Карън Робърдс
Тъмна луна (43)

Четиридесет и трета глава

— Наистина, скъпа, ти беше много непослушна. Много, много непослушна. Трябва да бъдеш строго наказана.

— Ти не си човек! Ти си чудовище! Предупреждавам те, само посмей да ме пипнеш с пръст и ще се намериш в ада!

— Какво непослушно момиче си! Нали знаеш, че можех да те предам на властите заедно с д’Арси. Вместо това съм готов да те задържа при себе си, въпреки че ме предаде заради онзи ирландски негодник. Ако се държиш добре, дори мога да ти позволя да наблюдаваш обесването му.

— Никога няма да го обесят!

— О, ще го направят. Той ще рита и ще крещи, и ще се извива, докато въжето прекъсне въздуха му. И тогава ще умре.

— В такъв случай можеш ли да ми кажеш какво би ме спряло да ти прережа гърлото?

Сър Едуард й се усмихна. Тя се беше нахвърлила като дива котка отгоре му, когато четирима огромни мъжаги със заредени пистолети изведоха Конър от балната зала. Необходима му беше помощта на кочияша и на лакея му, за да я изведе навън. Тя се мяташе и крещеше, докато я връзваха със собствената й разкъсана пелерина. Най-накрая успяха да я натикат в каретата. Щом стигнаха до „Лисъл Стрийт“, лакеят я свали и я понесе към стаята й, опакована като коледен подарък. Сър Едуард ги последва и каза на Фромър да наблюдава улицата. След изненадата, която му поднесе Кейтлин с Конър, той не желаеше да поема повече рискове.

— Забравяш братята, скъпа. Само една дума от моя страна и те ще увиснат на бесилото заедно с д’Арси. Същото може да се случи и с тебе.

Кейтлин го гледаше свирепо от леглото, където я бяха положили. Ръцете и краката й също бяха вързани за по-голяма сигурност. Беше напълно неподвижна и безпомощна. Сър Едуард се беше надвесил над нея с блеснали очи. Арестуването на Конър и нейната безсилна ярост му доставяха изключително удоволствие. Той обичаше нещастието и болката на другите.

— Да не си мислиш, че ще ме задържиш с подобна заплаха?

Кейтлин кипеше от гняв и омраза. Той й се усмихна и бавно съблече златистия си сатенен жакет. Тя знаеше какво ще последва, но страхът за Конър заличаваше собствените й притеснения. Сър Едуард вече не можеше да всее ужас в душата й. Ослепително бялата му риза проблясваше на светлината на свещта, докато той се придвижваше до гардероба, за да извади камшика. Въпреки че се бе случило най-лошото — Конър бе заловен — той смяташе да продължава да я използва както преди.

— А знаеш ли какво ще стане с тебе, ако Конър избяга? — каза тя, след като той застана до леглото и високата му фигура хвърли сянка върху раздраната й някога великолепна смарагдена бална рокля.

Това го накара да се замисли. Нервно пляскаше ботушите си с камшика.

— Това няма да се случи. Никой не е избягал от „Нюгейт“.

— Конър е изключителен.

— Знаеш ли, че се изморих да слушам за любовника ти? Ти си порочна кучка. Грешница. Съвкупявала си се с него, сигурен съм.

— Точно така — каза Кейтлин, изпитала удоволствие от отмъстителния си отговор.

Той я изгледа, слисан от факта, че е признала такова нещо. В очите му гореше ярост, но и възбуда. Преди този поглед би я накарал да трепери от страх. Сега отново беше силна. Беше изпълнена с омраза, каквато никога преди не беше познавала.

— Безсрамница — процеди през зъби сър Едуард и задърпа дрехите й, докато тя остана съвсем гола.

Кейтлин едва успя да се извърти по корем, преди да заплющи камшикът. В началото се опита да не крещи, но той продължи да я бие безмилостно и тя не можа да сдържи виковете си. Този път сър Едуард не се задоволи да я бие само по бедрата и задника. Камшикът плющеше по цялото й тяло. Ръцете й бяха вързани и Кейтлин не успя да предпази дори главата си. Камшикът проряза бузата й и тя усети как кръвта потече към устата й.

Най-накрая той се изтощи. Качи се на леглото и я използва както всеки път, после излезе от стаята. Миг след като той затвори вратата, влезе Мина. Тя не стори нищо, за да облекчи болките на Кейтлин, просто се настани в един стол и се зае да я наблюдава. Въпреки болката Кейтлин изви глава и погледна жената. В студените й черни очи нямаше нито капка съжаление.

Кейтлин прехапа устни. Гола, завързана и жестоко пребита, унижена и уплашена до смърт за живота на Конър, тя се чувстваше изключително силна. Омразата бушуваше в душата й и й даваше криле. Скоро, много скоро щеше да си отмъсти…

Подозренията на Кейтлин се потвърдиха. Фромър и Мина бяха много по-добри като надзиратели, отколкото като прислужници. През следващите два дни я държаха вързана на леглото, като й позволяваха да облекчава само естествените си нужди — разбира се, под надзора на един от двамата. Тези „слуги“ изпитваха мрачно удоволствие да я осведомяват за събитията, свързани със заловения ирландски разбойник. Те радостно я уверяваха, че това е сензационната новина, завладяла цял Лондон. Самият процес щял да се състои в Дъблин, понеже там можели да намерят повече свидетели. За изхода от процеса изобщо нямало съмнение. Единственият спорен въпрос бил колко време след произнасянето на присъдата ще бъде обесен. Правели се дори залагания. Фромър се бил обзаложил на десет лири, че ще го обесят на другия ден след процеса.

