Мерилин Бакстър
Южняшки огньове (4)

Трета глава

— Доктор Грейнджър, трябва да говоря с вас. В моя кабинет.

— Не сега, Броуди — каза Янси, докато се разминаваше с него в коридора на университетската болница на път към кабинета си. — По-късно.

— Не, не по-късно — продължи Броуди ядосано. — Сега!

Янси се спря и застана с лице срещу него.

— Какво има?

— Какво, по дяволите, става между теб и Вайда Лу Динуидъл?

— Нищо — излъга Янси, като се питаше какво точно знаеше Броуди. — Защо?

— Преди малко имах доста неприятен десетминутен разговор по телефона с нея. Вярно ли е?

— Да. И какво от това?

— Какво ли! Ами купищата пари? Кой, по дяволите, мислиш, че дърпа конците на спонсорите? Ако искаш пари, за да купиш терен за новата болница, най-добре престани да се правиш на горд и й се обади.

Янси го погледна навъсено.

— Каза каквото имаше да казваш.

— Надявам се, че разбираш — Броуди помълча няколко мига, а след това добави: — Да се връщаме на работа.

Янси връхлетя в кабинета си, но не можа да си намери място. Вместо да седне, отиде до прозореца и се загледа в дъждовните капки, които се удряха в стъклото. Кога беше започнало да вали? Дори не бе забелязал бурята. Мина му през ум да се прибере у дома, бе имал тежък ден. Но денят все още не бе свършил, а и споменът за празното жилище още повече помрачи настроението му.

Колкото и да не му се искаше да си признае, мисълта за истинско съдебно разследване го изкарваше извън нерви. Ненавиждаше това чувство, защото обикновено нервите му бяха здрави като въже.

Не беше се ядосвал така дори когато някой бе пуснал слух, че една от пациентките му щяла да заведе срещу него дело за бащинство. Дяволски добре знаеше, че това е измислица. Той беше излязъл прав. Слухът не се бе потвърдил. Постепенно беше затихнал и вече никой не говореше за това. Янси се усмихна ехидно, когато се сети за един слабоумен доктор, специалист по лекуването на стерилитет, който наскоро се бе появил по първите страници на вестниците, понеже сам се беше потрудил някои от пациентките му да забременеят.

Сякаш целият свят се бе побъркал. Той самият естествено също имаше своите слабости, но не и тази да използва пациентките си по такъв начин.

Но обвинението в лекарска небрежност бе нещо друго, въпреки че беше също толкова нелепо. Обвинителите изхождаха от това, че бе извършил спешно цезарово сечение на жена с токсемия. Това бе причината за смъртта на детето; сега жената си търсеше изкупителна жертва. Беше набелязала него. Обвиняваше го, че оперирал пиян, и тази лъжа все повече се разчуваше.

Янси знаеше какво бе станало всъщност. Някой го бе видял да пие перие с лимон на едно събиране и явно го беше помислил за алкохол. Малко след това го извикаха по спешност.

Имаше доста врагове. Когато се налагаше, правеше всичко за доброто на пациентките си, без да го интересува кого ще настъпи — другите лекари, сестрите или всеки, който не приемаше неговите правила.

Някога не беше такъв. Бе постъпил в медицинския колеж с желанието да стане лекар, но му липсваше тръпката. Инцидентът на мокрото шосе бе променил живота му и го бе накарал да се отдаде изцяло на кариерата си. Беше твърдо решен на всяка цена да стане най-добрият в професията.

Това не беше лесно. Понякога му се искаше да зареже всичко.

Една от мечтите му бе на път да се осъществи: гинекологична болница, в която да се лекуват безплодни жени. Женската клиника вече бе основана; той работеше в нея по няколко дни всяка седмица. Ако комитетът успееше да набави средства, точно до нея щеше да се издигне малка болница. И двете щяха да бъдат отделения на университетската болница.

