Никълъс Спаркс
Завой на пътя (29)

Глава 27

Сара беше с майка си в дневната, когато видя Майлз да паркира отпред. Понеже не знаеше абсолютно нищо за събитията напоследък, Морийн отвори входната врата и го посрещна с широко отворени обятия.

— Каква приятна изненада! — извика възторжено тя. — Не очаквах, че ще наминеш по това време!

Майлз измърмори някакъв поздрав, докато тя го прегръщаше, но отказа кафе. Сара светкавично предложи да се поразходят и протегна ръка към мантото си. След минута бяха отвън. Морийн, приела погрешно случилото се като „млади хора, които искат да останат насаме“, поруменя, докато ги гледаше да се отдалечават.

Отидоха в горичката, където бяха с Джона в Деня на благодарността. Майлз не продумваше. Сви юмруци и кокалчетата му побеляха, преди да ги отпусне отново.

Седнаха на един повален боров дънер, обрасъл с папрат и мъх. Майлз продължаваше да свива и да отпуска юмруци и Сара протегна ръка към тях. След малко той се отпусна и пръстите им се сплетоха.

— Лош ден, а?

— Може да се каже.

— Отис?

Майлз изръмжа:

— Отис, Чарли, Харви, Симс. Всички!

— Какво стана?

— Чарли пуска Отис. Казва, че не разполагаме с достатъчно доказателства по случая.

— Защо? Нали има свидетели?

— И аз така смятах, но както изглежда, фактите не струват пукната пара в този случай — той откърти парче кора от дънера и го хвърли гневно встрани. — Чарли ме освободи от служба.

Тя присви очи, сякаш не е чула добре.

— Моля?

— Тази сутрин. Затова ме е викал.

— Шегуваш се!

Той поклати глава.

— Не.

— Не разбирам…

Но тя разбираше много добре. Дълбоко в себе си разбираше, дори в минутата, когато каза противното.

Той хвърли ново парче кора.

— Каза, че поведението ми по време на ареста било незаконосъобразно и ме освобождава, докато случаят се изясни. Но това не е всичко — той млъкна, загледан право напред. — Адвокатът на Отис и Клайд иска да заведе дело срещу мен. И като капак на всичко, възможно е да бъде повдигнато обвинение за криминална проява.

Тя не знаеше какво да каже. Не намира подходящите думи. Майлз издиша дълбоко и пусна ръката й, сякаш му трябваше повече свободно пространство.

— Как ти се струва? Аз им докарвам човека, който е убил жена ми и като награда за това ме освобождават. Той се измъква, а аз съм обвинен — обърна се към нея. — Има ли някаква логика във всичко това?

— Не, няма! — отвърна честно тя.

Майлз поклати глава и отново се обърна настрани.

— А и Чарли — старият добър Чарли — и той им играе по свирката. Мислех го за приятел!

— Той ти е приятел, Майлз. Много добре го знаеш.

— Не, не го знам. Вече не.

— Значи, ще повдигнат обвинение срещу теб?

Майлз сви рамене.

— Биха могли. Според Чарли, Отис и адвоката му можело да бъдат убедени да се откажат от тази идея. Това е втората причина за освобождаването ми.

Сара беше объркана.

— Защо не започнеш от самото начало? Какво всъщност ти каза Чарли?

Майлз повтори разговора. Когато свърши, Сара отново пое ръката му.

— Не мисля, че Чарли се е огънал и те е предал. По-скоро прави това, което смята, че е най-добро за теб.

— Ако искаше да помогне, можеше да задържи Отис в ареста.

— Но как да го направи без Симс?

— Трябваше да предяви обвинение в убийство. Ърл Гетлън потвърждава версията — какво повече иска? Нито един съдия в района не би пуснал Отис под гаранция. Ясно е, че Симс в края на краищата ще цъфне отнякъде. Той не е много по далечните пътешествия. Сврял се е някъде наблизо. Бих могъл да го открия за два часа и да го накарам да напише нотариално заверени показания. И ще го направи, повярвай ми, след като поговоря с него!

— Но нали си освободен от длъжност?

— Не започвай и ти като Чарли! Не съм в настроение да слушам!

— Не говоря като него, Майлз. Просто не искам да затъваш в нови неприятности. А и Чарли казва, че разследването ще бъде възобновено.

