Карън Робърдс
Тъмна луна (16)

Шестнадесета глава

През следващите десет месеца предсказанието на сър Едуард Дан се сбъдна и Кейтлин се превърна в красива млада жена. Тя просто разцъфтя под въздействието на обичта и добрата храна. Ръстът й се увеличи с цели три инча, така че членовете на семейство д’Арси вече не стърчаха над нея, а тялото й придоби прекрасна заобленост. Независимо от меката закръгленост на гърдите и бедрата й, тя израсна стройна като момче, с невероятно тънка талия и дълги крака. Косата й бе гъста и мека, лъскава като сатен и черна като крилото на гарван. Огромните й сини очи вече не изглеждаха прекалено големи за финото й лице. Гъстите й мигли приличаха на пищни ресни, засенчени от полегатите черни вежди. Носът й беше малък и прав, а устните нежно и красиво оформени.

Мълвата за красотата й се понесе из околността и мъжете прииждаха от мили разстояние, за да й се възхитят. Предишната красавица на областта Мийт, мисис Конгрив, направо беше изместена, почитателите й я изоставиха, за да се преклонят пред младостта и свежестта на богинята Кейтлин. Конър беше единственият мъж за женене в района, който изглеждаше напълно незасегнат от разцъфтяването на Кейтлин. Той продължи да се отнася към нея като към младата си братовчедка, както я и наричаше, и не се отказа да посещава мисис Конгрив у дома й. Нещо повече: визитите му увеличаваха своята продължителност. Случваше се да отсъства по цяла нощ. Братята му буйно изразяваха страховете си от неизбежната женитба. Това вбесяваше Кейтлин невероятно много.

— Той никога няма да изглупее чак толкова — информира тя Кормак, който бе изказал страховете си, докато двамата яздеха по покритите с трева брегове високо над Бойн. Също като нея и Кормак беше пораснал значително през последните месеци. Вече не беше върлинестият младеж, с когото воюваше преди повече от година. Беше се превърнал в красив деветнадесетгодишен мъж. През последните шест месеца той и Рори си съперничеха, съвсем добродушно, разбира се, за вниманието на Лизет Бромлей, дъщеря на баронет от съседната провинция Каван. Въпреки това напоследък младите д’Арси започнаха да забелязват цъфтящата сред тях красота, а пък на Кейтлин взе да й писва от внезапно обхваналото ги чувство за кавалерство и от вниманието, което й бе оказвано.

— Една красива жена може да направи глупак и от най-интелигентния мъж — мрачно каза Кормак, докато очите му крадешком се плъзнаха по Кейтлин. — Погледни само колко мъже, дошли от не знам къде си, се правят на глупаци пред тебе. Помислих си, че Конър ще започне да раздава юмруци, когато се върна вкъщи онзи ден и завари Джон Мейсън и Майкъл Макклендън да ти помагат да осоляваш овнешкото. Бяха страхотна гледка, издокарани и потънали до задниците в саламура, докато ти, ти, малка палавнице, седеше на перилата на хамбара и наблюдаваше как те ти вършат работата.

— Конър беше изключително груб — каза Кейтлин с вирнат нос. Тя седеше сковано изправена на седлото, обърнала гръб на Кормак. Ако не се вземаше под внимание измачканата й синя ленена пола и кичурите коса, изскочили от вързаната с черна кадифена панделка опашка и небрежно тикнати зад малките й уши, тя наистина беше олицетворение на всичко прекрасно. — И всички вие бяхте груби. Предполагам, че аз също мога да имам приятели.

— Приятели! — Кормак подсвирна. — Мила моя, приятели не е думата, с която можеш да определиш отношението им към тебе. Но ти си твърде млада и невинна, за да разбереш за какво ти говоря.

Кейтлин го изгледа с блеснали от гняв очи.

— Я не се дръж наставнически с мене, Кормак д’Арси! Ти си само с две години по-голям от мене. Освен това и ти не си по-добър от тях. Да не мислиш, че не забелязвам как ме гледаш! О, да, и Рори също! Даже и Лиъм!

