Карън Робърдс
Тъмна луна (23)

Двадесет и трета глава

Прекарала нощта в задълбочен размисъл за събитията от изминалия ден, Кейтлин реши, че нито самоубийството, нито убийството ще разрешат проблема й. Въпреки че Конър с положителност беше жесток звяр, тя не искаше наистина да умре. Още по-малко желаеше тя да причини смъртта му. И със сигурност нямаше намерение да се самоубие и така да го отърве от проблема му. Освен това, независимо от факта, че се стараеше да убеди и нея, и себе си в обратното, Конър я желаеше. В онази разтърсваща целувка нямаше никаква преструвка.

Тогава тя бе готова да му се отдаде изцяло. Беше ужасяващо да си го признае, но това бе самата истина. Тя беше като глина в ръцете му и подозираше, че ако ситуацията се повтори, въпреки че сега знаеше мотивите му, щеше да отговори точно по същия начин.

Без да подозира, тя бе жадувала за целувката му от седмици. И истината беше, че искаше той отново да го направи.

Тя желаеше Конър д’Арси. Това беше безусловната истина. Искаше го за себе си, за свой мъж. Това чувство от месеци растеше незабелязано в душата й и сега разцъфна с пълна сила. Дали му харесваше, или не, той беше неин. Той просто не искаше да признае поражението си. Проблемът се състоеше в това, как да го накара да го направи.

Когато слезе долу за закуска, разбра, че Конър е заминал с Микийн за Дъблин. Той не се върна цели три дни.

През това време Кейтлин стоеше на разстояние от по-младите д’Арси. Кормак и Рори изглежда бяха взели присърце заплахата на Конър, тъй като почти не разговаряха с нея. Лиъм беше зает със сметките на фермата. Освен това тя не бе сигурна, че той е осведомен за случилото се. Независимо от това, Лиъм беше толкова разсеян през повечето време, че Кейтлин се съмняваше дали изобщо забелязва някой около себе си.

Следобед на третия ден Кейтлин оседла Финбар и излезе да поязди. Тъй като по-младите братя д’Арси продължаваха да се цупят, а Микийн беше заминал с Конър, нямаше кой да я придружи. Всъщност вече два дни тя яздеше сама и дори й харесваше свободата. Но ако трябваше да бъде откровена, не можеше да не признае, че й липсваха шегите, които разменяше с Кормак и Рори, липсваше й дори мрачното остроумие на Лиъм. Липсваше й Конър, въпреки че с всеки изминал ден му бе все по-сърдита.

Тя пое по познатия маршрут надолу към Бойн. Въздухът беше свеж и на Финбар му се лудуваше. Тя смъкна забрадката си и остави вятърът да развява косата й. Отпусна юздите на коня и той полетя през торфените полета към забулените в мъгла хълмове на север.

След известно време тя го спря и го насочи по посока на дома. Ездата я ободряваше, но не искаше да изтощава животното. Щом стигнаха до един поток, тя спря.

Финбар започна да пие жадно. Кейтлин го потупа и се настани удобно на седлото, представяйки си как Конър, на колене пред нея обсипва с целувки снежнобялата й ръка…

— Добра среща, мис О’Мали!

Подвикването едва не я събори от гърба на Финбар. Стресната, тя се изправи и се обърна. Насреща й препускаше сър Едуард Дан, яхнал едър дорест кон.

— Добър ден, сър Едуард — Кейтлин отговори учтиво, но незабавно се пресегна за юздите на Финбар. Те обаче някак си бяха успели да се измъкнат от лъка на седлото и да се изхлузят от врата на животното. Тя се наведе напред колкото можа, но не успя да ги достигне.

— Позволете на мене — забелязал затруднението й, сър Едуард слезе от коня и прегази плиткия поток, за да й вдигне юздите.