Той я погледна особено.

— Значи, мислиш, че просто трябва да се откажа от цялата работа?

— Не казвам такова нещо…

Майлз я прекъсна:

— Какво казваш, тогава? Защото ми се струва, че ме съветваш да се оттегля и да започна да се надявам, че нещата ще завършат добре — не я изчака да отговори. — Е, не мога да го направя, Сара! Да бъда проклет, ако допусна Отис да се измъкне невредим, след онова, което направи.

Без да иска, тя си спомни предната вечер. Запита се кога ли е разбрал, че си е отишла.

— Но какво ще стане, ако в крайна сметка Симс не се появи? — попита най-накрая тя. — Или ако преценят, че не разполагат с достатъчно доказателства, за да се явят в съда? Тогава какво ще правиш?

Очите му се присвиха.

— Защо постъпваш така?

Сара посърна.

— Как?

— Поставяш всяко нещо под въпрос.

— Просто не искам да извършиш нещо, за което да съжаляваш впоследствие.

— Какво се предполага, че трябва да означава това?

Тя стисна ръката му.

— Че понякога нещата не стават така, както ни се иска.

Той я изгледа продължително, чертите му се втвърдиха, ръката му беше безжизнена. Студена.

— Не вярваш, че е той, нали?

— Сега не говоря за Отис. Говоря за теб.

— Аз пък говоря за Отис — пусна ръката й и се изправи. — Двама души потвърждават факта, че Отис направо се е похвалил с убийството на жена ми, а точно в тоя миг вероятно е на път за вкъщи. Пускат го на воля, а ти искаш да седя мирен и нищо да не правя. Ти го видя. Видя що за човек е и много искам да чуя какво мислиш по въпроса. Мислиш ли, че е убил Миси или не?

Притисната в ъгъла, тя отговори припряно:

— Не знам какво да мисля изобщо!

Тя казваше истината, но не това искаше да чуе той. Майлз се извърна — не искаше да вижда лицето й.

— Е, аз съм убеден — каза той. — Сигурен съм, че е той и ще го докажа по един или друг начин. И не ме интересува какво мислиш по въпроса. Тук става дума за моята жена.

Моята.

Преди да успее да каже и дума, той стана да си върви. Сара скочи и се втурна след него.

— Чакай… Майлз… Не си отивай!

Той не спря и отговори през рамо:

— Защо? За да се заяждаш още ли?

— Не се заяждам, Майлз! Просто искам да помогна.

Той спря и се обърна към нея.

— По-добре недей! Не ми трябва твоята помощ. А и това поначало не е твоя работа!

Тя примигна от изненада, поразена от тези думи.

— Разбира се, че е моя работа! Безпокоя се за теб.

— Щом е така, когато друг път те потърся, за да ме изслушаш, недей да ми четеш проповеди! Просто му изслушай!

С тези думи той остави Сара в горичката, напълно объркана.

* * *

Харви влезе в кабинета на Чарли с доста уморен вид.

— Нещо за Симс? Чарли поклати глава.

— Още не. Изчезнал е! Сякаш е потънал вдън земя.

— Мислиш ли, че ще се появи?

— Трябва. Няма къде да ходи. Спотаил се е някъде, но не може да го прави дълго време.

Харви затвори непринудено вратата зад гърба си.

— Току-що говорих с Търмън Джоунз — каза той.

— И?

— Продължава да настоява за обвинение, но мисля, че зад това стои Отис. Самият той май не е особено ентусиазиран от идеята.

— Какво ще рече това?

— Не съм много сигурен още, но имам усещането, че в крайна сметка ще се отдръпне. Той най-малко от всичко иска да даде повод на всичко живо в участъка да започне да рови около клиента му, а много добре знае, че точно това ще се случи, ако продължава да настоява за обвинение. И освен това, той ясно съзнава, че стигне ли се до съд със съдебни заседатели, те ще бъдат много по-склонни да застанат на страната на един шериф, отколкото на човек като Отис. Особено като се има предвид, че Майлз не е стрелял.

Чарли кимна.

— Благодаря ти, Харви!

— Няма защо.

— Нямам предвид информацията ти.

