Карън Робърдс
Тъмна луна (30)

Тридесета глава

На следващата сутрин, още преди Кейтлин да слезе, Конър информира братята си за своите намерения. Запознат с малко грубия хумор на роднините си, той се беше надявал да й спести главния удар на техния коментар. Но вълнението й я накара да стане рано. Щом тя се появи, по-младите братя д’Арси я поздравиха с ура. Тъй като не очакваше подобно посрещане, тя се поколеба за миг на входа на столовата, оглеждайки с широко отворените си очи усмихнатите мъжки лица. Тази сутрин бе положила особени грижи за външния си вид. Беше четкала косата си, докато тя се наелектризира и заблестя като най-хубавите ботуши на Конър. После върза на тила си този копринен облак със синя панделка, която напълно подхождаше на цвета на любимата й вълнена рокля. Беше се облякла с мисълта за Конър, но сега, под погледите на братята му, й се струваше, че грижите й се оказаха болезнено очевидни. Изчервявайки се от техния шумен ентусиазъм, тя погледна умолително към Конър. Той стана и отиде да я посрещне, но самият той изглеждаше малко объркан, докато й се усмихваше.

— Крайно време е да престанете — каза той, като улови ръката на Кейтлин и огледа братята си с полувесел, полунамръщен поглед.

— Не всеки ден се сдобиваме със сестра, Кон, особено такава като Кейтлин — посочи Рори ухилено.

— Не смятате ли, че отсега нататък трябва да ставаме, когато тя влиза? Разбира се, че трябва! Та тя ще бъде графиня! — Кормак сръчка Рори и стана на крака, за да направи на Кейтлин един елегантен поклон. Рори се изправи и също се поклони. Лиъм си остана на мястото, гледайки с известна неприязън глупостта на братята си.

— Я оставете момичето на спокойствие — каза Конър, като я заведе до масата и й отмести един стол.

Кейтлин седна, почувствала се неудобно от кавалерското отношение на Конър и от вниманието на останалите, но едновременно с това бе поласкана и сърцето й преливаше от нежност. Мъжете седнаха след нея. Намусената, но мълчалива мисис Макфий сложи пред нея купа с димяща каша. Вероятно Конър я беше предупредил. Може би я беше заплашил с уволнение, ако не си държи езика зад зъбите.

— Кога ще бъде сватбата? — поинтересува се Кормак, докато всички наблюдаваха как Кейтлин поднася лъжицата към устата си. Тя преглътна с усилие.

— Веднага щом се уредят нещата. Изпратих Микийн със съобщение до отец Патрик.

Лиъм се намръщи.

— Разумно ли е това?

Конър повдигна рамене.

— Разумно или не, ще се оженя в църквата, тайно, разбира се. Официалната церемония ще се извърши от магистрат в Дъблин. После ще останем там известно време.

— О, меден месец! — мъдро кимна Кормак.

Кейтлин отмести кашата настрани и погледна Конър. Той не беше обсъждал с нея тези въпроси, но беше толкова щастлива от годежа си, че щеше да остави мъмренето за по-нататък. Като премисли нещата, реши, че подробностите около женитбата изобщо не я интересуваха, важното беше, че ставаше съпруга на Конър.

Лиъм прочисти гърлото си.

— Това ще ни даде достатъчно време да се преместим. Когато бъдете готови да си уредите дома тук, ние няма да ви се пречкаме.

— Какви ги дрънкаш, братко? — Конър го зяпна изненадано, както впрочем направиха и останалите.

— Ами ти ще искаш да си насаме с Кейтлин, а ние лесно можем да си намерим жилища в селото или…

— Не ставай глупав, Лиъм — прекъсна го Конър. — Ние сме семейство и оставаме заедно.

— Не си обмислил добре нещата. Та ти ще искаш да си направиш детски стаи…

— Детски стаи или не, това е вашият дом. Вие оставате тук — в гласа на Конър се промъкна заплашителна нотка. Очите му се бяха вторачили в Лиъм.

— Аз искам да останете, Лиъм, моля те — Кейтлин също се намеси. Отношенията между братята бяха много близки и тя щеше да бъде дълбоко наранена, ако нещо се случеше. — Всички вие представлявате единственото семейство, което някога съм имала. Ако чувствате, че не можете да живеете тук заедно с мене и Конър, тогава изобщо няма да се омъжа за него.

Конър премести погледа си върху Кейтлин. Тя го посрещна с решително вдигната брадичка.

— И тогава Конър ще полудее, ще си го изкара на нас и животът ни няма да има смисъл — обобщи Кормак с широка усмивка. — Седни си на задника, Лиъм. Конър не иска да напускаме, нито пък Кейтлин. Ако Кон може да се научи да държи на коленете си бебета, значи и ние можем. Няма да бъде чак толкова зле.

