Карън Робърдс
Тъмна луна (21)

Двадесет и първа глава

Следващите няколко седмици преминаха в относително спокойствие и мир. Повече нищо не се спомена за напускането на Кейтлин. Всичко изглеждаше така, като че ли никога не беше правено подобно предложение. Вече беше есен, време да се подберат от стадото животните за клане. Освен това всички членове на семейство д’Арси имаха работа в полето. Конър беше изпратил Кейтлин да помага на мисис Макфий в правенето на сапун и свещи от лойта на овцете и сега тя прекарваше времето си, като разбъркваше съдържанието на един огромен чайник, окачен над огъня на двора, и топеше фитили във врящата течност. Беше й горещо и Кейтлин бе раздразнена. Подозираше, че Конър нарочно я бе изпратил тук, само и само да е далеч от погледа му. Но в момента не желаеше да си навлича гнева му. Бяха постигнали някакво споразумение и тя не искаше да го разваля.

А истината беше, че сега се срамуваше от него. Изпитваше срам и още нещо. Само мисълта за него ускоряваше ритъма на сърцето й. Като го видеше, бузите й порозовяваха. Не знаеше точно какво й става, но то със сигурност я караше да се чувства неудобно. Повече от всичко на света искаше Конър да й бъде приятел. Но той умишлено я отбягваше. Разбира се, тя знаеше причината: беше огорчен от изнудването й. Самата тя малко се срамуваше от себе си, но това бе единственият начин, който щеше да й позволи да остане в Данъмор.

По-младите братя д’Арси също се държаха на разстояние и Кейтлин се чудеше дали Конър не им бе казал. Или може би всички бяха прекалено заети с работа. Каквато и да беше причината, те й липсваха и нелюбезната компания на мисис Макфий не беше никакъв заместител.

— Имам още лой за тебе, Кейтлин.

Кейтлин се изправи и престана да разбърква съдържанието на огромния железен чайник. Още лой! Това означаваше още сапун и още свещи, още работа и нови болки в гърба.

— По тия овце няма ли нищо друго, освен лой? — простена тя, като се огледа за приносителя на „добрата“ вест, който по някаква случайност се оказа Уили. Той се усмихна съчувствено, показвайки й огромния леген, който едвам мъкнеше. Кейтлин огледа съда и отново въздъхна.

— Остави го на земята — каза тя унило. — Не се съмнявам, че мисис Макфий ще използва лойта за стотици неща. Но в момента аз няма да го направя.

— Мислиш си, че твоята работа е най-трудната, така ли? Аз помагам на Негова светлост да одерем проклетите животни. Това вече е трудна работа.

Кейтлин се подпря на пръчката си и огледа Уили. В съзнанието й се прокрадна една мисъл. Умираше да се махне от горещината, от миризмата на лой, а и много й се искаше да поговори с Конър. Една хитра, примамлива усмивчица цъфна на устните й.

— Уили — започна тя, — ти си уморен до смърт от дрането на овце, а аз от варенето на сапун. Предлагам ти да си сменим местата.

— Ами не знам… — Уили се намръщи и я погледна неуверено.

Кейтлин забеляза, че той беше пораснал почти колкото нея. Но тя беше на седемнадесет и едва ли щеше да расте повече. Той беше едва четиринадесетгодишен и един ден щеше да стане доста висок мъж. Ако и умът му беше мръднал малко в развитието си…

— Какво толкова има да знаеш? Просто ще си сменим работите, няма нищо сложно в това.

— На Негова светлост може да не му хареса.

— Негова светлост изобщо не го е грижа. Ето, всичко, което трябва да правиш, е да бъркаш сместа с тази пръчка. Гледай само да не загори или да не изкипи. Виж как става.

Уили винаги се бе подчинявал на силния й характер. С много нещастен вид той взе пръчката и послушно се зае с бъркането. Кейтлин му се усмихна окуражаващо.

— Негова светлост в кошарата ли е?

— Не. Свършихме с дрането. Сега е отзад и стърже кожите.

Вълната и късчетата месо, които оставаха след дрането, трябваше да бъдат изстъргани, преди кожата да се обработи. Кейтлин никога не се бе опитвала да върши тази работа, но от наблюденията си знаеше, че е доста трудна. Все пак една промяна беше добра колкото почивката, а и щеше да бъде близо до Конър. Имаше нещо, което искаше да му каже.