— Но това е смешно! — изстреля в отговор Кормак, целият почервенял.

— Не е! Видях те! Вчера например, когато пиехме чай.

— Е, всеки би те гледал с онази рокля, която бе облякла вчера. Деколтето й беше толкова ниско изрязано, че гърдите ти щяха да изскочат навън. И ти се появи така пред мисис Конгрив! Нищо чудно, че Конър полудя!

— Конър няма право да ми казва какво да обличам. Нито пък ти! Нито който й да било от вас!

— Той купи роклята — разумно посочи Кормак. — Предполагам, че има право да каже нещо, ако ти грабнеш ножиците и направиш деколтето й неприлично!

— Не беше неприлично!

— Беше!

Кейтлин го измери с поглед и подкара коня си в лек галон.

— Що не си яздиш сам, Кормак д’Арси! Мога да мина и без компанията ти, както и без твоите обиди!

— Ей, Кейтлин, стига де!…

Но Кейтлин вече галопираше през хълмовете по посока на фермата. Той изруга и пришпори коня си след нея. Но жребецът, който Конър й бе купил преди три месеца, беше изключително бърз и трудно можеше да го настигне. Кормак се отказа от преследването и продължи след нея в лек галоп, колкото да не я изпуска от очи и да е сигурен, че нищо лошо няма да й се случи.

Вбесена, Кейтлин продължаваше да пришпорва Финбар. Мъжете бяха зло, повечето от тях. Да вземем Кормак, например. Та той се правеше на глупак само заради някаква лека промяна във външния й вид. И Рори, и Лиъм бяха същите. Та те едва не започнаха да се прескачат един друг, когато се появи в преправената нова рокля, която със сигурност не беше с по-ниско деколте от това на мисис Конгрив. Но на нея не й обръщаха внимание и тя си седеше в салона, флиртувайки с Конър. Нямаше нужда Конър да се намръщи така и да я изпраща да се преоблича, като че ли беше непослушно дете. Та той надничаше в деколтето на мисис Конгрив — беше го видяла! Изглежда, не смяташе, че мисис Конгрив е неприлично облечена, а нея щеше да я изяде с парцалите. Конър се отнасяше с нея като с малко дете! Очите на Кормак, Рори и Лиъм се впериха в цепката на гърдите й, докато Конър я изгледа навъсено, като че ли й беше баща. След като й се скара, и то пред старата лисица мисис Конгрив, той я изпрати да се преоблече. После сам откара приятелката си до дома й, като остави цялата къщна работа на тях, и отсъства цяла нощ! Със сигурност нямаше основание да критикува държанието й. Какво можеше да направи, след като Джон Мейсън и Майкъл Макклендън настояха да й свършат работата онзи ден? Можеше ли да спре Тим Рийгън, който й подари една юница, напълно не зачел факта, че Данъмор беше овцеферма? А да не би тя да бе накарала наскоро овдовелия лорд Алвинли да й донесе книга. Да не би да беше искала от дребничкия пастор на селото, преподобния отец Лем публично да я обявява за перла, попаднала сред свине, имайки предвид католиците (с изключение на Конър д’Арси)? Не, не беше накарала никой от тях да прави каквото и да било!

Докато се приближаваше до фермата, свежият въздух охлади гнева й, но когато видя, че мястото на Фаранейн в обора е празно, отново се ядоса. Конър все още не се беше върнал, а минаваше пладне. Докато разседлаваше Финбар, Кейтлин се намръщи. Повтори си наум превзетите думи, които изрече вчера мисис Конгрив. Дамата заяви, че се страхува от Черния конник, и си изпроси Конър да я изпрати до дома й, което беше изключително смешно, ако Кейтлин беше в настроение да се смее. Та Черният конник не би откъснал и косъм от тази напудрена глава!

