Карън Робърдс
Тъмна луна (28)

Двадесет и осма глава

Той прие милувката й, като остана неподвижен само за миг. После издаде звук, напомнящ на предсмъртен стон. Ръцете му привлякоха тялото й плътно до неговото, след това облегна главата й на рамото си и започна страстно да я целува. Замаяна, Кейтлин не забеляза дори острия вкус на уиски. Тя отвръщаше на целувките му с огнена страст, която се разгаряше в нея от толкова дълго време. Ръцете й здраво се обвиха около врата му, сякаш нямаше намерение да го пусне до края на дните си. Езикът й докосна неговия, погали го и той затрепери. В следващия миг Конър я вдигна на ръце и направи две доста несигурни крачки по посока на леглото. Кейтлин никога не разбра дали целта му бе романтично да я положи в леглото. Това, което се случи в действителност, бе, че залитащият Конър се спъна в собствените си крака, след което и двамата полетяха към пухения дюшек. Тупнаха върху него с всичка сила, което накара поддържащите го въжета да изскърцат в знак на протест.

Кейтлин остана да лежи по гръб и да се взира в покрития със сенки таван, шокирана от рязката промяна на събитията. След малко извърна глава и откри, че Конър лежеше до нея, пъхнал едната си ръка под главата, със страшно смутен вид. Очите му проблеснаха, а устните му се извиха в най-слабо подобие на усмивка.

— Глупци и деца — измърмори неясно той и се обърна по гръб, усмихвайки се на тавана с унил израз.

— Глупци и деца, точно — каза тя, като седна и го изгледа свирепо. — Ако под това имаш предвид, че добрият Господ в своята мъдрост ме предпазва от тебе, тогава съм длъжна да ти кажа, че Той използва доста странни методи. Първо пробутва онази безсрамна пачавра, а сега това, за което предполагам, че е много повече от „чашка уиски“! Ти си пиян като свиня, Конър д’Арси, и това със сигурност не е работа на ангелите! Повече ми прилича на дело на някой агент на дявола!

— Тука грешиш, освен ако агентът на дявола не се е дегизирал като самия отец Патрик, който изпи почти цяла гарафа. Отец Патрик със сигурност е ангел божий. Той казва, че ти си плътско изкушение, което трябва да преодолея, за да спася безсмъртната си душа — очите на Конър се преместиха от тавана и се спряха на лицето й. — Махни се от мене, Сатана — каза й той и се закикоти.

— Изглежда, тази нощ няма да ти дойде акъл в главата — каза Кейтлин с отвращение, след това стана от леглото и го изгледа с неодобрение.

Той се беше проснал напряко на леглото. Дългите му, обути в ботуши крака опираха в пода. Ръцете му бяха пъхнати под главата и на устните му играеше странна усмивка. Тя беше виждала Конър в най-различни настроения, но пиян — никога. Разрошената му черна коса, блестящите очи и кривата усмивка му придаваха някакво момчешко очарование. Беше толкова красив, че дъхът й спираше. Изведнъж й се стори невероятно млад, по-млад от самата нея. Досега той се бе грижил за нея. За първи път сега се нуждаеше от помощта й.

— Какво правиш? — той надигна глава от дюшека, когато тя взе да дърпа ботушите му. Изглежда усилието го изтощи, защото бързо я отпусна назад.

— Събувам ти ботушите. Нали не искаш да спиш с тях?

— Случвало ми се е и преди. Не е фатално.

— Е, тази нощ няма да спиш с тях — последното бе казано с много слаб глас, дърпането на ботушите й отнемаше всичките сили. Накрая успя да ги смъкне от краката му. Взе ботушите и ги сложи до леглото. Той я наблюдаваше, но в осветената само от лунни лъчи стая беше трудно да разбере нещо от лицето му. Остана с впечатлението, че той полага всички усилия да се измъкне от влиянието на уискито.

— Можеш ли да седнеш?

Очите му се преместиха от нея и се впериха в тавана.