Сър Едуард я посети отново на третия ден след арестуването на Конър. Както обикновено, визитата беше направена късно вечерта. Мина я беше отвързала, за да посети тоалетната, преди да си легне. Сър Едуард влезе в стаята й, без да чука. Кейтлин се изправи с мрачна усмивка на уста. Той незабавно освободи Мина, която спеше в стаята й. Беше дал нареждания да не я изпускат от очи. Очевидно се боеше да не му избяга по някакъв начин. Но в плана й не влизаше бягство без отмъщение.

Очите му обходиха цялото й тяло, което беше полуприкрито от тънката нощница.

— Наранил съм красивото ти лице, но виждам, че бързо зараства. Винаги съм се чудил на бързото ти възстановяване. Надявам се и сърцето ти вече да се е успокоило, понеже днес научих, че ирландският ти любовник ще увисне на бесилото само след месец.

Кейтлин не каза нищо, въпреки че новината я прободе като нож в сърцето. Нямаше да му позволи да види мъката й. В очите й пламна омраза. Той го забеляза и се намръщи, преди да се разсмее.

— Но защо ми се струваше, че наистина обичаш този ирландски разбойник? Изхвърли го от ума си, скъпа. Пиши го вече умрял.

— Ако бях на твое място, не бих го отписала толкова бързо.

Сър Едуард отново се засмя и съблече жакета си, като внимателно го постави на облегалката на стола.

— Примири ли се вече със съдбата си или отново да наредя на Мина и Фромър да бдят над тебе като кучета над кокала си? Въпреки че д’Арси ще умре, знаеш, че все още можеш да спасиш братята му и себе си. Ако бъдеш разумна, разбира се.

— Аз съм много разумна.

Той я огледа и въпросително повдигна вежди. Тя отвърна на погледа му без да мига.

— Не знам дали ми вярваш или не, но аз не съм глупачка. Ценя живота си. Ценя дори живота на братята на Конър. Няма да направя нищо, което да ги изложи на опасност.

— Ето, наистина си разумна! — доволно замърка той. После изражението му се промени. — Все пак трябва да бъдеш наказана. Ти ме ядоса, накара ме да нараня лицето ти, без никога да съм имал подобни намерения. Злепостави ме пред приятелите ми, когато се наложи да те изнасяме крещяща като някоя търговка на риба. Признай си, че заслужаваш още едно наказание, скъпа. Съблечи се, ако обичаш!

Кейтлин стисна ръце в юмруци. Той се обърна и тръгна към гардероба, където стоеше камшикът. Бърза като котка, тя пристъпи и се наведе над стола в ъгъла. Там Мина държеше ръкоделието си. В кошничката с конците имаше ножици. Той все още беше с гръб към нея, когато ги намери, стисна ги здраво в студената си ръка и се изправи.

— О, но защо още не си разсъблечена? — той потупа ръката й с камшика.

— Много ме болят ръцете от последния побой. Не мога да ги вдигна — отговори тя с подвеждащо немощен глас, докато ръката й здраво стискаше ножицата, скрита в гънките на нощницата й. — Би ли повикал Мина да ми помогне? Надявам се да не се ядосаш, но нищо не мога да направя.

Той се намръщи.

— Аз ще ти помогна — отвърна й рязко.

Като остави камшика на леглото, той тръгна към нея. Точно когато протегна ръце към нея, Кейтлин нанесе светкавичен удар. Скочи срещу него, прицелила се във врата му и заби ножиците. Той извика и се дръпна назад. Очите му бяха широко отворени. Ножиците стърчаха от шията му, а сребърните кръгчета на дръжките проблясваха на светлината на свещта. Кръвта потече по бялата му риза. Раменете и гърдите му станаха алени само за секунди. Той отвори уста. Опита се да каже нещо, но се чу само ръмжене. Той вдигна ръка и хвана ножиците, като през цялото това време не отделяше очи от нея. Кейтлин бе завладяна от ужас. Тя стисна устата си с ръце, за да не закрещи. После, тъкмо когато си мислеше, че ще стои там вечно, той се залюля и се свлече на колене. После пак посегна към ножиците и се захлупи по очи на пода.

Тя продължи да го гледа само още миг. После се сети за Мина и Фромър, приближи се до вратата и се ослуша. От коридора не се чуваше някакъв звук. Очевидно викът на сър Едуард не се беше сторил странен на слугите му или пък не го бяха чули. Те бяха свикнали с крясъците и стоновете, които се носеха от тази стая. Но тя трябваше да бърза, за да успее да осъществи бягството си.

Набързо навлече най-топлата рокля, която притежаваше и си сложи вълнената пелерина с качулка. После пак погледна към проснатото тяло на сър Едуард. Кръвта се стичаше по килима. Лицето му беше посивяло. Пръстите на едната му ръка помръднаха. Жив ли беше или това бе само контракция на мускулите? Дали да не го мушне пак, за всеки случай? Но дори и да не беше умрял, скоро щеше да го направи. Кейтлин си помисли, че няма да може да измъкне ножиците, за да нанесе още един удар. Вкусът на отмъщението изобщо не й се струваше сладък, не и когато щеше да загуби Конър, въпреки че печелеше свободата си.

— Надявам се душата ти вечно да стене в Чистилището — каза тя на мъжа, който се намираше в краката й. После се изплю върху него, преди да прескочи през прозореца и да се спусне в мразовитата нощ.