Карън Робърдс
Тъмна луна (24)

Двадесет и четвърта глава

Изминаха два дни. Драскотината на бузата на Конър почти заздравя, а устната на Кейтлин придоби нормалните си размери. Нямаше вести от Балимара, въпреки че Конър беше изпълнил обещанието си. Той изпрати съобщение до дома на сър Едуард, в което уведомяваше слугите, че господарят им е претърпял катастрофа и посочваше мястото, където можеше да бъде намерен. Кейтлин се страхуваше, че сър Едуард нямаше да остави нещата така. Но нищо повече не се случи и тя се опита да изхвърли от съзнанието си този инцидент.

Времето минаваше, но настроението на Конър не се оправяше. Когато братята му се поинтересуваха защо бузата му и устата на Кейтлин са в такова състояние, той използва случая, за да ги нахока, че не са я наблюдавали както трябва. Когато Кейтлин направи нещастен опит да заглади нещата, Конър я сряза, а и братята му, изглежда, не одобриха усилията й. После Конър беше непрекъснато зает. Тя се опитваше да се приближи до него, да поговори, но той винаги я отблъскваше. Беше й трудно да повярва, че единствената причина за грубите му обноски е излизането й сама на езда. Имаше нещо друго, но нямаше представа какво бе то. Мълчаливият му гняв я правеше нещастна и тревожеше всички останали.

— За Бога, какво си направила на човека? — погна я Рори, след като по време на обяда Конър нахока всички. После се отправи към полята да се кара на селяните. — Като че ли живеем с ранен вълк!

Тъкмо ставаха от масата. Кейтлин си бе избрала да помага при почистването на обора, вместо да върши домакинската работа, и затова излезе заедно с мъжете. Мисис Макфий изгледа остро Кейтлин, като че ли очакваше да чуе, че дяволът се е появил под покрива на Данъмор.

— Шшт — измърмори Кейтлин на Рори и той послушно замълча, докато не излязоха на площадката пред къщата. После я погледна и повдигна вежди в очакване на отговора.

— Нищо не съм му направила — каза тя и повдигна полите си, докато слизаше по стъпалата.

Кормак изсумтя зад гърба й.

— Точно в това е проблемът.

Без да разбира, Кейтлин се втренчи в него. Лиъм, който ги следваше, почервеня до ушите. Рори неодобрително погледна брат си.

— Не трябваше да казваш подобно нещо пред Кейтлин. Неприлично е — смъмри го той.

Кормак повдигна рамене.

— Защо пък не? Ако тя спи с него, значи не е невинна и може да слуша тези неща. А ако не спи с него, защо тогава не го прави. Бих казал, че проблемът се състои тъкмо в това.

В тона му имаше нотка на горчивина, която подсказа на Кейтлин, че той все още не се беше примирил със заповедта на Конър. Тя импулсивно го улови за ръката и го задържа. Останалите също се спряха, наблюдавайки как Кейтлин сериозно гледа Кормак право в очите.

— Кормак, не можем ли да бъдем приятели? — попита тихо тя. — Това, че изпитвам… ъ-ъ… особено чувство към Конър, не означава, че не ме е грижа за вас. Обичам те като брат. По същия начин обичам и Рори, и дори намусения Лиъм. Бяхме приятели, добри приятели повече от година. Отношенията ни не трябва да се променят само защото порастваме, нали?

Кормак я изгледа намръщено. После неохотно се усмихна.

— Предполагам, че не трябва — каза той. — Но със сигурност мога да кажа, че представляваш по-голям интерес като красавицата Кейтлин, отколкото като крадеца О’Мали.

Рори и Лиъм се засмяха. Кейтлин направи същото. Едно малко късче от сърцето й оздравя, след като почувства, че е оправила отношенията си с по-младите братя. Ако и Конър беше толкова лесен…

— Благодаря, Кормак — нежно каза тя и постави сестринска целувка на бузата му. После направи същото с Рори и Лиъм.

— Май много щедро раздаваш целувките си, а? — изръмжа зад гърба й един до болка познат глас.

Кейтлин и тримата братя виновно се обърнаха. На няколко крачки зад тях стоеше Конър, ужасно намръщен. Беше навил до лактите ръкавите на ризата си и беше обут с най-старите си бричове. Носеше една вила и от потта, която оросяваше челото му, можеше да се направи изводът, че бе свършил работата на Кейтлин в обора. Тя се изчерви от притеснение.

