Карън Робърдс
Тъмна луна (29)

Двадесет и девета глава

Конър дълго лежа върху нея. Най-накрая повдигна глава, за да я погледне. Тя срещна този поглед и му се усмихна с леко разтреперани устни. Той изстена и отново затвори очи. После се надигна и се изтърколи настрани от нея, увличайки я след себе си, така че тя се сгуши до него, положила глава на рамото му.

— Трябва да ме разстрелят — каза той през зъби. Очите му бяха затворени. Ръката му се стегна около нея. — Съжалявам, толкова съжалявам. Изобщо не можах да се овладея, не успях да спра. Никога не съм имал намерение умишлено да ти причиня болка.

— Ами… не беше чак толкова зле. Наистина — той й се стори толкова ядосан, че реши да му вдъхне увереност. Леко погали гърдите му. Кожата му беше топла и влажна. Той стисна челюсти.

— Не беше чак толкова зле — повтори той и мрачно се засмя. После седна в леглото и се наведе да я целуне. — Мила моя, спал съм с толкова жени и нито една не ми е казвала „Не беше чак толкова зле“.

— Да, ама аз те обичам. Разликата се състои тъкмо в това — тя каза това толкова сериозно, че той се втренчи като оглупял в нея. После отново се засмя.

— Чудя се колко ли време ще ми отнеме да те накарам да повярваш, че любовта е истинско удоволствие както за мъжа, така и за жената. Дано Господ да ми прости. Изобщо не трябваше да го правя с тебе, но след като го сторих, трябваше да бъда по-внимателен. Желаех те толкова силно, от толкова дълго време… Забравих, че си почти дете. Мога да виня единствено уискито… и тебе. И ти ми влезе в главата по същия начин както алкохолът. Трябваше да действам по-бавно, трябваше да те подготвя. Обещавам ти, че следващия път няма да боли. Ще ти хареса. Ще става все по-хубаво и по-хубаво. Накрая самата ти ще ме молиш да правим любов при всеки удобен случай и аз ще те имам денем и нощем, докато остана само кожа и кости.

Тя го гледаше с подозрение.

— Обещавам — каза той. Тя пак го погледна. За известно време той също не откъсна очи от нея. После се изправи на крака.

— Какво правиш?

— Събличам се.

— О! — гласът й звучеше неловко, както всъщност се чувстваше.

Той започна да сваля останалата част от дрехите си. Кейтлин седна, покри се с една завивка и започна да го наблюдава. Тъмнината не й позволи да схване много от детайлите, но това, което виждаше, я караше да се взира като омагьосана в мъжката му красота. Очите й обхождаха широките рамене, мускулестите гърди, спускаха се към атрибута на мъжката му сила и дългите стройни крака, после пак се отправяха нагоре. Той видя, че го гледа, и това я накара да се изчерви.

— Повдигни се.

Тя го погледна с ококорени очи, после улови подадената ръка и се изправи. Той се зае да оправя леглото. Навън дъждът се беше усилил и трополеше по покрива. Огънят в стаята му отдавна беше загаснал и беше станало доста хладно. Кейтлин се запита дали не трябваше да се прибере в собственото си легло.

— Пъхай се под завивките — той оправи и последната възглавница и се обърна към нея.

Кейтлин неуверено го погледна.

— Ами… ние заедно ли ще спим отсега нататък?

Той се засмя.

— Мислех си, че първо ще се наложи да поговорим, ако нямаш нищо против.

— Н-не — гласът й все още звучеше несигурно, но тя беше гола и й беше студено. Тя се мушна под завивките и бързо се покри с тях, изпитала странно чувство на неудобство след всичко, което бяха направили. Той се настани до нея, прегърна я и пъхна ръка под главата й. Пръстите му започнаха да си играят с косата й и да галят голите й рамене.

— Сега удобно ли ти е? Стопли ли се?

Тя кимна. Наистина се чувстваше прекрасно, свита до него. Струваше й се, че много ще й харесат отношенията между един мъж и една жена.

— Боли ли те някъде?

Кейтлин се замисли. Мястото между краката й леко й пареше, но не я болеше наистина. Тя поклати отрицателно с глава.

— Нали не се боиш от мене?

При този въпрос тя се повдигна на лакът и го погледна изненадано.

— Не, разбира се.

— Просто си го помислих.

