Карън Робърдс
Тъмна луна (32)

Тридесет и втора глава

— Повече никога не си хвърляй пръстена или така ще ти нашаря задника, че няма да можеш да седнеш!

Той я беше внесъл в къщата, беше минал покрай скандализираната мисис Макфий и бе изкачил стъпалата до стаята й. Сега седеше на леглото й, надвесен над нея, и стискаше и двете й ръце.

— Не се опитвай да ме стряскаш!

— Ако не се държиш добре, ще направя много повече!

— Не можеш да ме накараш да си стоя вкъщи, докато ти ходиш на лов за приключения! Искам да дойда с тебе!

Конър изсъска и приближи лицето си само сантиметри от нейното.

— Слушай, малък идиот, това, което върша, по никакъв начин не може да се нарече „приключение“. Опасно е! Могат да те убият! Всеки от нас може да бъде убит! Спомняш ли си, когато простреляха Рори? Още няколко инча, в която и да е от двете посоки и той щеше да бъде мъртъв. Не желая да бъда застрелян, не желая да застрелят братята ми и най-вече не желая да застрелят тебе! Разбра ли?

— Щом опасността е толкова голяма, не ти е работа да препускаш из околността и да ограбваш хората. Аз също не искам да те убият!

— Има хора, които разчитат на мене. Не мога да се откажа просто така. Правя го от толкова дълго време. Имам задължения.

— Тогава можеш просто да ме вземеш със себе си!

— Преди да тръгна, ще те вържа и ще те затворя в хамбара!

— Няма да посмееш!

— Пробвай ме!

Тя го изгледа свирепо. Той й отвърна по същия начин, после въздъхна и заговори почти ласкаво:

— Ще ми доставиш голямо удоволствие, ако се откажеш от идеята да препускаш заедно с Черния конник. Мисълта, че може да те стигне някой куршум, направо смразява кръвта ми. Ще ме е страх за тебе и няма да мога да се съсредоточа, а ако не го направя, мога да бъда убит. Ще поемеш ли отговорността за това?

Кейтлин се ококори. Той говореше напълно сериозно, но имаше нещо…

— О, не! Няма да ме подмамиш по този начин. Казах ти, че мога да ти бъда от полза. Ще имаш още един чифт очи, които да наблюдават, още един кон, който да носи товара.

— И още един човек, който да бъде застрелян! — довърши мрачно той. — Казах последната си дума по този въпрос. Кейтлин, имам намерение да бъда добър съпруг. Дори и да започнеш да ме въртиш на малкия си пръст след сватбата, по този въпрос няма да отстъпя! Когато излизаме нощем, ти ще си стоиш у дома! Ясно ли е!

— Не! — измърмори тя, почувствала се внезапно уморена от словесния двубой. Знаеше, че споровете с Конър бяха само хабене на нерви. Реши да го примами по друг начин.

— Може ли да си получа обратно годежния пръстен? — попита нежно тя.

Той се изправи и я изгледа намръщено.

— Хитростите ти няма да минат.

— Само си искам пръстена обратно. Освен ако наистина не си решил да направиш това, което каза, а именно, че не искаш за съпруга твърдоглава палавница.

Той отново й хвърли мрачен поглед.

— Ще те откажа и от двете неща, дори това да убие и двама ни.

— О, така ли? — тя едва не забрави за решението си да не се кара с него. Като се въздържа от отговор, тя вдигна поглед към него.

Той й се усмихна язвително и се обърна.

— Къде отиваш? — тя скочи и се опита да излезе след него. Вратата се затвори под носа й. Кейтлин премига изненадано. Докато забележи, че ключът липсва, се чу изщракване. Усети как яростта се спуска като червена мъгла пред очите й.

— Отвори вратата! Не смей да ме заключваш в стаята ми! — тя заблъска с юмруци по вратата.

Гласът му дойде от другата страна на вратата. Звучеше така, като че ли той се смееше.

— Има повече от един начин да одереш котката, мила моя. Мислиш ли, че не мога да отгатна кога замисляш някоя беля? Ще стоиш на сигурно място в стаята си. Пази тишина и бъди послушна, докато се върна. Ако бях на твое място, щях да си легна.

— Конър д’Арси, ако наистина направиш това, никога няма да ти простя. Ще те мразя до края на живота си! Ще… — тя спря да крещи, понеже чу отдалечаващите се стъпки. Той слизаше по стъпалата.