— Но, Кон… — успя да каже Лиъм.

Конър го изгледа кръвнишки.

Преди да успеят да кажат каквото и да било, бяха прекъснати от шума на приближаваща се карета. Двуколката на мисис Конгрив, управлявана от самата нея, се втурна в двора пред конюшните. Кейтлин впери свиреп поглед в натрапницата и се зарадва, като видя, че и по-младите братя д’Арси направиха същото. Конър огледа новодошлата с присвити очи. Бе невъзможно да се каже дали беше доволен от пристигането й. Във всеки случай мисис Конгрив не си направи труда да забележи неприветливото посрещане и весело помаха с ръка. Тя обърна конете си и спря на няколко фута от мястото, където стояха петимата.

— Конюшните ли чистиш, скъпи? — весело извика тя на Конър, чието лице се беше прояснило заедно с приближаването й. Той дори се усмихна. Свирепият поглед на Кейтлин стана още по-свиреп, след като огледа префърцунената хубавица. Дори през този горещ летен ден от напудрената й фризура не стърчеше дори косъмче. Днес мисис Конгрив беше облечена в розова коприна, с волани от сребриста дантела, а от едната страна на огромната й шапка падаше розово перо. Кейтлин огледа собствената си преправена рокля и гневът й се разгоря с още по-голяма сила.

— Както ти е известно, Меридит, аз съм работещ фермер — отговори Конър. Отнасяше се дружелюбно към нея, държание, което никой от тях не беше виждал дни наред. Мисис Конгрив се наведе към него и Кейтлин усети, че лошото й настроение се задълбочава.

— Надявам се, че не съм дошла в неподходящ момент — продължи тя безсрамно, протягайки ръка към Конър. — Чух от Сара Дан, че вие със сър Едуард сте имали малък сблъсък, благодарение на който въпросният господин е пострадал много лошо. Исках да се уверя, че ти си наред, въпреки че трябваше да съм сигурна, че не може да ти се случи нещо лошо. Скъпи, наистина се надявам, че не аз съм причината за това недоразумение — по лицето й обаче се четеше, че й се искаше да бъде тъкмо обратното.

— О, не си струва да говорим за това — Конър се усмихна чаровно, пое ръката й и я вдигна до устните си. Над бялата ръка на дамата очите му се срещнаха с тези на Кейтлин. Тя го гледаше кръвнишки как поставя устни върху бялата кожа. После, продължавайки да държи ръката на дамата, той се наведе над ръба на двуколката и целуна меката буза на мисис Конгрив.

И тримата по-млади братя д’Арси дружно си поеха въздух. След това се обърнаха към Кейтлин, за да видят реакцията й. Тя стоеше като закована, без да откъсва очи от двойката. Във вените й нахлу чисто животинска ярост, бузите й почервеняха и тя стисна юмруци. Очите й се разгоряха опасно. Тя решително се дръпна от ръката на Лиъм, който се опита да я спре, и закрачи към каретата. Спря едва когато стигна на не повече от фут разстояние от Конър.

— О, Конър, скъпи — заговори провлечено тя, имитирайки глезения глас на мисис Конгрив. Когато Конър се обърна да я погледне с повдигнати от учудване вежди, тя изтегли ръка назад и съвсем хладнокръвно го удари през лицето.

Последва ужасяваща тишина, нарушена единствено от звука на плесницата. Тогава мисис Конгрив извика. Конър вдигна ръка към ударената си буза и се втренчи свирепо в Кейтлин. По-младите братя като един пристъпиха напред, за да я защитят. Но преди Конър да успее да направи каквото и да било, Кейтлин се врътна на пети и се отправи към конюшнята. Изкачи се в плевника, просна се по очи на сламата и зачака с чувство на обреченост и удовлетворение.

Не се наложи да чака дълго. Усети присъствието му още преди да се е изкачил по стълбата. После чу обутите му в ботуши крака да трополят по пода на плевника. Тя продължи да се взира през прозореца, отказвайки да се обърне към него, дори след като застана точно до нея.

— Надявам се, че си изключително доволна от себе си — ядосано започна той.

— Не трябваше ли да бъдеш при приятелката си? — произнесе саркастично тя, като се извъртя настрани и седна, кръстосала крака под себе си. Пръстите й се бяха отбелязали върху бузата му. Същата тази буза, която бе издрана от пръстена на сър Едуард. Независимо от това зелените очи блестяха насреща й, изпълнени с дяволски гняв.

