Карън Робърдс
Тъмна луна (6)

Шеста глава

— Ти! — изрева той, сочейки Кейтлин. — Слез от тъпоумния ми брат. И ти… и ти… — той посочи към Кормак, който вече едва се усмихваше, докато лежеше под Кейтлин и продължаваше да предпазва с ръце главата си и към Рори, който вече бе скочил от оградата. — Веднага елате тук и ми обяснете как успяхте да направите на нищо градината, която беше засадена само преди седмица!

— Слизай, малка маймуно! — изсъска Кормак, събаряйки Кейтлин отново в калта, докато се изправяше на крака. Той беше също толкова кален, колкото и тя, и със същия успех успя да почисти калта, докато се приближаваше към брат си.

Рори, чернокос и слаб като Кормак, но вероятно с година по-възрастен, газеше калта, пристигайки до портата преди Кормак. Кейтлин, която се опитваше да се изправи на крака, наблюдаваше тримата д’Арси с омраза.

— Е?

Двамата д’Арси започнаха да обясняват, докато накрая Конър ги накара да млъкнат с едно изръмжаване.

— Не желая да слушам повече. Искам утре градината да бъде засадена наново. Тази вечер имаме да разтоварваме провизии, но това ще почака, докато вашата банда се изкъпе. Воните на овчи тор и мога да ви кажа, че мисис Макфий няма да ви допусне в къщата. Можете да използвате дървеното корито за водопой на конете. Изкъпете се там. Ако искате да ядете, размърдайте се!

— Но, Конър, ние…

— Мърдайте! — изрева той. — И вземете със себе си тези две момчета.

Конър се врътна на пети и пое към къщата. Кормак и Рори се обърнаха с кисели физиономии към триото в градината.

— Най-добре да вземем да свалим тази тор — каза Рори. — Кон е прав. Мисис Макфий няма да ни пусне да влезем в този вид.

Микийн мрачно изгледа и двамата, докато те се приближаваха към мястото, където стоеше той заедно с Кейтлин и Уили. Тя фучеше, потънала в кал, а той беше бял като платно от страх.

— Негова светлост е прав да се ядосва на повечето от нас, няма грешка.

— Ще му мине, като сложат вечерята на масата — каза философски Рори. — Познаваш Конър.

— В крайна сметка ние никога не сме искали да бъдем овцевъди — добави Кормак. — Мразя проклетите овце. Ама как да го кажеш на Конър. Той разправя, че обеднялата ирландска аристокрация трябва да е доволна, ако има овце за отглеждане.

— Фермерството е добро, достойно за уважение занятие — изрецитираха усмихнати в един глас двамата братя, като че повтаряха нещо, което бяха слушали много пъти.

Кейтлин ги изгледа намръщено. Въпреки че те вече бяха прогонили от умовете си непредвидената случка, тя не беше толкова склонна да забрави станалото. Но понеже Конър все още беше наблизо, тя се боеше да продължи схватката с Кормак. Щеше да има достатъчно време да се разправи с него.

— Достатъчно с нахалството и на двама ви. Негова светлост наистина ще побеснее, ако отгоре на всичко закъснеете за вечеря — Микийн ги подкара по посока на хамбара. Като направи знак на Кейтлин и Уили да ги следват, той се повлече след Рори и Кормак.

Рори спря пред широко дървено корито за вода, скочи вътре и седна, както си беше с дрехите. Въпреки че не беше потънал в мръсотия като брат си и Кейтлин, той беше доволно опръскан с кал. И той като Кормак беше облечен с широка риза и бричове, обут беше с вълнени чорапи и груби обувки с токи.

— Хей, братко, кой ти каза да влизаш първи? Ще изцапаш водата! — Кормак скочи след него и двамата взеха да се боричкат на шега, така че изплискаха повечето от водата в коритото. Това, което остана, беше потъмняло от кал.