— Не ме е страх от тебе. Знам, че никога няма да ме нараниш умишлено, така че престани да се чувстваш виновен. Повярвай ми, добре разбирам как стоят нещата между един мъж и една жена. Знам, че мъжете получават доста удоволствие от цялата тази работа, и съм готова да изтърпя всичко, щом на тебе ти харесва.

— Благодаря — каза той с гробовен глас. После се чу някакво хихикане, сякаш едва се сдържаше да не прихне. Като му хвърли един намръщен поглед, Кейтлин видя, че наистина се опитваше да не се разсмее.

— И какво е толкова смешно? — настоя възмутено тя.

Той се усмихна широко и подръпна нослето й. Тя се отдръпна намусено.

— Нищо, мила моя. Ти си толкава сладка и се държиш толкова абсурдно, че ме караш да се чувствам като най-големия не обесен мошеник. Ако някой друг беше извършил това, което току-що направих, веднага щях да забия куршум в главата му. Тъй като предпочитам да не го правя със себе си, ще направя другото най-добро нещо: ще направя от тебе честна жена.

— Какво? — Кейтлин запримигва, без да е сигурна, че е чула добре. Тя рязко се надигна, стиснала завивките пред голите си гърди.

— Как ще се почувстваш, ако станеш графиня? — усмивката му беше чаровна. Той се бе изтегнал, пъхнал ръце под главата си и се усмихваше. Изведнъж стана безгрижен и щастлив, сякаш беше смъкнал от раменете си товара, кой го носеше от дълго време.

— Да не би да ме молиш да се омъжа за тебе? — вълнението я разтърсваше цялата, блестеше в очите й и придаваше особен тон на гласа й. Усмивката му стана още по-широка.

— Така трябва. Какво ще кажеш, а?

— О, Конър! — Кейтлин се хвърли върху него с такава сила, че направо го стресна. Той я прегърна и я целуна по шията.

— Приемам това като да.

— Да!

— В такъв случай, след като сме сгодени, без всякакви скрупули започвам да ти преподавам тънкостите на любовта — една закачлива усмивка изви ъгълчетата на устните му.

— О, да… Имаш предвид, че има още, така ли? — вълнението й премина в стъписване. Тя го погледна доста уплашено, но той й се усмихна.

— Ти си непрестанен източник на удоволствия за мене, мила моя. Има още много. Та ти едва си започнала.

— О!

Той не можа да се сдържи и се разсмя.

— Не се тревожи. Правенето на любов е истинско удоволствие. Ще ти хареса веднага щом свикнеш. Повярвай ми.

Смехът му породи подозрение у нея.

— Конър д’Арси, ти да не би да се будалкаш с мене?

— Защо мислиш така?

— Един мъж не може — ти не можеш — нали вече… правихме любов тази нощ.

— Точно така. Няма от какво да се притесняваш. Защо не ми дадеш една целувка, за да скрепим годежа си, а? Ти не се боиш от целувките, нали. Винаги си си падала по тях.

Кейтлин погледна това красиво лице и изпита изключителна нежност. Той беше неин сега и завинаги. Тя щеше да бъде негова съпруга. Това беше нейната мечта и тя се сбъдваше. Тя вдигна ръка и погали брадата му с наболи по нея косъмчета.

— Ще ти бъда добра съпруга — каза тя, като че ли полагаше клетва.

Смехът изчезна от очите му. Той я погледна напрегнато. После, без да чака тя да го целуне, наведе глава и пое устните й. Целуваше я яростно, като че ли искаше да я заклейми завинаги като своя собственост. Ръцете й се повдигнаха, обвиха врата му и тя отвърна на целувките. Той нетърпеливо я освободи от завивките, които покриваха тялото й, после я притисна до себе си. Езикът му нахлу в устата й. Последва дълга, главозамайваща целувка. Слабините й се стегнаха и в тях нахлу познатото вече усещане. Тя знаеше до какво води то, но вече не се страхуваше. Бяха приключили с любенето за тази нощ. Сега можеше да се отдаде на целувките, за които копнееше от толкова дълго време. Езикът му напусна устата й и премина по бузата, за да стигне до ухото й. Напъха се вътре и взе да го гъделичка. Усещането направо я влуди. Тя му отвърна със същото и разтреперан, той тръсна глава, за да се освободи от малкото езиче. После устните му очертаха пътечка от шията до гърдите й. Ръцете му поеха твърдите хълмчета, а пръстите му започнаха да търкат зърната, докато тя започна да стене и да се извива. Ръцете й потърсиха тялото му. Отначало движенията й бяха несигурни, но не след дълго тя смело започна да изследва гърдите му. За своя изненада откри, че зърната на гърдите му също настръхнаха от докосването й. Изследователската й работа продължи надолу по тялото му. През това време той внимателно я наблюдаваше. Когато стигна до най-мъжката част от него, тя учудено сведе поглед към слабините му. Тази част изведнъж беше станала невероятно голяма и твърда, и доста заплашителна.