— Благодаря, Уили — с едно кимване тя остави червенокосото момче неохотно да бърка гъстата смес в железния съд и с бързи стъпки се упъти към кошарата. Очакваше всеки момент да чуе възмутения глас на мисис Макфий, който да я повика обратно. Но успя да заобиколи хамбара и да се измъкне от полезрението й без инциденти. Когато наближи кошарата, забави крачка. Видя Конър на няколко ярда от нея, отпуснат на едно коляно, да стърже някаква разпъната кожа. Независимо, че денят не беше особено горещ, той бе разсъблечен до кръста. По голия му гръб блестяха фини капчици пот.

Кейтлин спря на ъгъла на хамбара, облегна се на стената и се загледа в него. Беше виждала Конър без риза и преди — в ума й се появи картината от онази нощ, когато бе изиграла последния си коз — но мислите й винаги бяха съсредоточени върху други неща. Стъписа се, когато установи, че не желаеше да прави нищо друго, освен да стои в сянката и да го наблюдава как работи.

Той беше с гръб към нея, обут само с прашни черни бричове и изцапани ботуши. В дясната си ръка държеше нож за стъргане. Черната му коса бе превързана с тясна тъмна лента и оформяше опашка на гърба му. Мускулите по широките му мощни рамене и снажен гръб изпъкваха от усилията, които полагаше.

Той леко се извърна към нея. Кожата на лицето му беше по-тъмна от тази на гърба и на гърдите, които рядко биваха излагани на слънце. Миглите му хвърляха гъста сянка върху бузите, докато гледаше надолу към кожата, която стържеше. Чертите му бяха строги, почти сурови. Челюстта му беше потъмняла от наболата синкавочерна брада.

Очите на Кейтлин се спуснаха от лицето към гърдите му. Спомняше си ги от онази нощ в спалнята му. Бяха покрити със здрави мускули и фини черни косъмчета. Сега видя, че косъмчетата оформяха къдрички, които се спускаха към трепкащите мускули на корема, а една тънка ивица изчезваше под бричовете. Тя не можеше да си поеме дъх, възхитена от невероятната му мъжка красота. Усети, че нещо я подтиква да отиде при него и да постави ръка върху голите му гърди. И тогава сигурно направи някакво движение, защото той вдигна очи и срещна погледа й. Заловена на местопрестъплението, тя можеше само да се взира безпомощно в него. Бузите й пламнаха. Той дълго я наблюдава с присвити очи. После бавно се изправи на крака.

— Това е последната, Кон — Рори излезе от кошарата, триейки ръце в бричовете си.

Очите на Конър се прехвърлиха върху него, разкъсвайки невидимата нишка на напрежението, която го беше свързала с Кейтлин. Тя преглътна. Едновременно се радваше и съжаляваше за прекъсването. В очите на Конър имаше нещо обезпокоително…

— Точно така и аз отивам да поплувам. Рори вони като умряла овца. Май и при мене е същото. Искаш ли да дойдеш с нас, големи братко?

— Имам да свърша още нещо. Вие вървете — Конър отговори на Кормак с напълно нормален глас.

Кейтлин се чудеше дали я е видял как го гледаше. Идеята, че може би се е досетил за мислите й, беше ужасяваща. Откри, че вече нямаше желание да говори с него.

Тя се измъкна, докато той разговаряше с братята си. Отправи се към редицата от дървета, покрай които течеше потокът. Там се намираше зимникът — малка, каменна сграда, издигната точно над мястото, откъдето извираше леденостудената вода. Там държаха маслото, млякото и сиренето. На Кейтлин изведнъж й се допи студена вода. Бузите й горяха, беше й толкова горещо, като че ли бе извървяла стотици мили. Синята й рокля без ръкави бе измачкана, а ризата отдолу — полепнала от пот по тялото й. Ръкавите й бяха навити над лактите, но от това не и ставаше по-хладно. Щом влезе в зимника, тя свали от главата си синята забрадка.

В къщата над извора беше тъмно и хладно. Остави вратата отворена и заслиза по стъпалата, които водеха към извора. Точно над главата й висеше окачен на пирон един тас с дълга дръжка. Тя застана на каменната площадка, протегна ръка за съда, после коленичи и загреба вода от потока. Както си беше на колене, тя вдигна към устните си леденостудената вода и жадно отпи. Почувства се чудесно, след като течността потече по пресъхналото й гърло.