Разбира се, Конър беше в правото си да си има приятелка. Тя съзнаваше, че на двадесет и седем години той дори беше закъснял с женитбата, а и му беше време да има собствени деца. Но мисис Конгрив! Кейтлин споделяше мнението на братята му по този въпрос. Те не одобряваха избора му или по-скоро избора на мисис Конгрив. Тъй като беше обеднял, ирландски граф, Конър не можеше да си търси жена сред английските благороднички. Кормак й беше казал, че са си мислели, че мисис Конгрив ще бъде любовница на брат им за известно време, затова и не са се противопоставили на връзката им. Но мисис Конгрив, за която Кейтлин подозираше, че не произхождаше от високопоставено семейство, явно беше решила да хване в капана си Конър. Той беше благородник без средства, но твърде красив. Подлата лисица беше тръгнала на лов за съпруг за удоволствия, тъй като вече се бе омъжвала за пари. Стомахът на Кейтлин нервно се сви, като си представи мургавия, мускулест Конър в леглото на мисис Конгрив. В селото имаше много други момичета, на които можеше да обърне поне малко внимание. Всяка една от тях, от дъщерята на учителя до собствената племенница на сър Едуард Дан, бяха забравили, че е ирландец, омагьосани от красотата му. Нито една не би отказала на предложението му за женитба. Мис Дан с готовност би се хвърлила в обятията му, но това също не удовлетворяваше Кейтлин. Червенокосата Сара Дан изобщо не беше подходяща партия за този очарователен мъж. Нито Сара, нито мисис Конгрив бяха достойни за него.

Кейтлин си помисли, че Конър поне нямаше да я види, че се прибира вкъщи без придружител. Тя скочи от седлото и се обърна, за да се погрижи за Финбар. След два „случайни“ сблъсъка със сър Едуард, който щедро я обсипваше с комплименти и се възхищаваше на красотата й, а освен това беше започнал да язди около Данъмор тъкмо по времето, когато и тя излизаше на разходка, Конър бе забранил да язди сама. А нравът на Конър не беше за пренебрегване. Той също й бе ядосан, така че не би искала да предизвика конфронтация, особено сега, когато беше в лошо настроение.

Скоро щеше да настъпи безлунна нощ — времето на Черния конник — и Конър имаше много грижи. Откакто простреляха Рори, бяха излизали само четири пъти и тя знаеше, че той обмисляше дали да не се откаже от това завинаги. Той не се тревожеше за себе си, страхуваше се заради братята си.

На Кейтлин й беше ясно, че много хора се нуждаеха от помощта му — бедни вдовици, които трябваше да си плащат наема, болни мъже, които не можеха да изхранват децата си, сиропиталища, ръководени от монаси. Всички те боготворяха Черният конник, приемаха щедрите му дарове със сълзи на очи и го благославяха, когато парите пристигнеха по установените тайни канали. Конър не беше богат. От фермата изкарваха колкото да задоволяват нуждите си. Въпреки това задържаше за себе си съвсем минимална част от ограбеното от англичаните. Всичко друго раздаваше на бедняците, на онеправданите ирландци. Затова името му се славеше надлъж и нашир из Ирландия. Поведението му го правеше герой в очите на братята му. За Кейтлин той също бе такъв.

Повече от всичко на света тя искаше да излиза с тях по време на нощните походи. Само веднъж се осмели да го предложи и Конър категорично й забрани дори да си мисли за подобно нещо. Закани се и на Кормак, че й подпалва фитилите. Но Кормак, разбира се, без да знае Конър, си мислеше, че идеята не е толкова лоша. Докато яздеха заедно, той й разказваше надълго и нашироко за походите на Черния конник, а също и за предстоящите, така че последния път тя успя да се скрие в конюшнята и да наблюдава заминаването им. Следващия път, когато потеглеха за Хай Тоби, щеше да ги последва и да види със собствените си очи как унижават омразните чужденци. Кормак се беше съгласил да я предупреди, когато потеглят. Кейтлин предполагаше, че ще е скоро. Конър ставаше все по-неспокоен, земевладелците започваха все по-безцеремонно и грубо да събират наемите си.

Наближаваше безлунна нощ. Този път твърдо бе решила сама да види благородните дела на Черния конник, на героя, който Уили продължаваше да боготвори, а и пред когото самата тя се прекланяше. Колко й се искаше да каже на Уили, че идолът му беше съвсем близо до него!

