Карън Робърдс
Тъмна луна (47)

Четиридесет и седма глава

Докато излезе от затвора, Кейтлин стискаше ръката на отец Патрик, който забързано я поведе към конете им, оставени в конюшнята на близкия хан. Нощта беше безлунна и Кейтлин установи, че оставаха около два часа до зазоряване. Пияни зяпачи се трупаха покрай затвора дори в този ранен час.

Наоколо беше толкова оживено, че тя не обърна внимание на затворената карета, която потегли насреща им. Едва когато спря до тях, Кейтлин вдигна глава. Отвътре изскочиха двама мъже с тояги. Отец Патрик се закова на място и я избута зад гърба си.

— В името на Бога, вървете си! — прогърмя гласът му. — Нямаме нищо за вас, нищо, което си заслужава да откраднете!

— Не ни трябват скъпоценностите ти, проклет папист! Дошли сме за кучката. Предай ни я или ще те пребием, независимо от това, дали си свещеник!

— Опитайте тогава! — изрева отец Патрик и се хвърли към мъжете като извика на Кейтлин да бяга. Но не успя да направи нищо. Единият от тях го цапардоса с тоягата по главата. Свещеникът рухна на улицата като повалено дърво, докато се колебаеше какво да предприеме, Кейтлин загуби ценни минути, преди да се реши да хукне да бяга. Беше изминала около два фута, когато единият от нападателите я улови за развяващата се зад гърба й свещеническа роба и я дръпна към себе си.

— Дръж я, бе! О, майчице, тя хапе! Вмъквай я в каретата! Бързо!

Кейтлин крещеше и се бореше, но те бяха едри и силни мъже. Пияниците се натрупаха да наблюдават зрелището. Такива сцени не бяха нещо необичайно в Дъблин. Никой не й се притече на помощ, докато един от тях не забеляза поваления свещеник.

— Ей, вижте там! Те са пребили светия отец! Мръсни протестантски кучета!

— Свещеник ли? Те са причинили зло на свещеник! Да ги хванем!

Обърканите спасители дойдоха твърде късно. Когато пияните гладиатори се спуснаха към тях, Кейтлин вече беше натъпкана в каретата. В същия миг потеглиха. Прилоша й, когато си удари главата в пода. Някой я улови за ръцете. След това се надвеси над нея и притисна до носа й напоен с нещо парцал. Тя започна да се мята, но въпреки това успя да зърне лицето на човека, който я упояваше. Изтръпна от ужас. Беше сър Едуард Дан!

И после изгуби съзнание.