Карън Робърдс
Тъмна луна (38)

Тридесет и осма глава

Кейтлин изтри лицето си с меката кърпа. Материята беше приятно грапава и това усещане я накара да забрави изгарящата болка по тялото си. Горещата сапунена вода безмилостно раздразни раните от предната нощ — последния път, когато сър Едуард я би.

Тя вече беше привикнала към болезнените бани (по-точно към живота сред болка) и беше открила, че ако се съсредоточи върху нещо друго, неприятното чувство изчезваше или поне отслабваше.

Тя наплиска лицето си, за да измие сапуна и опипа пространството край себе си за кърпата. Мина, скулестата прислужница, която сър Едуард беше оставил на нейно разположение в къщата, остави кърпата на малката масичка до ваната преди Кейтлин да я освободи. Както винаги, гордостта я бе възпряла да разреши на Мина да остане. Тя не можеше да понесе мисълта, че някой ще види срамните белези, които безмълвно свидетелстваха за побоите, на които беше подложена. Мина беше наета от сър Едуард и както Кейтлин подозираше, по-скоро трябваше да я пази, отколкото да й служи. Тя и тромавият иконом Фромър изпълняваха на часа нарежданията й. Тъй като никога не ги беше карала да сторят нещо извън рамките на тривиалните им задължения, тя не ги беше поставяла в ситуация, в която трябваше да покажат открито неподчинение. Но не се и съмняваше в тяхната преданост — те бяха слуги на сър Едуард, а не нейни. Ако между тях възникнеше конфликт, тя знаеше, че интересите на сър Едуард щяха да бъдат защитени.

Кейтлин напипа гладката дървена повърхност на масичката и прокара ръка по нея. Друго парче от същия ухаещ на люляк сапун, който беше разтворен във ваната, се плъзна на пода. Сигурно кърпата също беше паднала долу, защото не можа да я намери.

— Дявол да го вземе — промърмори ядосано тя и отвори едното си око, за да потърси кърпата. Гледката, която се разкри пред замъгления й поглед, я накара да зяпне от изненада.

— Желая ти добър вечер, Кейтлин — каза галантно Конър. Блясъкът в очите му й подсказа, че я наблюдава от известно време. В този миг Кейтлин благодари на Бога, че не му беше хрумнало да я посети предната вечер, когато сър Едуард я подлагаше на зверския си ритуал. При мисълта за това, как би реагирал Конър, ако беше видял това, я побиха тръпки.

— Студено ли ти е? — разбрал погрешно потръпването й, той й подаде кърпата, която държеше в ръцете си.

Тя я пое и започна старателно да подсушава лицето си, като се опитваше да влезе в ролята си. Когато най-сетне очите им отново се срещнаха, погледът й беше хладен и безизразен.

— Какво правиш тук?

— Наминах да те видя. Да не би да мислеше, че няма да те открия?

— Надявах се, че няма.

При това спокойно изявление очите му се присвиха.

— Тогава много съжалявам, че си се надявала напразно. Ако бях на твое място, щях да изляза от тази вана. Не след дълго ще измръзнеш до кости.

— Ще изляза, ако се обърнеш с гръб.

Той се засмя, но смехът му не беше весел.

— Да се обърна с гръб? Хайде стига, Кейтлин! През последните няколко месеца със сигурност не е останала у теб и капчица женски свян. В края на краищата, колкото и да претендираш, че обичаш твоя господин или той тебе, ти не си нищо друго, освен негова наложница. По същия начин както беше и моя. Защо тогава си правиш труда да демонстрираш скромност, която дори не би могла да почувстваш? Поне физически те познавам толкова добре, като се почне от белега на палеца, та чак до малката черна бенка върху сладкото ти задниче.

— Ще се обърнеш ли? — гласът й звучеше остро. Думите му бяха обидни и обезоръжаващи, но преди всичко й напомниха за издайническите белези по тялото. Знаеше, че ако той ги види, ще побеснее. Тя го обичаше и той беше в смъртна опасност, въпреки че не знаеше това. Затова трябваше да бъде силна. Трябваше да го отпрати веднъж завинаги, преди всичко да се срине пред очите й.

— Не — едносричният отговор граничеше с грубост.

Кейтлин го погледна за момент и реши. Щеше да играе ролята на наложница, каквато я беше нарекъл и се надяваше той да се отврати от нея до такава степен, че никога да не поиска да я види отново. Това беше единственото, което можеше да измисли, за да го запази.