— Да, трябваше да бъда! — изръмжа той, после направи опит да се овладее. Когато отново заговори, гневът му вече не беше толкова явен. — Каква муха ти влезе в главата? Защо ме удари? Ти напълно убеди Меридит, че си ми любовница, а това, което знае тя, скоро става достояние на цялата околност.

— Не ме интересува — тя скръсти ръце пред гърдите си и упорито се загледа през прозореца.

— Да, но мене ме интересува!

— О, тя сърдита ли ти е? — попита Кейтлин с отровен тон. — Чудесно!

Настъпи напрегнато мълчание. Кейтлин усещаше как очите на Конър я изгарят. Следващите думи бяха внимателно подбрани и изречени с голямо търпение.

— Кейтлин, ти не трябва да ревнуваш от Меридит. Нещата между мен и нея не те засягат. Ние с нея сме възрастни, а ти си само едно дете.

Тя го погледна, после очите й заискриха.

— О, така ли? Несъмнено е плод на въображението ми, но ми се струва, че не много отдавна ме смяташе за пораснала. Или може би винаги целуваш децата по този начин?

Очите му се присвиха при сблъсъка с яростния й поглед. Той дълго се взира в нея. И последните следи от яд изчезнаха от лицето му. Когато заговори, гласът му беше дрезгав.

— Това беше грешка, нищо повече.

— Грешка! Грешка! — Кейтлин скочи на крака и замахна с ръка към него. Конър я улови с изключителна бързина, преди да успее да осъществи контакт със същата буза и я стисна здраво.

— Кейтлин! — гласът му съдържаше предупреждение.

Тя не му обърна внимание и продължи да беснее.

— Защо не си признаеш, Конър д’Арси? Харесва ти да ме целуваш! Мога да се закълна в това! И ако аз ревнувам, ти също го правиш! Та ти ревнуваш от собствените си братя! Направо позеленя от злоба преди малко. Не се опитвай да отричаш, че целуна онази там мисис Конгрив само защото ме видя да целувам братята ти. Моите целувки обаче бяха абсолютно невинни, нещо, което не може да се каже за твоите.

— Кейтлин!

— Я стига си повтарял името ми! — тя замахна с другата си ръка, но той улови и нея.

— Дявол да те вземе, Кейтлин, ако пак ме удариш, ще те напляскам по задника! — той я гледаше заплашително и стискаше и двете й ръце.

— Кога най-после ще си го набиеш в главата: аз съм прекалено голяма за твоето пляскане! — изсъска тя. — Аз вече съм жена, Конър д’Арси, и ти го знаеш! Просто те е страх да го признаеш!

Той я изгледа със стиснати устни. В светлите му очи, освен яд имаше и нещо друго, докато обхождаха порозовялото й лице. После погледът му се спусна надолу по тялото й, задържа се за миг върху наедрялата гръд и тънката талия, преди отново да се вдигне и да се спре на зелената кърпа, покриваща гарвановочерната й коса. Най-накрая срещна погледа й.

— Радвай се, че ме е страх — тихо каза той. — Ако се отнасях с тебе като с жена, трябваше да продам душата си на дявола.

Тя го гледаше като онемяла. В гласа му имаше някаква особена острота, която й вдъхна надежда. Гневът й се стопи и тя престана да дърпа ръцете си от неговите.

— Искам да се отнасяш с мен като с жена — почти изстена тя, отворила широко очите си.

— Твърде млада си, за да знаеш какво искаш — очите му се присвиха. Излъчваха някакъв особен, неспокоен блясък. Тя се съсредоточи върху тях и се опита да не обръща внимание на мрачната нотка в гласа му. — Трябва да си ми благодарна, че имам повече разум от тебе.

Явно беше, че имаше намерение да я държи на една ръка разстояние от себе си. Кейтлин навъсено изучаваше красивото му лице. Ръцете му вече не стискаха нейните. Пръстите им се бяха сплели по собствено желание, без да обръщат внимание на обидните им думи.

— Мразя те — каза раздразнено тя, като отново задърпа ръцете си.

— Добре — отговорът му беше безсърдечен, но не освободи ръцете й.

— Я ме пусни, звяр такъв! — тя дръпна ръце, за да потвърди думите си.

Той въздъхна. Ядът му беше преминал.

