Мерилин Бакстър
Южняшки огньове (35)

Тридесет и четвърта глава

Дейна изтри потната си длан в спортния гащеризон и си пое дъх. Нима напълно се бе побъркала? Може би. Но сега, докато стоеше пред прага на Янси в полунощ, не й се мислеше за това.

Беше неспокойна, не бе могла да заспи. Това като че ли беше най-доброто обяснение за решението и да дойде тук. Не беше могла да измисли по-основателна причина. Трябваше най-сетне да каже на Янси за подмолните действия на Шелби Тримейн.

Но истината бе, че чувстваше непреодолима нужда да се срещне с Янси. Копнееше не само да го види, но и да го докосне и отново да почувства в себе си онзи огън, които все още не бе угаснал.

Тя натисна звънеца и опита да се отърси от неприятното чувство под лъжичката. „Отпусни се“ — каза си, но не можеше. Няколко пъти в живота си бе постъпвала безразсъдно, но това бе върхът на всичко.

— Махай се! Няма никой вкъщи.

За миг това троснато изявление я разтърси, но после се усмихна. Никой, освен Янси Грейнджър не би се отървал безнаказано, ако я стресне така. Но и тя реши да упорства. Отново натисна звънеца, този път по-силно.

— По дяволите!

Въпреки че той изрече тези думи тихо, тя все пак ги чу и разбра, че е близо до вратата.

— Кой е? — попита той ядосано.

— Дейна — каза тя едва-едва.

Той отвори рязко.

— Какво, по дяволите?

Изглеждаше побеснял. „Не — помисли си Дейна, — по-скоро изглежда болен.“ Очите му бяха зачервени, а бръчките около тях се бяха врязали дълбоко; косите му бяха сплъстени и в безпорядък; беше се прегърбил, сякаш му костваше огромно усилие да се изправи.

— Съжалявам — заекна той и за миг се почувства като истински глупак.

Изразът на очите му бе странен; въпреки че тя ги видя на светлината на лампата зад него, не успя да го разгадае.

— Всъщност не! — каза той рязко, но с изненадващо нежен тон.

— Аз… Май е по-добре да си тръгвам.

Следващите няколко секунди, в които те останаха с погледи, приковани един в друг, сякаш се проточиха безкрайно дълго.

— Моля те, не си отивай! Преживях ужасен ден. Имах страшно много работа в операционната и съм изтощен до крайност.

— Ето още една причина да те оставя на мира.

Той сякаш я изпи с поглед.

— Напротив, именно затова искам да останеш.

— Защо винаги се разделяме със спор?

Тя се опита да каже това с шеговит тон, за да облекчи надигащото се напрежение.

— Ти ще ми кажеш.

— Не си ли любопитен да разбереш защо съм тук посред нощ?

— Добре. Защо си тук?

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че имам важни новини за теб?

Той я изгледа строго.

— Не.

— Всъщност наистина дойдох да поговорим.

Дори когато изричаше тези думи, погледът й бе прикован върху откритите му гърди, които бе обсипвала с целувки. Тя отмести поглед.

— Дейна.

Леко дрезгавият глас, с който произнесе името й, я накара отново да го погледне в очите.

— Помислих, че си останал да спиш в болницата — каза тя, за да наруши мълчанието.

— Наистина бих искал да съм в леглото, но с теб.

Той я сграбчи в прегръдките си и затвори вратата с босия си крак.

— О, Янси! — извика тя, когато усети, че той прокара върха на носа си по шията й.

— Господи, колко си ми нужна.

— Не си ли прекалено уморен? Имам предвид…

Защо се опитваше да го обезкуражи? Нима не бе дошла тук именно заради това? Беше живяла с мисълта за този момент, бе копняла за него. Защо сега не можеше да се отпусне и го остави да направи с тялото й чудесата, на които само той е способен?

Сякаш прочел мислите й, той прошепна:

— Нека да се любим.

Устните му, горещи и неустоими, достигнаха до нейните.

— Знаеш ли, това е лудост — каза той между целувките.

— Може би, но не мога да спра. А ти можеш ли?

— Не.

Той покри устните й със своите и проникна с език между тях. Тя се отпусна в ръцете му; малкото, воля, която й бе останала, сякаш се изпари.

С една ръка той намери ципа й и го смъкна; след това плъзна длан до едната от гърдите й, обхвана я и тя настръхна.

— Докосвай ме, изгарям.

— Аз също.

Той сложи ръцете си под талията й и я притегли към себе си.

— Наистина изгарям — простена той трескаво.

— Сега! — извика тя.

— Не, този път не така.

Без да я пусне, тръгна с нея назад към спалнята.

— Мислех, че съм си въобразявал колко си съвършена — той преглътна. — Но не е било така. Господи, какво правиш с мен!

— Каквото и ти с мен — промълви тя.

Той се наведе към стегнатите й гърди и засмука зърната им, докато тя застена и зарови пръсти в косите му.

— О, да, да!

Тя прокара ръце по цялото му тяло, усети мускулите на врата, раменете и гърба му.

— Докосвай ме — каза той задъхано.

Нежните върхове на пръстите й се придвижиха между бедрата му и той почувства ласката им.

— О, Дейна, не мога…

— Напротив, можеш.

Беше удивен, когато тя започна да се търка в него и да го изгаря с топлината си. Кръвта му закипя и през цялото му тяло премина тръпка.

— Ооо! — извика той.

Това, което бе очаквал, не можеше да се сравни с насладата, която изпита в действителност. Почувства се така, сякаш е потънал в сладка забрава, от която не искаше да излезе за нищо на света. Но искаше и тя да бъде с него там. Чувстваше нужда да я накара да изпита същото, да го почувства с цялото си тяло, преди отново да се слеят.

