Мерилин Бакстър
Южняшки огньове (48)

Епилог

— Иска ми се да съм на неговото място.

Дейна сведе поглед към своя двумесечен син, който сучеше от гърдата й, а след това отново погледна съпруга си. Бяха женени почти от година, а тя всеки ден се питаше дали не сънува. Никога не се бе чувствала толкова доволна и щастлива. Знаеше, че и Янси изпитва същото.

— Давай, нали знаеш, че имам още една.

Със светнали очи Янси се отпусна на леглото до нея и сложи ръце зад тила си.

— Повярвай ми, изкушавам се — прошепна той задъхано, — но не искам целият да се олея с мляко.

Тя се засмя:

— Страхливец!

— Ще видиш ти страхливец.

Той се наведе и прокара език по свободната и гърда.

— Цялата настръхнах.

— И аз съм адски възбуден. Тя докосна носа му.

— Само трябва малко да почакаш.

— Докога ще яде този малък разбойник? — Янси докосна с пръст бузката му.

— Докато се нахрани. Нали така, Адам, любов моя?

Янси се засмя:

— Вече адски много прилича на баща си. Не му се разделя с неговите зрънца.

— Ти си извратен — каза Дейна и завъртя очи.

— А ти си истинско съкровище.

Дейна затаи дъх и двамата приковаха влюбени погледи един в друг.

— Казвал ли съм ви някога, че ви обичам, мисис Грейнджър.

— Да преброим. Само четири пъти днес, а вече е обяд.

— По дяволите, трябва да си взема бележка!

Дейна се засмя:

— Впрочем какво правиш у дома? Мислех, че по това време трябва да бъдеш на строежа, както обикновено, и да хокаш онези от строителната компания.

— Тръгвам, но трябваше да ти кажа нещо.

— Какво?

— Днес Вайда Лу е подала първата си молба за помилване.

Ако в живота им бе имало моменти, които да помрачават тяхното щастие, те бяха по време на процеса. Дори след като Тайсън Питърс, любовникът на Вайда Лу, беше признал, че тя му е платила да лъжесвидетелства в нейна полза, не беше престанала да твърди, че е невинна. Но накрая все пак областният прокурор бе сразил Вайда Лу.

— Предполагам, че това е първата от цяла поредица молби — каза Дейна най-сетне.

— Да. Но въпреки всичко, тя няма да се отърве от фаталната среща с инжекцията.

— Все още ми е трудно да повярвам, че е осъдена на смърт.

— Тя го заслужава, Дейна, не я съжалявай.

— И изпитвам, и не изпитвам съжаление към нея, ако това не звучи безсмислено.

— Напротив, разбирам.

Бебето се раздвижи, сякаш искаше да привлече вниманието на Дейна. След като го успокои, тя се усмихна на Янси и каза:

— И аз имам новини.

— Ами?

— Днес отново се обади Уейд Лейнджли.

— И иска да започнеш работа?

— Да, но ще работя у дома.

— Страхотно! Това означава, че няма да бъде нужно да оставяш Адам.

— Веднъж, струва ми се, ти спомена, че ме разбираш.

— Ще се разсърдиш ли, ако ти кажа, че те излъгах?

Дейна докосна с юмрук гърдите му.

— Невъзможен си.

— Просто се шегувам. Каквото и да решиш, бих те подкрепил напълно.

— Знаеш, че не бих поставила работата си или нещо друго над теб и Адам.

— Зная и се опитвам и аз да спазвам това правило.

— Справяш се доста добре — тя замълча за миг. — Все пак съжалявам, че не получи Нобеловата награда.

— А аз не. О, не ме разбирай погрешно, това би подсладило живота ми още повече, така да се каже. Но, за бога, аз имам повече, отколкото човек заслужава на този свят.

Той се наведе и целуна Дейна по носа.

— Зная, но…

— Никакво „но“, мисис Грейнджър — Янси се захили: — Именно защото не спечелих Нобеловата награда, продължавам да се старая. Успях например да направя каквото трябваше и сега конгресменът и жена му са бременни.

Начинът, по който се изрази, накара Дейна да се усмихне.

— Радвам се. Понякога се случват и чудеса.

— Защото аз им помагам да станат.

Тя завъртя очи.

— Ей, нашият син спря да суче — Дейна отново погледна към Адам.

— Заспал е.

Тя внимателно го отдели от гърдата си, наведе се и го сложи в кошчето до леглото. Когато се обърна, Янси бе протегнал ръце в очакване.

— Сега е мой ред, любов моя!