— Кон, сигурен ли си? Не бихме искали да ти пречим, ако искаш да останеш насаме с булката си — Лиъм внимателно огледа лицето на брат си.

— Надявам се да имам достатъчно време да оставам насаме с жена си. Освен ако нямате намерение за в бъдеще да спите в спалнята ми.

Кормак и Рори се разсмяха, а след малко и Лиъм се присъедини към тях. Кейтлин се изчерви от този мъжки хумор, с ясното съзнание, че се шегуват за нейна сметка.

— Нали знаете, че ако му се прииска да я целуне, винаги може да ни разкара — Рори, забелязал изчервяването й, й се усмихна закачливо.

Кейтлин се поотпусна сега, след като поне един от тях бе запазил предишното си отношение към нея, зад което се криеше привързаност. Тя му направи една физиономия и отмести кашата. Мисис Макфий прибра пълната купа със сумтене.

— Тя е готова, Кон. Можеш да й го дадеш — Кормак беше забелязал, че Кейтлин се отказа от закуската.

Конър изгледа намръщено най-малкия си брат.

— Това е един от случаите, който изисква уединение — каза той, докато очите му срещнаха недоумяващия поглед на Кейтлин.

— Господи, Кон, не се нахвърляй така върху нас. Направо ме е страх, като си помисля как един толкова силен мъж е стигнал до такова падение — видимо развеселен, Кормак избута стола си назад от масата. Конър хвърли на брат си усмиряващ поглед. Рори и Лиъм се усмихнаха, но също се изправиха.

— Струва ми се, че вече ни праща по дяволите — каза Рори. Лиъм кимна в знак на съгласие и тримата се оттеглиха.

Конър стана. Кейтлин с изненада откри, че изглеждаше по-млад и по-щастлив от когато и да било. Той извади нещо от джоба си и я погледна усмихнато.

— Затвори очи и протегни ръка.

Кейтлин постъпи така, както я помоли. Той взе ръката й в своята и нахлузи нещо на пръста й. Като усети хладния метал да се плъзга покрай кокалчето й, тя повече не можа да се сдържи. Очите й се отвориха, после се ококориха, като видяха пръстена на ръката й. Беше огромен златист топаз, обкръжен от диаманти, големи колкото нокътя на малкото й пръстче. Замаяна, тя не откъсваше очи от него.

— Това е годежният пръстен на графовете на Айва — каза той, — за последен път го е носила майка ми.

— О, Конър — промълви тя, после се измъкна от стола и се хвърли на врата му.

Той обхвана талията й и я притисна до себе си. Тя обсипа с целувки гладко избръснатата му брада, после вдигна устни към неговите. Целувката му беше дълга и истинска. Когато Конър най-после я освободи, краката й се огъваха, а дишането й беше неравномерно. Очите му блестяха, като я гледаше. После се наведе и бързо целуна устните й. Вгледа се в светлите му очи и прошепна:

— Обичам те.

Ръцете му стиснаха раменете й, той се наведе и тя си помисли, че отново ще я целуне.

Звукът от ръкопляскане я накара да извърне глава. Конър се намръщи, като видя тримата си братя да аплодират диво, застанали на входа. Кейтлин цялата почервеня, но си наложи да се усмихне.

— Следващия път първо ще се уверя, че вратата е затворена — изръмжа Конър, но киселата му физиономия бързо се смени с усмивка.

— Помислихме си, че ще ти трябват свидетели в случай, че тя реши да те захвърли, заради някоя по-добра партия — каза му Рори.

Лиъм излезе напред и подаде ръка на Конър.

— Желаем ти щастие, Кон.

Конър пое ръката му, стисна я и после го прегърна. Рори и Кормак бяха следващите в редицата. После дойде ред на Кейтлин да приема поздравленията на братята, които хвърляха подозрителни погледи към Конър, докато я притискаха до себе си и целуваха бузата й. Конър се засмя и ги заплаши.

Изминаха часове, а Кейтлин все още стоеше замаяна от щастие. Наложи се да изпълнява омразните домакински задължения вътре в къщата. Тя имаше намерение да се занимае с градината, но навън продължаваше да вали. Докато работеше, тя използваше всяка минута, за да се възхищава на пръстена. Беше й малко широк и тя трепереше при мисълта, че би могла да го изгуби. Реши да помоли Конър да го занесе да го смалят при първия удобен случай. Вече не я дразнеше дори сумтенето на мисис Макфий. Никой не можеше да развали щастието й. Солидното доказателство за намеренията на Конър беше на пръста й. Той наистина й беше предложил женитба.

