Карън Робърдс
Тъмна луна (2)

Втора глава

Все още размишлявайки, тя пресече улицата, като в разсеяността си едва не беше прегазена от каруцата на един фермер. Кръчмата беше място, където се събираха видни личности, доколкото можеше да се съди по влизащите и излизащите оттам, и тя се поколеба пред украсената с дърворезба дъбова врата. Инстинктът й я предупреждаваше да подвие опашка и да бяга. Всички знаеха, че не можеше да се вярва на англичаните. Но в края на краищата какво би могъл да й стори той на такова място? Ако искаше да я предаде на властите, вече трябваше да го е сторил. И каквото и друго да си беше наумил — бил той дявол или смъртен, банши^[1] или от плът и кръв — вероятно щеше да я изчака да се нахрани. А след това тя можеше да изчезне като дим. Ако не му позволеше да я нахрани, трябваше сама да намери нещо за ядене или да мине без храна. А след провала при опита да задигне кесията му, увереността в собствените й умения беше силно разклатена.

Колебаеща се, но невъобразимо гладна, тя отвори вратата и надникна в приветливото добре осветено помещение. Омразните англичани бяха навсякъде, смешните им превзети гласове изпълваха стаята. Тя никога не беше влизала в кръчма извън ирландския квартал.

— И какво си мислят такива като тебе, че правят тук? Веднага се махай! — пълна жена с високо боне и бяла престилка, завързана над черна рокля се измъкна, фучейки иззад бара, размахала метла по посока на Кейтлин. — Чумата да ви тръшне, гадни паписти! Махай се! Излизай веднага!

Очите на Кейтлин заблестяха, а ръцете й се свиха в юмруци. Мъдростта нареждаше бързо да се оттегли. Жената, която се насочваше към нея, беше едра и дебела и носеше метла. Стаята беше пълна с омразните Сасенак.

— Почакайте, госпожо. Момчето е с мене.

Той с лекота заобиколи жената и улови рамото на Кейтлин, принуждавайки я да се откаже от предстоящата атака.

— Няма да ям в стая, пълна с шибани оранжисти!

— Не ни трябва ирландски боклук тук вътре!

Ако не беше желязната хватка на джентълмена, Кейтлин щеше да се хвърли върху жената и да я разкъса на парчета. Вместо това тя бе избутана от кръчмата, въпреки протеста й, а ханджийката вървеше по петите им, размахваше метлата и кълнеше всички паписти. Обидите, които Кейтлин ръсеше в отговор, бяха вулгарни и цветисти.

— Стига толкова, хлапе — гласът му беше тих, но в него имаше такава власт и решителност, че тя веднага млъкна. Погледна го, опитвайки се да издърпа рамото си от ръката му, докато той я теглеше по улицата.

— Шибан Сасенак! — обидите на жената отново бяха събудили цялата й омраза към тази нация.

Странните светли очи проблеснаха в нейна посока.

— Уморен съм, гладен съм и ми дотегна да слушам обидите ти, момчето ми. А сега влизай тук и дръж затворена проклетата си уста, иначе ще бъда принуден да я затворя вместо тебе с опакото на ръката си.

Кейтлин се намери седнала в друга кръчма, преди да има възможността да се подиграе на белоснежните й английски клиенти. За разлика от първата, тази беше малка, тъмна и задимена. Никой не й обръщаше внимание, откри тя, докато оглеждаше войнствено наоколо. Погледът й срещна присвитите дяволски очи от отсрещната страна на масата и нещо в тях я накара да задържи езика зад зъбите си, докато изчакваха обслужващото момиче да се приближи към масата им. Тя седеше мълчаливо, прикована от властния поглед на джентълмена, докато той поръчваше и за двамата. Кипна само за миг, когато момичето й хвърли презрителен поглед, но сервитьорката си тръгна, преди да каже каквото и да било. Кейтлин остана да наблюдава подозрително мъжа, седнал на отсрещната страна на почистената, издялана от бор маса. Трудно беше да се разгадае изражението му на мъглявата светлина, която се прокрадваше от стенния свещник, но си помисли, че съзира някаква искрица на забавление зад предупредителния поглед в очите му. Тя настръхна, но той заговори, преди да е успяла да придаде словесна форма на чувствата си.

— Имаш ли име, малкият?

— Какво ти влиза в работата, дявол да те вземе?

Той се усмихна внезапно, неочаквано. Белите му зъби проблеснаха в тъмнината.

— Какво очарователно момче си, нали? Можеш да благодариш на своя ангел — хранител, че си падам по мършави петлета за борба. Знаеш, че можех да те предам на властите още там. Повечето биха го направили.

— А ти защо не го направи?

— Както ти казах, падам си по мършави, войнствени петлета.

В този момент пристигна храната: големи купи говежда яхния, пресен хляб и ухаещи халби ейл. Предателският стомах на Кейтлин закъркори отново. Бузите й се зачервиха от притеснение, устата й се изпълни със слюнка от съблазнителния аромат. Очите й се вдигнаха от късчетата крехко месо и картофи, които плуваха в тъмнокафявия сос, за да се втренчат подозрително в мъжа. Той, изглежда, не беше чул последното неподчинение на вътрешностите й.

— Няма да плащам за това. По никакъв начин, ако ме разбираш.

Той тъкмо беше поставил в устата си първата хапка от яхнията. Преди да отговори, я сдъвка преценяващо, преглътна на и помогна на храната да слезе надолу с глътка ейл. После я погледна. Кейтлин потръпна при сблъсъка с очите му. Внезапният прилив на разбиране отново възпламени яда й. Почувствала се по-добре сега, когато бе въоръжена с успокояващата ярост, тя впи поглед в него. Нямаше да си позволи да помисля за храната, докато не уредят нещата между тях.