— Знам какво имаш предвид. Но дръж Майлз изкъсо няколко дни, докато отмине бурята! Ако направи нещо глупаво, всичките ни козове изгарят и аз ще трябва да повдигна обвинение.

— Добре!

— Ще говориш ли с него?

— Да, ще му кажа!

Дано има уши да ме чуе.

* * *

Брайън се върна за коледната ваканция по обяд и Сара въздъхна с облекчение — най-после един човек, с когото можеше да си поговори. Цяла сутрин отбягваше любопитните попълзновения на майка си. Брайън ядеше сандвич и разказваше за училище: как върви? — добре — как са бележките? — добре — как се чувства там? — добре.

Изглеждаше малко по-зле от последния път, когато го видя. Беше бледен, а тенът му бе като на човек, който много рядко напуска библиотеката. Макар да разправяше, че се е изтощил от изпитите, Сара се запита дали наистина се чувства добре в това училище.

Като го гледаше отблизо, тя си мислеше, че прилича на наркоман.

Тъжното в случая беше, че независимо колко много го обичаше, тя не би се изненадала, ако истината се окажеше именно такава. Винаги е бил прекалено чувствителен и останал сам, пред лицето на непознати изпитания, лесно би могъл да стане плячка на нещо подобно. Нещо такова се бе случило с една нейна съученичка по време на първата й година в колежа и това момиче в много отношения й напомня Брайън. Тя напусна преди началото на втория семестър и Сара не се бе сещала за нея от години. Но сега, като гледаше Брайън, не можеше да се освободи от мисълта, че той изглеждаше точно като нея.

Ама и ден се оформяше.

Морийн, естествено, обсъди външния му вид и сложи нови сандвичи в чинията му.

— Не съм гладен, мамо! — протестира той и блъсна наполовина пълната чиния встрани, докато Морийн най-после се предаде и я занесе на мивката, прехапала устни.

След обяда, Сара отиде с него до колата, за да донесат нещата му.

— Мама е права, да знаеш — видът ти е ужасен!

Той извади ключовете от джоба си.

— Благодаря ти, сестричке, много си любезна!

— Труден ли беше семестърът?

Брайън вдигна рамене.

— Ще оцелея! — отвори багажника и хвана една чанта.

Сара го принуди да я пусне и стисна ръката му.

— Ако искаш да поговориш за нещо с мен, знаеш, че съм на разположение, нали?

— Да, знам.

— Сериозно говоря! Даже и да е нещо, за което смяташ, че не бива да ми се казва.

— Чак толкова ли зле изглеждам? — попита Брайън с вдигнати вежди.

— Мама смята, че се дрогираш!

Беше лъжа, наистина, но той нямаше да хукне сега да пита майка им дали е лъжа, или не.

— Е, кажи й, че не го правя! Просто много ми е трудно да свикна с училището. Но ще се оправя — пусна крива усмивка. — Впрочем, този отговор е и за твоя употреба.

— За моя?

Брайън посегна към друга чанта.

— Мама няма да допусне, че се дрогирам, дори да ме свари в спалнята с игла във вената. Ако бе казала, че се тревожи от това, че моите съквартиранти ми правят живота черен от завист, защото съм много по-умен от тях, можех и да ти повярвам.

Сара се разсмя.

— Може би си прав!

— Ще се оправя, наистина! А ти как я караш?

— Горе-долу! В петък свършвам училище, след което ще имам няколко свободни седмици.

Брайън й подаде платнена торба с мръсно бельо и попита:

— И учителите ли имат нужда от почивка?

— По-голяма отколкото учениците, ако искаш да чуеш истината.

Брайън затвори багажника и се наведе за чантите. Сара погледна над него, за да се увери, че майка им не се е показала от къщата.

— Слушай, знам, че едва си дошъл, но искаш ли да поговорим?

— Естествено. Това тук може да почака — той седна върху чантите и се облегна на колата. — Какво има?

— Става дума за Майлз. Имал е някаква разправия днес и това не е въпрос, по който мога да разговарям с мама. Знаеш каква е!

— Каква разправия?

— Мисля, че последния път ти казах за неговата жена, убита преди две години от шофьор, който избягал след инцидента. Не го намерили и Майлз не може да го преживее. Вчера изникна нова информация и той арестувал един. Но с това нещата не свършват. Майлз малко попрекалил. Снощи ми каза, че за малко не убил арестувания.

