Карън Робърдс
Тъмна луна (39)

Тридесет и девета глава

Той не каза и дума. Нямаше нужда. Очите му бяха достатъчно красноречиви. Кейтлин се втренчи в тях и почувства как ръката му се стяга около китката й. Придърпа я към себе си. Тя даже и не си помисли да се възпротиви. Дори и да беше, не би имала сили да го направи. Той бе прекалено силен, твърде ядосан и устремен. Привлече я към себе си и като сключи ръце около нейните, наклони глава към устните й. Принудителната целувка й се стори обидна. Никога преди, през целия й живот, Конър не я беше целувал така. Тя не вярваше, че той можеше да бъде така съзнателно груб, дори и с жена, която презираше. По същество Конър беше нежен мъж. В този момент Кейтлин разбра колко много болка бе изпитал заради нея.

Беше чувала, че омразата е сестра на любовта. Нишката, която я свързваше с Конър, беше твърде здрава, за да бъде скъсана дори от убийствения удар, който този хаос от събития нанесе на тяхната връзка. Той си мислеше, че нейното предателство е превърнало любовта му към нея в омраза. Но нейде дълбоко под болката и омразата тя все още беше жива. Въпреки смазващата ненавист на целувката му съзнанието за това накара устните й да омекнат под неговите.

Той почувства промяната у нея, почувства как тя се отпуска и примира в прегръдката му и вдигна глава, за да я погледне. Кейтлин отвърна на погледа. Студените искрящи езера бяха разтопени сега, посребрени от нуждата, от жажда да я има. При все, че разумът й крещеше да не се поддава, сърцето й надделя. Това беше Конър, нейният Конър, който бе силно наранен и който сигурно я обичаше повече, отколкото някога бе предполагала, за да иска така да я заболи. Сърцето й се изпълни с болезнена нужда от него, с почти неудържима страст да утешава и обича, да компенсира всичко, което той беше понесъл заради нея. В този миг си представи как би се чувствала тя, ако знаеше, че е мъртъв и сърцето й така се сви, че едва не извика. Така беше страдал той и все още изпитваше болка от това, което смяташе за нейно предателство. Но тя не можеше да му каже истината — единственото, което би излекувало нараненото му сърце. Всичко, което можеше да стори, бе да му предложи сладката утеха на тялото си.

Тя протегна ръце, за да обвие врата му и се повдигна на пръсти, за да притисне устните си към неговите. Той притвори очи и ръцете му се сключиха около нея така здраво, че дъхът й секна. Тя почувства как той потръпна, когато сведе отново устни към нейните — този път не за да я нарани, а да я целуне така, сякаш искаше да отнесе душата й.

Тя почувства неговите движения, усети как ръцете му се плъзгат, докато едната се озова зад гърба й, а другата — под коленете. С едно-единствено гъвкаво движение той я вдигна на ръце, без да откъсва устни от нейните и с три крачки я отнесе до леглото. След това я постави да легне. Надвеси се над нея, като разтвори робата й с бързи и резки движения. Стиснала здраво очи, сякаш искаше да се откъсне от света, тя го прегърна още по-силно и промълви в устните му неговото име. За един кратък миг щеше да се откъсне от раните, от болката и срама. За един кратък миг щеше да си позволи да се преструва, че нещата стоят така, както бяха преди да се беше опитала да настигне Черният конник през онази проклета нощ. За малко той щеше да бъде неин отново, а тя негова. Поне за малко…

Той изруга, сгрял с дъх устните й, и разкъса дрехите си. Тя чу раздирането на плата, падането на копчетата, но не отвори очи. Не искаше да признае опасността от това, което правеше. Още веднъж, само още един път тя щеше да си позволи да го обича, щеше да му разреши да я обича. Какво лошо можеше да стори само още една нощ?

Сега беше гол. Чувстваше топлината на неговата кожа, грубото търкане на космите на тялото му, когато обви ръце около нея. Бедрото му, стегнато и неспокойно, разтвори нейните. Тя затаи дъх, потръпна, когато го усети и все още притворила очи, разтвори крака, за да го приеме. Тогава той проникна в нея, твърд и горещ, огромен и прекрасен. Тя го сграбчи и го притисна по-близо до себе си, забивайки нокти във врата му. Беше забравила, че човек можеше да се чувства по такъв начин. Че тя можеше да се чувства така.

Той навлезе по-дълбоко, тръпнещ от желание и тя извика. Краката й сами се преместиха и се обвиха около кръста му. Устните му се отлепиха от нейните, за да обсипят с горещи целувки шията й, преди да зарови лицето си в ямичката между врата и рамото й. Тя целуна бузата му, после ухото му. Кожата му беше грапава от наболата брада и имаше солен вкус. Той се движеше в нея неуморно, с резки и бързи движения, тялото му конвулсираше върху нейното, сякаш той нямаше вече контрол над него. Тя го притисна силно към себе си и когато почувства почти забравеното стягане в слабините си, извика името му.

