Карън Робърдс
Тъмна луна (25)

Двадесет и пета глава

— Кон!

Гласът принадлежеше на Лиъм. Ръката на Конър, която се плъзгаше по оголеното бедро на Кейтлин, се стегна и се скова. Цялото й тяло се вкамени. Тя изстена, умолявайки го без думи да не спира. Осмели се да погледне към стълбата, но не видя нищо, понеже широките рамене на Конър се изпречваха пред погледа й. Гласът на Лиъм идваше точно оттам. Тя искаше Конър да не обръща внимание на натрапника и обви още по-силно ръце около врата му. Той я огледа с пламтящи очи. Погледът му премина по белите й бедра и стигна до розовите зърна на заоблените й гърди. Тя лежеше почти гола под него. Усещането за собствената й голота накара нещо вътре в нея да се разтопи. Тя потръпна и очите на Конър, горещи като обедно слънце, се вдигнаха, за да срещнат нейните.

— Конър! — настойчиво извика Лиъм. Конър откъсна очи от нея, за да погледне отново към източника на звука.

— Да. Какво има? — отговори той с несигурен глас. После, тъй като не можа да устои, върна погледа си върху нея. Очите му я огледаха още веднъж и накрая се спряха на бедрото, където беше положена тъмната му ръка, в явен контраст със светлата й кожа. Очите с цвят на аквамарин потъмняха. След миг устните му силно се изкривиха. Независимо от нежните протести на Кейтлин той отдръпна ръката си. После внимателно издърпа полата й и покри с нея бедрата й. На лицето му бяха изписани страст, съжаление и още нещо, което Кейтлин най-накрая установи, че беше решителност.

— Глупци и деца — каза си той под носа.

Кейтлин си спомни, че веднъж вече бе казвал подобно нещо. Преди да успее да си спомни подробностите, гласът на Лиъм прекъсна мисловния й поток.

— Ъ-ъ… посетителката ти пие чай в салона. Чуди се къде си се замотал — той продължаваше да говори от основата на стълбата.

— По дяволите, съвсем я забравих! — Конър допълни изказването си с поток измърморени ругатни. После отмести ръката на Кейтлин от врата си и седна, като прокара несигурни пръсти през косата си.

Като чу за мисис Конгрив, Кейтлин си възвърна гневното изражение. Страстта, която гореше в очите й, се смеси с яд.

— Занимавай я с нещо. Идвам веднага — извика Конър на Лиъм.

— Добре — чуха се приглушени стъпки и Лиъм излезе.

Кейтлин седна и ядосано взе да дърпа дрехите си, като през цялото това време не сваляше очи от Конър. Предизвиканата от страстта червенина се беше оттеглила от лицето му. Той бързо завърза косата си с панделката. Значи я изоставяше заради онази жена. На Кейтлин й се прииска да го тресне по главата с най-близкия твърд предмет. За щастие (или за нещастие) наоколо нямаше такива. С устни, извити в презрителна усмивка тя се пресегна и махна една сламка от къдравата му коса. Конър я погледна с повдигнати вежди.

— Не бихме искали приятелката ти да си помисли, че си вършил нещо нередно, нали? — хапливо попита тя, като преднамерено задържа сламката под носа му, преди да я пусне на земята.

Усетил гнева й, Конър я погледна твърдо.

— Ти си тази, за която мисля — мрачно каза той. — Нали не искаш наоколо да се разнесе мълвата, че се любим в плевника посред обед? Твоето име ще пострада, не моето.

— Да не мислиш, че ми пука? — гласът й беше направо свиреп.

Конър я изгледа смразяващо. Гневът й възпламени неговия.

— Ти си глупачка, Кейтлин О’Мали, а аз съм още по-голям глупак. Но сега нямам време за спорове.

След като каза това, той се изправи на крака. Постоя малко със стиснати юмруци, вперил поглед в нея. Изглеждаше направо страшен, надвиснал над нея като буреносен облак. Всеки инч от тялото му излъчваше мъжественост. Изпод смръщените черни вежди я пронизваха зелените му очи. Но Кейтлин изобщо не бе впечатлена. Тя също го изгледа гневно и скръсти ръце на гърдите си.

— Какво стърчиш и ме зяпаш? Заминавай! Меридит те чака — от всяка нейна дума капеше отрова.

Очите на Конър засвяткаха опасно. Той пое дълбоко въздух, после се наведе и я издърпа на крака. Горната част на роклята безсрамно се свлече от гърдите й.

— Я ме пусни! Какво си мислиш, че правиш? — тя се опита да задържи падащата дреха, като едновременно с това се стараеше да се освободи от ръцете му. Роклята се смъкна почти до кръста. Ужасена, Кейтлин я дръпна и с двете си ръце я притисна до гърдите си.

— Закопчай си роклята — процеди той през зъби. После я обърна с гръб към себе си и като дръпна силно дрехата, се зае да я закопчава.

— Изглежда, имаш доста опит като камериерка на дами? — язвително му подхвърли тя. После рязко се обърна с лице към него, с още по-мрачен поглед.

Той скръсти ръце пред гърди. Нещо в изражението й прогони яда му.

— Казах ти, че няма причина да ревнуваш от Меридит. Това, което е, или не е, между мене и нея, няма нищо общо с тебе. Ама нищичко.

— Няма да те деля с никого, Конър. Предупреждавам те.

Той пак я изгледа с присвити очи.

— Прекалено навътре го взимаш, Кейтлин О’Мали. Ако си решила да ми бъдеш любовница, трябва да знаеш, че метресите нямат никакви права над мъжа. Само съпругата притежава такива.

— Тогава ще ти бъда съпруга — веднага след като изтърси тези думи, Кейтлин разбра, че тъкмо това искаше: да бъде негова съпруга.

— Доброто възпитание изисква от приличие да изчакаш да те поискат — гласът на Конър беше сух.

— Аз не съм добре възпитана!

— Амин!

Те се взираха един в друг, като никой не отстъпваше. После Конър нетърпеливо поклати глава.

— Сега нямам време да си разменям вятърничави слова с тебе — каза той и се обърна.

— О, не трябва да караме скъпата Меридит да чака, нали? — тя изстреля думите точно когато Конър се насочваше към стълбата.

Той се обърна и й хвърли гневен поглед.

— По дяволите, Кейтлин… — започна ядно той. После изруга тихо и се изгуби от погледа й.

Кейтлин се препъна. Беше толкова ядосана, че ако имаше нещо за хвърляне подръка, то със сигурност щеше да лети във въздуха.