— Те са страхотна двойка, аха — измърмори Микийн. Дори Кейтлин, макар и неохотно, бе започнала да намира семейство д’Арси очарователно. Никога през живота си тя не бе срещала някой като тях. Не знаеше какво да мисли и се досещаше, че Уили също нямаше представа. — Винаги лудуват и ядосват Негова светлост. Чудно е, че от време на време не им блъска главите една в друга. Но той наистина е търпелив.

— Кон? Търпелив? — Кормак се изсмя, като чу тази забележка, и показа главата си, която Рори допреди миг натискаше под водата. — Я се разкарай, Микийн!

— Много по-търпелив, отколкото заслужаваш, идиот такъв. Семената са скъпи, а също и времето да ги засадиш в градината. Въпреки че ако вие с Рори я засаждате наново, ще спестим доста време. Изобщо няма да липсвате на овцете и ще свършим доста работа без вас.

Гласът зад тях накара Кейтлин да се огледа. Младият мъж, който стоеше там, беше с кестенява коса и сини очи, около двадесетгодишен. За разлика от двамата в коритото той изглеждаше сериозен по природа. Но имаше нещо във високата му стройна фигура и в тясното лице, което накара Кейтлин да си помисли, че това е другият член на семейство д’Арси. Крясъците, с които двамата във водата посрещнаха новодошлия, потвърдиха предположението й.

— Ей, Лиъм! Виж какво ни е донесъл Кон! Малко помощ, а! — Кормак извика весело и изскочи от коритото. От дрехите му се стичаше вода. На лицето му се появи широка усмивка, докато сочеше Кейтлин и Уили, които изглеждаха доста дребни и хилави, и много мръсни. Лиъм се обърна да ги погледне със смесица от неодобрение и примирение, изписани на лицето му.

— Чудесна двойка овчари, виждам. С мокри дрехи може би тежат четири стоуна, заедно, разбира се. Конър си мисли, че може да спаси света — каза Лиъм, като че ли двамата, които обсъждаше бяха глухонеми.

Кейтлин настръхна. И този д’Арси беше арогантен като братята си. После той се обърна към Кейтлин и добави: — Хайде, влизай да измиеш калта от себе си. Вечерята е сервирана, а и имаме да вършим работа, преди да се мръкне.

— Кон оправи ли си настроението? — Рори беше изскочил от коритото и стоеше мокър до Кормак. Кейтлин забеляза, че те си приличаха като близнаци, въпреки че Рори беше малко по-висок и по-мускулест. Също като Кормак, и Рори имаше блестящи лешникови очи и постоянна усмивка на устата. Лиъм намръщено поклати глава в отговор.

— Хайде и вие двамата. Какво чакате? Да ви поканят ли? — Кормак посочи на Кейтлин и Уили коритото, като се поклони.

Уили понечи да скочи вътре, но Кейтлин го възпря, поставила ръка на рамото му. Тя нямаше намерение да се намокри до кости пред толкова мъже, ако имаше начин да го избегне. Дори и с увития около тялото й жакет мокрите дрехи можеха да разкрият прекалено много. Тя се хвана за първото извинение, което й хрумна, и го изрече много убедително.

— Ако на вас ви е все едно, аз съм свикнал да се къпя с чиста вода.

Лиъм я зяпна така, като че ли не можеше да повярва на ушите си. Рори изсумтя, а Кормак направо се разсмя.

— Та ти май никога досега не си се къпал, та камо ли в чиста вода.

— О, да, правил съм го. Сега също ще го направя с чиста вода. Това, което сте оставили тук, прилича на кална локва, в която са се къпали свине. По-добре да си остана с калта, отколкото да се накисна в нечия мръсотия.

— Безочлив малък нахалник, нали? — каза Кормак на Рори, който въртеше очи по посока на небето.

— О, да го оставим да си се къпе с чиста вода. Донеси си я — добави Лиъм, обръщайки се към Кейтлин, като й подаде едно ведро и посочи кладенеца наблизо. — Като приключите, влизайте в къщата. Вечерята чака.