— Връщам се след минута, така че не бързай да си сваляш бричовете — гласът беше на Кормак и идваше откъм входа на зимника. След миг той вече слизаше по стъпалата. Кейтлин се изправи на крака и му се усмихна. Не беше разговаряла с него, откакто сключи дяволската сделка с Конър.

— Кейтлин! — той се спря за миг с блеснали очи. Очевидно беше доволен, че я вижда и усмивката й стана по-широка. Независимо от честите им препирни тя истински обичаше Кормак. Чувствата й към него бяха сестрински, съвсем чисти, необезпокоявани от мрачните оттенъци, които се примесваха към чувството й към Конър. — Къде се криеш, а?

— Имах много работа. Варих сапун — отвърна му Кейтлин с комична гримаса.

Той стигна до площадката и тя се отдръпна, за да му направи място. Той се усмихна.

— Кон те накара, нали? Нас с Рори така ни затрупва с работа, че вечер едвам се довличаме до леглата си. Ако не намали темпото, скоро ще останем да спим в кошарата, което сигурно ще му хареса. Няма да губим време да се мъкнем до къщата и после обратно до кошарата.

Кейтлин се засмя и му подаде съда с водата. Той поклати глава с пакостлив блясък в очите.

— Имам нещо тук, което повече ще ми хареса — поверително й съобщи той. Тя въпросително повдигна едната си вежда. — Буренце с домашна бира — отговори той на безмълвния й въпрос. — Сложих го в извора тази сутрин. Трябва вече да се е охладило. Като го види, Рори ще си помисли, че се е преселил в рая.

Докато говореше, той коленичи и взе да бърника из потока. Намери това, което търсеше, след това се изправи и триумфално размаха мокрото буренце. Вдигнатите му ръце бутнаха рамото на Кейтлин. Тя се препъна и се заклати. С ужас установи, че всеки миг ще падне в извора…

— О, не! — тя размаха ръце като подивяла.

Кормак хвърли буренцето и я сграбчи. Улови я тъкмо когато щеше да се потопи във водата.

— Господи, съжалявам! — сърцето й продължаваше да тупти силно, когато той я привлече до гърдите си, обвил ръце около нея. Тя постави за миг глава на гърдите му и затвори очи. Въпреки че потокът до площадката беше плитък, по-нататък имаше дълбок вир, а тя не можеше да плува.

— О, бирата ти! — извика тя след малко, когато до ноздрите й достигна тръпчивият мирис. Тя отвори очи и с ужас установи, че буренцето, което Кормак триумфално бе извадил само преди минути, лежеше разбито на камъните и жълтеникавата течност се изливаше в извора.

— Няма нищо — гласът на Кормак беше дрезгав. Ръцете му я държаха здраво.

Разтревожена, Кейтлин се дръпна назад и подпря ръце в гърдите му. Той не я пусна.

— Кейтлин… — започна той. Дишането му бе учестено, а лешниковите му очи я изгаряха.

Инстинктивната й тревога бе заменена от раздразнение. Та това беше Кормак в края на краищата.

— Пусни ме, Кормак — нареди твърдо тя.

Той поклати глава и я притисна още по-силно.

— Ти си толкова красива — каза той. Очите му се движеха трескаво по лицето й. — Мога вечно да те държа така. Не изпитваш ли и ти същото, Кейтлин?

— Не, Кормак. Не се прави на глупак и ме пусни! Веднага.

— Ще те пусна — обеща той, навеждайки глава към нейната, — ако първо ми позволиш да те целуна.

— Не! — Кейтлин изви глава настрани. — Правиш се на идиот, Кормак! Аз не искам да те целувам!

— Ще го направиш — обеща й той и след известно усилие успя да лепне една влажна целувка отстрани на устните й.

— Ти, мръсно, покварено изчадие адово!

В този момент до ушите й достигна звукът от друг човешки глас. Рори вече летеше надолу по стъпалата.

— Змия такава! Свали ръцете си от нея, куче!

Кормак наистина я пусна, и то навреме, за да посрещне с рев атаката на брат си. Кейтлин отскочи плътно до стената. Двамата братя здраво се вкопчиха един в друг, нанасяха си удари и си разменяха обидни думи. Кейтлин ги наблюдаваше със смесица от отвращение и раздразнение. В последно време и двамата се бяха превърнали в истинска напаст.