— Мамка му, пусни ме веднага! — изкрещя тя и заблъска по вратата. — Конър, ако не ме пуснеш, ще те накарам да съжаляваш! Ще… ще… — не можа да измисли нищо повече. Тя се втренчи в заключената врата и заскърца със зъби. Щеше да го убие заради това! Щеше да му покаже, че така лесно не можеше да се справи с нея!

Проблемът се състоеше в това, че единственият изход от тази стая беше през вратата, а тя бе заключена. Конър, свинята, беше прибрал ключа в джоба си. Тя ритна с всичка сила вратата. До ушите й достигна слабото изщракване на метал в метал.

Кейтлин изненадано коленичи и допря око до ключалката. Това, което видя, я накара да се усмихне. Конър д’Арси, свинята, тепърва щеше да си получи заслуженото. Той беше оставил ключа в ключалката.

Естествено, беше от другата страна на вратата, но това не би трябвало да представлява особен проблем за някой, който действа внимателно. Тя се изправи и обмисли добре нещата. Работата щеше да стане.

Кейтлин пресече стаята и стигна до леглото. Свали калъфката от възглавницата си. После отново отиде до вратата, коленичи и пъхна калъфката отдолу, като остави при себе си само едно ъгълче. Внимателно я нагласи точно под ключалката.

Следващият предмет, от който се нуждаеше, беше нещо, което да може да се вмъкне в ключалката, нещо твърдо, което да не се огъне или счупи. Върху тоалетната й масичка имаше една инкрустирана пръчка от слонова кост, която беше намерила на тавана. Конър й бе казал, че сигурно е била на майка му, която е носила сложно фризирани напудрени перуки в дните преди сватбата й, когато е била в Двора. Тази пръчка щеше да свърши работа.

Кейтлин я донесе и отново коленичи до вратата. Бяха необходими доста маневри, но накрая успя да избута ключа. Той падна от другата страна на вратата. От приглушения звук Кейтлин разбра, че се беше приземил върху калъфката. Тя се усмихна щастливо и внимателно взе да дърпа крайчето на плата. За миг се уплаши, че ключът можеше да се окаже прекалено дебел и да не може да премине под вратата, но всичко мина добре. Тя грабна ключа и го пъхна в ключалката. Завъртя го и езичето щракна. Тя отвори вратата и се огледа. Прецени, че бе останала в стаята около три четвърти час.

Като се движеше предпазливо, тя стигна до стълбището и се ослуша. Наоколо цареше тишина. Микийн бе споменал, че Наас се намира на цял ден езда от Данъмор или на една нощ, както беше в случая. Товарът се очакваше около полунощ. Това означаваше, че Конър и останалите вече бяха потеглили.

Кейтлин забързано измъкна от гардероба си маската и пелерината с качулка, после се отправи към стаята на Кормак. Отне й само няколко минути да се превърне отново в момче. Тогава хукна към конюшните. Там стоеше единствено Финбар. Кейтлин го оседла възможно най-бързо. Тя знаеше, че ако иска да настигне групата, трябва да има късмет и да бъде много бърза. Те имаха цял час преднина, но бяха минали през тунела, а тя трябваше да препуска напряко през ливадите.

Тя се метна на гърба на коня и се понесе в галон. Знаеше пътя до Наас.

Докато Финбар прелиташе над хълмове и ливади, прескачаше стени и огради, Кейтлин забеляза, че слаба сребриста светлина придава някакъв призрачен живот на тъмния пейзаж. Когато предния път бе преследвала Конър, нощта беше толкова тъмна, че не можеше да види дори върховете на ботушите си. Тя погледна към скупчените облаци и намери отговора: тъничкото, бледо сърпче на луната. Този път, привлечен от златото, Черният конник не бе дочакал да настъпи безлунната нощ.

Финбар не можеше непрекъснато да препуска в бесен галоп. От време на време тя забавяше хода му, въпреки че се страхуваше да не пропусне най-важното от нощното приключение. Разбира се, Конър щеше да побеснее, което можеше да намали удоволствието й от нощната победа, но не й пукаше. Това му беше за урок. Трябваше да разбере, че въпреки че го обичаше, тя нямаше намерение да се подчинява на всяка негова заповед. Всъщност имаше намерение да изпълнява само тези заповеди, които й изнасяха. Конър щеше да открие, че като я взимаше за жена, щеше да получи повече от изненада.