— Хубаво е започнатото да се довърши докрай — прошепна едва чуто той.

Кейтлин го погледна с широко отворени очи. Но когато устните му се оказаха върху нейните, тя забрави за всичко останало. После главата му се сведе към гърдите й и устните му поеха поред зърната й. Кейтлин се чувстваше така, сякаш се възнасяше в небесата. Чудеше се как един мъж може да доставя такова удоволствие на една жена и после да я накара да стене от болка. Но в този момент ръката му се плъзна между бедрата й и тя изобщо престана да мисли.

— Разтвори краката си за мене, куилин — прошепна той в ухото й.

Пръстите му настойчиво се придвижиха по коприненото гнездо между бедрата й и се насочиха по-нататък, докато тя не изпълни желанието му. Кейтлин затвори очи. Тялото й се стегна, а ноктите й се забиха в гърба му. Пръстите му се плъзнаха в глъбините, на които беше причинил болка само преди минути. Тя изстена, но не от болка. Нямаше никаква болка, само възхитително усещане и копнеж, който търсеше начин да бъде удовлетворен.

Тя беше на път да изживее нещо великолепно, когато той отдръпна ръката си.

— Спокойно сега — успокои я той, когато тя изрази протеста си с един стон.

И тогава той се надвеси над нея и проникна в нейната женственост. С един тласък той се зарови дълбоко в нея, изпълни я до краен предел. Шокирана от внезапното действие, тя извика, спомнила си предишната болка. Очите й се отвориха. Той отново беше огромен, горещ и пулсиращ. Но това не беше възможно, той не би могъл…

— Конър! — името му звучеше едновременно като протест и като молба.

Той я погледна с цялата си нежност.

— Мислех си, че ме обичаш — гласът му беше станал извънредно дрезгав.

— Обичам те, ти го знаеш, но…

— Тогава защо не ми се довериш, куилин?

Кейтлин го погледна отчаяно. Тя наистина му вярваше и знаеше, че няма да я излъже, но може би той не знаеше какво изпитва жената. А може би тя не беше като останалите жени. Може би беше деформирана. Но той вече беше вътре в нея и не я болеше. Освен това нали трябваше да плати някаква цена, за да принадлежи на Конър. Щеше да изтърпи, дори и да се наложеше да понася това по пет пъти на нощ.

— Добре — тя стисна очи и прехапа устни. Тялото й се стегна, ноктите й се забиха в раменете му. Той я погледна тъжно, после наведе глава и обсипа лицето й с мънички целувки.

Тя отвори очи и малко страхливо заяви:

— Готова съм, продължавай.

— Не се бой, любов моя. Кълна ти се, че нищо лошо няма да ти се случи. Сега не те боли, нали?

— Не.

— Добре тогава, само се отпусни.

Тя усещаше как мускулите му треперят от усилието да се владее. Любовта й към него изригна с нова сила. Постепенно тя се отпусна.

Изобщо не беше неприятно да го има вътре в себе си. Просто не го разбра, защото се страхуваше. Неговата твърдост и топлина създаваха у нея напрежение, което се засилваше и изпращаше тръпки по цялото й тяло. Мускулите под пръстите й бяха като стомана. Съвсем несъзнателно Кейтлин започна да ги гали.

Тогава той се размърда, съвсем мъничко, но достатъчно, за да я залеят горещи вълни. Тя задържа дъха си, усетила как мускулите й го обгръщат и се стягат около него. Ударите на сърцето й ускориха ритъма си. Явно бе показала с нещо това, което чувстваше, понеже той стисна зъби. Кейтлин се напрегна. Той продължаваше да не предприема никакви действия, за да удовлетвори копнежа си.