Представителите на фамилията д’Арси потеглиха към къщата. Докато ги наблюдаваше, Кейтлин бе смаяна от факта, колко много си приличат в гръб. Тя вече бе открила, че разликата им не беше повече от три-четири години, като Лиъм явно беше най-големият от тримата. Конър, за когото, според думите на Микийн, Кейтлин беше изчислила, че е на двадесет и пет, беше с около пет години по-възрастен от Лиъм. Но спокойното поемане на отговорности и едва ли не бащинският авторитет, който имаше сред братята си, го правеха да изглежда дори по-възрастен. Рори беше най-високият от тримата, вероятно с инч според прецизния й поглед, а Лиъм — най-мускулестият. Всичките бяха арогантни, но Конър най-много от всички. И ако не бяха Сасенак, бяха следващото най-лошо нещо. Кейтлин продължаваше да зяпа след тях. Уили я бутна толкова силно в гърба, че тя се препъна.

— Какво, дявол да го вземе, ти става, О’Мали? Ще направиш така, че да ни изхвърлят оттук.

— Няма да се къпя в тяхната мръсотия. Те не са подобри от тебе и от мене.

— О, да, по-добри са! Те са братя на граф. Ти дори не знаеш кой е баща ти!

— Знам! Както и да е, ти също не знаеш — но Кейтлин не можеше дълго време да се гневи на Уили. Тя въздъхна. — Хайде, помогни ми да излеем това. После ще напълним коритото и ще се измием бързо, ако искаме да хапнем нещо.

— Е, сега вече говориш разумно! — той сграбчи единия край на коритото, Кейтлин — другия и с общи усилия успяха да го излеят. Скоро имаха достатъчно вода, за да се изкъпят. Уили скочи вътре, разплисквайки вода наоколо, докато въодушевено изтъркваше калта от себе си.

Кейтлин внимателно се приближи до коритото. Само с Уили като публика нямаше от какво толкова да се бои, но въпреки това се притесняваше. Гърдите й бяха малки, но определено личаха и една мокра риза без връхна дреха над нея щеше да ги открие. И тя не можеше да бъде сигурна, че ще успее да държи жакета си точно на това място, докато ризата изсъхнеше. Струваше й се, че изсушаването изисква време. Реши да измие, доколкото това бе възможно, калта от лицето, ръцете и от кръста надолу, оставяйки суха широката надиплена предница на ризата си. Можеше да изчетка калта от тази част на облеклото си, след като се втвърдеше в достатъчна степен. Както Кормак предположи, тя рядко се къпеше, но си мислеше, че това можеше да се осъществи без особени трудности. Тя влезе в коритото, като предпазливо седна във водата, вече изкаляна от Уили, и започна внимателно да се търка. След като смъкна по-голямата част от калта, тя изскочи от коритото, успяла с присъщата за пола й мъдрост да остави предницата на ризата си съвсем суха.

— Готов ли си?

— Да.

Разпръсквайки около себе си капчици като от дъждовен облак, мокри до костите, с едно изключение обаче, тя и Уили се затътриха към задния вход на къщата.

Дебела жена с кръгло зачервено лице (като снежната белота на бонето над него го правеше да изглежда още по-червено) стоеше на малката площадка пред къщата и гълчеше тримата по-млади д’Арси, докато Кейтлин и Уили се приближаваха. Ръцете й бяха кръстосани пред щедрата й гръд и по физиономията й съвсем ясно се четеше неудоволствие. Една безформена черна рокля я покриваше от шията до глезените. Чертите на лицето й бяха едри и груби като на мъж, а по бузите имаше дълбоки бръчки. Изпод бонето й се подаваха кичури стоманеносива коса.

— Бих се засрамила, ако бях на ваше място, нахалници такива. Да карате Негова светлост да ви чака за вечеря! Нечувано! А сега намъквайте някакви сухи дрехи и влизайте! Вечерята е на масата — тя вдигна очи и видя Кейтлин и Уили. — Вие, двете нови момчета, мисля, че можете да облечете някои от дрехите на Кормак. Ето тук са — тя посочи две от малките купчинки дрехи, които, очевидно току-що бе изнесла на площадката. — Може да са ви малко големички, но ще трябва да се примирите. Тази вечер ще ядете в къщата. От утре започвате да се храните със семейство О’Лийри. Мисис О’Лийри храни ергените за някоя и друга монета.

