживявали.

Ръцете му щяха да се плъзнат по цялото й тяло и да покрият със сапунена пяна местата, където обичаше да я докосва. Почти успя да види очите му, които я поглъщаха с поглед, и почувства как притиска ръката му между бедрата си. Желаеше това толкова силно, че изпита болка.

Направи усилие да стане и вземе душ. Беше много бърза.

След като се облече, нямаше друг избор, освен да си тръгне. Освен това трябваше да хапне нещо; а хладилникът и шкафовете на Янси бяха празни.

След като хвърли тъжен поглед към празното легло и си помисли за това, което би могло да се случи там, тя угаси лампите и излезе.

Храна.

И най-крехкото филе не би й се сторило по-вкусно, отколкото пилешката супа и бисквитите, които изяде. Току-що беше приключила, когато се почука на вратата.

Янси! Все пак беше дошъл. Тя се усмихна, втурна се и отвори рязко.

— Здравей, скъпа дъще.

Дейна изпита инстинктивно желание да затръшне вратата пред лицето на майка си, но знаеше, че Вайда Лу няма да си отиде.

Щеше да вдигне врява, докато Дейна не изпълни желанието й.

— Какво искаш? — попита тя и стисна дръжката на вратата.

Вайда Лу й хвърли убийствен поглед.

— Пусни ме да вляза.

— Не. Тук не си добре дошла. Не ти ли е ясно?

— Ще направя сцена, а съм сигурна, че ти не искаш това.

Вайда Лу дори не бе повишила тон, но Дейна знаеше, че наистина ще стори това, за което говореше.

Тя направи крачка встрани и позволи на Вайда Лу да мине. Когато стигна до средата на стаята, Вайда Лу се спря и се обърна. Дейна едва не се задуши, щом видя усмивката на лицето на майка си. Ако не я познаваше, би се заклела, че тази усмивка е искрена.

— Какво искаш? — попита отново Дейна.

Вайда Лу изпъна шия, сякаш да огледа по-добре стаята.

— Впрочем ти не ми каза какво е станало с твоето отроче. Къде е то?

— Моето „отроче“, както ти го наричаш, е мъртво.

— Боже мой, колко сме чувствителни.

Дейна прикова гневен поглед в нея и почувства силна болка в гърдите.

— Е, добре — каза Вайда Лу с фалшива усмивка. — Но не трябва да бъдеш толкова нервна. Ако се мръщиш все така, преждевременно ще ти се появят бръчки.

— Броя до три и ако все още си…

— Мисля, че не си сгрешила, като си се спряла на Руни Тримейн.

В първия миг Дейна бе така поразена, че сякаш онемя. Отвори уста, но после я затвори.

— Разбирам, че си изненадана, скъпа.

— Не ме наричай „скъпа“. Никога не съм означавала нищо за теб.

— Грешка на езика. Все едно — Вайда Лу махна с ръка и надменно вдигна глава. — Знам какво чувства Руни Тримейн към теб и наистина смятам, че от него би излязъл чудесен съпруг.

— Ти не знаеш нищо за отношенията ми с Руни.

— Ето тук грешиш.

— Как смееш да се бъркаш в живота ми?

— Руни напълно си е загубил ума по теб и иска да се ожените. Освен това има купища пари, които…

— Изчезвай!

Дейна затрепери, дори зъбите й затракаха.

— Ще си тръгна, но не преди да чуеш това, което искам да ти кажа.

Вайда Лу отново се усмихна.

— Няма да стане. Изчезвай веднага! — щом се успокои, Дейна тръгна към Вайда Лу. — Ако си знаеш интереса, ще стоиш далеч от мен. За кого ще се омъжа си е моя работа и ти нямаш право да се месиш.

Фалшивата загриженост изчезна от лицето на Вайда Лу. Тя помръкна, а след това се засмя:

— Не казвай, че не съм те предупредила.

— Махни се от тази стая и от живота ми!

Дейна вече почти крещеше, но й бе все едно. Мисълта, че тази жена се намира наблизо, й причиняваше физическа болка.

Очите на Вайда Лу заблестяха някак странно, а гласът и прозвуча необичайно:

— Това, че е спал с теб, не означава, че наистина те желае.

Дейна застина. Вайда Лу явно говореше за Янси. Но как бе разбрала? Или просто проверяваше? Какво общо имаше това с нея? Още по-необяснимо бе защо я интересуваше.

— Не зная за кого намекваш — излъга Дейна.

Вайда Лу се изсмя с груб глас:

— Напротив, много добре знаеш. Но все пак ще те посветя. Говоря за Янси.

— Е, и?

— Е, и? Ще ти кажа. Ако си мислиш, че се интересува от теб, жестоко се лъжеш.

Дейна стисна устни.

— Откога си така осведомена за личния живот на Янси?

— Всъщност от доста време.

— Да не би да искаш да кажеш, че той се интересува от теб? — Дейна се засмя искрено: — Ако наистина си въобразяваш подобни неща, значи наистина се нуждаеш от професионална помощ.

— Ясно, значи наистина е бил лошо момче.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Ох, дете мое, говоря за нас — за Янси и мен.

Дейна отново се засмя, но се почувства така, сякаш бяха забили пирони в главата й.

— Ти си луда! Между теб и Янси няма нищо общо. Ако не беше кампанията за набиране на средства, той изобщо не би си губил времето с теб — Дейна тръгна ядосано към вратата и я отвори рязко. — Освен това, връзката ми с Янси въобще не те засяга.

Вайда Лу не помръдна. Остана там със злобната си усмивка и изгледа Дейна от главата до петите.

— Напротив, засяга ме. Янси Грейнджър принадлежи на мен — тя докосна гърдите си с дългия си нокът. — На мен! Ясно ли е?

— В сънищата ти може би.

Тонът на Дейна бе равнодушен и безизразен. Вайда Лу се замисли за момент.

— Явно ще се наложи да поема нещата в свои ръце.

— За последен път ти казвам, махай се!

— Тръгвам си, но още веднъж ще ти кажа: Стой далеч от Янси. Той принадлежи на мен.

— Върви по дяволите!

Изражението на Вайда Лу не се промени.

— По-скоро ти ще отидеш там, скъпа. Трябва да ти стане ясно, че Янси е мой любовник.