Карън Робърдс
Тъмна луна (31)

Тридесет и първа глава

Следващите няколко дни бяха за Кейтлин като прекрасен сън. Въпреки че не спираше да вали, тя се чувстваше така, като че ли слънцето грееше над нея през цялото време. Единственото неприятно нещо бе, че Конър, предупреден от отец Патрик, а и от собствената си съвест, отказа да й преподава уроците на любовта. Каза й, че това ще стане, след като се венчаят. Независимо от тази забрана Конър също беше невероятно щастлив. Братята му с изумление наблюдаваха как той приемаше дори най-влудяващите им пакости със спокойствие и добросърдечен хумор.

Където и да се намираше Конър, Кейтлин винаги беше наблизо. Ходеше с него из фермата, помагаше му с каквото можеше. Понякога просто седеше, гледаше го и му се възхищаваше. Обожанието й към този мъж беше толкова явно, че братята му не пропускаха случай да я закачат. Тя приемаше подмятанията им напълно спокойно. Наистина обожаваше Конър и не я интересуваше кой ще разбере за това.

За първи път в живота си тя се заинтересува от своя гардероб. Конър настоя да се омъжи, облечена в подходяща сватбена рокля. Тя с изненада откри, че й доставя удоволствие да разглежда моделите. Три седмици преди сватбения ден тя си избра съвсем семпла рокля с високо деколте и дълги тесни ръкави, която да бъде ушита от лъскава бяла коприна. В сандъка на тавана откри чудесен бял дантелен воал, който бе принадлежал на майката на Конър. С това тоалетът щеше да бъде напълно завършен.

Конър яздеше с нея до селото, където местната шивачка й подготвяше роклята. Кейтлин се беше превърнала в център на вниманието. Мисис Макфий беше разнесла навсякъде шокиращата новина за годежа на Негова светлост. На Кейтлин й се струваше, че целият свят я гледа.

— Чувствам се като двуглаво теле — каза тя малко тъжно на Конър, когато той я свали от седлото при завръщането им в Данъмор. Можеше да слезе и сама, но Конър настояваше да й асистира. Това му беше като извинение, за да може да я подържи в ръцете си. Бяха изминали повече от десет дни, откакто я запозна с любовта, и тя ставаше все по-нетърпелива отново да изживее блажения миг.

— Не ми приличаш на такова — каза Конър с усмивка и я свали на земята.

Кейтлин остави ръцете си да се обвият около врата му и се притисна до него.

— Иска ми се вече да бяхме женени — каза тя шепнешком. Ръцете, които я държаха за кръста, се стегнаха и я притеглиха още по-близо. Гърдите й опряха до неговите. Очите му се плъзнаха към устните й, после към набъбналите гърди, преди отново да срещнат погледа й.

Усмивката му стана още по-широка. После се изви настрани.

— О, това е голямо признание. Не ти ли казах, че правенето на любов ще ти се понрави?

Тя повдигна едната си ръка от раменете му и закачливо го плесна по бузата. Ръката й бавно се спусна по челюстта му, наслаждавайки се на допира до кожата му.

— О, да, каза ми, порочно същество такова.

— Нали не грешах?

Тя го погледна. Палецът й погали устните му.

— Не, не грешеше — увери го тя, като сведе очи. После отново го погледна. Очите му бяха потъмнели и сърцето на Кейтлин затупка с всичка сила. Палецът й отново погали устните му.

Той ги разтвори и пое пръста й с уста. Зъбите му нежно то захапаха. Кейтлин изпусна тиха въздишка. Краката й омекнаха. Тя се повдигна на пръсти, за да му поднесе устните си. Въпреки че усещаше напрежението му, той не помръдна.

— Само една целувка, Конър — примами го тя.

— О, да. Само една целувка. Лесно ти е да го кажеш — измърмори той, но не можа да устои на изкушението. Притисна я до себе си и впи устни в нейните. Езикът му запълни устата й. Кейтлин се помисли, че всеки миг ще се разтопи.

— Стига толкова! — той я отстрани от себе си така внезапно, че тя трябваше да стисне раменете му, за да не падне. Гласът му беше дрезгав, очите му горяха от желание, но той беше дал дума.

— Конър! — простена тя.

— Ще изчакаме, докато се оженим.

— Цели три седмици!

— Не е цяла вечност. Ти ще ми бъдеш жена и не мога да те третирам като уличница.

— Но аз искам да ме третираш като уличница! Щом го правя с тебе, изобщо не ми пука кой какво си мисли! — бяха спорили по този въпрос и преди, благородството му я караше да й се иска да тропне с крак от възмущение.

Конър я изгледа намръщено.

— Изобщо не ми помагаш да преодолея желанието си.

— Така и така ще се женим. Каква разлика има в това, дали ще го правим сега, или след брачната церемония. Нали в очите на Бога ние сме вече мъж и жена — този довод и хрумна в момента и тя не успя да сдържи триумфалната си усмивка. Нека Господ да слезе и да провери, ако може!