— Че защо трябва да правя подобна глупост?

— Защото все още си облечен с жакета си, а той е влажен. Ако можеш да седнеш, ще го съблека по-лесно.

— Ами ако не мога?

— Тогава ще го срежа. В кабинета има ножици.

— Това няма да стане!

Тя знаеше, че харесваше това сако.

— Тогава седни. Ето, хвани ръцете ми.

Тя протегна ръце. След известно колебание той ги улови и с хиляди пъшкания успя да се закрепи на крайчеца на леглото. Постави лакти на коленете си и подпря глава с ръцете си.

— В главата ми бият хиляди барабани.

— Това ще ти е за урок — каза тя без каквото и да било съчувствие и взе да дърпа сакото от раменете му.

Той изръмжа и вдигна глава към нея.

— Ти изобщо не ме успокояваш.

— Вдигни си ръцете. Достатъчно си се успокоявал тази вечер. Нали мъжете пият тъкмо за това.

Конър послушно вдигна ръце и тя съблече сакото, докато той я гледаше мрачно.

— Не знам защо пият другите мъже. Знам само какво ме накара аз да го направя.

— И какво е то? — тя продължи да го съблича, тъй като и ризата му беше влажна.

Той се усмихна накриво.

— Ти си причината, моя прекрасна Кейтлин. Само ти.

Ръцете й престанаха да се движат и тя погледна надолу към него.

— Не виждам причина да ме държиш отговорна за глупостта си.

— Така ли? — ръцете му се вдигнаха и уловиха нейните. — Ти си за мене постоянно изкушение, непрекъснато мъчение, момичето ми. Когато си пред очите ми, непрекъснато се моля за спасението на душата си. Като погледна нежната ти бяла кожа и розовите ти устни, прекрасните ти очи и копринената коса, черна като най-тъмната нощ, да не говорим за формите ти, които биха изкушили и светец, почти съм склонен да се съглася с отец Патрик, че си изпратена от дявола. Но аз знам нещо, което отчето не знае: познавам душата ти и тя е ангелска.

Конър не беше мъж, който произнасяше вълнуващи речи, но това бяха най-хубавите думи, които някога беше чувала. Те докоснаха сърцето й и я трогнаха до сълзи.

— О, Конър, аз толкова много те обичам — едва успя да прошепне тя.

Те стояха дълго така, вперили погледи един в друг.

— О, добре, казват, че пътят към ада е застлан с добри намерения — промърмори той и я дръпна в прегръдките си.

Кейтлин политна в скута му и обви ръце около шията му. Повдигна лице, за да срещне устните му. Този път той я целуна. В началото устните му бяха меки и нежни, после се втвърдиха, подгонени от дива страст. Тя го целуваше с цялата любов, натрупана през изминалите години, с истинска женска страст. Целуваше го, докато забрави коя е, забрави къде се намира, забрави всичко, освен любовта си и силното желание, което изпитваше към него. Когато той погали гърдите й, прикрити под тънката нощница, тя се разтрепери и се притисна до него.

— Кейтлин… — той отмести ръка от гърдите й. Тя отвори очи и се взря в неговите. Почувства борбата, която се водеше в съзнанието му. Конър продължаваше да търси изход от страшната схватка между душата и тялото му…

— Обичам те — промълви тя.

Очите му се замъглиха и устните му отново намериха нейните. Ръката му потърси копчетата на нощницата й и ги разкопча с разтреперани пръсти. Сърцето й щеше да се пръсне. Тя се извиваше в скута му, полудяла от желание.

— Да свалим това от тебе в такъв случай — той се изправи заедно с нея и внимателно опря в пода босите й крака. Тя беше като замаяна и почти не разбра, как той смъкна дрехата й. Остана открита пред погледа му, трепереща във великолепието на голотата си. Очите му се движеха по тялото й, а блясъкът в тях караше краката й да се огъват.