Този път нямаше да й причини болка. Беше й обещал, а Конър беше мъж, който държеше на думата си. Страхът на Кейтлин постепенно изчезна и в тялото й експлодираха най-различни чувства. Тя си пое въздух и разтвори крака. С изненада откри, че движението й доставя удоволствие. Тя повтори експеримента си и остана загледана в него. Очите му бяха полузатворени, дишаше тежко. От челото му се стичаше пот. Тя уверено повдигна бедра към неговите и отново ги оттегли. Видя, че лицето на Конър почервенява, по ръцете и краката му преминаха тръпки. Фактът, че му влияеше толкова силно, беше вълнуващ. Тя отново се размърда, повдигайки крака, за да ги постави на гърба му. Усещането беше изключително и тя почти спря да диша.

— Мили Боже! — той изрече думите със стон.

Кейтлин видя, че очите му са затворени, а устните здраво стиснати. Изглеждаше така, като че ли изпитваше физическа болка и тя се почувства загрижена за момент. После разбра, че причината за това се криеше в самата нея. Той я желаеше толкова силно, че направо изпитваше болка от въздържанието. Тя стана по-смела. Отново раздвижи бедра, плъзгайки се нагоре-надолу по него, докато ръцете й бавно преминаха по раменете му, за да се сплетат около врата му.

— О, Господи! — лицето му направо се изкриви и той започна да се отдръпва.

Кейтлин стисна врата му и бедрата й инстинктивно се обвиха около гърба му, за да го задържат.

— Кейтлин пусни ме! Пусни ме или не отговарям…

Гласът му беше отчаян. Очите му се отвориха, за да срещнат нейните. При това очевидно доказателство за силата на страстта му, тя усети как по слабините й се разнасят тръпки. Кожата й пламна.

— Вече не ме е страх. Покажи ми останалото — думите имаха невероятен ефект върху него. Той се стегна, разтрепери се и после се отпусна върху нея. Ръцете му я стиснаха толкова силно, че тя почти не можеше да диша. Той зарови лице между рамото и шията й, шепнейки й нежни слова. Бедрата му се втурнаха към нея с всичка сила. Той се тласкаше и отблъскваше все по-бързо и по-бързо, докато накрая я увлече със себе си. Тя се притискаше до него, извиваше се и стенеше. Изведнъж във вените й експлодира някакъв див огън. Усещането трая само минути, но когато отмина, сякаш целият свят се бе променил.

— О, Господи! — това бяха първите думи, които каза, когато отново се озова в реалния свят. Те бяха прошепнати близо до ухото му и предизвикаха смеха му.

— О, Господи?! — повтори той, повдигайки комично вежди.

Тя само се усмихна.

— Е, мисля, че това е доста повече от „Не беше чак толкова зле“.

Тя отново се усмихна и сведе поглед.

— Кейтлин…

Тя го погледна.

— Ако не направиш друго изявление по този въпрос, ще те удуша със собствените си ръце.

Тя се усмихна широко, като котка, която току-що е излочила голяма чиния с мляко.

— Мисля, че ще ми хареса да ти бъда любовница.

Той се намръщи.

— Ти не си ми любовница. Ти си ми годеница, което е доста различно. Ние ще се оженим, затова не трябва да се срамуваш от това, което направихме.

Кейтлин го погледна внимателно. Мечтаеше да му бъде жена, но въпреки това откри, че не можеше да го въвлече насила в този брачен съюз. Обичаше го прекалено много.

— Конър, знаеш, че не си длъжен да се ожениш за мене. Не и заради това.

— Какво, да не би да искаш да загубя безсмъртната си душа! — той се усмихна безгрижно. — Нямам намерение да прекарам вечността, като се пържа в ада заради тебе. Предпочитам да прекарам цяла вечност, правейки любов със законната си съпруга. В това няма дори капчица греховност. Така че, искаш или не, ще се оженим възможно най-бързо. Не желая спорове по този въпрос.

Говореше полушеговито, но Кейтлин усети сериозността в думите му. Не беше казал, че я обича, но тя бе доволна. Щеше да се погрижи да го накара да я обикне толкова силно, колкото го обичаше самата тя. Както беше споменала и преди, имаше намерение да бъде добра съпруга. Изведнъж се сети за нещо.

— Да не мислиш, че ще продължиш да посещаваш Меридит Конгрив? — каза му строго тя.

Той се разсмя.

— Но, куилин, мислех си, че знаеш. Всички женени мъже си имат любовници. Така стоят нещата. Та нали ти ще ми бъдеш жена.

Тя го цапна с юмрук по рамото, въпреки че знаеше, че се шегува.