Беше планирала всичко — щеше да се присъедини към групата. И тя като семейство д’Арси щеше да води двойствен живот. През триста петдесет и три дни от годината щеше да бъде красива, женствена млада дама. През останалите дванадесет дни щеше да се превръща в смел момък, който язди рамо до рамо с Черния конник. Това беше заветната й мечта. В подготовката си за нощта, когато сънят й щеше да се превърне в реалност, тя изцяло се бе отказала от бричовете и мъжките занимания. Когато настанеше време отново да се превърне в момче, никой извън семейството не би заподозрял, че най-новият член на групата на Черния конник бе девойка.

— Къде е Кормак?

Кейтлин тъкмо сваляше седлото от гърба на Финбар, когато въпросът я накара да подскочи. За момент си помисли, че думите, изречени с неодобрителен тон, идваха от устата на Конър. Когато се обърна, видя Рори и се намръщи. Наистина беше отвратително! Всички тези д’Арси си мислеха, че имат право да се държат наставнически с нея!

— Реших да довърша ездата си без него. Беше много досаден — намусено каза Кейтлин и се запъти към помещението, където окачваха седлата.

— Чакай, нека аз да направя това. Прекалено тежко е за тебе. — Рори я пресрещна и взе седлото от ръцете й.

Кейтлин се върна при Финбар и се зае да сваля юздите му, когато ръцете на Рори покриха нейните.

— Знаеш какво каза Конър за язденето ти сама. Очевидно от Кормак няма никаква полза. Отсега нататък ще те придружавам аз.

— Не те искам! И Кормак не го искам! Нито пък Лиъм! Не искам никого! — тя беше нервна.

Рори я изгледа отвисоко, отстрани ръцете й и сам свали юздите. Оставен само с оглавника, Финбар запръхтя и взе да рие с копито.

— Знаеш, че не можеш да яздиш сама — тонът на Рори беше суров.

— Ти пък кой си, че да ми казваш какво да правя? — Кейтлин сграбчи Финбар за оглавника и го повлече към мястото му в конюшнята. Рори я настигна и се опита да свърши и това. Тя го ръгна с лакът в ребрата толкова силно, че той изохка и се хвана за удареното място, пускайки коня.

— Конър каза…

— Не ме е грижа за Конър! — тя заведе Финбар до отделението му и с трясък затвори вратата. После се обърна и измери с поглед Рори.

— Кейтлин!… — Кормак влетя с коня си в конюшнята присвивайки очи в неосветеното помещение. Когато я видя, че стои с ръце на кръста и оглежда Рори, той въздъхна от облекчение. После забеляза, че Рори разтрива ребрата си и отново присви очи.

— Май от тебе се искаше да помагаш на Микийн с овцете, а? — Кормак хвърли обвинителен поглед на брат си.

— Аз пък си мислех, че от тебе се очакваше да пазиш Кейтлин! — отвърна му Рори също така предизвикателно.

— Точно това правех! — Кормак скочи от Килдеър и започна да го разседлава, като не откъсваше очи от брат си.

— Така си мислиш! Та тя се върна сама вкъщи.

— Наблюдавах я през цялото време. Тя полудя и… — Кормак повлече юздата и седлото към мястото, където стояха, после отведе Килдеър в яхъра му. Рори вървеше по петите му и не преставаше да го тормози с въпросите си.

— А ти какво й направи, че я накара да полудее? — в гласа на Рори имаше особена нотка, която никак не се хареса на Кейтлин.

— Ами ти? Ти с какво я вбеси? Виждам, че разтриваш ребрата си. Тя не би те ударила просто така! — Кормак настани коня си и се обърна към Рори с доста сърдито изражение.

— Не ме е ударила! Тя…

— Престанете и двамата! — на Кейтлин наистина й писна. — Държите се като малки деца! Не искам нито един от двама ви да се влачи с мене! Сама мога да се грижа за себе си!