— Да, госпожо — каза Уили, изпаднал в преклонение пред огромната, гърдеста жена.

Кейтлин се намръщи. Беше се изправила пред ужасяваща дилема. Тя не можеше да облече сухи дрехи тук и сега…

Жената им обърна гръб и влезе в къщата.

— Това беше мисис Макфий — обясни Лиъм. — Всичко, което тревожи Конър, тревожи два пъти повече нея.

Кормак и Рори вече смъкваха мокрите си дрехи. Уили ги последва по-бавно, несвикнал да сваля дрехите от гърба си. Кейтлин извърна поглед от тримата голи момчета и седна на най-долното стъпало.

— Ти пък какво чакаш, О’Мали? — нетърпеливо се обърна към нея Лиъм.

— Няма да се преобличам. Тези дрехи ще изсъхнат. — Тя каза това, без да го погледне. Не можеше да бъде напълно сигурна дали братята му вече са си обули бричовете. През годините, които беше прекарала с измамна самоличност, бе открила, че голият мъжки задник не представлява хубава гледка. Нямаше желание да види нито този на Кормак, нито на Рори, нито пък нечий друг.

— Ей, Рори, чу ли това? Той е срамежлив! — Кормак се закикоти. Независимо от страховете й той вече си беше облякъл ризата и бе обул бричовете си. Смехът му я накара да извие глава и да го удостои с един смразяващ поглед. За щастие и четиримата мъже бяха прилично облечени.

Рори вдигна поглед от последното незакопчано копче на бричовете си. Устните му се разтегнаха в усмивка.

— Значи е срамежлив, а? Да не би да имаш нещо, което не сме виждали досега, О’Мали?

— Може да има два!

— А може да му е толкова малък, че да го е срам да го покаже!

— Не можеш да ядеш с мокри дрехи, О’Мали. Мисис Макфий няма да те пусне в къщата — това беше разумният глас на Лиъм.

— Дрехите не са лоши, О’Мали, наистина. Погледни ме.

Уили беше намъкнал твърде големите бричове и ризата на Кормак. Той навиваше крачолите, докато говореше. Всичките по-млади д’Арси бяха с повече от една глава по-високи от Кейтлин и Уили, като Кормак беше най-ниският и най-слабият от тримата. Независимо от това дрехите му бяха прекалено големи за Уили, който беше на ръст и тегло почти колкото Кейтлин.

— Няма да се преобличам — очите й бяха толкова безкомпромисни, колкото й гласът й, докато наблюдаваше цялата банда с предизвикателен поглед.

Лиъм повдигна рамене.

— Както искаш. Ще пропуснеш вечерята, но вината си е твоя.

— Няма да се преоблека.

— Достатъчно! Хайде да вървим да ядем. Имаме да вършим работа след вечеря. О’Мали, понеже не си гладен, можеш да започнеш да разтоварваш каруцата. Повечето от товара е за хамбара на овцете. Той е най-отдалеченият от къщата. Седлото и четките отиват в конюшнята, откъдето току-що дойде. Нещата, които са за къщата, като сол и мед, тях просто ги остави на площадката. Ще подредим всичко след вечеря.

С кикот и жестове, разменени между Кормак и Рори по адрес на О’Мали, бандата затрополи из къщата. Кейтлин остана навън, мокра до кости, с изключение на раменете и предницата на ризата. Беше гладна, но за нищо на света нямаше да се съблече пред тях. Не можеше да го направи, ако искаше да запази тайната си.

Петнадесет минути по-късно тя беше пренесла две големи торби със зърно в хамбара и вече търкаляше един варел сол към най-долното стъпало на задната площадка на къщата. Изправи се и изтри потта от челото си. Необичайният физически труд я беше загрял, въпреки усилващия се нощен хлад и мокрите й дрехи.

Задната врата се отвори и Кормак и Рори пристъпиха едновременно напред. Тя им хвърли уморен поглед. Като я видяха, и от двата чифта лешникови очи заискриха дяволити пламъчета.

