Карън Робърдс
Тъмна луна (42)

Четиридесет и втора глава

След около две седмици Кейтлин неохотно се завърна от ловната хижа на сър Едуард. Сър Едуард бе напуснал Кент два дни по-рано заедно с гостите си. В желанието си да избегне нов сблъсък с Конър, тя се бе престорила на болна и бе останала. Но повече не можеше да се преструва. Сър Едуард искаше да я покаже тази вечер на бала в лондонския Пантеон. Той и приятелите му, заедно с любовниците си, щяха да посетят бала, на който Кейтлин гледаше с такъв ентусиазъм, като че ли щяха да й вадят зъб. Но ако не бъдеше готова, когато пристигнеше каретата му, той щеше да побеснее, а имаше вероятност и да заподозре нещо. Тя мразеше да остава в някоя от къщите, където я водеше от време на време. Обикновено нямаше търпение да се махне оттам. Предпочиташе да стои в Лондон, където, ако имаше късмет, нямаше да го вижда повече от два пъти седмично.

Кейтлин беше отчаяна, но въпреки това се приготвяше за бала. Подскачаше от страх всеки път, когато чуеше някакъв шум в къщата. Всеки момент очакваше Конър да нахлуе в стаята. Нервите й бяха изопнати до краен предел. Беше изтощена. Цялото тяло я болеше. Сър Едуард я беше изтезавал почти всяка нощ по време на престоя им в ловната хижа. Освен това беше изплашена до смърт. Не знаеше какво решение да вземе по въпроса с Конър, въпреки че мислите й непрекъснато бяха заети с това. Боеше се, че много скоро всичко щеше да бъде разкрито.

— Каретата е готова, мис — Фромър почука на вратата и я изтръгна от мислите й.

Мина, която й беше направила прическата, се отдръпна от стола, в който седеше Кейтлин и каза:

— Сър Едуард ще бъде доволен, мис.

Кейтлин изобщо не се интересуваше от външния си вид, но ако не изглеждаше блестящо, сър Едуард щеше да побеснее. Но независимо от това, дали изглеждаше добре или не, той пак щеше да дойде през нощта след шумното тържество и да си намери причина да я бие.

— Благодаря ти, Мина — каза Кейтлин и се изправи. И двете знаеха, че се преструват. Мина продължаваше да се обръща към нея като към господарка, въпреки че всъщност изпълняваше по-скоро ролята на надзирателка. Сър Едуард беше забранил на Кейтлин да напуска къщата, без да я придружават Мина или Фромър.

— Ще си сложите ли новата пелерина? Навън е доста студено — гласът на Мина бе изпълнен с безразличие.

Кейтлин кимна и когато жената се обърна, за да донесе пелерината, тя се взря в огледалото. Младата жена, която я гледаше оттам, беше висока и изключително стройна. Черната й коса беше вдигната на кок като върху едното й рамо се спускаше една-единствена къдрица. Лицето й беше деликатно гримирано, с огромни като скъпоценни камъни очи и розови устни. Сочната гръд беше полуоткрита от изкусително ниското деколте на великолепната рокля от смарагденозелена коприна, щедро украсена с черна дантела. На ушите и около врата й проблясваха смарагди в златни обковки. Изглеждаше красива, скъпоструваща, далечна… и напълно непозната. Разкошната жена в огледалото нямаше нито общо с Кейтлин.

Мина наметна върху раменете й красивата кадифена пелерина.

Никога не си беше представяла по-луксозен живот. Но тя не го желаеше. Би продала всяка рокля, всяко бижу, бе готова на всичко, само да си върне Конър и Данъмор.

Но положението беше доста сложно. Всичко щеше да бъде много лесно, ако сър Едуард беше обикновен човек и не разполагаше с толкова много пари и с такава власт. Той имаше влиятелни приятели в двора. Можеше да направи всичко, за да съсипе живота на любимия й и на близките му. За да спаси Конър, трябваше да търпи всичко това. Трябваше да се остави да я обгражда с лукс и да я пребива.

Сър Едуард се наслаждаваше на факта, че тя бе изцяло в ръцете му, изключително негово притежание. Това бе една от причините да я държи като своя любовница. Харесваше му приятелите му да завиждат, че притежаваше такова бижу. И те наистина му завиждаха. Бяха му предлагали баснословни суми само за една нощ с нея, но за нейно щастие той отказваше. Да я дели с някого, би означавало да загуби част от стойността й.

