Джийн Улф
Цитаделата на аутарха (11)

11.
Разказът на верния на групата на седемнадесетте. Честният човек

На следващия ден, когато всички се бяхме събудили и закусили, се осмелих да попитам Фойла дали не е време да избера победителя между Мелито и Халвард. Тя поклати глава, но преди да успее да каже нещо, се намеси асцианинът.

— Всеки трябва да даде своята лепта в службата на народа. Волът тегли ралото, кучето пази овцете, а котката лови мишки. Така мъжете, жените и дори децата могат да служат на народа.

Фойла пусна ослепителната си усмивка.

— Нашият приятел също иска да разкаже история.

— Какво! — За миг си помислих, че Мелито наистина ще вземе да се изправи в леглото си. — Да не би да си готова да му позволиш… да позволиш на един от тях… като имаме предвид…

Фойла вдигна пръст и той объркано замълча.

— Защо пък не? — Нещо потрепна в ъгълчетата на устата й. — Какво пък, защо не, наистина? Естествено, ще ми се наложи да ви превеждам. Става ли, Севериън?

— Щом искаш.

— Това не е първоначалната уговорка! — изръмжа Халвард. — Помня я много добре.

— Аз също — каза Фойла. — И участието му не е против уговорката, а точно съответства на духа й, според който претендентите за моята ръка — боя се, че не особено нежна и красива, макар и да изглежда малко по-добре, откакто съм прикована тук — встъпват в състезание помежду си. Асцианинът ще стане кандидат за ръката ми, ако мисли, че може да се справи. Не сте ли забелязали как ме гледа?

— Обединени, мъжете и жените са по-силни — изрецитира асцианинът. — Но храбрата жена желае деца, а не съпрузи.

— Иска да каже, че би искал да се ожени за мен, но не мисли, че намеренията му ще бъдат приети добре. Греши. — Фойла погледна Мелито и Халвард и усмивката й се превърна в насмешка. — Вие двамата да не би наистина да сте се уплашили от конкуренция в състезанието? Значи бягате като зайци при вида на асцианин на бойното поле.

Никой от двамата не проговори и след известно време асцианинът започна:

— В отдавна отминалите времена верността към делото на народа можела да се открие навсякъде. Волята на Групата на седемнадесетте била воля на всеки един.

— „Имало едно време…“ — преведе Фойла.

— Никой не трябва да безделничи. Ако някой безделничи, да се събере с други безделници и да се прати да търсят страна на безделието. Нека всеки, който ги срещне по пътя, да им показва посоката. По-добре да пребродиш пеш хиляда левги, отколкото да седиш в Дома на глада.

— „… една отдалечена ферма, с неколцина стопани, които били съдружници, а не роднини.“

— Единият бил силен, другият — красив, а третият — изкусен майстор. Кой от тях е най-добрият? Онзи, който служи на народа.

— „В тази ферма живеел един добър човек.“

— Нека мъдрият отговорник по разпределение да разпределя работата. Нека справедливият отговорник за храната разпределя храната. Нека свинете се угояват. Нека плъховете да гладуват.

— „Другите го измамили при разпределянето на дяловете от реколтата.“

— Хората, които са се събрали на съвет, могат да произнасят присъди, но никой не трябва да получава повече от сто удара.

— „Човекът възразил и другите го пребили.“

— Как се хранят ръцете? Чрез кръвта. Как кръвта стига до тях? По вените. Ако вените са запушени, ръцете ще окапят.

— „Той напуснал фермата и тръгнал на път.“

— Там, където се намира Групата на седемнадесетте, се произнася върховната присъда.

— „Отишъл в столицата и се оплакал от начина, по който се отнесли с него.“

— Нека има чиста вода за онези, които се трудят. Нека ги чака топла храна и чисто легло.

— „Върнал се във фермата, уморен и гладен след дългия път.“

— Никой не трябва да получава повече от сто удара.

— „Пак го пребили.“

— Винаги зад нещо се намира нещо друго. Така дървото е зад птицата, камъкът е под земята, слънцето е зад Ърт. Нека зад нашите усилия се намерят нашите усилия.

— „Честният човек не се предал. Отново напуснал фермата и отишъл в столицата.“

— Могат ли да се изслушат всички просители? Не, защото всички крещят едновременно. Кой тогава ще бъде чут — може би онзи, който крещи най-силно? Не, защото всички крещят силно. Ще бъдат чути онези, които крещят най-дълго, и те ще получат правосъдие.

— „Когато стигнал столицата, той се установил пред самата врата на Групата на седемнадесетте и молел всеки, който минавал покрай него, да го изслуша. След много време го пуснали в двореца, където онези, които имали власт, изслушали със съчувствие оплакването му.“

— Така казва Групата на седемнадесетте — вземете всичко на онези, които крадат, тъй като те нямат нищо, което да е тяхна собственост.

— „Казали му да се върне във фермата и от тяхно име да нареди на лошите хора да се махнат.“

— Както доброто дете слуша майка си, така и гражданинът трябва да слуша Групата на седемнадесетте.

— „Той направил точно както му поръчали.“

— Какво представлява глупавото говорене? Вятър. Влиза в ушите и излиза през устата. Никой не трябва да получава повече от сто удара.

— „Подиграли му се и отново го пребили.“

— Нека зад нашите усилия се намерят нашите усилия.

— „Честният човек не се предал. За трети път отишъл в столицата.“

— Гражданинът отдава на народа онова, което е дължимо на народа. А какво е дължимо на народа? Всичко.

— „Бил много уморен. Дрехите му се превърнали в дрипи и обувките му се изпокъсали. Нямал нито храна, нито какво да продаде.“

— По-добре да си честен, отколкото добър, но само добрият съдия може да бъде справедлив. Нека онези, които не могат да са справедливи, да бъдат добри.