Конър също беше в много добро настроение. Когато късно следобед откри, че Рори беше забравил да захлупи един варел със зърно за посев и две гладни овце го бяха преобърнали и бяха намалили в значителна степен съдържанието му, единственият му коментар се състоеше в повдигане на рамене и философското заключение:

— Е, добре де, случват се и такива неща.

Рори направо си прехапа езика от облекчение и изненада. След това изкрещя някаква благословия, отнасяща се до силата на любовта. Брат му го погледна строго, но веднага след това се усмихна.

— Бъди благодарен на щастливата си звезда, хлапе — каза му той. — Когато си събера ума, ще ти изкарам това зърно през носа.

— Благодарен съм на Кейтлин, а не на звездите — отговори Рори с усмивка.

Кормак, който в това време изливаше лекарство в гърлата на овцете и беше свидетел на целия инцидент, поклати глава.

— Мисля си, докога ли ще трае това чудо? Кейтлин рано или късно ще го изкара от кожата му и предполагам, че ще е доста скоро. Тя винаги го прави.

— Да, но не и когато ще се женим. Ще се държа изключително добре. Вече обещах на Конър, че ще му бъда добра съпруга — Кейтлин беше влязла забързано в кошарата тъкмо навреме, за да отговори. Бе зарязала къщната работа, понеже не можеше да изтърпи да бъде далече от Конър толкова дълго. Тя свали шала от главата си и сладко се усмихна.

— Послушна съпруга — поправи я той, като подръпна носа й, щом тя застана до него.

Кормак и Рори взеха да свиркат. Кейтлин, щастлива в прегръдката на Конър им се изплези.

— Кон, ако си мислиш, че ще можеш да направиш съпруга от тази нахална палавница, значи си смел мъж.

— Мисля, че никога не е имало съмнение по този въпрос — сухо отвърна Конър. Рори се усмихна на объркването на Кормак.

— Е, стига с веселбите, деца мои, трябва да натъпча още четири овце с проклетото лекарство. Кон, би ли ми заел избраницата си?

— С каква цел?

— Да им седя на главите — отвърна Кейтлин вместо Кормак. — Отговарям на изискванията за теглото, нали разбираш. Но тъй като ще ставам графиня, се страхувам да не се унижа.

— О, ама то има два вида графини — намеси се Рори. — Ти определено ще бъдеш от другия вид.

— Ти пък — започна Кейтлин, но бе прекъсната от виковете на Микийн.

— Ваша светлост! Къде сте!

Микийн надникна в кошарата, изтръсквайки от себе си дъждовните капки.

— Тук съм. Предаде ли съобщението ми на отец Патрик.

— Да, и…

— И аз реших сам да дойда да видя какво става, Конър.

Плътният глас на непознатия прекъсна Микийн. Седнала върху главата на овцата, Кейтлин не го виждаше, но се досети, че това трябваше да е прословутият отец Патрик. От нещастното изражение на Микийн тя можеше да съди, че присъствието на свещеника бе накарало коняря да се втурне да търси Конър. Беше се опитал да го предупреди.

— Добър ден, отче — гласът на Рори звучеше по-различно, дори малко нервно. Кейтлин разбра, че този свещеник има значително влияние върху всички д’Арси.

— Добър ден, Рори. Конър, имайки предвид последния ни разговор, бях мъничко изненадан от новината, която ми донесе Микийн. Той казва, че желаеш да се ожениш, и то в рамките на една седмица, така ли?

— Да.

— И то за момичето, за което говорихме?

Въпреки че Кейтлин не можеше да види отец Патрик, тя виждаше Конър. Той се ухили виновно.

— О, да, отче.

— Преди да се съглася да извърша тази церемония, трябва да се уверя, че са удовлетворени интересите и на двете страни. Бих искал да поговоря с девойката, ако нямаш нищо против.

В този важен момент Кейтлин седеше послушно върху главата на една овца. Като разбра, че ще трябва да се срещне със свещеника, който беше посъветвал Конър да се освободи от нея, тя загуби концентрацията си. В резултат на това овцата я изхвърли от себе си и тя полетя във въздуха. Главата й се удари в дървената преграда на яслите и след това се приземи по задник в калната слама. Кормак нямаше чак такъв късмет. Той се покри от горе до долу с лепкавата течност. Последваха клетви по адрес на овцата и на несръчността на Кейтлин. После си спомни за присъствието на свещеника и целия почервеня.

— Простете, отче — промълви той засрамено.

През това време Конър вече беше при Кейтлин и загрижено я оглеждаше, докато й помагаше да се изправи на крака.

— Нарани ли се?

— Н-не съвсем — Кейтлин поклати глава, после се усмихна. — Само достойнството ми пострада.