Тя премигна.

— Няма нищо, ако…

— Не. Всичко е наред.

Той я положи на ръба на леглото и разтвори краката й.

Тя прикова изумен поглед в него, когато той застана на колене до нея, сложи краката й върху раменете си и ги разтвори по-широко.

— Янси!

— Отпусни се — каза й той, когато осъзна, че този вид физическа близост е непознат за нея. — Няма да те нараня. Ще почувстваш истинско удоволствие.

Тя раздвижи глава, когато усети ласката на езика му, повдигна се леко и извика:

— О, господи!

Стисна косите му и стегна бедрата си, сякаш го молеше да проникне по-дълбоко.

Той усети как мускулите й затрепериха и цялото й тяло настръхна; тогава тя се раздвижи и издаде няколко стона, които прозвучаха почти като ридания, когато езикът му навлезе по-навътре.

Тя плъзна ръка надолу, усети твърдостта му и тогава той се повдигна рязко и влезе в нея.

— О, Янси! — въздъхна тя.

Притисна го здраво между бедрата си, но той успя да я повдигне, докато все още бе в нея, и да легне.

— О!

Въпреки неволния си вик, тя зарови ръце в космите на гърдите му и срещна погледа му.

Той си помисли, че никога по-рано не бе преживявал нещо толкова красиво, колкото нежните целувки, с които тя обсипа врата и лицето му.

Тогава се раздвижи, изви гръбнак и помръдна в нея. В този момент всичко, което желаеше, беше да изпита дива страст, да загуби самообладание, да изригне в нея, да я превърне в нажежена жарава.

Но искаше насладата да продължи колкото е възможно по-дълго и за двамата. Искаше този момент да трае вечно.

— Искам да те гледам, когато го достигнеш.

— Аз също искам да те гледам.

Усети, че тя потръпна и въздъхна дълбоко, когато започна да се движи по-бързо и по-дълбоко.

— Позволи ми! — помоли я той, когато мускулите на бедрата и корема й се стегнаха, и обхвана с устни едното от зърната й.

Тя потръпна и почувства, че в този миг за нея не съществуваше нищо друго, освен сладкото, неустоимо привличане между тях.

И все пак то не беше достатъчно.

 

 

— За бога, жено, колко още ще изядеш?

— Докато се наситя.

— По дяволите, аз вземам една, ти — десет.

— Трябва да ти кажа, че съм изяла само пет палачинки и две резенчета бекон.

— Само толкова? Бих се заклел, че беше два пъти повече.

— И ти изяде толкова, Буба.

— По-добре внимавай с тази глупост „Буба“; ще си изпатиш.

Дейна се засмя на Янси, който стоеше до фурната само по боксерки. Току-що го бе накарала да ги облече.

— Нали не смяташ да отидеш в кухнята гол? — беше го попитала тя половин час по-рано, като поглъщаше с поглед стройното му мускулесто тяло.

Той се бе обърнал с гръб към вратата и повдигнал вежди.

— Защо не? Какво лошо има в това?

— Защото ще готвиш.

— Е, и?

— Е, и… нали знаеш.

Устните му трепнаха конвулсивно.

— Не, не знам. Надявам се, че ти ще ми кажеш кое е най-подходящото облекло за кухнята в три сутринта.

— Не знам, но все пак сложи нещо!

Той се засмя силно:

— Значи не ти се иска да ме гледаш как мятам палачинки гол, а? — Сякаш изведнъж се досети за нещо и очите му заблестяха. — Или може би прекалено много ти се иска!

Дейна се изчерви.

— Хванах те натясно.

Тя вдигна една възглавница и я запрати по него.

— Ти си ужасен!

— Сигурно искаш да кажеш „ненаситен“?

— Това също.

Очите му отново светнаха и той се върна при нея. Тя протегна ръка.

— Стой!

Той се спря.

— Ти обеща да ми дадеш нещо за ядене — тя се изправи, облечена с една от неговите тениски. — Умирам от глад.

— Нищо чудно, след като изразходва толкова много енергия.

Той я дразнеше и страните й порозовяха още повече.

— Добре, ще бъда добра. Дори ще си сложа слугински дрехи, ако това ще те накара да ме оставиш на мира.

— Твоя воля.

Янси приготвяше последната порция палачинки.

— Надявам се, че ги правиш за себе си — каза тя. — Аз преядох.

— Аз също.

— Тогава ги изхвърли, а аз ще почистя.

— Не, стойте си на мястото, мадам — той замълча за миг, а след това се облегна на шкафа и добави: — Трябва да поговорим.

Дейна сведе поглед, а след това отново вдигна глава.

— Зная.

— Когато дойде, ти каза, че имаш някакви важни новини за мен. Сериозно ли говореше?

Дейна не знаеше какво да отвърне. Беше се страхувала, че този момент ще настъпи.

— Да, така е, но не съм сигурна дали би трябвало да ти казвам.

— Защо?

— Всъщност това не е моя работа.

— Нека аз да преценя.

Тя не каза нищо.

— Няма да мръдна, оттук, докато не разбера какво става зад тези големи очи.

— Не е смешно, Янси.

— Така значи. Все пак няма да те пусна, особено ако стана дума за нас.

— Не.

— Тогава изплюй камъчето.

— Отнася се за терена.

През следващите няколко секунди бе толкова тихо, че дори игла да паднеше, щеше да се чуе.

— Какво ново във връзка с терена?

— Съществува вероятност Шелби Тримейн да го продаде ма друг кандидат.

Янси я погледна така, сякаш бе хвърлила по него тухла и го бе ударила между очите.