Кейтлин знаеше, че докато тя имаше такава стойност за него, той никога нямаше да я освободи. Дори и смъртта му не би я освободила. Смъртта на сър Едуард щеше да доведе след себе си и смъртта на Конър. Дори Конър да нямаше нищо общо със смъртта на сър Едуард, писмата щяха да бъдат отворени. Кейтлин затвори очи и си представи какво можеше да се случи, ако Конър бъдеше разобличен като Черния конник. По-добре беше това никога да не се случва.

Каретата се нареди до другите превозни средства на „Оксфорд Стрийт“. Навсякъде сновяха лакеи с фенери, които помагаха на гостите да слязат, за да ги въведат във великолепната сграда. Кейтлин остана на мястото си, не изгаряше от желание веднага да се присъедини към сър Едуард. Един от лакеите обаче очакваше специално нейното пристигане. Той й помогна да слезе и я отведе до помещението, в което беше сър Едуард и компанията му. Тя го видя и се стъписа от омразата, която я обхвана. Мислеше си, че няма да може да се приближи до него, толкова го ненавиждаше.

Сър Едуард се обърна и я видя. С усилие тя тръгна към него, докато той я оглеждаше критично. Вечерният му тоалет беше от тъмнозлатист сатен. Тя беше сигурна, че нарочно я беше накарал да облече смарагденозелената рокля. Мислеше си, че щяха да представляват страхотна двойка. Очите му срещнаха нейните. Изглежда той се досети какви са чувствата й към него, тъй като устните му се разтегнаха в жестока усмивка. Наведе се, за да я целуне — за пред приятелите си, разбира се — и тя се опита да не се отдръпне.

— Закъсня — прошепна той.

— Съжалявам — успя да каже тя и въздъхна от облекчение, когато той кимна и я поведе, за да я представи на приятелите си.

Освен нея и сър Едуард имаше още три двойки. Мъжете бяха английски благородници, а жените — държанки, облечени с малко вулгарни бални рокли, напудрени и натруфени. Започна кадрил и един от приятелите на сър Едуард, благородният Уинтроп Кънингам й подаде ръка. Тя прие поканата му с безразличие. Беше се научила да танцува, без да мисли за стъпките на танца. Мислите й се върнаха отново на Конър. Независимо от историята, която му бе разказала, той нямаше да се откаже от нея. Щеше да я намери. За момент се зачуди дали да не му разкаже за сър Едуард и двамата да избягат. Но Кейтлин познаваше темперамента на Конър. Той нямаше да остави сър Едуард, без да му отмъсти. Докато си мислеше това, усети, че партньорът й се приближи до нея много повече, отколкото изискваше танцът.

— Много си хубава тази вечер. Приличаш на блестящ смарагд. Защо да не се поразходим из салоните? Мога да ти покажа много, о, колко много неща! — благородният Уинтроп се усмихваше вулгарно. Беше доста пиян и не стоеше много стабилно на краката си.

След това си позволи нещо, което не беше правил досега: постави ръка на гърдите й. Без да се замисля какво би казал сър Едуард, тя го ритна в пищяла. Дори и да беше безумно, мисълта, че Конър беше наблизо, просто й вдъхваше сили. Повече не можеше да търпи обиди и унижения. На това място я задържаше единствено мисълта, че би поставила живота на Конър в опасност.

— Ох! Но защо ме ритна? — благородният Уинтроп отскочи назад и едва не се стовари на тлъстия си задник.

Кейтлин се огледа. Никой не им обръщаше внимание. Сър Едуард беше изчезнал с приятелката на Уинтроп, за което беше изключително благодарна.

— Съжалявам. Просто кракът ми се подхлъзна. Същото е както, когато ръцете на един джентълмен се плъзгат, където не трябва.

— Много си кисела — каза благородният Уинтроп и протегна ръце да поднови танца. — Ама иначе си изключителна! Истинска перла! Къде те намери Еди?

— Попитайте него.

В това време танцът свърши и Кейтлин се поклони на партньора си. Музикантите засвириха отново. Изпотеният Уинтроп прие поклона й и бързо събра кураж да я попита:

— Не би ли искала да изтанцуваме и този танц?