— За в бъдеще си намери някой друг, който да седи на главите на проклетите овце — каза Конър на брат си.

В същия момент Кейтлин срещна мрачния сив поглед на едрия оплешивял свещеник, който ги наблюдаваше внимателно.

— Въобще не се съмнявам, че ти си Кейтлин. Здравей, дете. Надявам се, че главата не те боли много. Аз съм отец Патрик.

— Здравейте, отче. Конър… много ми е говорил за вас — Кейтлин се освободи от ръцете на Конър и се постара да пооправи малко външния си вид. В крайна сметка щеше да става графиня.

— Би ли искала да си поговорим малко, дете? Трябва да ти призная някои неща, а бих пийнал и чашка чай.

— Заповядайте с мене в къщата, отче. С удоволствие ще поговоря с вас и ще ви приготвя чай — Кейтлин гледаше свещеника право в очите с вирната брадичка. Дали той одобряваше или не, тя щеше да се омъжи за Конър. Но усещаше, че Конър цени мнението на свещеника, затова й се щеше да го спечели на своя страна.

Отчето се усмихна и мушна ръката й под своята. При тая близост Кейтлин видя, че той беше миловиден човек, с кръгло червендалесто лице и посивяла коса. На височина беше почти колкото Конър, но нямаше неговото силно телосложение.

— Ще се радваме, ако останете за вечеря, отче, а и след това — Конър беше застанал от другата страна на Кейтлин.

Едно кимване от страна на свещеника прекъсна речта му.

— Благодаря за поканата, Конър, но засега нямаме нужда от тебе, нали, момичето ми? Ще се оправим и сами.

Конър се намръщи и погледна към Кейтлин.

— Кейтлин?…

— Всичко е наред, Конър. Ще се чувствам прекрасно в компанията на отец Патрик, сигурна съм.

— Явно момичето е по-умно от тебе. Започвам да мисля, че доста си ме подвел по този въпрос — отчето строго огледа Конър.

Конър срещна погледа му с виновно разбиране.

— Сигурно е така, отче. Когато идвах при тебе, бях направо изчерпан.

— Хайде, върви да си гледаш работата и ме остави да поговоря с момичето на спокойствие.

Конър се поколеба и погледна Кейтлин.

— Всичко ще е наред — увери го тя.

— И така, кажи ми дете, ти принадлежиш ли на Правата вяра? — започна отчето, когато тръгнаха към къщата.

Докато пиеха чай, а и по време на вечерята отец Патрик научи каквото му трябваше. След вечеря той постави твърдата си ръка на рамото на Конър и каза:

— Конър, ще ти призная, че тръгнах насам с намерението да те спасявам. Сега обаче намеренията ми изцяло се промениха. Това е най-сладкото и обичливо момиче, каквото не можеш да намериш по цяла Ирландия. Тя те обича, а виждам, че и тебе те е грижа за нея. Ще ти бъде чудесна съпруга и ще те дари с хубави синове. Благославям и двама ви.

— Благодаря, отче — отговори Кейтлин изненадана и доволна.

— Ти си изключителен човек, отче — отбеляза Конър със задоволство и притисна Кейтлин до себе си. — Кога можем да се венчаем?

— След месец — твърдо заяви отчето и хвърли страховит поглед на Конър. — Междувременно бих ли могъл да ти кажа нещо насаме, сине мой?

Конър изпъшка.

— Последния път, когато ме нарече сине мой, от наказанието коленете ме боляха цяла седмица.

— Имам чувството, че този път ще те болят доста по-дълго.

Конър неохотно поведе отчето към кабинета. Те се появиха отново след известно време. Физиономията на Конър беше малко тъжна. Той застана зад стола на Кейтлин.

— Трябваше ли да му казваш за снощи? — той се наведе, за да прошепне това в ухото й.

Тя се изчерви и му хвърли един поглед, с който искаше да се извини.

В този момент Микийн застана на входа. Конър отиде до дребничкия човечец.

— Всички са готови, Ваша светлост — го чу тя да казва. Изненадано сбърчи вежди. Преди да успее да се изправи и да отиде при тях, Конър се върна и тихо каза нещо на отец Патрик.

— Какво става? — прошепна тя на Рори.

— Отец Патрик ще прочете тайна литургия за хората от Данъмор. Всички са се събрали в гората зад кошарата. Ако се разчуе, добре ще ни подредят.

Конър се приближи до тях. Наметна Кейтлин с един шал и всички се отправиха към мястото на срещата. Отчето прочете литургията си и се помоли за всички онеправдани. След благословията му хората безшумно се заизнизваха. Конър здраво стискаше ръката й по обратния път до вкъщи.