— Пропусна хубаво ядене, О’Мали. Мисис Макфий готви така, че кара ангелите да пеят в небесата.

— Май често ти се случва да пропускаш да се нахраниш, а? Нищо чудно, че си толкова дребен. Както си я подкарал, никога няма да станеш истински мъж. Сигурно ще си останеш джудже.

— Достатъчно съм мъж, за да те надвия, Кормак д’Арси. Вече го направих в градината. Готов съм отново да го сторя по всяко време.

Рори подсвирна, продължавайки да се хили.

— Силни думи от една мършава маймуна, не мислиш ли така, братко?

— Наистина си го мисля, братко. Значи си мислиш, че можеш да ме надвиеш, а, маймуно?

— И то доста бързо, мога да се заплюя — Кейтлин се изплю на тревата в краката си за илюстрация на думите си. Беше дребна, но жилава и пъргава и притежаваше буен нрав, който беше достатъчен да накара много по-големи момчета да не се закачат с нея, понеже вече си бяха патили. Тази репутация й бе спестила много битки. Но, разбира се, тези д’Арси нямаха представа от легендарната й ярост, така че репутацията й нямаше да й помогне сега.

— Чак толкова ли си бърз?

— Не можеш да се биеш с това хлапе, Кормак. На Конър изобщо няма да му хареса — сега Рори говореше сериозно.

— Знам. Но, дай Боже, да успея да го напердаша по задника вместо него. Той е доста устато петле.

Гневът накара бузите на Кейтлин да пламнат. Да я напердаши по задника!… Рори и Кормак скочиха от площадката едновременно. Кейтлин се разяри, но и се паникьоса, понеже те я затваряха в кръг, готови всеки миг да избухнат в смях. Бяха двама и далеч по-едри от нея. При такава ситуация в Дъблин щеше да се измъкне и да избяга. Но тук нямаше къде да отиде и при това не можеше да се отрече от думите си. Щяха вечно да й се подиграват. Единственият й шанс да оцелее що-годе цяла и да запази гордостта си, беше да атакува внезапно.

Тя се хвърли върху Кормак, нанасяйки му светкавичен удар в носа, след което заби глава в корема му. Той изрева от болка, отстъпи назад, като се хвана за носа. Кръвта закана през пръстите му.

— Ах, ти, малко копеле такова! — Кормак свали ръка от носа си и видя кръвта по нея. Усмивката изчезна от лицето му и на нейно място се появи гняв. Кейтлин стоеше разкрачена пред него със стиснати юмруци. Щеше да отстоява позициите си или да умре, опитвайки се да го направи.

— Внимавай, малки братко, петлето вече ти разкървави носа! Не може да се предвиди какви повреди може да нанесе на останалите части от тялото ти — Рори се изкиска зад гърба й.

Устата на Кормак се стегна при това подмятане. Кейтлин разбра, че това, което беше започнало като шега, вече не беше забавно — в очите на Кормак блестеше ярост. От носа му продължаваше да тече кръв. Въпреки че беше слаб, той представляваше внушителен противник. Беше почти с фут по-висок от нея и с няколко стоуна по-тежък. Но гневът водеше Кейтлин за носа. Тя го усещаше да се надига в нея.

— Още ли смяташ, че можеш да ми наложиш задника, а, д’Арси? — изсъска Кейтлин. — Май съм повече мъж от тебе и братята ти!

— Ще се погрижим за това, нахален малък просяко!

