Карън Робърдс
Тъмна луна (22)

Двадесет и втора глава

Той я притегли бавно. Гърдите й докоснаха косъмчетата по неговите. Очите му не се отделяха от лицето й. Сърцето й биеше толкова силно, че тя не чуваше нищо друго, освен ударите му. Ръцете му се плъзнаха от раменете към тънката й талия.

— Обвий ръце около врата ми — гласът му беше малко дрезгав.

Кейтлин почувства как коленете й омекват и послушно вдигна ръце. При първото докосване на ръцете й той се вкамени. Кейтлин усети под пръстите си топлата влажна кожа и се разтрепери. Ръцете й бавно се плъзнаха около шията му, пръстите й докоснаха къдравата опашка, вързана на тила му.

Първият допир я замая. Устните, които нежно притиснаха нейните, бяха топли и сухи. В нея се надигна толкова силен копнеж, че си помисли, че ще припадне. Гръдният й кош се повдигна и тя си пое дълбока, накъсана глътка въздух.

Кейтлин простена. Никога не си беше представяла целувката на един мъж. Чувстваше се замаяна, опиянена, завладяна, докато езикът му внимателно и нежно изследваше устата й. Когато той се отдели от нея, тя заби нокти във врата му в знак на протест.

— Спокойно, момиче — той също дишаше неравномерно.

Ръцете й все още обвиваха врата му, а неговите бяха обхванали кръста й. Вътрешностите й горяха. Тя вдигна очи към него. Погледът й беше едновременно премалял и настойчив.

— Беше изумително. Направи го пак — това беше нежен шепот.

— Мили Боже! — очите му проблеснаха за миг, преди да наведе глава и да поеме устните й със свирепост, която запали огньове от желание вътре в нея. Кейтлин сплете ръце около шията му и отговори на целувката, разчитайки на слепия инстинкт да я научи какво да прави. Езикът й смело погали неговия и се плъзна в устата му. Усети, че ръцете, които я държаха, се разтрепериха. След това той смело я притисна до себе си. Тя почувства твърдата му като камък мъжественост да се надига до слабините й, усети как пръстите му я притеглиха още по-близо. Тя произнесе като стон името му. После той измърмори нещо, изправи я и откъсна устни от нейните, като все още я притискаше плътно до себе си. Сърцето му биеше учестено, а лицето му беше отпуснато до нейното.

— Конър! — този път името беше изречено с нежен упрек.

Тя усети, че той си пое дълбоко въздух. После я пусна и отстъпи назад, а ръцете му хванаха нейните.

— Ти представляваш истинска заплаха — каза той през зъби. И когато тя понечи отново да го прегърне, той дръпна ръцете й и я отстрани от себе си. — Престани! Да не искаш да свършиш като моя любовница! Да не искаш да те обладая още сега!

Кейтлин му се усмихна. Нещо вътре в нея протестираше, мислите й се бяха превърнали във водовъртеж. Той беше невероятно красив, застанал намръщен срещу нея, с присвити очи и жестоко стисната уста. Косата му се бе освободила от лентата и падаше на копринени вълни. Широките му рамене стояха изопнати, готови да я отблъснат, гръдният му кош се повдигаше и спускаше така неравномерно, сякаш имаше проблеми с дишането. Кейтлин дълго го наблюдава, преди отново да проговори.

— Щом искаш — простичко каза тя и отново погледна гърдите му, които толкова много я привличаха. Ръката й се повдигна и тя я положи нежно на мястото, където биеше сърцето му.

— Пресвета Божия майко! — Конър извика, отдръпвайки се назад като ужилен от докосването й. После, преди Кейтлин да разбере какво става, той се хвърли във вира.

Тя го наблюдаваше с широко отворени очи как изплува на повърхността. Като загребваше вода, той я изгледа мрачно. После, макар и неохотно, се усмихна.

— Трябваше да послушам Микийн още в самото начало — каза й той, излизайки от водата. — Ти ми носиш само неприятности. Изглежда, че колкото повече се стремя да се измъкна от отровната ти паяжина, толкова повече се оплитам в нея. И ти изобщо не ми помагаш.

— За какво говориш? — попита тя недоумяващо. Той я погледна намръщено.

— Никога не съм имал намерение да те докосвам, момиче, и се срамувам от това, което направих. С малко помощ от твоя страна това повече няма да се повтори.

— Но… но — заекна Кейтлин, не можейки да повярва на ушите си. — Ти каза… каза на Кормак и Рори, че… че аз съм твоя собственост. Мислех си… мислех си… — тя не можа да продължи повече.

Конър я изгледа с неодобрение.

— Това, което казах, беше най-смотаният начин, по който исках да се опитам да предпазя братята си. Иначе щяха да се избият заради тебе. Никога не съм си мислил да те притежавам. Исках само да си в безопасност.

— О! — бузите й пламнаха от унижение. Ръцете й полетяха към тях и тя се втренчи с ужас в него. Като си припомни всичко, което бе казала и направила, й се прииска да умре. И заедно със срама избухна спасителният гняв.

— Кейтлин… — той нежно произнесе името й, протягайки ръка към нея.

Тя го измери с поглед. Свали ръце от бузите си и ги стисна в юмруци.

— Ти си един жесток звяр, Конър д’Арси! — изсъска Кейтлин.

Той направи крачка към нея, но тя го бутна толкова силно, че се намери отново във водата. След това се обърна и, полюшвайки полите си, се заизкачва по стъпалата. Ако имаше късмет, помисли си гневно тя, той можеше да се удави във вира!