Никълъс Спаркс
Завой на пътя (33)

Глава 31

По същото това време Чарли Къртис вървеше по пътеката към къщата на Майлз Райън. Беше облечен е в униформа. Беше първата неделя от години, в която нямаше да отиде с Бренда на черква, но както й бе обяснил преди това, нямаше никакъв избор. Не и след вчерашните два разговора.

Не и след като през по-голямата част от нощта бе наблюдавал тази къща, пак заради проклетите обаждания.

Почука на вратата. Майлз отвори по джинси, спортна фланелка и бейзболна шапка. Дори да беше изненадан от посещението на Чарли, не го показа с нищо.

— Трябва да поговорим! — започна Чарли без предисловие.

Майлз сложи ръце на кръста, без да крие яда си от действията на Чарли.

— Ами говори!

Чарли повдигна периферията на шапката си.

— На верандата ли да го направя, където Джона може да чуе или ако искаш, да идем на двора! Ти решавай — не мен ми е все едно!

След малко Чарли се бе подпрял на колата си със скръстени на гърдите ръце. Майлз стоеше срещу него. Слънцето беше все още ниско и той трябваше да присвива очи срещу полегатите му лъчи.

— Искам да знам дали си правил опити да издириш Симс Едисън! — хвана бика за рогата Чарли.

— Питаш или вече знаеш?

— Питам, защото искам да разбера дали няма да започнеш да ме лъжеш право в очите.

След миг Майлз погледна встрани.

— Да, ходих да го търся.

— Защо?

— Защото ти сам каза, че не можете да го откриете.

— Ти си освободен от служба, Майлз! Знаеш ли какво означава това?

— Не съм правил нищо официално, Чарли.

— Това е без значение. Дадох ти недвусмислена заповед и ти не се подчини. Просто имаш късмет, че Харви Уелмън не знае нищо. Но аз не съм в състояние да ти прикривам задника вечно, а от друга страна съм твърде стар и уморен, за да се забърквам в подобни тъпотии — той пристъпи от единия крак на другия. — Трябва ми папката, Майлз!

— Моята?

— Искам я в качеството й на доказателство!

— Доказателство за какво?

— Отнася се до смъртта на Миси Райън, нали? Искам да се запозная с бележките ти!

— Чарли…

— Говоря сериозно! Или ми я предаваш доброволно, или ще я получа със сила! И в единия, и в другия случай, ще я получа!

— Защо го правиш?

— Надявам се да ти набия малко мозък в главата. Явно, не си чул и една дума от онова, което ти казах вчера, затова ти го повтарям: Стой настрана от всичко това и ни остави да си свършим работата!

— Добре!

— Искам да ми дадеш дума, че ще престанеш да търсиш Симс и ще стоиш далеч от Отис Тимсън!

— Градът е малък, Чарли. Какво да направя, ако случайно се натъкнем един на друг?

Чарли присви очи.

— Уморих се от твоите игрички, Майлз! Искам едно нещо да ти бъде ясно: ако приближиш Отис на повече от тридесет метра, както и къщата му или местата, където прекарва времето си, аз ще те пратя в затвора!

Майлз гледаше Чарли и не вярваше на ушите си.

— За какво?

— За посегателство върху личността.

— Посегателство върху…

— За оная малка каскада, която си изпълнил в колата — поклати глава. — Ти явно не разбираш, че си потънал до ушите в неприятности. Или стой настрани, или ще се видиш зад решетките!

— Това е лудост…

— Ти докара нещата дотам! В момента си до такава степен извън себе си, че не знам какво друго да направя. Знаеш ли къде прекарах нощта? — не дочака отговор. — В колата, ей-там по-надолу, за да не ти хрумне да щукнеш нанякъде. Знаеш ли какво ми причинява мисълта, че не мога да ти имам доверие, след всичко, което ни е минало през главите заедно? Това е гадно чувство и не искам да го преживявам отново. Така че, ако нямаш нищо против — не мога да те принудя да го направиш — ще ти бъда особено благодарен, ако заедно с папката, ми предадеш и останалите си оръжия, тия, които държиш у дома. Когато всичко приключи, ще ти ги върна. Ако не го направиш, ще трябва да те поставя под наблюдение и повярвай ми — ще го направя! Няма да можеш да си купиш едно кафе, без някой да те наблюдава. Искам да знаеш също, че имам хора около Тимсън и там те очакват.

Майлз упорито отказа да срещне погледа му.

— Той е карал оная кола, Чарли!

— Убеден ли си в това наистина? Или просто ти трябва изход — какъвто и да е?

Главата на Майлз се дръпна рязко назад.

