Карън Робърдс
Тъмна луна (46)

Четиридесет и шеста глава

Изоставен сам с мислите си в студа и тъмнината на килията през последната нощ от живота си, Конър беше почти заспал, когато изщракването на ключа му съобщи, че си има компания. За миг се ужаси от мисълта, че вече се е съмнало и идват да го изведат. После съзря фигурата в черна роба, която изпълваше пространството на входа зад пазача. Когато свещта на надзирателя освети добродушното кръгло лице, той позна посетителя си.

— Отец Патрик! — би скочил на крака, но това беше извънредно трудно с окования във вериги крак. Леглото му представляваше едно-единствено одеяло, проснато върху каменния под и непрестанният студ беше вдървил крака му. Веригите издрънчаха, докато той с усилие и болка се изправяше.

— Дошъл съм да ти дам опрощение, сине мой — тъжно произнесе свещеникът, като се приближи и прегърна Конър. В килията влезе още един свещеник. Главата му беше наведена, а ръцете му бяха мушнати в расото. Конър му хвърли бегъл поглед. Толкова се зарадва на отец Патрик, че на гърлото му заседна буца. Уплаши се, че нямаше да може да проговори.

— Бог да ви благослови, отче.

— И тебе, Конър — отговори отец Патрик, като отстъпи назад и го прекръсти.

— Мръсни паписти — измърмори пазачът и закрепи свещта в един железен стенен свещник до вратата. После огледа нервно коридора и добави по-високо: — Не се мотайте много, отче.

— Не повече от необходимото, бъди сигурен в това — спокойно отвърна отец Патрик, като не отделяше очи от Конър. С тази небръсната от шест седмици брада и разрошена коса той наистина приличаше на разбойник.

Пазачът изсумтя и излезе, заключвайки вратата след себе си. Конър, възвърнал самообладанието си, пусна ръката на свещеника.

— Закрий шпионката — каза отец Патрик на другия свещеник. Конър почти не обърна внимание на мъжа, който изпълни нареждането. Беше съсредоточил вниманието си изцяло върху отец Патрик.

— Добре е, че дойдохте, отче, но ми се струва малко неразумно.

— Ако можех, щях и по-рано да дойда. Не се притеснявай, това няма да ми създаде проблеми. Но хайде, имаме много да свършим, а времето ни е малко. Имам една изненада за тебе. Надявам се, че ще ти хареса.

— Значи не си дошъл да ми дадеш Светото причастие? Признавам, че се колебая дали да срещна създателя си без него — Конър леко се усмихна със загрижено изражение на лицето.

Отец Патрик постави ръка на рамото му.

— Истински се надявам, че ще живееш дълго след мене, синко. Но за всеки случай, преди да си тръгна, ще ти дам опрощение. Не си ли любопитен каква е изненадата ми?

— Вие сте достатъчно голяма изненада за мене, отче, но щом настоявате, да видим какво носите. Надявам се да е хубаво парче овнешко и…

— Не става въпрос за храна — измърмори отчето — и си мисля, че изобщо няма да се сетиш да ядеш, като видиш изненадата ми — той се обърна и повика с пръст свещеника, който пристъпи напред.

Конър наблюдаваше този човек със слаб интерес, докато начинът, по който се движеше, не прикова погледа му. Още преди тя да вдигне ръка, за да свали качулката, той знаеше.

— Кейтлин — изстена той, след като тя изтича и се хвърли в прегръдките му. Той я притисна силно. — О, Кейтлин — гласът му секна и той зарови лице в косата й. Тя се притисна до него и зашепна любовни слова, които той едва разбираше. Беше толкава нежна, топла и жива в ръцете му, че веднага прогони от ума му гробовете, които му се привиждаха. Прегръща я цяла вечност. После си спомни за присъствието на свещеника и му се усмихна доста сконфузено.

— Наистина чудесна изненада, отче.

— Така си и мислех — гласът на свещеника беше сух, но в очите му се забелязваше подозрителна влага.

