Карън Робърдс
Тъмна луна (26)

Двадесет и шеста глава

Срещна Конър на вечеря. Въпреки че се държеше надменно и умишлено не му обръщаше внимание, тя тайно се радваше, че го вижда там. Боеше се, да не би да е придружил мисис Конгрив до дома й или пък отново да е заминал за Дъблин, както беше постъпил предишният път. Когато го видя, Кейтлин изпита огромно облекчение.

Много трудно беше да се правиш, че не забелязваш един мъж, когато трябваше да му сервираш вечерята. По молба на всички Кейтлин бе освободена от готвенето. Четиримата членове на семейство д’Арси бяха еднакво ужасени от странните бучки и неразгадаемите предмети, които несръчната й ръка изпускаше в храната им, докато мисис Макфий я учеше да готви. Сега Кейтлин помагаше при сервирането на ястията. В момента обикаляше около масата и сипваше пълни черпаци варени картофи в чиниите от китайски порцелан. Лицето й беше навъсено и картофите се приземяваха в чиниите със звучен плясък и солидни пръски.

Като глава на семейството, винаги обслужваха първо Конър. За да си отмъсти поне мъничко, тя нарочно го остави последен. Устните й се изкривиха от задоволство, когато откри, че докато стигне до него, в купата й бяха останали само три дребни картофчета.

— Внимавай какво правиш! — сгълча я остро мисис Макфий, понеже помощничката й едва не пропусна чинията на Конър.

Той й хвърли остър поглед. Изражението на лицето му с нищо не отстъпваше на нейното, но той не продума нищо. Нещастните картофи се приземиха на милиметри от ръба на чинията, после се плъзнаха към късчетата овнешко в средата.

— Кейтлин не е в настроение — закачливо отбеляза Кормак. Лешниковите му очи весело проблясваха към нея.

Тя тресна празната купа на страничната масичка и седна, като вместо отговор, го изгледа кръвнишки. Той се ухили и понечи да каже още нещо. Изведнъж по лицето му се изписа изумление.

— Ей, абе ти защо ме риташ? — погледна той слисано Лиъм.

— Затвори си устата, идиот такъв — посъветва го полугласно Лиъм.

Рори веднага привлече вниманието на Конър, задавайки му някакъв въпрос, свързан с овцете. Усилията му бяха възнаградени с едно изръмжаване. Лиъм се възползва от разсеяността на по-големия си брат и хвърли многозначителен поглед към Конър, после към Кейтлин. Кейтлин, която не пропусна погледа му, цялата се изчерви. Кормак се ококори, като видя напрегнатите им лица.

— Вие двамата какво си шепнете? — остро попита Конър.

Прикован от враждебния поглед на по-големия си брат, Кормак се поколеба, после повдигна рамене и съсредоточи вниманието си върху чинията. Лиъм също замълча. Конър го изучава известно време, после и той сведе поглед към храната. Никой не проговори до края на вечерята.

Тъкмо ставаха от масата, когато се появи мисис Макфий, понесла чифт елегантни кожени ръкавици за езда.

— Намерих това в салона, Ваша светлост. Госпожата ги е забравила — тя насочи триумфален поглед към Кейтлин.

Кейтлин присви очи и се вкамени. Докато се изправяше, столът й с трясък политна назад и едва не се прекатури. Лиъм го хвана тъкмо навреме и го върна на мястото му. Кейтлин дори не го забеляза. Очите й, пламнали от ярост, се бяха вперили в Конър. Той погледна мисис Макфий и протегна ръка за ръкавиците.

— Благодаря ви — пое ги без това да предизвика промяна в изражението му и излезе от стаята заедно с тях.

Докато помагаше на мисис Макфий да почисти масата, гневът на Кейтлин все повече и повече растеше. Разбира се, Конър щеше да й върне пикливите ръкавици! Той можеше да прави това всяка вечер и да се въргаля в леглото на тая кучка по цяла нощ! Точно това е целяла, като е оставила ръкавиците си в салона. Кейтлин нито за миг не се усъмни, че те бяха оставени нарочно. Конър трябваше да се хване на въдицата. Не че това беше точният израз. Той беше голям мъж и не беше глупак. Никой не можеше да го принуди да стори нещо, което не желаеше. Кейтлин си каза, че ако той приключеше вечерта в леглото на мисис Конгрив, значи тъкмо там е искал да бъде. Страхуваше се той да не го пожелае истински!

Сумтенето на мисис Макфий с нищо не помогна на настроението й. Въпреки че жената нямаше представа докъде са стигнали отношенията на Кейтлин и работодателя й, тя трябваше да е сляпа, за да не забележи наскоро появилото се напрежение между двамата. Мисис Макфий от самото начало беше убедена, че Кейтлин иска да оплете в мрежите си Конър. Сега, когато предсказанието й беше на път да се сбъдне, тя правеше всичко възможно, за да осуети дяволските планове на това момиче. Мисис Макфий имаше намерение да задържи Кейтлин в кухнята колкото можеше по-дълго.

Най-накрая на Кейтлин й писна от лукавите й погледи и мудните й действия. Тя тръсна със сила чинията, която подсушаваше.

— Ако искате, си вървете вкъщи. Сама ще довърша останалото — язвително каза тя.

— Ти няма да ми казваш кога да си ходя у дома. Работя за семейството, по-точно за Негова светлост.

Кейтлин дълго гледа мисис Макфий, борейки се да овладее силния си гняв. Изпитваше огромно желание да захвърли чинията по това червендалесто лице. Но какво й беше виновна жената. Чинията трябваше да полети към главата на Конър, а не към прислужницата.

— Тогава сама си свършете работата. Аз си имам други грижи.