— Няма да те деля с никого, Конър — каза тя.

Той наведе глава и я целуна.

— Нито пък аз, мила моя. След като се оженим, ще си принадлежим един на друг за цял живот.

— Аз никога няма да те излъжа, Конър.

— Да. Знам това. В малкото ти примамливо телце няма нито едно лъжливо нещо — той се извъртя настрани и стана от леглото.

— Какво правиш? — попита тя озадачена, когато той се върна с една кърпа.

— Ще те измия, ще те облека в нощницата ти и ще те върна обратно в леглото ти. Докато се оженим, ще спиш сама. Не искам скандали около тази женитба.

— Женитба — замечтано произнесе тя и се облегна на възглавниците.

Той се приближи до нея с мократа кърпа и започна да трие лицето й. Като разбра, че се кани да продължи с процедурата, тя дръпна кърпата от ръцете му.

— Благодаря ти, но ще се измия сама. Обърни се, ако обичаш.

— Нима се срамуваш след всичко, което извършихме? Ще те излекувам от това, преди мастилото да е изсъхнало в брачния регистър.

— Хей, още не сме женени. Обърни се!

— Ти май ме командваш? Предупреждавам те, в моя дом аз съм господар.

— Аз пък имам намерение да съм господарка в къщата си.

Кейтлин се изтри хубаво с кърпата, после облече нощницата си и застана пред него.

— Това е най-прелъстителната одежда, която някога съм виждал. Последния път, когато нахълта тук, облечена с нея, едва не я съдрах.

— Страхувам се, че много лесно се оставяш да те прелъстят.

Той се засмя.

— Е, не е чак толкова лесно. Много трябва да мисля преди това.

Той се пресегна за бричовете си.

— Ама ти защо се обличаш?

— Ще те занеса до леглото ти.

— Я не се прави на глупак! И сама мога да стигна дотам.

Той закопча бричовете си и я вдигна на ръце.

— Ще се научиш да ме слушаш. Не ми трябва дебелоглава жена, която постоянно да се дрънка с мене.

— А на мене не ми трябва твърдоглав овен за съпруг. Конър, пусни ме! Чуваш ли?

— Чувам, мила моя. Не ме командвай, малка хубостнице, или ще грабна пръчката и ще ти нашаря задника веднага след като се оженим.

— Можеш да опиташ, въпреки че не те съветвам. Ще си получиш наградата в небесата много по-скоро, отколкото очакваш.

Той се засмя и я целуна. Кейтлин обви ръце около врата му и също го целуна. Беше толкова ангажирана с действията си, че не чу кога се отвори вратата в дъното на коридора. Разбра за присъствието на Кормак, когато вдигна поглед и го видя. Той стоеше на прага на стаята си, увит в един юрган и гледаше недоумяващо. Като си помисли как изглеждат отстрани, Кейтлин се изчерви. Конър, който беше усетил присъствието на Кормак миг преди Кейтлин, изгледа начумерено брат си над главата й и му заяви:

— Ние ще се женим.

По лицето на Кормак се изписа изненада, която бързо се смени от друго, трудно за разгадаване изражение.

— Да благодарим на Бога. Може би нещата тук ще се нормализират — отвърна Кормак, после се обърна и влезе в стаята си, като затвори вратата след себе си.

— Мислиш ли, че след като се оженя, ще си оправя настроението?

— Поне няма да стане по-лошо. Просто няма такава възможност. Напоследък прехвърли всички граници.

— Водех битка със съвестта си и с радост ти докладвам, че тя загуби.

— О, вече!

Той стигна до стаята й и я положи в леглото. Зави я добре и я погали.

— Само седмица, няма да ни отнеме повече време — каза той.

— Какво няма да отнеме повече време?

— Да подготвим женитбата си. Разбира се, ще се наложи да обясня на отец Патрик, че сатаната ме е стиснал за гушата и не съм могъл да се отскубна, но…

Кейтлин го дръпна закачливо по носа. Той се усмихна, целуна я и понечи да си върви. Като стигна до вратата, тя се сети за нещо.

— Конър?

— Аха? — той се обърна към нея.

— Какво значи „куилин“?

— Микийн ми каза, че не знаеш нашия келтски. Е, добре, това е още едно нещо, което скоро ще научиш. Куилин, това си ти, моето момиче с красивата коса — той се изниза с усмивка от стаята й.

Кейтлин продължи да се усмихва глупаво дори след като заспа.