Времето минаваше и тя най-после наближи Наас. Бледото късче от луната плуваше високо над главата й. От местоположението му тя се досети, че вероятно току-що бе прехвърлило полунощ. Страхуваше се, че е закъсняла…

Но след като излезе иззад един завой, тя разбра, че пристига тъкмо навреме. Точно в този момент една карета бе атакувана на пътя, на стотина фута от мястото, където се намираше. Конете се вдигнаха на задните си крака и се дръпнаха назад, а кочияшът крещеше и се опитваше да ги удържи. Стражът, който седеше отпред, изстреля един куршум в тъмните заплашителни сенки на коне, които летяха към каретата. Атакуващите също стреляха. Някой от куршумите сигурно бе прелетял над главата на стража, защото той захвърли оръжието си. Един от нападателите улови юздите на водещия кон и каретата бе спряна.

— Предайте се! — дойде викът.

Кейтлин се усмихна доволно, надяна маската, сложи качулката и се понесе към мястото на инцидента.

Жертвите бяха свалени от каретата. За изненада на Кейтлин те се оказаха двама добре облечени мъже. Останалите членове на екипажа стояха, без да помръднат.

Конър слезе от коня с пистолет в ръка. Никой не можеше да го разпознае в тези черни дрехи. Лиъм скочи до брат си. Кейтлин се приближи до Микийн и Кормак, които останаха на седлата, за да наблюдават пътя. При звука, причинен от копитата на Финбар, всички погледи се обърнаха към нея. Невъзможно беше да се прочете нещо по закритите им от маски лица, но тя забеляза, че Конър се вкамени.

— Ти си момиче за милиони, Кейтлин, дори и Конър да те накара да проклинаш деня, в който си се родила — прошепна Кормак с ъгълчето на устата си.

— Изобщо не ме е страх от Конър — заяви тя, въпреки че беше сигурна, че я очакват много неприятности.

— Значи си още по-глупава в такъв случай — изломоти Микийн и се изплю.

Ухиленият Кормак и подаде един пистолет. Тя го взе и го огледа с изненада. Конър не й бе позволил да се научи да стреля.

— Стой с Микийн и наблюдавай, докато помогна на Лиъм да натовари конете. Добре, че дойде. Златото тежи и не знам как ще го носим.

Кейтлин кимна и стисна пистолета, след като Кормак се отправи към каретата. Нямаше да има никакви неприятности. Всичко щеше да приключи само след минути. Опасността беше преминала, но тогава защо беше толкова нервна?

— Ти — Конър посочи пазача, — качи се и хвърли багажа долу. Размърдай се — после насочи пистолета си към кочияша. — И ти отиди да му помогнеш.

Заповедта беше изпълнена. Един сандък бе избутан и падна на пътя. Като чу глухия звук, причинен от падането, Кейтлин се намръщи. Един сандък, пълен със злато, би трябвало да бъде далеч по-тежък. Двама мъже едва ли биха го помръднали.

Конър сигурно си помисли същото, защото извика на кочияша:

— Бързо хвърли и останалите.

Човекът направи това без особени усилия. Нещо не беше наред. Или бяха сбъркали каретата, или… безпокойството й нарасна, като видя, че пътниците, които стояха под прицела на Рори, ни най-малко не изглеждаха уплашени. Вместо това се подсмихваха. Тя забеляза още нещо. Някъде много далече нещо трополеше, като че ли безброй коне препускаха към тях. Звукът идваше откъм Наас…

— Нищо, освен дрехи! — Лиъм се изправи, след като бе преровил сандъците. Очевидно и той беше чул тропота. Конър също гледаше в посоката, откъдето идваше шумът. На Кейтлин й хрумна една ужасяваща мисъл: възможно ли беше това да е капан?

— На конете! — изрева Конър. Всички светкавично изпълниха заповедта.

— Напред!

Втурнаха се по обратния път към прикритието на дърветата. Лиъм изстреля един куршум, преди да пришпори Гръмовержеца. Пистолетът на Конър изгърмя веднага след това. Опитвайки се да държи юздите на Финбар с една ръка, Кейтлин също гръмна. Дланта й изтръпна, пръстите й се разтрепериха от отката на оръжието. Отговори им градушка от куршуми.

