Карън Робърдс
Тъмна луна (18)

Осемнадесета глава

— Слизай!

Конър я сграбчи под мишниците и я смъкна от гърба на Финбар. Беше раздрал маската си, преди да слезе от Фаранейн. Лицето му беше побеляло от ярост. Аквамаринените му очи бяха целите в пламъци. Изправена лице в лице с този необуздан гняв, Кейтлин почувства как възторгът й от ездата се изпари и на негово място се появи истински страх. Конър беше бесен, а в такова настроение той наистина всяваше страх.

Сега стоеше пред него, наклонила глава назад, готова да срещне враждебния му поглед. Докато я наблюдаваше, той се навъси още повече. После протегна ръка, смъкна качулката, дръпна маската й и ги захвърли на земята. При това движение косата й изскочи от панделката и се разпиля около лицето й като черен облак от коприна. Тя я отметна назад с несигурна ръка. Кейтлин беше леко изнервена от потиснатото насилие на действията му, което говореше най-добре за изключителната му ярост.

— Конър, аз…

Тя започна да обяснява, че само е искала да погледа, но, изглежда, гласът й го влудяваше още повече. Устата му се изкриви, очите му проблеснаха като мълнии и той я улови за раменете, като че ли с намерение здравата да я раздруса. Не го направи, но раменете я заболяха от желязната хватка на ръцете му.

— Трябва да те нашибам с камшик — изръмжа той. — И сигурно ще го направя! Имаш ли представа какво дяволски глупаво нещо си направила? Можеха да те убият! Можеше да станеш причина да убият един от нас! Мамка му, как си представяш тези работи?

Тогава я разтърси и главата й отново се отметна назад. Ръцете на Кейтлин неволно се вдигнаха и стиснаха китките му. Очите й бяха широко отворени, когато срещна яростния му поглед. Щом видя тези дяволски очи, тя усети как в нея се надига ядът и още нещо: някакво странно напрежение, което не можеше да определи.

— Пусни я! — думите на Кормак бяха отправени към Конър. Кейтлин дотолкова бе съсредоточила вниманието си върху Конър, че за миг бе забравила за присъствието на останалите четирима, които стояха и мълчаливо ги наблюдаваха.

Кормак се бе изправил до рамото на Конър с решителен поглед и гневно стиснати устни. Въпреки че не беше нито толкова висок, нито толкова мускулест, колкото Конър, той бе много по-силен, отколкото изглеждаше. Кейтлин неведнъж го бе наблюдавала като работи.

— Какво каза? — думите на Конър бяха тихи като дихание, а огньовете в очите му пламнаха с още по-голяма сила, когато спря погледа си върху по-малкия си брат. Ръцете му продължаваха да стискат раменете на Кейтлин, очевидно изумен от предизвикателството на младежа, който до този миг го бе боготворил.

— Казах да я пуснеш. Причиняваш й болка!

Конър я стисна още по-силно и се наложи Кейтлин да сподави един стон. Тя знаеше, че той го правеше несъзнателно. Беше сигурна, че не й причиняваше болката умишлено.

— Това не е твоя работа. Не се бъркай — сряза го той и отново отмести погледа си върху Кейтлин.

Тя навлажни устни с език, но преди да успее да продума, Кормак отново се намеси в свадата.

— Пусни я, Кон!

Конър хвърли на Кормак невярващ поглед. Ако не друго, Кормак поне бе успял да отклони към себе си част от страшната му ярост, но Кейтлин не му беше благодарна за намесата. Взаимоотношенията между братята досега винаги бяха твърде близки, твърде специални за Кейтлин и тя не искаше да ги види разрушени, при това заради нея.

— Гледай си работата, Кормак! Това е нещо лично между мене и Кейтлин — Кейтлин знаеше, че Конър с неимоверни усилия сдържа предстоящото избухване. Очите му горяха, когато се прехвърлиха от най-малкия му брат към останалите. Всички стояха замръзнали по местата си и гледаха неочаквано разигралата се пред очите им драма. — Това се отнася и за вас. Рори, погрижи се за конете. Лиъм, вие с Микийн сортирайте плячката и отделете това, от което имаме нужда. Действайте бързо. Имам среща с отец Патрик в „Свети Олбан“ и той ще се обезпокои до смърт, ако закъснея с минута дори. Което — добави той, като прехвърли поглед върху Кейтлин — не смятам да направя. А ти, момиченце, ще ми обясниш всичко по-късно. Сега нямам време да слушам. Но преди да тръгна, искам едно нещо да е съвсем ясно. Ти никога, при никакви обстоятелства, няма да се опитваш да ми играеш подобни номера. Искам обещанието ти!

