Мерилин Бакстър
Южняшки огньове (29)

Двадесет и осма глава

Устните му се впиха жадно в нейните. Дейна простена. Дори да искаше, не би могла да го спре. Страстта, с която я докосваше, сякаш я лишаваше от здрав разум и я правеше безсилна.

Искаше единствено да изживее това, което ставаше с тялото й — нещо невероятно и приказно.

— Господи, Дейна! — прошепна Янси задъхано.

— Не спирай, моля те.

— За нищо на света — прошепна той и отново впи устни в нейните, плъзна езика си между тях и започна да изучава устата й. Когато зърната на гърдите й станаха твърди като камъчета и се допряха до него, той загуби самообладание.

За миг тя се опомни и се опита да го спре с няколко тихи стона, но той прокара ръце по тялото й и успя да издърпа горните й дрехи, изцяло завладян от желанието да достигне до зърната на гърдите й.

Когато докосна с език първо едното, а след това и другото, тя застена по-силно: чувстваше се така, сякаш изгаряше.

— Ти… толкова са сладки — каза той шепнешком и започна енергично да притиска гърдите й, а устните и езикът му псе още докосваха зърната им. Кръвта във вените им закипя и двамата почувстваха непреодолима нужда да утолят страстта, която се бе появила помежду им още при първата среща.

Янси разкопча колана и копчетата на джинсите й и ги смъкна надолу. След това с треперещи пръсти разтвори ципа на своите, като измърмори някакво проклятие.

— Хайде да си лягаме — тихо изръмжа той и отново посегна към нея.

— Не! — извика тя. — Нека останем тук.

Погледът му бе все така жаден, но за миг той стана неуверен.

— Не искам да те нараня.

Дейна поклати глава:

— Моля те, зная.

Притисна я до стената, тя въздъхна й отвори широко очи. Той вдигна ръцете й нагоре и жадно засмука долната й устна, а след това обходи бузите и клепачите й и продължи надолу към шията й.

— О, Янси! — извика тя след това нежно и диво нападение, притисна се до него и усети как той плъзна ръката си между бедрата й.

Тя неволно ги разтвори и се предаде на ласката на пръстите му. Когато проникнаха вътре, тя се отпусна напред и почувства как топлината достигна до главата й и почти разтопи съзнанието й.

— Ти си съвършена, така влажна и очакваща — прошепна той до устните й и внимателно плъзна пръста си дълбоко в нея.

— Ааах! — извика тя. Не можеше да проумее как бе успял да я накара да се почувства така, как изведнъж бе разсеял най-жестокия й страх с лекотата, с която вятърът разпръсква песъчинките.

Неочаквано той проникна в нея и тя затаи дъх от сладостта, която почувства. Раздвижи бедра и усети как дланите му обхванаха задните и части. Той я повдигна леко от пода и навлезе дълбоко в нея.

Това неочаквано еротично движение накара кръвта й да закипи още по-силно и тя отвори очи, сякаш не можеше да повярва, че това се случва наистина. Не можеше да го проумее. А в същото време с тялото й сякаш стана чудо. Изпитваше непознато блаженство. Тогава изведнъж сетивата й сякаш се вцепениха. За първи път в живота си тя изживя истински оргазъм и несъзнателно издаде няколко тихи стона.

— Обвий краката си около мен!

Тя послуша задъханата му молба. Със затворени очи разтвори бедрата си по-широко и започна да се движи в ритъм, не съзнавайки дали наистина и той чувстваше същата наслада. Можеше само да отвърне на сподавените му стенания.

Дейна бе напълно завладяна от страстта. Впи зъби във врата му и усети не само аромата на неговия одеколон, примесен с мириса на пот, а и нещо доста по-завладяващо. Струваше й се, че долавя с обонянието си мъжката му ненаситност, сякаш тя извираше от порите на тялото му.

Напълно проникната от този едър мъж, тя почувства как насладата се надигаше като спирала, още веднъж потръпна и енергично раздвижи бедрата си по тялото му. Главата и се залюля и се отпусна на рамото му. Тя прокара езика и устните си по него.

Янси простена, потрепери, а след това придвижи главата си надолу и още веднъж обхвана с устни едното от твърдите набъбнали зърна. Зави й се свят и тя издаде тих вик. Никога по-рано не бе изпитвала нещо, което би могло да се сравни със сладостната тръпка на този момент.

Последва още един миг блаженство. След това тя извика и се отпусна изтощена и почти бездиханна в прегръдката му.

За нея сякаш не съществуваше нищо друго, освен Янси и радостта, чудото, което бе изживяла с него. Беше я накарал да открие нещо толкова прекрасно, толкова силно и покоряващо, и тя разбра, че животът й никога вече няма да бъде същият.

Знаеше също, че това чувство бе породено не само от сливането на телата им, а и от силата на тяхното привличане и нежност.

— Янси, аз…

Той спря думите й с целувка, но не можа да спре порива и да се притисне към него още веднъж за последен път и да остане така, докато той самият изживя върховната си наслада и издаде вик, който тя никога преди не бе чувала.