Кейтлин се обърна назад, за да се увери, че Конър не е ранен. Не беше. Фаранейн летеше към нея заедно с Конър, чиято пелерина се развяваше като крило на огромен гарван. Зад гърба му, точно до спрялата карета, тя видя нещо, което смрази кръвта й. Следваха ги две дузини драгуни. Тя се наведе ниско над врата на Финбар и го пришпори. Всичко заедно с нея летяха като вятър. Спасението им беше в бягството. Тя и Конър препускаха най-отзад. Фаранейн се носеше малко зад Финбар. Кейтлин изведнъж разбра, че Конър поставяше себе си и Фаранейн между нея и куршумите, които идваха на залпове. Стомахът й се сви, устата й пресъхна. Това, което й се струваше една вълнуваща игра, се превърна в борба на живот и смърт.

Опитът на Конър да я предпази с тялото си, го излагаше на още по-голяма опасност. Те бягаха, за да спасят живота си, и всичко, което тя можеше да направи, беше да препуска както никога досега. Тя се закле, че ако оцелеят тази нощ, безропотно ще понесе всякакъв вид наказание и повече няма да му противоречи. Сега разбра, че той й беше казал самата истина.

Фаранейн беше само на крачка от нея, когато последва нов залп. Един куршум прелетя съвсем близо до ухото й. Конър извика. Тя се обърна. Той се беше привел до шията на коня и притискаше бедрото си с едната ръка. Кейтлин разбра, че бе ранен.

— Конър!

Вятърът отнесе името му. Фаранейн продължи да препуска до Финбар. Независимо от раната Конър все още беше в съзнание, все още продължаваше да язди. Кейтлин трябваше да му помогне, трябваше да настигне другите и да ги предупреди.

Тя хвърли един поглед на Конър и се устреми напред. Целта й беше да догони Лиъм. Трябваше да оставят Конър в средата, за да могат да му помогнат в случай, че загуби съзнание. Останалите не знаеха, че е ранен.

Куршумите засвистяха отново. За своя изненада тя полетя във въздуха, а Финбар се строполи под нея. Тя разбра какво се е случило едва когато се стовари. Конят й беше застрелян, но тя не беше ранена. Наоколо обаче свистяха куршуми. Беше въпрос на минути драгуните да се доберат до нея. Щеше да бъде обесена. Кейтлин скочи на крака и застана до мъртвия си кон. Насреща й идваше Фаранейн. Но Конър беше ранен. Нямаше да може да й помогне. Трябваше да разчита единствено на себе си. Изведнъж видя, че Конър извърна коня си. Тя се затича насреща му. Той се наведе от седлото с протегната ръка.

— Дръж се — извика той и Фаранейн премина като стрела.

Кейтлин беше пометена от земята и увисна на ръката на Конър. Тя напрегна всички сили и успя да се изкатери зад него на гърба на Фаранейн. Конър прояви свръхчовешка сила и успя да я задържи. Тя обви ръце през кръста му и започна да се моли за спасението им. Конър отново заби пети в хълбоците на жребеца и се опита да догони останалите. Драгуните преминаваха през една каменна стена и бяха на около половин поле разстояние.

Наближиха останалите. Тъкмо когато се озоваха пред една висока стена, Лиъм се обърна назад и разбра каква е работата. Той дръпна юздите и забави хода на Гръмовержеца, за да може Фаранейн да го настигне. Микийн забелязал, че Лиъм се е изплъзнал от полезрението му, също се обърна. И той като Лиъм забави главоломното препускане на Аристидис и извика на Кормак и Рори. Те щяха да предпазят своя ранен, дори това да им струваше животът.

Продължиха главоломната си езда. Най-отпред Кормак и Рори едновременно се прехвърлиха през стената и канавката под нея. Кейтлин с гордост си помисли, че ако оцелеят тази нощ, това чудо ще се дължи отчасти на великолепните коне на Данъмор. После се прехвърли Микийн, като едното копито на Аристидис леко докосна горната част на стената, но не се препъна. Лиъм прескочи без всякакви спънки. Веднага след него Фаранейн полетя във въздуха. Той се носеше над тази стена и над канавката под нея сякаш имаше криле.

Точно когато се намираха на най-голяма височина, нещо удари Кейтлин в гърба с огромна сила. Тя изстена, когато страшната болка премина през нея. После изгуби равновесие и започна да пада, да пада…

Още преди да се удари в земята, беше изгубила съзнание.