— Конър, обичаш ли ме? — Кейтлин вдигна глава и се взря неуверено в него.

Той я погледна, спомняйки си, че никога не й го беше казвал и й се усмихна нежно.

— Повече от живота си, моя единствена.

— Достатъчно ли ме обичаш, за да се ожениш за мене?

— Да, с най-голямо желание. Но…

— Момичето ми каза, че мисли, че ще има дете. Не бих искал да бъде оставена в такова положение неомъжена. Представи си, че умреш на сутринта — отец Патрик изгледа Конър с всичката суровост, която можа да постигне в тази ситуация.

— Бременна! — Конър се слиса. Лицето му пребледня, той се стегна и се вгледа в големите й сини очи. Тя със сигурност знаеше, че той нямаше да й откаже нищо. Ами ако детето не беше от него? Можеше да бъде на най-големия му враг и мъчител на Кейтлин… Погледна към красивото лице, което обичаше повече от всичко на света и разбра, че това няма значение. Ако Кейтлин беше бременна, щеше да се ожени за нея. Щеше да даде името си на нея и на детето й, независимо от каквото и да било. Това беше всичко, което му беше останало за даване.

— Радваш ли се? — попита тя тихичко.

Той беше объркан. „Зарадван“ не беше най-подходящото определение.

— Да се радвам ли? — произнесе той и усети как тя се вдърви в ръцете му. И тя, и отец Патрик го изгледаха с вледеняващи погледи.

— Да, радваш ли се? — въпреки че говореше тихо, не можеше да се сбърка ядът й. — Всеки мъж се радва, когато ще става баща!

— Много ме разочарова, Конър — обяви отец Патрик, не по-малко ядосан от Кейтлин.

Конър се втренчи и в двамата, после се предаде.

— Добре де, радвам се. Със сигурност ще се оженя за тебе, моя единствена, и то с най-голямо удоволствие. Ще дам име на детето ти, независимо дали е мое, или не. Аз…

— Дали е твое, или не! — Кейтлин го прекъсна ужасена. В очите на отчето се четеше същият ужас.

Конър разбра, че може би срамът й бе попречил да му разкрие всичко за живота си със сър Едуард.

— Не исках да кажа това. Просто ми се изплъзна от езика — той отчаяно се помъчи да оправи нещата. Кейтлин и отец Патрик го гледаха свирено.

— То е твое! Чие би могло да бъде?

— На сър Едуард… — веднага след като произнесе името, му се прииска да си отхапе езика.

Очите на Кейтлин станаха огромни. Отец Патрик изглеждаше силно възмутен и Конър се досети, че наистина не знаеше много неща за живота на Кейтлин през изтеклата година. Не знаеше дори половината от това, което Кейтлин беше изповядала пред свещеника.

— Бихте ли ни извинили за момент, отче? Мисля, че се налага да проведем личен разговор.

Отчето кимна и се отправи към вратата на килията, където с един силен ритник настоя да му обърнат внимание.

— Забравил съм си молитвената броеница — чуха го те да ръмжи на надзирателя, след като вратата се отвори и той излезе. — Знаете, че трябва да имам броеница. Отец Саймън ще чуе изповедта му, но аз трябва да си взема броеницата. Представяш ли си…

Вратата се хлопна и пак се заключи. Конър се обърна към Кейтлин, която се беше съвзела и беше дръпнала качулката върху главата си. Тя го погледна право в очите и облиза устни.

— Никога не съм правила… онова… със сър Едуард — тихо каза тя. — Забравих, че ти нищо не знаеш. Сър Едуард не беше… не беше нормален мъж — устните й затрепериха, но тя събра кураж и му разказа всичко. После, за негова изненада, взе да развързва въжето, което стягаше свещеническото расо. Смъкна дрехата от раменете си. Отдолу беше по риза и бричове. Докато Конър зяпаше втрещено, тя започна да разкопчава и ризата.

— Какво?… — понечи да попита той, но замлъкна.

Тя свали ризата и бричовете си.