Тогава, потънала в новооткритото си блаженство, тя повтори като ехо този последен стон.

 

 

Дейна не можеше да си спомни как и кога си бяха легнали. Знаеше само, че сега бяха там, преплели телата си. Не съжаляваше дори за миг от това, което се бе случило: тяхната близост бе неизбежна. Всъщност тя бе сигурна в това още от първия миг, в който го бе видяла. А какво щеше да стане по-нататък, едва ли някой би могъл да предвиди. Сега не искаше да мисли за това. Искаше само да се наслади на мига и на факта, че най-сетне позна насладата от физическата близост с мъж, на когото се бе отдала изцяло.

— Здравей.

Тя се обърна и срещна очите му, които проблясваха на лунната светлина.

— Здравей и ти.

— Добре ли си?

— Чувствам се чудесно… дори повече от това.

Гласът и беше нежен и леко дрезгав.

— Значи не съжаляваш? Малко се поувлякохме, не мислиш ли?

— Зная, но дори за миг не съжалявам.

— И какво следва? — попита той и изразът на очите му стана по-мрачен.

— Говорим си, ето какво.

Той въздъхна и целуна върха на носа й.

— Интервю в леглото, а?

— Е, ще получа това интервю, независимо къде ще го взема.

— Дадено.

— Дадено? Наистина ли си готов?

— Бих казал, че това е най-подходящото място.

Той хвана ръката й и я сложи на интимното си място.

— Отново ли? — каза тя задъхано и отмести ръката си.

— Вината е изцяло твоя — подразни я той.

— Тогава ми разкажи нещо за себе си — каза тя неуверено. — Какъв беше като дете?

— Самотен. И войнствен. Мисля, че през цялото си детство съм бил ядосан. Най-тъжното, е, че не знаех защо се чувствам така или какво бих могъл да направя, за да променя нещата.

— Може би е било заради отношенията с твоите родители.

— Навярно е така. Сигурен съм, че още тогава съм разбрал, че им преча. Да не споменаваме, че непрекъснато ми бяха сърдити. Ако не беше дядо ми, едва ли щях да издържа — Янси повдигна вежди. — Но все пак оцелях и мисля, че успях да превъзмогна миналото.

— Ами бракът ти?

Тонът и беше плах, сякаш опипваше почвата. Страхуваше се да събуди отново онзи Янси, когото познаваше, защото той можеше да реши още веднъж да се измъкне и дори да я изгони.

Тя въздъхна и за дълго прикова поглед в тавана. Помисли, че няма да отговори на въпроса й. Тогава той каза:

— Беше голяма грешка, още от самото начало. Тя беше амбициозна и алчна егоцентричка. Тогава и аз бях такъв.

„И все още си“ — би добавила тя. Въпреки че се бяха любили, нямаше намерение да се залъгва, че той не е човекът, за когото всички го смятаха. Просто бе разкрил пред нея друга страна на характера си.

Опита се да не мисли за сексмаратона, който бяха изживели, но не можеше. Изведнъж в съзнанието й започнаха да се редуват мъчителни мисли. Той бе открил комбинацията, с която сякаш отключваше и тялото, и чувствата й, и то толкова лесно.

— И резултатът от това бе един адски несполучлив брак — добави той и прекъсна мислите й.

— И… тогава ли започна да пиеш?

Усети, че той застина.

— Откъде разбра?

— Мисля, че инстинктивно се досетих. Свързах това с процеса.

— По дяволите, Дейна, смъртта на онова бебе не беше по моя вина! В онази нощ не бях пил. За бога, казах ти, че от години не пия!

— Сещаш ли се за някого, който би имал интерес проектът за болницата да се провали?

Той я изгледа недоверчиво.

— Защо ми задаваш такъв въпрос?

— Има нещо в това дело, което ме безпокои.

— Искаш да кажеш, че някой нарочно се опитва да ме окаля, за да унищожи проекта за болницата? — той поклати глава: — Това е нелепо.

— Не исках да кажа точно това. Просто направих предположение.

Помълчаха един миг, след което Янси попита:

— А ти как мислиш? Виновен ли съм?

— Не.

— Благодаря — промърмори той. Явно му бе неудобно, че трябваше да зададе тези въпроси.

— Но отново ти казвам, това би могло да се окаже опит за твоето дискредитиране.

— Да не би да знаеш нещо, което не ми казваш?

— Не — излъга тя.

Не смяташе, че моментът и мястото са подходящи да пусне бомбата на Руни за терена. Когато Янси разбере, щеше да побеснее. Не искаше да бъде наблизо тогава. Освен това се страхуваше, че гневът му ще развали вълшебния миг, който тя знаеше, че никога няма да се повтори.

— Е, можеш да се обзаложиш, че ще спечеля това дело и ще открия кой е свил проклетите пари.

— Като заговорихме за пари — каза тя предпазливо, — смяташ ли, че мултимилионерът Шелби Тримейн би дарил земята доброволно?