— Аз…

— Ваша светлост, тук ли сте? Имам новини! Нещо… О, извинете! — Микийн нахлу в конюшнята видимо развълнуван от нещо. Той се спря като закован, като видя Кейтлин в ръцете на Конър, и след това се намръщи неодобрително. И той като мисис Макфий смяташе, че Кейтлин не е жена за Конър.

— Всичко е наред, Микийн. Тъкмо приключвахме работата си тук. Защо не се качиш в къщата, котенце, и не смениш мокрите си обувки? Аз имам още малко работа — той пусна Кейтлин и закачливо я перна по задника. Очарована от това действие, тя се усмихна и се запъти навън от конюшнята.

— Става въпрос за злато, Ваша светлост! Злато!

Трескавите думи на Микийн стигнаха до ушите на Кейтлин, която тъкмо излизаше от конюшнята. Тя отстъпи зад отворената врата и безсрамно се заслуша.

— Какво говориш, Микийн?

— Това е дългът към съкровищницата, който идва от Бласкетс. Карат го за Дъблин и ще мине през Наас тази нощ. Това е голяма тайна, но познавам един момък, чийто брат работи за тамошен джентълмен. Той е товарил сандъците. Не е трябвало да наднича в тях, но му се сторили прекалено тежки за гардероба на една дама, както му било казано. Пълни били със злато! Цяло съкровище! Потеглили са от Бласкетс преди три дни! Нощес трябва да отседнат в странноприемницата в Наас. Можем да си направим едно малко пътешествие. Момчето казва, че щяло да има охрана.

— Казваш, че са тръгнали от Бласкетс преди три дни? — попита замислено Конър.

— Да. И мисля, че ще пристигнат в Наас около полунощ.

— Наас е доста далече оттук.

— Аха.

Конър помълча малко после се усмихна.

— Колко интересно.

Микийн също се засмя.

— Да, мислех си, че ще кажете тъкмо това.

Кейтлин повече не можеше да мълчи. Тя се появи от скривалището си, подиря ръце на кръста и свирепо изгледа Конър.

— Вие двамата с какво се каните да се захванете?

Той я погледна с присвити очи. Микийн й хвърли свиреп поглед.

— Изпратих те в къщата!

Очарователният мъж, който я беше потупал закачливо, беше изчезнал. Тя познаваше и този Конър. Той беше страшен, но тя ни най-малко не се боеше от него.

— Да, но аз не отидох. Можеш ли да ми кажеш какво толкова интересно има в един товар злато?

— Това няма нищо общо с тебе. Върви да си смениш обувките.

Тя се намръщи.

— Няма да допусна да ме отпращаш като малко дете. Имаш намерение да вземеш това злато, нали?

— Тихо! — това го каза Микийн, който тревожно се озърташе наоколо. За щастие, освен тях тримата в конюшнята и на двора нямаше никого.

— И какво, ако е така?

— Тогава и аз ще дойда!

— Няма да стане!

— Щом ще се женим, ще бъдем и партньори. Ще ходя там, където ходиш и ти!

— По дяволите, казах не!

— Искам да дойда, Конър!

— Не, и точка по въпроса! — той се приближи до нея, хвана я за рамото и я обърна към изхода. — Върви вкъщи да си смениш обувките! Ще се видим на вечеря.

— Няма да стане, Конър д’Арси. Ако си мислиш, че ще ти играя по свирката само защото сме сгодени, жестоко се лъжеш.

— Ще правиш каквото ти кажа!

— Няма! И не можеш да ме накараш!

— О, не мога ли? Ще видим, момичето ми.

— Какво ще направиш? Ще ме набиеш ли?

Предизвикателството имаше голям ефект, понеже тя знаеше, че той никога нямаше да го направи. Те стояха един срещу друг и крещяха вътре в конюшнята. Шумът привлече Кормак и Рори, които работеха в кошарата. Двамата по-млади д’Арси дойдоха да видят какво става.

— Какво безоблачно семейно щастие — прошепна развеселен Кормак на Рори, но Конър чу и се обърна към него.

— Ти си дръж езика зад зъбите! А ти — той отново се обърна към Кейтлин, — ще правиш това, което ти се каже! Не желая за съпруга твърдоглава пакостница.

— О, така ли? Тогава няма да ти бъда съпруга.

— Може и така да стане.

— Тогава си вземи шибания пръстен и бъди проклет! — разярената Кейтлин дръпна пръстена от пръста си и го хвърли към Конър. Той го улови тъкмо преди да го удари по главата. Лицето му почервеня от гняв. Тя се врътна на пети и тръгна да излиза от конюшнята.

— Сега, след като вече не сме сгодени, ще правя каквото си искам! По дяволите! — изсъска тя през рамо на излизане. После се отправи към къщата.

— Внимавай какви ги дрънкаш! Няма да допусна жена ми да псува като някой драгун! — Конър тръгна след нея побеснял.

Тя хвърли поглед през рамо и хукна да бяга. Той се втурна след нея, настигна я на половината път и я грабна на ръце.

— Пусни ме! — кресна тя и го заблъска с юмруци в гърдите.

— Не и в този живот — процеди той през зъби и я внесе в къщата.

В конюшнята, скрити от погледа на брат си, Кормак и Рори си размениха многозначителни погледи. После дойде Микийн и тримата си зашушукаха.