Очите му се впиха в нейните. Тя облиза устни, чудейки се дали да каже това, което се искаше от нея и да остави зад гърба си гневния епизод. Но нямаше никакво намерение да се спотайва у дома, докато те яздеха по разбойническите пътеки. Прекалено много уважаваше Конър, за да му даде дума, която нямаше намерение да спази.

— Искам обещанието ти! — ръцете му отново стиснаха раменете й. Кейтлин срещна дяволския му поглед, но тя притежаваше решителност в не по-малка степен. Независимо от буйния му нрав и силата му, които очевидно значително превъзхождаха нейните, тя не изпитваше физически страх от Конър. Беше сигурна, че той не би я наранил. Единственото последствие от нейното противопоставяне щеше да бъде неговият бяс, но с това би могла да се справи. Поне се надяваше, че може.

— Не мога да обещая подобно нещо — гласът й беше тих, но нямаше съмнение, че всички присъстващи чуха думите й. Въздухът се изпълни с ужасяваща тишина. Всички погледи бяха впити в нея. Очите й не се отделиха от тези на мъжа пред нея.

Докато се взираше в красивото мургаво лице, за момент изпита желание да вземе думите си назад. Но отново си напомни, че това беше Конър.

— Обещай!

— Не й причинявай болка, Кон!

— Стой настрана от тази работа, малък идиот! — изсъска Конър на Кормак, който бе пристъпил напред, след като видя надвисналата над Кейтлин заплаха. Очите му не се отделяха от тези на Кейтлин. — Искам да обещаеш!

— Не мога да ти обещая нещо, което нямам намерение да изпълня — думите бяха тихи, но доблестни. Кейтлин усети как присъстващите колективно си поеха въздух. След това продължи отчаяно: — Искам да яздя заедно с вас. С всички вас. Сега вие сте моето семейство. Мога да помогна…

— Да не чувам повече разни приказки за помощ! — изрева Конър. Звукът беше толкова силен, че за момент Кейтлин оглуша. Чашата на търпението му преля. — Ти, дявол да те вземе, ще правиш каквото ти се казва. И аз ти казвам никога повече да не постъпваш така. Ако посмееш да повториш грешката си от тази нощ, кълна се, че ще ти съдера кожата от бой! Ще си стоиш на сигурно място в леглото и точка по въпроса!

— Няма да стане! — Кейтлин на свой ред взе да побеснява. Тя се втренчи в зелените му очи, които блестяха толкова близо до нейните. — Защо не ми позволяваш да излизам с вас? Мога да яздя също толкова добре, колкото и Лиъм. Погледът ми е не по-малко остър от този на Микийн. Мога да се науча да стрелям…

— Не! — Конър беше на път да излезе от кожата си.

— Кон, тя наистина язди добре — на Кормак му се щеше тя да излиза с тях още от момента, когато разкри самоличността им. — Аз ще я наблюдавам. Ще бъде забавно, ако и тя е с нас.

Конър изведнъж пусна Кейтлин и се обърна към брат си. Челюстта му беше стисната от силата на гнева.

— О, да, и ще бъде много забавно да я видим застреляна или обесена, а? Тя е проклето момиче и ще си стои вкъщи, където й е мястото! Това е последната ми дума по въпроса!

— Няма да си стоя вкъщи! Няма! Не ме интересува какво казваш ти, ще правя каквото си искам! — Кейтлин пристъпи напред със стиснати юмруци, изливайки гнева си върху тъмнокосата му глава.