Братята съсредоточиха вниманието си върху Кейтлин, която, без да съзнава, представляваше великолепна гледка с порозовелите си от яд бузи и войнствено святкащи сини очи. Юмруците й бяха отпуснати до бедрата, полата й се полюшваше около стройното тяло, докато ги гълчеше, а черната й коса се спускаше на копринени кичури около лицето. И двамата я зяпаха безмълвно, поразени от красотата й.

— О, господи! — като видя унесените им погледи, тя се завъртя на пети и излезе. Кормак и Рори незабавно я последваха.

— Кейтлин!

— Кейтлин, не се ядосвай! — Рори я хвана за ръкава. Кейтлин се дръпна с такава сила, че той се скъса. Рори стоеше, без да помръдва, и като обезумял се взираше в парчето син лен, което държеше в ръка.

Лицето на Кормак почервеня от ярост.

— Виж какво й направи!

Кейтлин беше готова да прихне, като гледаше ужасеното лице на Рори.

— Кейтлин, аз не исках…

— Ти й скъса роклята! — Кормак, за разлика от Кейтлин, не гледаше толкова весело на ситуацията. Той стисна юмруци и войнствено погледна брат си.

— Беше случайност и изобщо не те засяга! — разкаянието на Рори се превърна във войнственост, след като срещна враждебния поглед на Кормак.

— Във всеки случай ме засяга повече, отколкото тебе!

— Въобразяваш си!

— Ще престанете ли? — кресна Кейтлин и застана помежду им, като разбра, че работата клони към размяна на юмруци.

Двамата братя си размениха свирепи погледи над главата й. Кормак се опита да я заобиколи с насочен юмрук и стиснати челюсти, но не успя. Зад гърба й Рори отстъпи встрани и удари брат си по рамото.

— Мислиш, че можеш да ме надвиеш, а, малко братче?

Заядливият въпрос запали огньове в очите на Кормак. Той пак се опита да заобиколи Кейтлин, която постави и двете си ръце на гърдите му и в същото време ядосано кресна на Рори да изчезва. Никой обаче не беше склонен да й обърне внимание. Тя тъкмо се чудеше как да постъпи, когато в двора пред конюшнята влетя Конър, яхнал Фаранейн. Когато видя по-големия си брат, Кормак бавно отпусна юмруци, като не спираше да гледа смразяващо Рори. Конър слезе от коня, върза го за един стълб и се запъти към тях. Кейтлин отстъпи назад, стараейки се да си придаде безгрижен вид. Единствено Рори не забеляза появата на Конър. Той реши да се възползва от отстъплението на брат си и да му нанесе главозамайващ удар. За щастие Кормак се наведе и ръката на Рори прелетя над главата му.

— В името на свети Патрик, ще ми обясни ли някой какво става тук? — жилава, силна ръка сграбчи Рори за яката на ризата и го издърпа назад. Конър беше с няколко инча по-висок от Рори. Той изгледа отвисоко по-малкия си брат. После погледна към мястото, където стоеше Кейтлин, близо до Кормак. Изражението на лицето му накара дори Кейтлин да потрепери.

Никой не продума. Очите на Конър огледаха и тримата. След малко той пусна Рори.

— Никога, по никаква причина не искам отново да виждам подобно нещо. Членовете на семейство д’Арси не вдигат ръка един срещу друг. Ясно ли е?

— Да.

— Ясно.

И Кормак, и Рори се начумериха, но не оспориха изявлението на Конър. Кейтлин продължи да го гледа втренчено, в погледа й се долавяше враждебност. Очите му се ококориха, когато срещнаха погледа й.

— Хайде сега пък ти! С какво съм обидил малкото си момиченце? — това бе казано толкова закачливо, че Кейтлин се раздразни още повече. Звучеше така, сякаш се опитваше да развесели дете, каквото тя всъщност не беше.

— Ако имаше поне малко мозък в главата си — изсъска тя, без да сваля поглед от него, — щеше да видиш, че не съм малко момиченце!

После се завъртя на пети и потегли, оставяйки и тримата д’Арси да зяпат учудено след нея. По лицата и на тримата се четеше изумление.