— Не е честно!

— Не ли? Аз говорих с Ърл, не ти. Аз съм прегледал всяко действие на пътната полиция. И ти казвам: няма никакви улики, които да правят Отис съпричастен към този случай.

— Ще намеря улики…

— Не, няма да намериш нищо! — озъби се Чарли. Това е истината! Няма да намериш нищо, защото си вън от играта!

Майлз не отговори и след продължителна пауза Чарли сложи ръка на рамото му.

— Ние продължаваме да разследваме случая. Имаш моята дума! — шерифът въздъхна дълбоко. — Не знам… може би ще открием нещо. И ако го сторим, аз ще съм първият, който ще дойде при теб, за да ти признае, че не съм бил прав, а Отис ще си получи заслуженото! Става ли?

Майлз стискаше зъби и като разбра, че няма да дочака отговор, Чарли продължи:

— Знам, колко е тежко…

При тези думи Майлз разтърси рамене, за да отблъсне ръката на приятеля си. Очите му блестяха.

— Не, не знаеш! — рязко каза той. — И никога няма да узнаеш, Чарли. Бренда си е жива и здрава, не забравяй това! Всяка сутрин се събуждаш в същото легло и можеш да й се обадиш, когато пожелаеш. Никой не я е прегазвал най-хладнокръвно, никой не се е отървал безнаказано заради нейното убийство. И запомни ми думите, Чарли, никой няма да го направи и в този случай!

Въпреки думите на Майлз, десет минути по-късно, Чарли напусна къщата с папката и оръжията в ръце. Никой от двамата не пророни дума.

Нямаше и нужда. Чарли си вършеше работата.

А Майлз щеше да свърши своята.

* * *

Останала сама, Сара седеше в дневната, безчувствена за всичко наоколо. Дори след като престана да плаче, тя не помръдваше, защото и най-лекото движение щеше да разбие на пух и прах крехкия й самоконтрол.

Такава каша!

Нямаше воля да се ориентира в чувствата си — те бушуваха в нея, неотличими едно от друго.

Как, Господи, се случи всичко това? Не злополуката — това можеше да разбере. Поне откъм видимата му страна. Беше ужасно и направеното от него след това беше много лошо, независимо какво мисли тя по въпроса. Но все пак, беше злополука. Убедена беше. Брайън не е могъл да я избегне, както и тя не е могла.

И докато мигнеш, Миси Райън беше мъртва.

Миси Райън.

Майката на Джона.

Жената на Майлз.

Ето, в това нямаше никакъв смисъл.

Защо Брайън удря точно нея?

И защо, сред всички останали мъже по земята, точно Майлз се появи после в нейния живот? Не беше за вярване и седнала сега на дивана, тя не бе в състояние да свърже всичко, което научи: ужаса на изповедта на Брайън и очевидното чувство за вина, което го мъчеше… собствения си гняв и отвращение от извършеното от него по-късно… неотвратимото убеждение, че ще продължи да обича брат си и занапред…

А Майлз…

О, Господи… Майлз…

Какво да прави сега? Да му се обади и да разкаже всичко? Или да изчака малко, да се успокои и да измисли как точно да го каже?

Както бе чакал Брайън?

О, Господи…

Какво ще стане с Брайън?

Ще влезе в затвора…

Стана й зле.

Да, той заслужаваше това, независимо, че й е брат. Престъпил бе закона и трябва да си плати.

А трябва ли? Това бе нейното братче, още дете, когато е станало и при това, без вина от негова страна.

Внезапно й се прииска, Брайън да не бе споделял с нея.

Но вътре в сърцето си тя знаеше защо го направи. Две години Майлз е плащал цената на това мълчание.

А сега ще плати Отис.

Тя си пое дълбоко дъх и притисна слепоочията си с пръсти.

Не, Майлз няма да стигне дотам. Или?

Може би не сега, но то ще продължи да го яде отвътре, докато продължава да смята, че Отис е убиецът и един ден би могъл да…

Поклати глава — самата мисъл й беше противна.

И пак не знаеше какво да направи.

Нито имаше някакъв отговор, когато след няколко минути на прага й застана Майлз.

* * *

— Здравей! — каза късо той.

Сара го гледаше като в шок и не можеше да отлепи ръка от дръжката на вратата. Беше напрегната като струна, чувствата й я носеха в разни посоки.

Кажи му веднага, нека да се свърши…

Изчакай, първо да решиш как да го кажеш…

— Как си? — попита Майлз.

— Ами… аз… такова… — запелтечи тя. — Влез!