— Искам сам да видиш белезите, за да се увериш, че това, което казвам, е самата истина. Не искам в главата ти да се мотаят съмнения дали това бебе е твое или не.

Конър се почувства така, като че ли някой го е ритнал в слабините. Следите от камшика по бедрата и задните й части бяха на път да се излекуват, но все още имаха морав оттенък.

— О, господи! — Думите му прозвучаха едновременно като молитва и клетва. После реши, че с клетвите и ругатните ще му е по-лесно. Дълго и високо руга сър Едуард, отправяйки какви ли не закани и клетви по негов адрес.

Кейтлин побърза да се облече и да се увие добре с расото. Конър не можеше да достигне до сър Едуард в момента, затова пък можеше да достигне Кейтлин.

— Ела тук, куилин — тихо каза той и разтвори ръце.

Тя пристъпи, прочете посланието в очите му, разплака се и се хвърли в прегръдките му. Ръцете му я обгърнаха и я притиснаха до сърцето му. Тя продължи да разказва през сълзи останалите подробности от живота й със сър Едуард. Когато му разказваше как е чакала да настъпи моментът да го убие, думите й едва излизаха от устата. Лицето на Конър бе побеляло, в очите му се четеше готовност за убийство. С още по-голяма страст отпреди той съжаляваше, че сам не бе убил тази свиня.

— Наплачи се. Всичко е наред. Сега си в безопасност — прошепна той в косата й и тя го направи, положила глава на гърдите му.

Накрая плачът престана. Тя въздъхна и вдигна глава, за да го погледне.

— О, Конър, толкова много те обичам — прошепна тя с патос.

— И аз те обичам, моя единствена — отвърна й той с дрезгав глас. Бледа и с насълзени очи, тя беше най-красивото нещо, което беше притежавал в живота си. Ръцете му се стегнаха около нея. — Ще те обичам вечно. Ако умра на сутринта, бъди сигурна, че ще те обичам дълго след като тялото ми изстине в гроба. Ще те обичам от небесния рай или от преизподнята.

— Не трябва да говориш за умиране! Носи нещастие — простена тя, а в очите й бликнаха нови сълзи.

Той се наведе и я целуна. Това беше дълга целувка и щеше да продължи вечно, ако не бяха чули отец Патрик, който с доста силен глас кълнеше пазача, че не е намерил молитвената броеница. Докато вратата се отвори, Кейтлин стоеше с гръб към нея, а Конър беше коленичил за изповед.

— Хм… деца, нямаме много време — каза отчето, след като вратата се затвори зад гърба му и тримата останаха сами. — Да разбирам ли, че сте решили въпроса?

Конър кимна.

— Грешката беше моя, отче. Бебето е мое. По друг начин не би и могло да бъде.

Той хвана ръката на Кейтлин и я притегли към себе си. Тя положи глава на гърдите му като уморено дете.

— Да разбирам ли, че сте готов да ни венчаете тук?

Отец Патрик кимна.

— Готов съм, сине мой.

— Тогава го направете, моля ви, но първо — Конър сведе поглед към Кейтлин. Очите му излъчваха нежност. — Ще ми направиш ли честта да станеш моя жена? — попита той.

— Да, разбира се — отговори тя с блеснали от любов очи.

Само след миг отец Патрик произнасяше словата, които щяха да ги свържат навеки. Тя се притискаше до Конър и стискаше ръката му.

Така станаха съпруг и съпруга — посред нощ, в мразовитата килия на затвора „Килмейнхам“, с тихото мърморене на свещеника, който сипеше благословиите си над тях и със сърца, преизпълнени с любов и страх от възможната загуба. Когато Конър постави традиционната целувка върху устните й, с което я правеше своя жена, Кейтлин отново избухна в сълзи. През изминалия един час беше плакала повече, отколкото през целия си живот.

— Кейтлин, момичето ми, съжалявам, че трябва да ти го напомня, но трябва да разменя няколко думи с Конър, преди… Нямаме много време.

