Карън Робърдс
Тъмна луна (41)

Четиридесет и първа глава

Щом Конър дойде в съзнание, веднага разбра какво се бе случило. Той изрева, докосна цицината на главата си и бавно се изправи на крака. Не можеше да си обясни с кой акъл се бе обърнал с гръб към тази малка змия. Та той познаваше дори зъбите й. Трябваше да очаква нещо подобно…

През прозореца, който беше оставила отворен, влизаше студен въздух, който избистри мислите му. Трябваше да е бил в безсъзнание не повече от четвърт час. Тя едва ли бе успяла да се добере до „Лисъл Стрийт“, каквито несъмнено бяха намеренията й. Трябваше незабавно да я последва, иначе едва ли щеше пак да я открие.

Той се запрепъва към вратата, отвори я и изрева името на Микийн. Той и Лиъм сигурно се бяха стаили някъде наблизо, понеже и двамата в миг откликнаха на призива му. Те го видяха, че се клати насам-натам, обут само с бричове и си размениха многозначителни погледи.

— Малката кучка ме изигра — изръмжа Конър преди те да успеят да го попитат какво се е случило. — Тръгвам след нея. Микийн, ще ми трябва карета.

— Идвам с тебе, Кон — отвърна Лиъм, а Микийн изтърси.

— Без мене няма да тръгнете. Видяхте ли какво стана като не пожелахте да ме вземете последния път?

— Тръгваме всички, Микийн, само намери карета, че главата ми ще се пръсне. Имам чувството, че ни чакат неприятности. Кейтлин се е забъркала в страхотна каша и я грози опасност.

— Какво?

— По-късно ще ти обясня, Лиъм. Въоръжете се. Само след миг ще се облека и потегляме.

Той понечи да влезе в стаята, но се препъна и се свлече на колене.

— Кон!

— Ваша светлост!

Лиъм и Микийн незабавно го подхванаха и му помогнаха да стигне до леглото. Той полежа малко, затворил очи и стиснал зъби. Като че ли Кейтлин здравата го бе ударила.

— С какво те е ударила? — попита Лиъм леко обезпокоен.

— Със свещника. Не се е променила. Не трябваше да се обръщам с гръб към този малък бяс.

— Кон, трябва да полежиш, преди да потеглим за където и да било. Междувременно трябва да узная как така Кейтлин е останала жива, къде е била и как я откри? И, за Бога, искам да знам защо те е ударила със свещника?

Конър изпита странното чувство, че нямаше желание да сподели истината с брат си. Не искаше да злепоставя Кейтлин. Най-напред трябваше да се доберат до „Лисъл Стрийт“, за да разберат истината. Лиъм имаше право да иска да знае истината, но щеше да изчака.

— По-късно ще говорим — каза той като се опита да се изправи в леглото. Но болката в главата му се надигна отново. Стаята се завъртя пред очите му. Учуден, Конър разбра, че ще припадне.

Той успя да измърмори едно проклятие, преди да изгуби съзнание. Очите му се обърнаха, главата му клюмна и той падна настрани на леглото.

Когато успяха да стигнат до „Лисъл Стрийт“, вече наближаваше пладне. Никой не отговори на бясното хлопане по вратата. Накрая той влезе в къщата по същия начин, както й предния път. Но както подозираше, тя се оказа празна. Птичката беше отлетяла.