— „В столицата той живеел от просия.“

 

 

Тук не можах да се стърпя и ги прекъснах. Казах на Фойла, че начинът, по който успява да разбере и преведе всеки цитат на асцианина, е великолепен, но не разбирам как го прави — откъде знае например, че фразата за добротата и справедливостта означава, че героят на разказа е станал просяк.

— Ами да предположим, че някой друг — Мелито например — разказва нещо и в определен момент от разказа си протяга ръка и започва да моли за милостиня. Би разбрал какво означава това, нали?

Съгласих се.

— Тук е същото. Понякога попадаме на асциански войници, които са прекалено гладни или болни, за да продължат с останалите, и след като разберат, че няма да ги убием, казват точно тази фраза за справедливостта и добротата. Това са думите, които използват просяците в Асция:

— Ще бъдат чути онези, които крещят най-дълго, и те ще получат правосъдие.

— „Този път трябвало да чака много дълго, преди да го пуснат в двореца, но накрая го приели и изслушали каквото имал да каже.“

— Онези, които не служат на народа, ще служат на народа.

— „Казали му, че ще пратят лошите хора в затвора.“

— Нека има чиста вода за онези, които се трудят. Нека ги чака топла храна и чисто легло.

— „Той се върнал у дома.“

— Никой не трябва да получава повече от сто удара.

— „Отново го пребили.“

— Нека зад нашите усилия се намерят нашите усилия.

— „Но той отново не се предал. За пореден път тръгнал към столицата да се оплаче.“

— Онези, които се борят за народа, се борят с хиляда сърца. Онези, които се борят срещу него, нямат сърца.

— „Сега лошите хора се уплашили.“

— Никой не трябва да се противопоставя на решенията на Групата на седемнадесетте.

— „Казали си: той отива в двореца отново и отново и сигурно всеки път казва на управляващите, че не се подчиняваме на заповедите им. Сигурно този път те ще изпратят войници, които да ни убият.“

— Ако са ранени в гърбовете, кой ще спре кръвта им?

— „Лошите хора избягали.“

— Къде са онези, които в отдавна отминалите времена са се противопоставяли на решенията на Групата на седемнадесетте?

— „Никой никога повече не ги видял.“

— Нека има чиста вода за онези, които се трудят. Нека ги чака топла храна и чисто легло. Тогава те ще работят и ще пеят, и работата ще им се струва лека. Тогава те ще пеят по време на жътва, а реколтата им ще бъде богата.

— „Честният човек се върнал в дома си и живял щастливо до края на живота си.“

Всички започнаха да ръкопляскат, затрогнати от самия разказ, от остроумието на асцианина, от възможността, която ни даде да зърнем част от живота в Асция. Но мисля, че най-вече ги впечатли виртуозният превод на Фойла.

Няма начин да разбера дали вие, които евентуално четете тези записки, сте харесали разказите. Ако не сте, то сигурно сте прехвърлили тези страници, без да им обърнете внимание. Признавам, че на мен ми харесаха. Всъщност често ми се струва, че от всички хубави неща на света единствените, за които човечеството може да претендира, че са негово достояние, са историите и музиката. Всичко останало — милосърдието, красотата, сънят, чистата вода и топлата храна (както би се изразил асцианинът) — е дело на Несътворения. Така тези разкази, макар и съвсем мънички неща според мащабите на вселената, не могат да останат незабелязани. Кой би могъл да не обича нещо, което е лично негово? Аз лично не мога.

Макар и да е най-кратката и най-простата от записаните в тази книга, от тази история научих няколко много важни неща. Първото е каква огромна част от онова, което ни се струва свежо и остроумно, когато го произнасяме, е всъщност набор готови изрази. Асцианинът очевидно говореше само със сентенции, които бе запомнил съвсем механично, макар че никой от нас не ги беше чувал до този момент. Фойла пък говореше по начина, по който говорят повечето жени, и ако ме запитат откъде е научила тези изрази, бих казал, че не ги е научавала — но много често можеш да разбереш какъв ще е краят на изречението, още щом чуеш първите му думи.

На второ място, разбрах колко е трудно да се елиминира стремежът към изразителност. Хората от Асция могат да използват единствено изразите на господарите си. Но от тях те са успели да създадат нов език, и след като чух асцианина, не се съмнявах, че са способни да изразят всяко нещо, което пожелаят.

И на трето място, за пореден път се убедих колко многостранно нещо е самото разказване. Разбира се, никой разказ не може да бъде по-прост от разказа на асцианина, но какво означаваше той? Дали целеше да възхвали Групата на седемнадесетте? Само ужасът от името им е достатъчен, за да накара злосторниците да побегнат. Или целта му бе да ги порицае? Те изслушали жалбите на честния човек, но въпреки това не направили нищо, освен да го подкрепят с думи. Нищо не навеждаше на мисълта, че ще предприемат по-сериозни стъпки.

Но докато слушах асцианина и Фойла, така и не научих нещата, които най-много исках. Какво я накара да позволи на асцианина да участва в състезанието? Просто за да си направи шега? Лесно бих могъл да повярвам на това, като гледах смеещите й се очи. Или той наистина я привличаше? В това бе по-трудно да се повярва, макар и да не бе невъзможно. Кой не е виждал жени, привлечени от мъже без никакви забележими достойнства? Очевидно тя бе имала много вземане-даване с асцианите, а той не беше обикновен войник, тъй като беше научил нашия език. Да не би да се надяваше да измъкне от него някаква тайна?

Ами той самият? Мелито и Халвард се бяха обвинили един друг, че разказват истории със скрит смисъл. Дали той не бе направил същото? Ако бе така, то със сигурност бе казал на Фойла — и на всички нас, — че никога няма да се предаде.