Кейтлин се разтрепери и се притисна по-силно до Конър. Думите на отчето всяха ужас в сърцето й. Скоро щеше да го остави и беше много вероятно никога повече да не го види…

— Не плачи, моя единствена. Това може да навреди на бебето — прошепна в ухото й Конър.

Тя вдигна поглед и се изненада от собственическото отношение, което той прояви към нещо, което беше само мъничко зрънце живот, стаило се в тялото й. Той я целуна бързо и я отстрани от себе си.

— Погрижете се за нея, отче. Не желая да гледа… — не успя да се доизкаже.

— Ако се стигне до това, можеш да бъдеш сигурен, че тя няма да присъства. Има нещо друго, което трябва да ти кажа. Има един шанс…

И отец Патрик му разказа подробно какво очакваше да се случи на другата сутрин. Когато свърши, очите на Конър блестяха, изпълнени с надежда, а ръцете му здраво стискаха тези на Кейтлин, която отново се беше приближила.

— Отче, ако това стане, аз лично ще замина за Рим с петиция до папата да бъдете канонизиран — на лицето му се появи до болка познатата леко изкривена усмивка. Това накара сърцето на Кейтлин да престане да бие. Планът трябваше да заработи. Тя не би могла да живее на този свят без Конър.

— Запомни сигнала: оръдието.

— Разбрах. Ще бъда готов.

— В такъв случай, сине мой, да се заемем с останалите неща. Кейтлин, извини ме за предложението, но ако нещата не потръгнат утре, Конър трябва да бъде подготвен. Просто предпазна мярка, разбери ме.

Кейтлин пребледня, а Конър кимна като пусна ръцете й.

— Трябва да призная, че ще се изкача съвсем спокойно на ешафода, ако знам, че съм се помирил с Бога.

— Тогава да започваме, сине мой.

Кейтлин се оттегли в един ъгъл на килията, за да ги остави насаме. Конър коленичи и се изповяда. Отец Патрик изпълни службата за умиращите. Последните му слова се забиха като нож в сърцето на Кейтлин. Тя затвори очи и се помоли с цялата жар, на която беше способна, Конър да бъде спасен. После Конър се изправи.

— Благодаря, отче.

— Имам нещо за тебе, сине мой. Това е твое и мисля, че е принадлежало на баща ти и на дядо ти.

Отец Патрик бръкна под робата си и извади изкусно изработен сребърен кръст, кръстът на Ирландия, който Черният конник носеше на гърдите си. Конър впери поглед в медальона, после го взе. Юмрукът му се сви около кръста. За момент погледна надолу към стиснатата си ръка, после я разтвори, вдигна я, целуна кръста и окачи ланеца на врата си. Медальонът заблестя на гърдите му.

— Ти ще живееш или умреш като Черния конник, обичан от всички истински ирландци — думите на отец Патрик прозвучаха като благословия. — Каквото и да се случи с тебе утре, успокоявай се с това.

— Каквото и да се случи, благодарен съм ви за това, което направихте. А сега, кажете ми нещо за братята ми, за Микийн.

— Добре са — отец Патрик поклати глава. — Полудели са от мъка по тебе, разбира се.

— Кажете им, че ги обичам. Кажете им, че ако нещо се случи утре и наистина си отида от този свят… кажете им, че ги моля да се грижат за Кейтлин и за бебето.

— Конър… — Кейтлин се разтрепери и се притисна още по-силно до него. Той наведе глава и я целуна.

— Грижи се за себе си, съпруго моя, и за нашето бебе — прошепна той и я отстрани от себе си.

Остана й време само да промълви „Обичам те“, докато вратата на килията се отваряше. Когато тъмничарят я отвори, той видя само двама свещеници, които изповядваха един осъден на смърт.

— Време е — каза кисело той и посегна към свещта. Кейтлин гледаше Конър през сълзи. Конър й се усмихваше. Отец Патрик го прекръсти и каза:

— Бъди смел, сине мой! — и като положи ръка на рамото на Кейтлин, просто я избута от килията.