Кейтлин тъкмо щеше да поклати глава, когато вниманието й бе привлечено от висок мъж с черно домино, който си проправяше път през подиума за танци. Въпреки че беше доста далече, тя не би го сбъркала с никой друг. Сърцето й започна да бие учестено. Би разпознала Конър сред огромни тълпи, където и да беше и както и да беше маскиран. За миг я облада неимоверна радост, която веднага бе изместена от сковаващ ужас. Вече не знаеше как да реагира.

— Не — отговори тя на Уинтроп. Първата й мисъл беше да избяга. После реши, че ако Конър беше на път да я открие, най-безопасното място за това бе танцовия подиум. Не можеше да допусне той да тръгне след нея и да види сър Едуард.

— Искам да кажа, много бих искала да танцуваме — избърбори тя и дръпна ръцете на благородния Уинтроп, който я гледаше с отворена уста. Тя се завъртя във вихъра на танца. Не беше сигурна дали Конър я търси или присъствието му в Пантеона беше просто съвпадение. Явно по някакъв начин беше разбрал къде се намира и беше дошъл за нея. Какво трябваше да стори?

Междувременно Конър беше сменил посоката и сега вървеше право срещу нея. Сърцето на Кейтлин биеше толкова силно, че едва чуваше музиката. Шестото чувство й подсказваше, че ги грозеше голяма опасност. Тя се огледа за сър Едуард. Не го видя никъде. Можеше само да се надява, че се е изолирал в някоя стая с любовницата на Уинтроп. Ако по някакъв начин успееше да се освободи от Конър, преди сър Едуард да го е видял, може би не всичко щеше да бъде загубено.

— Случило ли се е нещо, красавице? — дори благородният Уинтроп беше забелязал тревогата й.

Кейтлин спря отчаяна да претърсва с поглед балната зала и се опита да се усмихне.

— О, не, не е нещо важно. Просто… видях един стар приятел. Много ми е неприятно, но ще трябва да поговоря с него. Предполагам… ъъъ… че носи новини от дома ми.

Благородният Уинтроп се изненада, но и прояви интерес.

— Нямах представа, че все още поддържаш връзки със семейството си. Еди намекваше, че нямаш такова или поне си го била загубила.

— Как да ви кажа, сър Едуард е човек, който обича да притежава нещо изцяло — каза Кейтлин, докато умът й работеше бързо. Конър беше стигнал почти до тях. — Ъъъ, Уинтроп — тя за първи път произнасяше името му, — ще ви бъда много благодарна, ако предадете на сър Едуард, че съм срещнала стар приятел.

Благородният Уинтроп направо спря да танцува и я изгледа преценяващо.

— Колко благодарна?

— Изключително — процеди Кейтлин през зъби.

В същия момент Конър застана зад гърба на благородния Уинтроп и постави тежката си ръка на рамото му. В този миг Кейтлин безпогрешно прочете по лицето му какво възнамеряваше да направи. Челюстта му беше стисната, а устата му представляваше твърда права линия.

— Не, това не е той — изпищя тя, докато Уинтроп възмутено се обърна с лице към Конър. — Да танцуваме — отчаяно каза Кейтлин като се мушна между двамата и хвана Конър за раменете, преди да успеят да привлекат вниманието върху себе си. Конър беше способен на убийство. — Моля те!

Благородният Уинтроп се измъкна сконфузено. Конър я изучава известно време с блеснали очи.

— Надявам се, че не си скрила някой свещник под роклята си — заяви с язвителен тон той, като въобще не обърна внимание на усилията й да го накара да се задвижи под звуците на музиката.

— Моля те, танцувай! — повтори му тя, без да обръща внимание на забележката. — Не искам да привличаме вниманието.

— О, така ли? И защо е тази предпазна мярка? — гласът му не вещаеше нищо добро.

Те стояха насред дансинга, втренчени един в друг, докато двойките около тях се въртяха във вихъра на танца. Конър, с мрачния си вид, подчертан от маската и с високия си ръст вече привличаше погледите.