Разбра, че Конър слиза по стъпалата едва когато Рори нанесе на Кормак такъв удар, че го изпрати във вира. Рори едва успя да хвърли поглед на разяреното лице на по-големия си брат, след това бе сграбчен за яката на ризата и за колана на бричовете си и бе запратен при Кормак. Кейтлин, която стоеше с широко отворени очи, бе удостоена от Конър с един смразяващ поглед. После той се обърна към братята си, които току-що бяха изплували на повърхността.

— За Бога, Кон, Кормак беше виновен! Този подлец целуваше Кейтлин!

— Аз… — опита да се защити Кормак. После и двамата братя се измериха с поглед, разплисквайки вода около себе си.

— Писна ми от вашите глупости — сряза го Конър с изражение на човек, чието търпение се е изчерпало докрай. — И двамата сте се побъркали, но повече няма да търпя това.

Той протегна ръка и сграбчи рамото на Кейтлин, издърпа я и я накара да застане до него. С твърда ръка Конър я избута напред, като че ли беше стока за продан. Тя нервно погледна към намиращите се все още във водата Кормак и Рори. Те също й отвърнаха с неспокойни погледи. — От този момент нататък момичето принадлежи на мене. Ако хвана някой от вас да се навърта около нея, ще му счупя ръцете и краката, а може би и врата. Ясно ли се изразих?

Изявлението му накара братята да ококорят очи. Кейтлин си помисли, че собствените й очи сигурно са с размера на чинии. Наистина ли Конър я обявяваше за своя собственост? Сърцето й се заблъска в гърдите.

— Не говориш сериозно, нали, Кон? — по лицето на Кормак се четеше учудване, объркване, но и негодувание. Мокър до костите, с полепнала по лицето коса, той изведнъж заприлича на малко момче.

— Бог ми е свидетел, говоря напълно сериозно — гласът му беше рязък. Той стисна рамото й толкова силно, че я заболя. Тя потрепна от болка. Въпреки че не гледаше към нея, трябва да бе забелязал трепета й, понеже хватката му незабавно отслабна.

— По дяволите, тя да не ти е роб! — разумно се противопостави Рори. — Не можеш просто така да я обявиш за своя собственост, Кон. И ние имаме право да си опитаме късмета.

— Рори е прав, Кон. Трябва да я оставим сама да направи избора си, и то когато тя реши. Знаеш, че не си феодал, дори и да си граф.

— Аз… аз съм направила своя избор — Кейтлин се учуди, че гласът й не трепереше. И тримата братя я погледнаха с изумление, но тя продължи твърдо: — Избирам Конър и се надявам, че вие ще уважите избора ми.

Настана тягостно мълчание. Рори и Кормак я зяпнаха. Кейтлин не посмя да погледне Конър, който тихо стоеше зад нея, тежко отпуснал ръка на рамото й.

— Както искаш, разбира се — сковано продума Рори след известно време, после преплува разстоянието, което го делеше от каменната площадка. Кормак го последва. Без да обелят дума, те се изкачиха по стъпалата и излязоха от къщата над извора.

В момента, в който останаха сами, ръката му освободи рамото й. Кейтлин се страхуваше да го направи, но се реши: обърна се с лице към него.

Той я гледаше намръщено. Беше облякъл ризата си, но не я бе закопчал. Когато погледна към очертаните мускули и черните къдрички, Кейтлин усети как сърцето й се разтуптя.

— Значи си се целувала с Кормак, така ли? — попита той, присвивайки очи.

— Аз… — започна Кейтлин, възнамерявайки да се защити. После я обхвана вдъхновение. — Просто се чудех какво ли изпитва човек — завърши тя престорено скромното си предизвикателство.

Той се намръщи още повече. Онова мъничко мускулче до устата му се разигра отново. Кейтлин почувства как краката й олекнаха. Тя се залюля към него. Движението беше почти неволно. Той я улови за горната част на ръцете, притегляйки я по-близо, но все още на разстояние от него.

— Значи просто си искала да разбереш какво ще изпиташ — повтори той малко раздразнено. После очите му се присвиха още повече и се съсредоточиха върху устата й с внезапно появила се напрегнатост. — Кейтлин, момиченце, ако целуването е това, което искаш да опиташ, тогава целуни мене.