Кейтлин наблюдаваше приближаването му с безпокойство. След всичко, което й бяха разказали за този човек, тя не желаеше да остава насаме с него толкова далеч от къщи. Но нали главният път не беше далече. Все някой щеше да мине по него. А пък този човек можеше и да не е толкова черен, колкото го описваха братята д’Арси. Освен това той знаеше, че тя беше под защитата на Конър, и това щеше да го възпре.

— Ако ми позволите да отбележа, вие ставате все по-хубава с всеки изминал ден — сър Едуард не направи никакво движение, за да й подаде юздите. Вместо това удряше с тях дланта си, докато я изучаваше.

— Б-благодаря ви — тя нервно протегна ръка за юздите.

Той поклати глава и ги дръпна настрани, усмихвайки й се закачливо.

— Сигурно можете да останете да си побъбрим малко? Много рядко ви виждам без някой от вашите… ъ-ъ… братовчеди.

— Наистина трябва да се връщам. Кон… Конър ще ме потърси — тя пак протегна ръка за юздите. Не й харесваше погледа на сър Едуард, нито фамилиарният му тон. Надяваше се да го обезпокои мисълта, че Конър може да се появи всеки момент.

— Така ли? — сър Едуард се направи на изненадан. Усмивката му стана по-широка. — Странно. Тази сутрин се върнах от Дъблин, където имах честта да посетя един бал в дъблински замък. Там попаднах на Конър д’Арси, който тъкмо изпълняваше валс с Меридит Конгрив. Той ме информира, че има намерение да прекара останалата част от седмицата в града и по начина, по който божествената Меридит се беше лепнала за него, мога да съдя, че наистина ще го направи.

— Имах предвид Кормак, разбира се — в момента нямаше време да преценява обезпокоителната информация. Регистрира я в съзнанието си с много неприятно чувство и я остави за по-нататъшен размисъл. Сега трябваше да намери начин да се измъкне от сър Едуард. Все повече и повече започваше да се бои от него.

— О, но младият Кормак е много дребна риба. Ако д’Арси вече те е отстъпил на най-малкото си братче, не виждам необходимостта да имам скрупули. Искам да ти направя предложение, скъпа моя.

— Предложение ли? — Кейтлин го гледаше като подивяла. Всеки момент щеше да скочи от гърба на Финбар и да се опита да избяга.

— Аз съм доста по-богат от Конър д’Арси, мила моя, да не говорим за другите от ятото. И ще разбереш, че съм изключително щедър, когато съм задоволен. Млада дама като тебе би трябвало да има най-хубавите дрехи и бижута, за да може да блесне в обществото. Мога да ти дам всичко това, че и повече.

— Нямам ни най-малка представа за какво говорите — промълви Кейтлин, истински объркана.

Устата на сър Едуард се сви от нетърпение, той засенчи очи със свободната си ръка, за да я огледа. Кейтлин забеляза, че чертите му, които преди не й се бяха сторили отблъскващи, всъщност бяха мършави и жестоки.

— Хайде, хайде, Кейтлин. Нали мога да те наричам Кейтлин? Сигурно не си мислиш, че аз или пък някой друг вярва на тази история, че си братовчедка на д’Арси. Съвсем очевидно е, че си любовница най-малко на Конър и вероятно ще минеш през всички членове на семейството. Аз ти предлагам нещо много по-добро от това. Твоя собствена къща в Дъблин, ако желаеш.

— Имате грешка, сър — каза Кейтлин с приглушен глас, протегнала властно ръка. — Подайте ми юздите, ако обичате…

— Охо, пазариш се за повече, а? Е, нека видим как ще се оцениш, след като работата бъде свършена, момичето ми! — като каза това той се протегна и я хвана за кръста, смъквайки я от гърба на Финбар.

Кейтлин изкрещя, с надеждата, че някой може да я чуе наоколо. Сър Едуард я стисна в ръцете си и наведе глава над нея. Тя го ритна в крака с всичка сила.

— Ох! Малък дявол! Нищо чудно, че семейство д’Арси те държат толкова дълго при себе си.