— Невъзможно? Колкото повече има той, толкова повече иска. Няма да направи отстъпка дори с един долар.

— Много жалко.

— Знаеш ли, омръзна ми да си говорим — каза той шепнешком.

Сърцето й започна да бие учестено.

— Защо така?

— Защото ми се прави нещо друго.

— Какво?

— Ела тук и ще разбереш — прошепна той и я притегли към себе си.

 

 

След няколко часа той плъзна ръка между бедрата й и отново започна нежно да я докосва.

— Будна ли си?

— Почти.

— Да не би да те боли?

— Малко.

— Извинявай. Не биваше да се любим втория път.

Дейна се засмя:

— Ами третия и четвъртия?

— Е, добре, по отношение на теб аз съм ненаситно копеле.

— Престани да се извиняваш. Вече ти казах, че не съжалявам и искам и ти да не съжаляваш.

Той задържи ръката си между бедрата й, сякаш искаше да я стопли там, проклинайки факта, че отново е възбуден.

— Първия път — в кухнята — имах чувството, че се любя с девица, а не с жена, която е била бременна.

Дейна не каза нищо, а само отмести поглед от него. Той се надигна и се подпря на лакът, след това се надвеси над нея и повдигна брадичката й така, че тя отново се обърнах лице към него. Тогава видя очите й. В тях напираха сълзи.

— Дейна, не плачи.

Тя подсмръкна.

— Прав си. Ако става дума за удоволствие, наистина съм… бях девица.

— Искаш ли да ми кажеш какво ти се е случило?

— Не — каза тя плахо и потръпна.

— И аз не исках да ти се доверявам. Не желаех да издавам мрачните си тайни, но го направих. Твърде късно е и за двама ни да крием. Това, което се случи между нас, не може да изчезне. Искам да опозная не само тялото ти, но и твоята душа.

Бог да му е на помощ, това беше самата истина. Ако продължеше да се вижда с нея, след като се бяха любили, сам би подписал смъртната си присъда. Но, от друга страна, не знаеше как би живял, ако никога вече не я види.

— Толкова… толкова е тъжно — прошепна тя и усети как пулсът й се учести.

Болката бе изписана на лицето й и така изглеждаше крехка и уязвима. Сърцето му се късаше. Не успя да намери думи, с които да я утеши, затова само се наведе и целуна едното от зърната й.

Тя зарови пръсти в буйните му коси.

— Приятно ми е да ме целуваш там. Цялата настръхвам.

— И аз обичам да те целувам там. Обичам да те целувам навсякъде — той вдигна глава. — Но продължавай, довърши разказа си. Не исках да те разсейвам.

— Историята е ужасна.

— Няма да бъде първата, която чувам.

— Мислиш, че детството ти е било тежко? Нямаш представа какво означава това. Моето беше същински ад.

— По вина на родителите ти ли?

Изразът на лицето й остана печален.

— Никога не съм имала семейство. Баща ми е изчезнал още преди да се родя, доколкото знам от майка си.

— Много трудно ли ти беше?

— Да — гласът й пресекна за миг. — Трябваше да живея с нея.

Сълзите, които досега сдържаше, потекоха по страните й.

— Шшт, всичко е наред. Не плачи.

— Майка ми беше долна повлекана, непрекъснато си сменяше любовниците.

— Не са те притеснявали, нали?

— Напротив.

— Какво се е случило? — едва успя да попита той. Не искаше да чуе, но трябваше да узнае истината.

— Един… един от нейните приятели ме изнасили.

— Господи! И какво направи майка ти?

— Каза, че сама съм си виновна.

Този отговор го прониза като нож. Неволно изруга.

— Щом разбра, че нося дете от него, тя ме изхвърли от къщи.

— Мили боже!

— В нощта, когато стана катастрофата, отивах при един свещеник и семейството му и щях да живея там, докато се роди бебето — гласът й отново пресекна. — Но както вече ти казах, не успях да стигна.

Янси почувства още по-силна болка в сърцето, притегли я към себе си и я притисна толкова силно, че се изплаши да не я счупи.

— Навярно затова се страхуваш от мъжете — прошепна той по-скоро на себе си, отколкото на нея.

Тя се сгуши до него.

— Имаше ли на кого да се опреш?

— Бащата на една моя приятелка беше свещеник, но въпреки че бе чудесен човек и много ми помогна, не успя да прогони желанието ми да убия онова копеле, което… което ме нарани.

— Повярвай ми, ако някога го срещна, ще проклина деня, в който се е родил.

— Сигурна съм, че ще бъде така — каза тя, този път без сълзи в очите.

— Аз ли съм първият мъж, който те е докосвал след… — той не можа да продължи. Думата му се стори твърде жестока.

— Да.

— Мили боже! — каза той отново. — А майка ти? Кажи ми, че тази кучка вече не е между живите.

Дейна се отдръпна назад, вдигна глава и го погледна, а устните й затрепериха.

— Уви, жива е и е тук, в Шарлътсвил.

— Какво?

— Вайда Лу Динуидъл е моята майка.