Харесваше му и работата като хирург в голямата болница. Но искаше нещо повече — заведение от класа, в което да се занимават с особените женски проблеми. Нуждаеше се и от място, където да продължи своите изследвания, свързани с женското безплодие.

Освен това много от пациентките му не се чувстваха добре в голямата болница, главно защото се намираше в района на университета и близките им стигаха до тях доста трудно.

Сега Янси мислеше единствено за пациентките си и работата. Не можеше да си позволи да бъде въвлечен в съдебна битка.

— По дяволите! — промърмори той накрая.

Само си хабеше силите в притеснения за нещо, което нямаше да се случи. След време и този слух щеше да отшуми, както предишните. Освен това, преди новата болница да стане реалност, в университетската не биха се справили без него: нали той бе най-големият специалист — гинеколог и хирург. Броуди Калхоун не би позволил на никого да го докосне.

Изсумтя, когато изведнъж се сети за Вайда Лу. Тя имаше власт над него и можеше да го засегне там, където най-много болеше. Намръщи се. Бе благодарен, че Броуди не беше разкрил малката му тайна. Ако беше дочул нещо, щеше да разбере защо той не желаеше да разговаря с Вайда Лу.

Проклятие! Как се беше забъркал в тази каша? Защо изобщо й бе позволил да го вкара в леглото си? Тогава причината му се струваше напълно обяснима: беше го сварила в момент на слабост, току-що бе приключил адски напрегнат ден в операционната и беше чул първите слухове, че срещу него вероятно ще бъде повдигнато обвинение в лекарска небрежност.

Измъчваше се от мисълта за Вайда Лу, която, изглежда, си въобразяваше, че бе спал с нея, защото я искаше в живота си. В това нямаше капка истина; въпреки че сега бе богата, всички знаеха как се е сдобила с тези пари.

Похотливото й изражение така го отблъскваше, че едва издържаше да я гледа, въпреки че бе претърпяла множество пластични операции, за да добие привлекателен вид и се перчеше с резултата. Изглеждаше с петнадесет години по-млада, отколкото беше. А с изрусената си коса доста приличаше на Линда Евънс на млади години.

Парите бяха издигнали тази жена от простолюдието, но произходът й си личеше, а тя отказваше да го признае. Искаше хората да имат добро мнение за нея, опитваше се да си създаде репутация.

Това бе невъзможно, понеже всички в Шарлътсвил знаеха нейната история. Един човек от висшето общество бе казал за нея:

— Тази жена и с пари, и без пари си е все същата мръсница.

Въпреки това, благодарение на нейната упоритост, бе успяла да се наложи като председател на най-важния обществен проект в града. Това съвсем не беше умна постъпка от нейна страна, понеже доста хора бяха настроени срещу нея.

Янси не парадираше с аристократичния си произход, понеже знаеше колко повърхностни бяха представителите на висшето общество. За него хората от обществения елит бяха „куп мазни люспи, залепнали една за друга“. Само той не бе „залепнал за тях“. Живееше от приходите, които получаваше като лекар, и дори бе успял да спести известна сума, но съвсем не беше богат.

Бе останал сирак през първата си година като студент в колежа и тогава за първи път в живота си бе изпаднал в нужда. След смъртта на родителите си беше проумял зад каква фасада бе преминал животът им. Бяха продали имотите си един по един, за да си покрият разходите, и му бяха оставили повече неизплатени дългове от парите, които наследи.

Знаеше какво усилие бе необходимо, за да се преодолеят спънките, които създаваха тези сноби. Можеше да се възхити на Вайда Лу заради упоритостта, с която се мъчеше да се впише в тази обществена прослойка, но не изпитваше към нея нищо повече.

Напълно във възможностите й бе да направи този проект осъществим и това бе най-основателната причина, поради която се бе обърнал към нея и дори беше влязъл в леглото й.

Колкото и да не му се искаше да признае, историята с Вайда Лу Динуидъл и нейната безумна страст беше пълна глупост, която, по всичко личи, щеше да му струва скъпо.