Въпреки че ритникът беше разхлабил хватката му, той не я изпусна. Притегли я още по-здраво към себе си. Кейтлин едва успя да освободи ръцете си. Когато той наведе глава към нея, тя заби юмрук в лицето му. Ръката й се сблъска с все сила с лявото му око. Той изрева и се дръпна назад, без обаче да я изпуска. Кейтлин отново понечи да го удари, но той отби ударите.

— Ще те науча как се бие — изръмжа възбудено той. После я удари с всичка сила през лицето. Кейтлин отскочи назад с разцепена уста. След това стисна двете й ръце и я притегли в обятията си, след което впи устни в нейните, без да обръща внимание на раната, която й беше направил.

Съвсем наблизо изгърмя пистолет. Сър Едуард рязко вдигна глава. Кейтлин се измъкна от насилствената му целувка и като подивяла се огледа наоколо. С огромно облекчение видя Конър, яхнал Фаранейн да стои на не повече от десет фута. Изражението на лицето му беше заплашително. Той се наведе напред и насочи Фаранейн право към сър Едуард.

— Пусни я или ще умреш — каза той и Кейтлин не се съмняваше, че щеше да го убие.

Сър Едуард я пусна и Кейтлин се запрепъва към Конър.

— Само й предлагах да я измъкна от ръцете ви, д’Арси. Трябва да сте се изморили от нея досега, а аз съм готов да сключим доста добра сделка, както с вас, така и с нея, ако дойде при мене. Ще бъда изключително щедър — сър Едуард говореше доста нервно.

Конър не му обърна внимание, слезе от коня и постави ръка под брадичката на Кейтлин, която се бе приближила към него.

— Той те е ударил — това не беше въпрос. Кейтлин се уплаши от злокобния тон, с който бяха произнесени тези думи. Конър беше толкова ядосан, че се държеше леденостудено. Тя познаваше обичайните му разгорещени избухвания и разбра, че това беше различно и много по-опасно.

— Не ме боли. Не много — все едно говореше на Фаранейн. Конър дори не я чу. Дяволските му очи се бяха вторачили в сър Едуард.

— Направили сте сериозна грешка в преценките си — каза той и се усмихна. Тази усмивка смрази кръвта на Кейтлин. Изглежда, бе оказала същия ефект и върху сър Едуард.

— Ако ме убиете, ще ви обесят, д’Арси.

Конър хвърли бърз поглед на Кейтлин.

— Качвай се на Финбар и се прибирай вкъщи.

— По-добре да го спрете, мис О’Мали, освен ако не искате да го видите на бесилото! — сър Едуард беше близо до хистерия и като гледаше Конър, Кейтлин не можеше да го вини. Конър изглеждаше готов да убива.

— Моля те, не го убивай, Конър — тихичко го помоли тя, поставила ръка на рамото му. Кафявият жакет за езда, с който бе облечен, бе с модерна кройка, но потънал в прахоляк. — Беше само една целувка. Не си заслужава да го убиваш за това.

Очите на Конър се сведоха за миг, за да срещнат нейните, преди отново да се спрат на сър Едуард.

— Виждате ли, д’Арси, просто целувка. Ако… съм се държал малко по-грубичко, извинявам се на младата дама. Нека да приключим с това.

— Качи се на Финбар и се прибирай — повтори Конър. Смъртоносният блясък в очите му не беше намалял.

— Конър!

— Няма да го убия — обеща той. После лекичко я побутна. — А сега върви!

Независимо от безумните протести на сър Едуард Кейтлин послушно тръгна към Финбар и се качи на седлото. Конър й махна с ръка и тя потегли. Но стигна само до боровата горичка насред хълма. Там спря коня и го обърна. Остана да гледа, скрита зад уханните клони.