— Яж, момче. Не те обвързвам чрез храната. Знам какво значи да си гладен — независимо от тези обезпокоителни очи гласът му беше благ.

— Ти ли? — тя го гледаше невярващо. Гордостта й отново надигна глава. — Освен това не съм гладен. Както вече казах, приятелят ми и аз тъкмо бяхме пили чай. Варени картофи и…

— Сигурен съм, че ще се опиташ да хапнеш нещо. Просто от учтивост.

Тя го изгледа дълго и внимателно. Но не можеше да се устои на аромата на тази яхния.

— Добре. Предполагам, че ти дължа нещо, задето не ме предаде.

— Точно така — дори и да имаше и най-лека нотка на сухост в гласа му, лицето му беше съвсем приветливо. Нямаше от какво да се безпокои.

След един последен, подозрителен оглед на компаньона си Кейтлин взе вилицата и я топна в яхнията. Топлата храна, която ядеше за първи път от седмици насам, беше толкова вкусна, че след първата хапка тя съвсем забрави за англичанина и се нахвърли върху яденето като гладно дете, каквото всъщност беше. След като свърши и отопи съда с последната коричка хляб, тя се облегна назад, нахранила се до насита, и разбра, че той я наблюдава. Изражението на лицето му не й говореше нищо, но тя усети, че се изчервява. Беше се държала като свиня, независимо от чудесните й слова. И то пред един Сасенак!

— Ако продължаваш да задигаш кесии, ще бъдеш обесен. Изобщо не си добър в тази работа — тонът му изразяваше безпристрастно предупреждение.

Жегната, тя разтвори широко очи от възмущение.

— Дяволски добър съм, мамка му! Правя го от години и никога не съм бил залавян! Имам предвид преди. Ти…

— Бавен си и усетих ръката ти в джоба си да тежи като камък. Имал си късмет, че не са те заловили досега.

— Какво, по дяволите, знаеш ти за това?

— Знам какво става с бедните крадци. Бедни, глупави крадци. Ти няма да се откажеш, докато не те хванат, нали? Ще увиснеш по-високо и от кубето на християнската църква — в тона му се долавяше отвращение.

— Тогава можеш да дойдеш и да ликуваш под бесилото, ти, шибан, благочестив оранжист — гласът й се извиси на последната дума. Подтикната от внезапния прилив на ярост, тя скочи на крака. Мъжете от бара се обърнаха и започнаха да ги наблюдават. Джентълменът се облегна назад, очите му се присвиха, докато търпеливо я изчакваше да приключи с ядния си поток от слова. После се пресегна през масата, без да обели дума, сграбчи я за сакото и я дръпна толкова силно, че тя веднага се намери седнала пак на дървената пейка. Първата й реакция беше да потърка задните си части, които току-що бяха претърпели жестоко натъртване, но успя да овладее този импулс.

— Ще си обуздаеш нрава, докато си с мен, момчето ми, или аз ще го направя вместо тебе, разбра ли? Имам значителен опит с буйни хлапаци — той направи пауза, а очите му проблеснаха, вперени в нея. После рязко попита. — Знаеш ли нещо за овцете?

— Какво да знам за овцете? — отговорът и беше кисел, но остана седнала.

— Отговори на въпроса!

Очите на Кейтлин се присвиха.

— Обичам малките просяци като свои роднини — това беше лъжа, при това безочлива. Бе имала вземане-даване с овце само веднъж, когато прекара нощта в кошара с една от тях. Но неговата арогантност си заслужаваше лъжата.

— Мислиш ли, че можеш да режеш торф и да чистиш кошарата?

— Зависи защо трябва да го върша.

Той предпочете да не обърне внимание на наглостта й.

— Имам овцеферма в местността Мийд. Мога да използвам още едно момче там, ако желае да работи здраво и да се държи добре. Разбира се, щеше ми се да взема някой по-охранен и по-силен.

— Силен съм като бик!

— Три топли ястия на ден, легло в плевника, много чист въздух и усилна работа — това е, което предлагам. Ако не греша, това е повече, отколкото имаш тук.

— Работа ли ми предлагаш? Но защо? Та аз току-що ти свих кесията — е, почти го направих — честността я принуди да добави последното, докато очите й, впити в неговите, блестяха, изпълнени с подозрение. Изражението му беше неразгадаемо.

— Защото някога познавах момче, което беше буйно като тебе, готово на всичко войнствено петле. Падах си по него.

Погледът, който й хвърли, й се стори достатъчно откровен. Но тя беше виждала доста откровени погледи и повечето от тях идваха от най-големите лъжци в обкръжението й.

— Не се интересувам от предложението ти.

Той повдигна рамене, докато се изправяше.

— Както искаш. Ще бъда в „Брейзън Хед“ на улица „Лоуър Бридж.“ Потеглям утре призори. Ако искаш честна работа и безопасно местенце, бъди там. Ако не, желая ти късмет.

Той остави на масата няколко монети за храната, кимна й и излезе от кръчмата. Кейтлин задъвка устната си, загледана след него. Работа! Той й предлагаше работа! Никога досега не й се бе случвало. И той каза безопасно местенце. Силен смях, идващ откъм тезгяха в кръчмата, я извади от мислите й. Тя беше една ирландка в проклета английска кръчма, което изобщо не беше добре.

Докато се изправяше на крака, очите й случайно попаднаха на масата. Колебаейки се, тя се огледа и установи, че не я наблюдаваха. После със светкавично движение грабна парите, които той бе оставил, и ги пъхна в джоба си, след което закрачи към изхода.