— Кейтлин, ти си красиво момиче, а аз съм нормален мъж. Опитвам се да предпазя не друг, а самата теб.

Тя престана да се дърпа и взе да го изучава с поглед.

— Не желая да бъда предпазвана. Не и от тебе. И не те мразя. Аз… аз те обичам, Конър.

Тя каза това, без да се стеснява. Очите му се ококориха, после пак се присвиха. Гласът му беше дрезгав.

— Та ти си дете. Не знаеш какво говориш.

— Знам! Знам!

Той не каза нищо, само продължи да я гледа, докато очите му трескаво заблестяха. Пръстите му стиснаха нейните почти болезнено. Кейтлин с радост изтърпя леката болка.

— Ще направя голяма грешка, ако се възползвам от това, което си мислиш, че изпитваш към мене. Ти…

— Не съм дете, Конър! — сряза го тя раздразнено. После пристъпи към него. Пръстите им останаха сплетени. — Искам да ме целунеш. Сега. Моля те!

— Кейтлин…

Независимо от неспокойния блясък в очите му той продължаваше да се съпротивлява. Кейтлин храбро се вдигна на пръсти и притисна устни до неговите.

— Кейтлин… — той се залъгваше, че протестира, произнасяйки името й, но не я отстрани от себе си.

Кейтлин стана по-смела, изви глава, затвори очи и се притисна до него още по-силно. Усещаше устните му твърди и топли под своите. Придобила още по-голяма смелост, тя погали с език линията, където се срещаха.

Той устоя на нежния й допир само още един миг. После въздъхна дълбоко, а ръцете му се освободиха от нейните, за да се плъзнат по талията й.

— Нека тогава отговорността бъде твоя — прошепна й нежно той.

Целуваше я яростно, сякаш умираше от желание да усети вкуса на устните й. Обвила ръце около врата му, Кейтлин отговаряше на целувките му. Сърцето й биеше толкова силно, че едва чуваше тежкото му дишане. Слабините й изгаряха. Краката й се огъваха.

— Ах, Кейтлин — той обсипа с целувки бузата й чак до ухото.

Кейтлин пое дълбоко въздух, заравяйки лице във врата му. Привличаха я топлината и мъжката му миризма. Тя раздалечи устни и докосна с език врата му.

Ръцете му се стегнаха около нея и той така я повдигна, че я накара да застане на пръсти, докато прокарваше огнени пътечки по шията й. Ноктите й се забиха в раменете му, устните й се разтвориха и се притиснаха до врата му. После той я повдигна и я положи в сламата.

Тя вдигна ръце към него, очите й го опияняваха с искрящото в тях желание. Твърдото му тяло се допря до нейното, когато той се наведе и отново пое устните й.

Очарована, тя галеше раменете му през тънкия лен на ризата му, проследяваше линията на гръбнака му, пъхваше ръце под яката, за да докосне нежната кожа на тила му.

— Обичам те, Конър — произнесе тя като дихание в ухото му и усети как ръката върху гръдта й се сви за момент.

— Моя красива Кейтлин — каза той неуверено, като се повдигна малко и се загледа в лицето й.

— Не спирай — прошепна тя, плъзгайки ръката си върху неговата, притискайки пръстите му в меката плът.

— Дори и да исках, не бих могъл — призна той с лека усмивка. После продължи да я целува с нарастваща страст. Ръцете му се плъзнаха по тялото й напипаха копчетата на роклята й.

Кейтлин почти спря да диша, докато той освобождаваше раменете й от роклята, а после и от долната риза. Тя видя как очите му пламнаха, докато бавно и нежно оголваше гърдите й. После я докосна, погали с благоговение втвърдените й розови зърна. Това ново усещане накара Кейтлин да изстене и да извие гръб.

— Спокойно, мила моя — той се наслаждаваше на напиращото в нея желание.

Главата й отново се отпусна върху ръката му. За миг си помисли, че ще умре от любов по него.

После главата му се сведе още по-ниско.

Кейтлин гледаше с помътнели от страст очи как той докосва с език връхчето на гърдата й. След това направи същото и с другата й гърда. Без да съзнава, тя извика името му.

Усети как мускулите на раменете му се свиха под ръцете й. После устата му отново се озова върху нейната, твърда, гореща, настоятелна, и той притисна гърба й в сеното. Ръцете му се спуснаха надолу по тялото й, за да издърпат омотаните й поли.