Косата й се изсипа като водопад над едното рамо и закри гледката му. С разтреперана ръка той преметна копринените кичури на гърба й и продължи да се взира в нея, омагьосан от гледката. Тя беше стройна и дългокрака, бледа като лунните лъчи, които проникваха в стаята, загадъчно красива като самата нощ. Триъгълникът между бедрата й беше гарвановочерен като гъстата й коса. Високата й твърда гръд с розови зърна, проблясваше в тъмнината. Очите й също блестяха, нежни и загадъчни, навлажнени от любовта, която изпитваше. Той продължи да се взира. Тя изви глава и целуна ръката му, която стоеше близо до ухото й. Конър се разтрепери, протегна ръце към нея и я притисна до себе си. Тя затвори очи и обви ръце около врата му.

Докато я полагаше в леглото, дишането му се учести. Той се озова върху нея и огромното му тегло я накара да потъне дълбоко в дюшека. Краката й се разтвориха и бедрата му се настаниха между тях. Той се притисна до нея и острата материя на бричовете му се потърка в извора на нейната женственост. Усещането беше главозамайващо. Тя извика и го притегли към себе си. Усети топлината и твърдостта му. Започна диво да се движи под него. Той все още беше облечен и това я влудяваше. Ръцете й стиснаха предницата на ризата и я дръпнаха с все сила. Чу се звук от изпопадали копчета. Тя прокара пръсти по твърдите мускули и докосна плоските връхчета на гърдите му.

— О, Господи, това стана прекалено бързо — шепотът му бе измъчен и едва чут. Той наведе устни към нейните, целувайки я диво, докато ръката му се плъзна между телата им, за да се справи с копчетата на бричовете. Най-после беше освободен и горещо се притисна до Кейтлин. Тя извика. Звукът беше заглушен от устните му. Тя изви гръб и ноктите й се впиха в гърдите му, когато той се насочи към меката й женственост. Откри влажния й център, който гореше и пулсираше. Изпита болезнена нужда той да стане негово притежание. С един внезапен, неконтролиран тласък той вмъкна част от себе си в отвора, преди да успее да се овладее. Тя усещаше как ръцете му трепереха, докато се бореше за контрол над себе си.

— Конър… — името му излезе като дихание от устата й. Ръцете й стиснаха раменете му, тялото й се размърда подканващо под неговото.

— Не… не искам да ти причинявам болка — думите бяха изречени с толкова дрезгав глас, че едва можеха да бъдат разчленени.

После като че ли самата мисъл го подтикна. Той изстена и нахлу в нея, разкъсвайки девствеността й, като продължи конвулсивно с тласъците си.

Тя извика. Очите й се отвориха от изненада. Не беше очаквала такава болка. От челото му се стичаше пот. Очите му горяха. Той видя болката й, видя как зъбите й се впиха в долната й устна и потръпна, преди да я притисне още по-плътно до себе си.

— Съжалявам. Толкова съжалявам — прошепна Конър до шията й. Но не спря. Просто не можеше да спре. Той се тласкаше в нея с невероятна страст и сила.

Кейтлин дори не беше подозирала какво насилие представлява тъмната страна на мъжката страст. С всеки друг мъж щеше да бъде ужасена и отвратена, щеше да се бори, да крещи, да дращи, за да се освободи от разкъсващата болка. Но това беше Конър, нейната любов. Той никога не би я наранил нарочно. Значи този дивашки акт мъжете извършваха с жените, откакто свят светуваше? Той я беше предупредил, беше се опитал да я предпази от това. Това беше цената, която трябваше да плати, за да му принадлежи, и тя беше готова да го стори. Щеше да изтърпи болката, за да му достави удоволствие. Тя обви ръце около врата му, затвори очи, стисна зъби и го държа, докато той плувна в пот, потръпна и изстена. Миг след това той се стегна и с див стон се отпусна върху нея. През това време болката вече беше притъпена и тя реши, че ще може да понася това нещо оттук нататък. Заради Конър.

Единствено заради Конър.