Конър се приближи до сър Едуард, като продължаваше да го държи под прицел. Кейтлин беше прекалено далече, за да чуе какво казва, но думите му накараха сър Едуард да побелее от страх. Когато стигна на една ръка разстояние от него, Конър напъха пистолета в колана си, после сграбчи англичанина за сакото. Последва кърваво меле, което не можеше да се назове точно бой. Сър Едуард успя да нанесе само няколко слаби удара. Конър обаче го свали на колене. Едуард се залюля и каза нещо на Конър, за което Кейтлин си помисли, че беше молба за пощада. Конър му отвърна, като го сграбчи за предницата на сакото, после го повдигна и го цапна злобно по главата, пускайки го едновременно с удара. Сър Едуард падна настрани в тревата и продължи да лежи неподвижно. Конър стоя надвесен над него около минута, дишайки тежко. После грубо го ритна с ботуша си в ребрата. Сър Едуард не помръдна. Конър се изплю отгоре му и тръгна обратно към Фаранейн. После яхна коня и потегли, оставяйки тялото на сър Едуард в полето.

Кейтлин беше толкова изнервена от това, което се случи, че забрави какво й бе наредил Конър. Когато той навлезе в горичката и я видя, тя само го зяпна с широко отворени очи. На бузата му имаше дълбока драскотина, от която капеше кръв. Други наранявания тя не можа да забележи.

— Лицето ти… — промълви тя, като подкара коня си към него.

— Одраска ме с гадния си пръстен — изръмжа Конър. Очите му пак проблеснаха, когато се спряха на подутата й устна. — Дребна работа. Мисля, че ти казах да се прибираш.

— Безпокоях се за тебе.

Конър изсумтя. Кейтлин обърна Финбар, за да върви редом с Фаранейн, докато яздеха през горичката и после пресякоха хълма на път за фермата.

— Трябва ли просто… да го оставим там? — тя погледна назад през рамо към мястото, където лежеше сър Едуард.

— Ще изпратя вест до хората му да отидат да си го приберат. Няма да умре дотогава — Конър с безразличие повдигна рамене.

— Но…

— Никакво но. Имаше късмет, че не го убих веднага. Заслужава го.

— Беше само целувка и един удар. Преживяла съм и по-лошо.

Конър я огледа със святкащи очи.

— Този човек е най-долното копеле. Устната ти е дебела като наденица. И е било само целувка, понеже дойдох навреме. Ако ме нямаше, щеше да те изнасили. Не ми казвай, че не е имал такива намерения.

Кейтлин знаеше, че това бе самата истина, но замълча, за да не събуди отново яростта на Конър. Страхуваше се, че му трябва много малко, за да се върне и да довърши започнатото. Не че щеше да скърби за сър Едуард, но както бе споменал англичанинът, Конър щеше да увисне на бесилото за това си деяние.

— Между другото, как се случи така, че ти се появи да ме спасиш? Мислех си, че си в Дъблин и танцуваш с мисис Конгрив — последните думи, изречени със сарказъм, съвсем неволно се изплъзнаха от устата й. По-добре да си беше отхапала езика. Говореше точно като ревнива жена, каквато всъщност беше.

Конър я погледна, като за миг очите му се разведриха.

— Танцувах с много дами, включително и с мисис Конгрив — отбеляза невъзмутимо той. После добави: — За твое щастие, тази сутрин реших, че прекалено дълго отсъствам от Данъмор. Оставих Микийн да се заеме със закупуването на останалите провизии. Бях на пътя, когато чух писък на жена. Понеже съм кавалер и джентълмен, реших да видя каква е работата. Така те открих.

Изглеждаше вбесен. Кейтлин понечи да каже нещо, но той й хвърли такъв убийствен поглед, че тя си замълча.

— Ако някога пак ти хрумне да яздиш сама, ще продам проклетия кон и ще те изпратя при монахините. Никакви изнудвания няма да ти помогнат — заяви свирепо той, после заби пети в хълбоците на Фаранейн и потегли в галон към къщи.