Тя му направи път и Майлз затвори вратата зад гърба си. Поколеба се за миг, после отиде до прозореца, дръпна завесите и погледна навън, след това обиколи дневната, явно разстроен. Спря пред камината, несъзнателно оправи снимка на Сара със семейството й, като я обърна към стаята. Сара стоеше в средата на помещението и не помръдваше. Имаше нещо сюрреалистично в цялата сцена. Наблюдаваше го и в главата й се въртеше една-единствена мисъл — тя знаеше кой е убил жена му.

— Чарли намина сутринта — обади се внезапно той и гласът му я върна към действителността. — Прибра ми папката за Миси.

— Съжалявам!

Звучеше абсурдно, но не можа да измисли нищо друго.

Майлз не обърна внимание.

— Каза още, че ще ме арестува, ако си покажа носа около Отис Тимсън.

Този път Сара не отговори. Той беше готов да даде воля на гнева си. Нападателният му вид го показваше ясно. Майлз се обърна към нея.

— Можеш ли да си представиш? Аз просто арестувах човека, който е убил жена ми и виж какво стана!

Трябваше да мобилизира всичките си сили, за да запази самоконтрол.

— Съжалявам! — промълви тя втори път.

— И аз. Не мога да търся Симс, не мога да търся улики, не мога да правя нищо. Трябва да си седя у дома и да чакам Чарли да се разправя с всичко.

Тя се прокашля.

— Ами… може пък да се окаже добра идея? Засега?

— Не, не е! Само аз продължих да се ровя в това, след като официалното разследване приключи. Знам повече по случая от всеки друг.

Не, Майлз, не знаеш.

— И какво ще направиш?

— Не знам.

— Ще послушаш Чарли, нали?

Майлз отклони поглед, отказа да отговори и Сара усети как нещо се свива в стомаха й.

— Чуй, Майлз! — започна тя. — Знам, че не ти е приятно да слушаш това, но мисля, че Чарли е прав! Нека други се занимават със случая!

— Защо? За да го провалят още един път ли?

— Той не го е провалил!

Очите му блеснаха.

— Не е ли? Тогава защо Отис продължава да е на свобода? Защо трябваше аз да намеря хората, които го уличиха? Защо още тогава не потърсиха по-упорито уликите?

— Може да не е имало такива — отвърна тя тихо.

— Защо продължаваш да упорстваш? — попита той. — Същото направи и вчера.

— Не, не съм.

— Напротив, направи го! Не слушаше какво ти говоря!

— Не исках да направиш нещо…

Той вдигна ръце.

— Да… знам. Ти и Чарли. И двамата. Никой от двама ви не разбира какво, по дяволите, става тук.

— Естествено, че разбирам — каза тя, като се мъчеше да скрие напрежението в гласа си. — Мислиш, че го е направил Отис и искаш отмъщение. А какво ще стане, ако един ден разбереш, че Симс и Ърл грешат?

— Грешат?

— За онова, което са чули…

— Допускаш, че лъжат? И двамата?

— Не. Само казвам, че е възможно да не са разбрали правилно. Може Отис да го е казал, но все пак да не го е извършил той.

За миг Майлз не можа да проговори от смайване. Сара продължи, като се бореше с буцата в гърлото си.

— Какво ще стане, ако се убедиш, че Отис е невинен? Знам, че двамата не се разбирате…

— Не се разбираме ли? — прекъсна я той. Вторачи се в лицето й, направи крачка към нея… — За какво, по дяволите, приказваш? Той уби жена ми, Сара!

— Не можеш да си сигурен в това.

— Напротив, мога! — приближи още. — Онова, в което не съм сигурен, е защо си толкова убедена в неговата невинност.

Тя преглътна.

— Не казвам, че е невинен! Казвам само, че трябва да оставиш на Чарли тази работа, за да не направиш нещо…

— Какво? Да го убия?

Сара не отговори и Майлз застана пред нея. Гласът му беше необикновено спокоен.

— Както той уби жена ми, това ли искаш да кажеш?

Тя посърна.

— Не говори така! Имаш Джона, за когото трябва да се грижиш.

— Не го намесвай!

— Обаче е така. Ти си всичко, което той има.

— Смяташ, че не го знам ли? Защо мислиш, че не дръпнах спусъка оня ден? Имах възможност, но не го направих — Майлз издиша шумно и се извърна, сякаш съжалил, че е пропуснал възможността. — Да, исках да го убия. Мисля, че той го заслужава — око за око, нали така? — разтърси глава и я погледна. — Искам да си плати! И ще си плати! По един или друг начин!

Като каза това, Майлз рязко се насочи към вратата и я затръшна зад себе си.