— Танцувай! — изсъска Кейтлин, която се надяваше сър Едуард да не е сред наблюдаващите ги. Тя се поклони и започна да се движи. Конър я последва след известно колебание. Той танцуваше божествено, независимо от ранения си крак. Хрумна й, че за първи път го виждаше да танцува. Сърцето на Кейтлин заликува от гордост, но това чувство веднага отстъпи място на страха. Трябваше веднага да го изведе от балната зала и от Пантеона. По-късно щеше да измисли някакво обяснение за сър Едуард, който неминуемо щеше да побеснее, заради отсъствието й. Вероятно щеше да бъде жестоко наказана, но това нямаше значение. Интересуваше я само безопасността на Конър.

Тя продължи да танцува, приближавайки се към вратата на залата. Всеки момент очакваше да се появи сър Едуард, но се надяваше той да не познае Конър, поне в първия момент.

— Любовникът ти тук ли е? Затова ли си толкова нервна? — твърдият му глас накара Кейтлин да подскочи, изтръгвайки я от мислите й. Когато вдигна поглед към него, сърцето й се сви. Конър беше готов за бой.

— Откъде разбра, че съм тук? — попита тя, опитвайки се да разсее притесненията си. Бяха съвсем близо до входа. Сър Едуард можеше да е в някой от малките салони.

Конър й се усмихна мрачно, докато тя се завъртя под вдигнатата му ръка.

— Откакто изчезна пред къщата ти стоеше човек на пост. Той те е видял да пристигаш днес следобед и веднага ме уведоми. Незабавно посетих „Лисъл Стрийт“ само за да открия, че се каниш да излизаш. Разбрах, че ще ходиш в Пантеона и ето ме тук. Този път няма да ми избягаш, момичето ми, така че не прави опити да ме удряш по главата.

— Конър, ти няма да ме оставиш на мира, нали? Дори и да ти кажа, че съм щастлива и искам да живея с друг мъж? — гласът й беше отчаян.

— Ти ми принадлежиш, моя единствена. Никога няма да те оставя. Знаеш това така добре, както и аз.

Да. Това беше отговорът, който очакваше и се страхуваше да чуе. Изведнъж й стана ясно какво трябваше да правят.

— Тогава да се махаме и двамата от това място! Бързо! — думите й бяха изпълнени с тревога.

Той се намръщи и я погледна. Уплашените й сини очи го гледаха умолително.

— Първо да се махнем от дансинга — каза Конър и я поведе, мушнал ръката й под своята.

Зад тях танците и смехът продължиха. Това беше място за удоволствие, а не за сковаващ ужас. Но Кейтлин умираше от страх и отчаяно искаше да се махнат оттам колкото е възможно по-бързо.

— Бързо! — прошепна тя като полудяла, опитвайки се да го повлече към най-близкия изход.

— Защо така изведнъж ти се прииска да избягаш с мене? — замислено попита Конър. — Какво ще кажеш за приятеля си, онзи, в когото беше толкова влюбена?

— Това беше лъжа — каза Кейтлин, продължавайки да го тегли напред. — Всичко ще ти обясня, само побързай!

— Кейтлин! — викът зад гърба й я накара да изстене и да се скове от ужас.

Конър замръзна на място и светкавично обърна глава по посока на гласа.

— Къде беше? Търсих те. Колко невъзпитано от твоя страна да изоставиш приятелите ни. И кой е този джентълмен? — леденият глас на сър Едуард накара Кейтлин да се разтрепери. Очите му излъчваха стоманен блясък, но яростта му бе насочена изцяло срещу нея. Очевидно не беше познал Конър.

— Моля те, върви! Махни се оттук! Можеш да дойдеш при мене на „Лисъл Стрийт“ — шепнеше като полудяла тя, макар да знаеше, че беше безсмислено.

Конър вече беше започнал да сваля маската си.

— О, нещата започват да ми се проясняват, макар и не съвсем — каза Конър, като свали маската си.

Сър Едуард внезапно се вцепени, сякаш някой го беше превърнал в камък.

— Д’Арси! — успя да промълви той, пребледнял като смъртник.

Конър застана пред сър Едуард. Устните му бяха разтегнати в усмивка, от която на човек можеше да му настръхне косата. Кейтлин се вкамени от ужас. Конър беше по-висок от сър Едуард и значително по-силен. Ако се стигнеше до бой, щеше да го победи, но сър Едуард, който вече възвръщаше самообладанието си, нямаше да се бие честно.