— Хм! От твоята помощ и без това няма полза — мисис Макфий говореше на гърба на отдалечаващата се Кейтлин.

Кейтлин изскърца със зъби и си наложи да не й отговаря. След малко мисис Макфий щеше да увие шала около главата си и да поеме към дома си, за да се върне чак на следващата сутрин. Междувременно Кейтлин щеше да излее гнева си върху човека, който го бе предизвикал. Самата мисъл, че Конър можеше да върши с мисис Конгрив нещата, които направи с нея в плевнята, я караше да беснее. Той беше свиня и тя възнамеряваше да му го каже!

Обикновено след вечеря семейство д’Арси се събираше в салона. Кормак и Рори имаха навик да седят в две бледозлатисти кресла от двете страни на камината и да се греят на огъня. И сега бяха там, столовете им бяха приближени и между тях имаше малка масичка. Играеха шах и водеха разговора си шепнешком. Конър липсваше. Лиъм също.

— Къде е Конър? — попита Кейтлин с нарастващо раздразнение. Хрумна й идеята, че вече може да е заминал при мисис Конгрив.

— Повярвай ми, не ти трябва да се виждаш с Конър точно сега — прошепна Рори, като се озърна наоколо.

— Веднага след вечеря той се скара и с мене, и с Кормак. В момента е горе и разпъва Лиъм на кръст, заради някаква грешка, която е допуснал в счетоводните книги.

— О, така ли? — Кейтлин се врътна на пети, с цел веднага да се качи по стълбите и да застане очи в очи с Конър в кабинета. Ако си търсеше боя, защо да не си го получи!

— Ей, да знаеш, че е в отвратително настроение. Ако бях на твое място, нямаше да се приближавам до него — извика след нея Рори.

— Ама нали тя е причината! Бих казал, че си е заслужила да се нахвърли отгоре й — чу тя Кормак да казва на Рори.

Вратата на кабинета беше леко открехната. Без дори да почука от учтивост, Кейтлин рязко я отвори и видя, че Рори седи зад писалището, а Конър му виси над главата, сочейки нещо в отворените пред него книжа. И двамата вдигнаха глави при безцеремонното й влизане. Любопитството по лицето на Лиъм бързо се смени с тревога, а лицето на Конър потъмня още повече, което беше лоша поличба.

— Искам да говоря с тебе — каза тя на Конър, напълно пренебрегнала Лиъм.

— Сега нямам време за детски прищевки. Както виждаш, зает съм — тонът му беше груб, като думите.

Детски прищевки ли? Как си позволяваше!

— Отдавна вече не съм дете, не е ли така? Истината е, че ти си един лицемер, Конър д’Арси!

— А ти си най-нахалното малко женско творение, на което някога съм попадал! — изрева Конър. Той се изправи и бързо направи една крачка, преди да се спре с видимо усилие, стиснал ръце отстрани на тялото си.

— Страхливец! — тя застана насреща му със стиснати до бедрата юмруци и изгарящи очи.

Неговите очи също пламнаха от обидата й.

— Развратница!

— Развратница, значи? — излязла извън кожата си, Кейтлин повтори думата. — Развратница!

— Да, развратница! Само една развратница може да измъчва мъж, който не я иска!

— Кон!… — разтревожен, Лиъм се опита да се намеси, като ги гледаше умолително.

— Значи не ме искаш, така ли? Това е лъжа и ти го знаеш, Конър д’Арси! Ти ме желаеш, това е истината! Просто си прекалено голям страхливец, за да вземеш това, което искаш!

— След като ти продължаваш да ми се хвърляш на врата…

— Аз ли ти се хвърлям на врата?

— Кон! — Лиъм беше възмутен. Той отчаяно гледаше ту към брат си, ту към Кейтлин.

— Как казваше? „Обичам те, Конър! Искам да ме целунеш, Конър!“ — той започна безмилостно да гримасничи, а очите му се впиваха като остриета в нейните. — Ако чуеш някоя жена да говори това на един мъж, няма ли да си помислиш, че му се хвърля на врата?

След този удар, при това нанесен пред Лиъм, чийто почервенели уши говореха за неудобството му, Кейтлин толкова много побесня, че за миг изгуби дар слово. През това време ядът й се смеси с остра болка, която идваше с всеки удар на сърцето, но тя отказа да допусне някой да я забележи, нито пък я призна пред самата себе си.

— Копеле! — след като си възвърна способността да говори, тя хвърли думите като камъни по него. Очите му я стрелнаха в отговор.

— Ти прекали, Конър! — настойчиво каза Лиъм, като скочи на крака и положи ръка върху рамото на брат си.

— До ада да бях стигнал дано! — гласът на Конър беше дивашки. Очите му не се откъсваха от пребледнялото лице на Кейтлин. После нещо в изражението й го накара да стисне устни и да погледне яростно към възпиращата го ръка на брат му.

— Махни се от пътя ми — процеди той през зъби. Тъй като Лиъм не помръдна, Конър отблъсна ръката му и като премина покрай него и Кейтлин, се отправи към вратата. Кейтлин и Лиъм се гледаха един друг, докато в главите им отекваха стъпките на Конър.

— Знаеш, че той не мислеше какво говори — каза успокоително Лиъм след един дълъг период на тягостно мълчание.

— Нима? — гласът на Кейтлин беше твърд.

— Знаеш, че той не мисли така. Познаваш Конър — Лиъм поклати глава, приближи се до нея и я потупа несръчно по рамото, с цел да я успокои. — Той избухва, говори неща, които наистина не мисли, и после всичко се забравя.

— Не и от мен — Кейтлин каза това с леден тон. — Не и този път. Да върви по дяволите скъпият ти брат! Не ме е грижа за него!