— Е, добре тогава. Както каза, няма смисъл да се нравя на скромна пред теб. Бях забравила колко добре се познаваме. В края на краищата това беше доста отдавна.

— Преди година — отговори безизразно той, докато тя излизаше от ваната, опитвайки се да скрие от погледа му изранения си гръб.

Очите му придобиха опасен блясък и тя видя в тях гняв и желание. Все още мокра, съвсем спокойно тя заряза изтриването и се протегна да вземе белия копринен халат, който Мина беше преметнала през облегалката на стола край нея. Загърна го около тялото си, завърза колана и се почувства малко по-уверена. Поне не се виждаха доказателствата за униженията, на които беше подложена, доказателства, които щяха да го вбесят. Слугите бяха освободени за през нощта, а и нямаше вероятност сър Едуард, чиято страст беше утолена за няколко дни от кошмарния сеанс предната нощ, да се появи в този късен час. Тя не би имала по-добра възможност да убеди Конър веднъж завинаги, че не са един за друг.

Очите му бяха приковани в тялото й, чиито форми прозираха през тънката коприна. За миг тя си позволи да го погледне. Когато се видяха последния път, тя беше прекалено шокирана, за да забележи подробности. Изглеждаше по-стар. За разлика от онези дни в Данъмор сега на лицето му беше изписано страдание. Тук-там в черните му къдрици проблясваха сребърни нишки. Беше по-висок, по-як, по-едър на вид, отколкото го помнеше. Дрехите му бяха нови и доста изискани, вероятно изработени от моден английски шивач, помисли си тя. Наметката беше от фина черна вълна, завързана около врата с елегантно шнурче. Беше облечен с редингот в пастелен бежов цвят и прилепнали черни бричове. Високите му ботуши бяха черни и опръскани с водни капчици, тъй като навън беше мокро. Ленената риза беше леко измачкана, а шалчето около врата му изглеждаше така, сякаш много е бързал, докато го е връзвал. Тя се чудеше дали все още носи под него верижката с годежния й пръстен. Тази мисъл накара сърцето й да потрепне. Той все още беше нейният обаятелно красив Конър, елегантен мрачен, опасен. Макар че не беше го виждала цяла година, тя не бе забравила и най-малките подробности от външността му, от синкавочерния блясък на брадата му призори до пронизващия поглед на аквамаринените очи, от които дъхът й секваше.

Той отлепи поглед от извивките, на които жадно се наслаждаваше и видя, че тя го наблюдаваше със същия копнеж.

— Не си се променила — промърмори той и краката й едва не се подкосиха от пламъчетата, които оживяха в тези дяволски очи.

— А ти си се променил — отвърна му тя и се засмя с добре пресметнато кокетство.

Една от пеперудките, която беше срещнала на последното развратно парти, където господата водеха любовниците си вместо своите съпруги, се смееше така. Тогава тя мислеше, че това е най-покварения смях, който някога бе чувала. Ефектът му върху всеки мъж наоколо беше незабавен и очевиден. В момента, в който избликна от гърлото й, звукът имаше същото въздействие върху Конър. Той изглеждаше едновременно ядосан и отвратен.

— Просто бях забравила колко… колко съблазнително красив си — каза задъхано тя, като съзнателно наля масло в огъня. После вдигна ръка да извади златната игла от косата си. По раменете и гърба й се раздипли облак от черна коприна и тя се усмихна цинично. Лицето му стана каменно, така както беше предвидила. Това, което не очакваше обаче, беше следващата му реакция. С две крачки той се приближи към нея, ръката му здраво стисна нейната през тънката коприна.

— Престани — каза й той, като я погледна гневно, а пръстите му се забиха в меката й плът. — Няма да ти позволя да се държиш като уличница, поне не и в мое присъствие.

— Ще се държа както си искам, независимо дали си тук или не — тя рязко се дръпна назад и се изскубна от ръката му.

Той повдигна вежди и за миг на лицето му се изписа болка. Но тя изчезна почти мигновено и беше заменена от мрачно изражение.

— Ще правиш каквото аз ти кажа, скъпа. А аз ти казвам, че няма повече да търпя курвенските ти номера, освен ако не искаш да опиташ ръката ми.

— Само посмей да ме пипнеш, Конър д’Арси! Забравяш, че вече не съм длъжна да търпя отвратителния ти характер.

— А аз безсрамните ти думи!

— Негодник! Кучи син! Изчадие адово! Проклет… — тази тирада от ругатни, изречена съвсем преднамерено в отговор на изявлението му, я накара да потръпне.

— Дръж си устата затворена!