— О, Боже Господи, Кейтлин! Кейтлин! Мила моя, любима — изстена той в отговор. След това започна да навлиза в нея така рязко, бързо и неумолимо, че главата й се замая от силата на неговите тласъци, глуха и сляпа за всичко друго, освен за Конър и за начина, по който той я караше да се чувства. Тя преоткри онзи прекрасен свят, онова омайно място, което той й беше показал преди много време и се втурна там със задъхан стон в мига, в който целият свят се срина. Тя чу как той също извика, почувства, че потръпна. Тялото му се разтресе и застина. След това се стовари върху нея, все още стискайки я здраво в прегръдките си. Почувства топлия му дъх върху шията си, мокрото му от пот тяло, прилепено към нейното сякаш наистина бяха едно цяло.

Светът се върна бавно, но все пак се завърна. Тя не искаше да си признае какво беше направила и се опита да забави осъзнаването на този факт. Зарови пръсти в косите му, прокара ръка през топлата влажна кожа на рамото и гърба му. Не отвори очи дори за миг, просто продължи да лежи по гръб. Дори през този последен, изпълнен със сладка горчивина момент, тя знаеше, че не трябва да му позволява да види белезите по кожата й.

— Погледни ме, Кейтлин — гласът му беше тих и настойчив. Кейтлин почувства как тежестта на тялото му се премести и той вече не лежеше отгоре й, а се беше изтегнал до нея, прехвърлил собственически единия си крак през бедрата й. Тя знаеше, че не би могла дълго да отлага това, но все пак се опита. Отмести лице, изпитала неволната нужда да засили допира си с пръста му, който си играеше с упорито стиснатите мигли.

— Отвори очи, куилин — прошепна й той.

Ласкавото галско обръщение едва не съкруши защитата й. Споменът за първия път, когато я нарече така, нахлу в паметта й — ярък и незаличим. Сълзи напираха в очите й и с голямо усилие тя успя да ги сподави. Не можеше да се размеква, не и сега. За негово добро, тя трябваше да играе ролята, която й бе отредена. По-късно, когато той излезеше от живота й и беше в безопасност, тя можеше да напои със сълзи отломките от съкрушеното си сърце.

Пое дълбоко въздух и отвори очи. Както си мислеше, той се беше надвесил над нея. Беше толкова красив, толкова скъп за душата й, тя така го обичаше, че почти можеше да долови как сърцето й се пропуква. Но заради него самия тя трябваше да прогони нежността от лицето и дланите му.

Ъгълчето на устата му нервно потрепна, докато се взираше дълго и изпитателно в очите й.

— Сега ми кажи, че не ме обичаш — промълви накрая, без да откъсва очи от нейните.

Дълбоко в почти пресушения кладенец, от който черпеше сили във всяка беда, Кейтлин откри едно неизползвано кътче. Като се вкопчи в него, тя се насили да отвърне с присмех на питащите очи.

— О, Конър, не бъди такъв сантиментален глупак! Не го направих от любов. Това си беше просто нуждата от мъж, която всяка жена изпитва! От който и да е мъж — тя подсили последните си думи с онзи игрив, мелодичен смях, който той беше чувал и преди.

Конър застина и се втренчи навъсено в нея.

— Лъжеш.

— Така ли? Май завоеванията са ти замаяли главата. Виж какво, не всяка жена, с която спиш, умира от любов по теб.

Тя забеляза как едно мускулче на слепоочието му издайнически потрепна. Погледът му стана леден и изражението му замръзна.

— Ти си една малка развратна кучка.

— Няма защо да се обиждаме. В края на краищата ти постигна своето.

— Ти също — лицето му беше като буреносен облак. Ярост струеше от очите, които изучаваха лицето и тялото й.

Колкото можеше по-непринудено тя измъкна завивката, която тяхната страст беше събрала на топка под тялото й и се загърна с измачканата коприна.

— О, да, научих се да си доставям удоволствие, когато имам възможност за това — измърка тя. Душата й през цялото време се раздираше от болката, която му причиняваше. Но нямаше друг избор, освен да продължи да играе ролята си. Трябваше да го прокуди. В очите му заиграха дяволски пламъчета и ги озариха със странен блясък. За момент тя едва не се сви, сигурна, че ще я удари.

— Нека душата ти се пържи в ада, заедно с измамното ти тяло — промърмори той вместо това, като се отдръпна от нея и стана от леглото.

Докато навличаше дрехите си с бясна скорост, тя забеляза, че верижката и пръстена не бяха на врата му. За миг се запита какво ли бе сторил с пръстена, който все още възприемаше като свой. Тя го гледаше със свито от болка сърце, сякаш за първи път виждаше нараненото му бедро. Белегът, който се извиваше към коляното, изглеждаше едва ли не неприличен при наличието на толкова мъжествена красота. Трябваше да откъсне поглед от него или щеше да бъде победена.

— Желая на твоя любовник много наслада с теб, както и на всички, които несъмнено ще го последват. Дано бъдат така измамени от ангелското ти лице, както бях аз. И дано опознаят дявола, който се крие зад него.

— Е, Конър, това звучи почти като ирландско проклятие — отвърна тя с игрива нотка в гласа и изпита болезнено удовлетворение, като видя как той пребледня от гняв, преди да й обърне гръб.