Брайън изглеждаше смаян и Сара бързо поклати глава.

— Нищо лошо не е станало… нищо особено. Никой не е пострадал, но… — тя скръсти ръце, искаше да прогони тази мисъл. — Както и да е, днес го освободили от служба, но не това всъщност ме притеснява. С две думи казано, арестуваният е освободен и аз не знам какво да направя. Майлз не е в състояние да разсъждава съвсем трезво и се опасявам да не би да стори нещо, за което да съжалява после.

Сара мълча известно време и продължи:

— Цялата работа се усложнява от обстоятелството, че между Майлз и оня човек съществува стара вражда. Макар и освободен, Майлз няма да отстъпи. А пък онзи човек… не е някой, с когото да искаш да се разправяш.

— Но нали току-що каза, че е трябвало да го пуснат?

— Да, но Майлз не иска да приеме този факт. Трябваше да го чуеш днес. Даже не слуша какво му говоря. Част от мен иска да се обадя на началника му и да съобщя чутото, но той вече така или иначе е освободен от служба и никак не искам да му навличам допълнителни неприятности. Ако пък си трая… — тя млъкна, преди да срещне погледа на брат си. — Какво трябва да направя, според теб? Да чакам какво ще стане? Да се обадя на шефа? Или да стоя настрани?

Брайън мълча дълго, преди да отговори.

— Мисля, че отговорът на този въпрос зависи от чувствата ти към него и от това докъде, според теб, е способен да отиде.

Сара заби пръсти в косите си.

— Точно там е въпросът! Аз го обичам. Знам, че ти нямаше голяма възможност да си поговориш с него, но той наистина ме направи щастлива през тия няколко месеца. И сега… цялата тази работа ме плаши. Не искам да ставам причина за уволнението му, но от друга страна, наистина се безпокоя за онова, което може да направи.

Брайън остана дълго неподвижен.

— Не можеш да затваряш някого, ако е невинен, Сара — каза накрая той.

— Не от това ме е страх.

— А какво, допускаш, че той ще подгони оня човек?

— А ако се стигне дотам? — тя си спомни изпълнените с неукротима ярост очи на Майлз. — Мисля, че е в състояние да го стори.

— Не можеш да го оставиш да извърши такова нещо.

— Значи, да се обадя?

Брайън я погледна строго.

— Не мисля, че имаш избор!

След като си тръгна от Сара, Майлз прекара няколко часа в издирване на Симс. Но както и Чарли, нямаше късмет.

Мина му през ума да отиде отново при Тимсън, но отпъди тази мисъл. Не защото нямаше време, а защото си спомни какво стана в кабинета на Чарли същата сутрин.

А и вече нямаше пистолет.

Макар че, у дома имаше друг.

* * *

Същия следобед два пъти се обадиха на Чарли по телефона. Майката на Симс се интересуваше защо изведнъж всичко живо се е втурнало да търси сина й. Когато я попита какво има предвид, тя отвърна:

— Майлз Райън се изтърси у дома със същите въпроси, които ми зададе и ти.

Чарли остави слушалката, свъсил вежди. Майлз бе пренебрегнал всичко, което си приказваха тая сутрин.

Второто обаждане беше от Сара Ендрюз.

След като си казаха дочуване, Чарли обърна стола към прозореца и се загледа в паркинга, без да престава да върти един молив между пръстите си.

След миг се обърна и запрати парчетата от счупения молив към кошчето за боклук.

— Медж? — излая той.

Тя се показа на вратата.

— Намери ми Харис! Веднага!

Нямаше нужда да й казва два пъти. След минута Харис стоеше пред бюрото.

— Отиваш към Тимсън! Да не те виждат, но дръж под око всеки, който отива натам или се връща! Ако нещо ти се стори необичайно, повтарям: каквото и да е, искам веднага да съобщиш по радиото. Не само на мен — по радиото! Не искам тази вечер никакви неприятности там, ясно ли е?

Харис преглътна и кимна. Не беше нужно да му се обяснява кого трябва да дебне.

След като излезе, Чарли посегна да се обади на Бренда. Знаеше, че и той ще остане до късно.

Обзе го усещането, че цялата работа започва да се изплъзва от контрола му.