— Ще ругая, ако искам! Това, което правя, вече не те засяга. Кой те е молил да тичаш по петите ми?

Кейтлин внезапно замлъкна и пое дълбоко дъх. С ужас осъзна, че спори с него по същия начин, както обикновено. Събра сили и като си припомни целта — да спаси Конър, независимо какво ще й струва това — съзнателно обузда своя гняв. Като смекчи тона си, промълви отегчено:

— Чудя се какво да сторя, за да те убедя. Не те искам повече, Конър. Нямам повече нужда от теб. Много съм ти задължена, че ме измъкна от дъблинските коптори и дваж по-признателна, че ме научи да не се страхувам от мъжете. Но не съм малко дете и нямам вече нужда от напътствия. Аз съм напълно зрял човек и избрах своя път в живота. И той не се пресича с твоя. Така че, иди си вкъщи да съветваш своите братя и ме остави на мира.

При последните й думи, произнесени спокойно и гладко, Конър вече бе така освирепял, че очите му блестяха на фона на тъмното лице като два искрящи процепа.

— Благодарна си ми, така ли? Има защо. Аз спасих живота ти, проклета кучко, взех те в дома си и те отгледах, превърнах те от лъжливо, крадливо хлапе в красива млада дама. Когато порасна, аз направих всичко възможно да те предпазя от своите братя и себе си, както и от толкова други, че не им помня вече броя. Само да знаех, че покварата ти е в кръвта, въобще нямаше да си помръдна и пръста. Не се съмнявам, че ако те беше прекарало цялото семейство, щеше да бъдеш поласкана.

Неспособна да се овладее, Кейтлин го погледна навъсено. Присвил очи, той втренчи поглед в нея и продължи меко:

— Очевидно това е вторият път, когато по чудо отървавам кожата си. Защото, ако при последната ни среща ти беше по-благоразумна, аз несъмнено щях да те отведа обратно със себе си в Данъмор. И тогава наистина щеше да стане страшно.

— Какво по-точно означава това, ако мога да знам?

Той подигравателно се подсмихна и това я вбеси още повече. Въпреки усилията да се овладее.

— Е, това означава, че колкото и да ти се иска, не виждам как щеше да спиш с братята ми, покварено гълъбче.

Без да мисли, заслепена от гняв, тя го плесна през лицето. Той рязко отдръпна глава, очите му се разшириха, макар за миг да й се стори, че съзря искрица задоволство в тях. Преди да се опомни, той я дръпна към себе си и сведе глава към устните й. Целуна я, смазвайки с устни нейните, сякаш искаше да я нарани, да я накаже. Тя се съпротивляваше, опита се да се отскубне, но той беше прекалено силен и разтвори устните й с болезнена настойчивост. Въпреки гнева си, въпреки предупредителния вътрешен глас, който вещаеше гибел, ако не се овладее, тя не можа да възпре искрицата желание, която неговите устни пробудиха в нея. Той очевидно разбра това, защото я пусна, отдалечи я от себе си и започна да я разглежда с влудяващо любопитство. Ужасена и изплашена от своята реакция, тя успя да освободи ръката си от прегръдката и отново го удари. Удари го с разперени пръсти, със злоба, породена колкото от гняв, толкова и от паника. От плесницата главата му се килна настрани. Преди да може да се опомни, тя го удари отново. Този път той хвана китката й и я възпря. На тъмната му буза ясно се бяха очертали белите следи от пръстите й, които бързо почервеняха. Косата й се беше изхлузила от панделката и гарвановочерните вълни обрамчваха лицето й. Едно мускулче потрепна в ъгълчето на здраво стиснатите му устни. Челюстите му, покрити с набола брада, бяха стиснати с твърда решимост. Той се надвеси над нея, неговите покрити с черна наметка плещи бяха така широки, че тя не можеше да види останалата част от стаята. Беше забравила колко е висок и колко е силен. За нея винаги е бил просто Конър. Нейният Конър, който никога не би я наранил. Но сега разбра, че това вече не беше нейният Конър. Със своето поведение тя се беше освободила от тази закрила. Сега беше изложена на тъмните сили в неговата природа. „Дявол“ беше точната дума, която описваше начина, по който той изглеждаше в очите й в момента.

С ужас и страхопочитание тя надникна в блесналите му зеленикави очи и си припомни, че първия път, когато погледите им се срещнаха, си беше помислила, че той има дяволски очи. Сега виждаше тези очи и когато отново погледна в тях, разбра, че бе успяла да пробуди дремещия дявол. В това нямаше никакво съмнение.