Кормак се ухили и стегна ръце около кръста на Кейтлин, повдигайки я над земята. Тя се бореше диво, извивайки се във въздуха, като успя да нанесе няколко добре насочени удара и ритници, които го накараха да ръмжи от болка и да танцува, за да предпази най-уязвимите си части. По обратния път надолу тя успя да го пипне за чатала и заизвива това уязвимо място колкото можеше по-силно. Той изкрещя, проклинайки. Кейтлин полетя във въздуха и се приземи по корем в гъстата трева със силата на изстреляно гюле. Въздухът й бе изкаран. Можеше само да лежи зашеметена, когато Кормак я възседна. Той повдигна жакета й и нанесе няколко силни удара по задната част на бричовете й. Въпреки че ударите направо жилеха, не й стигаше въздух да го наругае. Борейки се, тя диво се извъртя и се оказа легнала по гръб под него. Кормак нямаше намерение да рискува с бързите й юмруци и притисна ръцете й до земята. Ако погледите можеха да убиват, той щеше да умре на часа. Но той продължи да й се хили насреща, очевидно успехът на отмъщението вече беше възвърнал доброто му настроение.

— О, но той е само едно момче, Кормак. Пусни го — Рори се приближи и погледна надолу към Кейтлин. Тя правеше безполезни опити да отхвърли от себе си тялото на Кормак. Той беше прекалено тежък. Тя остана да лежи неподвижно, вкаменена от ярост, бълвайки поток псувни, които биха накарали самия дявол да се засрами. Кормак едва сдържаше смеха си.

— Знаеш ли колко е мокър, Рори. Бричовете ми вече подгизнаха от седене върху него.

— Е, той не ще да се преоблече.

— Мислиш ли, че е срамежлив? Да не би да е нещо деформиран и да не иска никой да го види? — очите на Кормак засвяткаха, излъчвайки дяволитост. Рори поде думите на брат си:

— Ами трябва да разберем. Ще направим услуга на Конър, ако установим, че това момче е някой чешит. А може би някъде по тялото си носи знака на дявола. На задника си, да речем.

— Много е възможно. И още нещо, той е толкова мокър, че може да настине, да хване треска и да умре. Ще му направим и услуга по този начин.

— О, да, тъкмо това ще сторим.

Те си кимнаха безочливо един на друг. Кейтлин, която разбра мръсния им замисъл започна да се бори с все сили, наричайки ги с всички обидни думи, които беше чула по улиците на Дъблин. Те се смееха, когато Рори се приближи, за да я хване за китките, а Кормак затисна с коляно глезените й. Кейтлин запищя диво, когато Кормак се пресегна да развърже връвта на бричовете й. Замята се бясно, но не успя да се изтръгне от ръцете му. Завладя я най-голямата паника през живота й.

— Не! Копелета такива, шибани педерасти, не! По момчета ли си падате, мръсници недни? Ще ви убия! Ще ви убия!

Но всичките й крясъци и псувни бяха напразни. Успя да освободи единия си глезен тъкмо когато Кормак свлече до коленете бричовете й заедно с долните й гащи. Тя злобно го ритна, което го принуди да се приземи по задник, и бързо покри разголената си предница.

Хватката на Рори около китките й незнайно защо отслабна. Тя се освободи и пусна жакета над голото си дупе, докато придърпваше бричовете и долните гащи. Остана разголена не повече от минута.

Кормак остана да си седи в тревата в същата поза, в която тя го беше насадила след ритника. Той изви глава и смаяно се втренчи в нея. Рори, който все още клечеше зад гърба й, я гледаше не по-малко потресено.

— Мамка му, какво пак става тук? — гласът беше на Конър. Скована от ужас, Кейтлин вдигна очи, за да срещне дяволския му поглед. Бяха я разголили, въпреки че сега женствеността й беше добре прикрита. Но Кормак и Рори я бяха видели. Вече не можеше да разчита на прикритието, което й осигуряваше мнимият мъжки пол. Като жена тя беше отвратително уязвима…

— Кон — сподавено изрече Рори.

Кейтлин се напрегна, а очите й не се откъсваха от лицето на Конър.

— Е, каква е работата? Предупреждавам ви, денят ми беше адски дълъг и взе малко да ми писва от шумната ви веселба.

— Конър — Рори, изглежда, не можеше да произнесе нищо друго, освен името на брат си. Конър се намръщи, като огледа по-внимателно Рори.

— Какво те прихваща, Рори? Не можеш ли да говориш?

— Конър, той е проклето момиче! — избълва Кормак, гледайки обвинително Кейтлин.