— Добър вечер, сър Едуард — каза Конър с най-ужасяващия тон, който някога е звучал. После зелените му очи я погледнаха. — Кажи ми, моя единствена, как това английско псе успя да те принуди да му станеш любовница?

Кейтлин го погледна отчаяно. Знаеше, че той за нищо на света нямаше да си тръгне без нея. Не и в този живот.

— Не ме е принуждавал. Сама… ъъъ… отидох при него. Затова не ти и казах, че съм жива. О, моля те, върви си! Направи го заради мене! — тя дърпаше като полудяла ръката на Конър. В очите й се четеше отчаяно предупреждение.

Той я огледа бавно, с някакъв особен интерес в погледа, после отново се втренчи в сър Едуард. Около тях вече се събираше тълпа, но нито един от тримата не забелязваше любопитните погледи на околните.

— Нали виждаш, д’Арси, тя предпочита мене пред тебе — каза сър Едуард с особен блясък в очите. — Толкова ли ти е трудно да го повярваш? Знаеш, че мога да й предложа много повече. Тя направи избора си по своя воля, както виждаш.

Сър Едуард напълно беше възвърнал самообладанието си и на лицето му беше изгряла отвратителната му усмивка.

— Наистина ли ще отидеш при него, моя единствена?

Кейтлин срещна твърдия поглед на Конър и рязко кимна.

— Жалко, че не го убих навремето. Щеше да ни спести много неприятности. Но Бог ми е свидетел, че няма да повторя грешката си — процеди Конър през зъби.

Кейтлин го дръпна за ръката.

— Ти не разбираш… не можеш да го убиеш! Послушай ме, умолявам те! — изплака тя.

— Последния път те послушах, моя единствена, и виж докъде я докарахме. Сега ще го убия.

— По-добре я послушай, д’Арси! — избълва сър Едуард.

Конър го беше сграбчил за гърлото. Лицето му започваше да посинява и въздухът не му достигаше. Кейтлин си помисли, че Конър щеше да го удуши на място.

— Някой да повика стражата! — чу тя глас от тълпата. Тя отново сграбчи ръката на Конър и започна да го дърпа.

— Трябва да се махнем оттук! Веднага трябва да избягаме! Стражата ще дойде всеки момент! Ще те обесят! Сър Едуард знае…

— Какво знае този кучи син? — усмивката на Конър смразяваше кръвта, а погледът му караше сър Едуард да се гърчи като червей в ръцете му.

— За Бога, Конър, не го убивай! Да се махаме оттук! Ще ти обясня всичко! — тя плачеше и говореше като полудяла.

Конър сведе поглед към нея. Нещо в изражението на лицето й го накара да си спомни къде се намираше и да забележи тълпата от зрители. Той стисна челюсти. После част от яростта му изчезна от погледа му. Ръцете му пуснаха гърлото на сър Едуард, който се сгромоляса на пода, опитвайки се да си поеме въздух. Конър се надвеси над него и заговори с глас, който вещаеше страхотно бедствие:

— Ще те убия, мръсно куче, но ще ти дам възможност да се отбраняваш честно. Ще се дуелираме. Давам ти шанс, какъвто ти не даде нито на баща ми, нито на Кейтлин. Предупреждавам те, ако се опиташ да избягаш, ще те търся, докато съм жив! Избери, пистолети или шпаги! Призори на Хаунслоу Хийт. Бъди там или до края на живота си ще се озърташ страхливо! Никога няма да бъдеш сигурен кога ще те намеря!

Конър се изправи и хвана ръката на разтрепераната Кейтлин. Тя едва не припадна от облекчение! Поне нямаше да го заловят тук сега.

— Какво става тук?

Четирима яки полицаи си проправяха път през насъбралата се тълпа.

— Бягай! Трябва да бягаме! — Кейтлин като луда дръпна Конър за ръката, но предупреждението дойде твърде късно. Сър Едуард бе успял да се изправи на крака и ненадейно се хвърли върху гърба на Конър. Конър политна напред от неочаквания удар. Кейтлин изпищя.

— Побързайте, офицери! — изкрещя сър Едуард, независимо от факта, че Конър го бе сграбчил за косата и го беше запратил на пода. — Арестувайте този човек! В Ирландия дават награда за главата му! Той е Черният конник!