Конър толкова бързо се изви към нея, че тя не успя да отскочи. Опакото на ръката му удари лицето й с вцепеняваща сила. Тя извика, докато летеше към сламата и вдигна ръка към ударената си буза. Едва успя да отбележи смайването, изписано върху лицето на Конър, когато Кормак се хвърли напред с нечленоразделен крясък и насочи камшика си към главата на брат си. Конър изтръгна камшика и отговори със светкавичен удар в стомаха, който накара Кормак да се приземи в сламата до Кейтлин. Той хвана с ръце стомаха си и застена. Кейтлин се опита да се изправи и се втренчи в Конър с пламнали очи. Тя знаеше, че насоченият към нея удар не беше умишлен, но това с нищо не я успокояваше. Все пак не посмя да даде гласност на острите епитети, които се въртяха из главата й. Със свити юмруци и здраво стисната челюст, Конър изглеждаше готов да убива.

— По дяволите, не искам повече разправии с никой от вас! — проговори Конър през зъби, без да сваля очи от Кейтлин и Кормак, които бе повалил на земята. — Или ще правите каквото ви кажа, или вървете по дяволите! Всички!

Той помете с поглед Микийн, Рори и Лиъм, после се отправи към Фаранейн и го яхна с едно-единствено движение. Микийн набързо приключи с прикрепването на дисагите и се отдръпна. С един последен свиреп поглед към непокорната двойка в сламата, Конър заби пети в хълбоците на Фаранейн и се понесе в нощта.

Заминаването му като че ли развали магията, която ги бе приковала неподвижни и безмълвни. Рори подаде ръка на Кейтлин, а Лиъм се наведе над Кормак. Само Микийн продължи да си върши работата. Той се зае с конете и с почистването след нощния поход.

— Знаеш, че Конър има право — Лиъм заговори сериозно на Кормак. — На Кейтлин не й е работа да препуска нощем с нас.

— Исусе, какви бръмбари ти влязоха в главата, та тръгна срещу Кон с този камшик, а, малко братче? Знаеш, че събори Кейтлин без да иска. Кон никога не би ударил жена. Той дори тебе не беше удрял досега, въпреки че си го заслужавал безброй много пъти — Рори говореше на Кормак, като в същото време изправяше Кейтлин на крака.

— Знаех си, че проклетото момче ще донесе само неприятности още първия път, когато го видях — вмъкна кисело Микийн от мястото, където разпръскваше сено върху затворения вход на тунела. — Ако знаех, че е момиче, щях веднага да го смъкна от каруцата. Момичетата са по-лоши от отрова за младите момци.

— Дори и да не е искал да я удари, Кон не трябваше да я тръска така. Та тя е жена, за Бога! И ако иска да напусна проклетия му скъпоценен Данъмор, ще го направя — Кормак все още беше ядосан.

— Конър има право — упорито повтори Лиъм. — Е, накрая си изля яда. Но той заслужава по-добро отношение, Кормак, а не да се нахвърляш отгоре му. И то след всичко, което е направил за тебе… всъщност за всички нас! Ако бях на твое място, щях да се срамувам.

Кормак се взира в Лиъм известно време, после гневът му се поуталожи.

— Не знам как стана така, че извърших подобно нещо — призна той. — Изобщо не ми е хрумвало дори. Нещо ми стана… като видях, че удря Кейтлин. Мисля, че малко полудях.

— Виновно е това апетитно момиче — заключи Микийн, гледайки Кейтлин със сурово неодобрение. — Много са братята, разделени от такива. Те са смъртоносни като отрова.

— Утре ще помоля Конър за извинение — Кормак звучеше наистина разкаяно. После, като последна проява на опърничавост, добави: — Ако той първо се извини на Кейтлин.

— Нямам нужда от защитата ти, Кормак — Кейтлин изтръска сламките от бричовете си и тръгна да се погрижи за Финбар, който все още не бе настанен на мястото си. Бузата й леко пулсираше и тя не се съмняваше, че по нея са се отбелязали пръстите на Конър. Но това не беше нищо в сравнение с белега, който тази кавга остави в душата й. Внезапно породилото се насилие между братята я беше жегнало в сърцето. И това, че обвинението на Микийн беше вярно, още повече влошаваше нещата. Всичко стана по нейна вина. — Ти сам се сдобрявай с Конър. За мен не се грижи. Аз ще го направя когато и както поискам.

Микийн й хвърли остър поглед. С бялото на очите си Кейтлин го виждаше как клати глава.

— Само неприятност… — стори й се, че го чу да мърмори той.