Джийн Улф
Цитаделата на аутарха (39)

Приложение
Въоръжените сили на Самодържеца и корабите на хиеродулите

Никъде ръкописите от „Книгата на Новото слънце“ не са тъй неясни, колкото частите, в които се описват оръжията и военната организация.

Объркването, засягащо въоръжението на Севериън и това на съратниците и враговете му, очевидно има две причини, първата от които е стремежът му да даде наименование на всяко оръжие, отличаващо се с конструкцията или предназначението си, отделно име. При превода ми се наложи да положа много усилия, за да запазя основното значение на използваните термини, както и предполагаемия външен вид и функцията на самите оръжия. Това се отнася за „сабя“, „тризъбец“ и много други. В един момент поставих в ръцете на Аджиа „атама“ — меч на магьосник.

Вторият източник на объркване е в наличието на три коренно различаващи се технологични нива. Най-ниското от тях може да се нарече ковашко. Оръжията, които спадат към него, очевидно се състоят от мечове, ножове, брадви и пики, каквито е можел да изкове всеки ковач от, да кажем, петнадесети век. Изглежда, че тези оръжия са били достъпни за всеки гражданин и представляват технологичните възможности на обществото като цяло.

Второто ниво може да се нарече ниво на Ърт. Дългите оръжия на кавалерията, които нарекох „контуси“, „ланцети“ и така нататък, несъмнено спадат към тази група, както и „копията“, с които хастариите заплашват Севериън при входа в преддверието, а също и другите оръжия, използвани от пехотата. От текста не става ясно до каква степен е било разпространено. На едно място се споменават „стрели“ и „хетени с дълги дръжки“, които се продавали в Несус. Изглежда сигурно, че воините на Гуасахт са получавали своите контуси непосредствено преди сражение, след което те са били връщани на съхранение (най-вероятно в шатрата му). Може би трябва да се отбележи, че подобна практика е била прилагана и по отношение на оръжието във флотите през осемнадесети и деветнадесети век, макар че абордажни саби и огнестрелно оръжие са се предлагали без никакви ограничения на сушата. Арбалетите, използвани от наемните убийци на Аджиа при мината, със сигурност също се отнасят към оръжията от категорията на Ърт, но най-вероятно е онези хора да са били дезертьори.

Така оръжията на Ърт очевидно представляват висшата технология на планетата, а може би и в цялата й слънчева система. Трудно е да се каже доколко ефективни са те в сравнение с нашето. Вижда се, че бронята не е съвсем неефективен начин за защита срещу тях, но същото може да се каже и за нашите пушки, карабини и автомати.

Бих нарекъл третото ниво космическо. Пистолетът, даден на Теа от Водалус, както и онзи, който Севериън връчва на Оуен, несъмнено се отнасят към това ниво, но що се касае до много други видове оръжия, споменати в ръкописа, не можем да сме толкова сигурни. Някои, а може би и всички артилерийски оръдия, използвани във войната, биха могли да се отнасят към това ниво. „Фусилите“ и „жезлите“, използвани от специалните части от двете страни, може да принадлежат и към двете нива, макар че аз лично бих ги отнесъл към това.

Съвсем очевидно е, че подобно оръжие не се е произвеждало на Ърт и е било купувано от хиеродулите на много високи цени. Интересен е въпросът (на който аз не мога да намеря отговор) какви стоки са били разменяни срещу тях. Според нашите стандарти Ърт на Старото слънце очевидно е свят, изпаднал в остра нужда от природни ресурси. Когато Севериън говори за мини, той явно има предвид иманярски разкопки, а новите континенти (в пиесата на доктор Талос), които ще се издигнат с появата на Новото слънце, покрай всичко останало привличат със своето „… злато, сребро, желязо и мед…“ (курсивът мой). Сред евентуалните възможности трябва да споменем робите (в обществото на Севериън съществуват елементи на робовладелство), кожи, месо и други хранителни продукти, както и трудоемки изделия, каквито са например ръчно изработените украшения.

Бихме искали да знаем повече за почти всичко, споменато в тези ръкописи. Но разбира се, на първо място трябва да поставим корабите, които пътували между звездите и били управлявани от хиеродули, а понякога екипажът им се състоял от човешки същества. (Двама от най-загадъчните герои на ръкописите — Йонас и Хетор — очевидно някога са били членове на такива екипажи.) Но тук преводачът се сблъска с един от най-влудяващите проблеми — неспособността на Севериън да направи разлика между космически и водни кораби.

Колкото и да е дразнещо, тази неспособност е съвсем естествена с оглед на обстоятелствата. Ако далечният континент е недостижим като луната, тогава и самата луна може да се приеме като далечен континент. Нещо повече, космическите кораби явно се движат благодарение на налягането на слънчевия вятър върху гигантски метални платна, така че мачтите, рейте и платната се срещат както при единия вид кораби, така и при другия. Ако приемем, че много от навиците (и вероятно най-вече способността да се издържат продължителни периоди на изолация) са еднакво важни и за двата типа съдове, то екипажът на корабче, което би могло да предизвика единствено нашето презрение, би могъл спокойно да се вербува на кораб, чиито възможности надхвърлят въображението ни. Може да се посочи, че лодкарят на Севериън и Йонас се изразяват по почти еднакъв начин.

И накрая, една последна бележка. Стараех се в превода на книгите и в приложенията към тях да избягвам всякакви теории. Сега, когато седемгодишният ми труд е към края си, ми се струва, че мога да си позволя една. Според мен способността на тези кораби да пресичат часове и еони може да не е нищо друго, а естествено следствие от способността им да пресичат разстоянията между звезди и дори галактики, както и да избегнат предсмъртните гърчове на вселената. Така пътуването във времето може би не е толкова трудно, колкото предполагаме. Напълно възможно е Севериън още от самото начало да е имал някаква представа за бъдещето, което го очаква.