Карън Робърдс
Тъмна луна (13)

Тринадесета глава

— Тази нощ свършихме добра работа — весело отбеляза Конър, скачайки от седлото.

— Да — съгласи се Микийн, докато останалите също слизаха от конете. Един фенер се люлееше, закачен отстрани на седлото на Микийн. Той го откачи и внимателно го постави на пода. Зеещата дупка, от която бяха изникнали, сега беше тъмна. Явно светлината, която идваше от нея, се дължеше на фенера, който сега хвърляше светлина в кръг около мъжете. — Май не беше много лесно. Тези скръндзи здравата пазеха собствеността си.

— Цяло чудо е, че никой от нас не е ранен — Лиъм сваляше седлото от Гръмовержеца с широка усмивка на обичайно строгото си лице. Черна маска с издължени процепи за очите покриваше пространството над устата му.

Благодарение на факта, че кръгът от светлина не стигаше до мястото, където стоеше свита до каменната стена, Кейтлин наблюдаваше стаена, така че присъствието й да остане незабелязано. Като огледа групата, Кейтлин видя, че останалите също бяха с маски и плащове. Черните плащове с качулки покриваха мъжете до коленете, така че се виждаха само черните ботуши за езда. Качулките покриваха главите им и маскираните лица оставаха в сянка. Ако не знаеше кои са, Кейтлин със сигурност не би ги разпознала. Ето кои бяха призрачните ездачи от замъка. Тайната на тяхното изчезване сега също бе разкрита. Явно под Данъмор имаше проход и тя беше готова да се обзаложи, че той започваше някъде в замъка. Нос какво са се занимавали толкова късно през нощта, и то в такова време? Какви ли са тези мошеничества, които не понасят дневна светлина?

— Един куршум изсвири много близо до ухото ми. Мога да се закълна, че чух да прошепва името ми — Кормак развърза мокрия си плащ и го хвърли в дупката заедно с маската. После се обърна и се зае да разседлава Килдеър.

Лиъм и Микийн се освободиха по същия начин от маскировката си, след което се заеха с конете. Рори слезе последен от коня и остана облегнат на Баладир, като дори не направи опит да разседлае животното или пък да свали дегизировката. След като го огледа, Кейтлин се намръщи. И Рори също като Кормак винаги беше в настроение и ръсеше шегички. Сега обаче държанието му беше странно.

Конър беше свалил маската си и бе тръгнал към дупката, когато мълчанието на Рори привлече вниманието му.

— Какво те безпокои, Рори? — попита остро той, сменяйки посоката си, така че сега се бе запътил към по-малкия си брат.

— Знаеш за куршума, на който е било написано името на Кормак, нали? Е, имаше един и с моето име, но той не пропусна целта — гласът на Рори беше слаб и звучеше така, като че ли се извиняваше.

— Какво?

Конър дръпна качулката от главата на Рори и бързо развърза плаща му. Рори продължаваше да се подпира на Гръмовержеца, сякаш той беше единственото нещо, което го придържаше изправен. Той се подчини на действията на Конър, без да протестира, което, имайки предвид независимата природа на Рори, беше обезпокояващо. Конър остави плаща да падне на пода и откри сакото на Рори, цялото напоено с кръв от лявото рамо до лакътя. Като видя собствения си окървавен ръкав, краката на Рори омекнаха.

— Рори!

Викът беше на Кормак. Той и Лиъм пристъпваха напред, следвани от Микийн. Конър улови тялото на Рори и го положи на земята. Забравила, че трябваше да остане невидима, Кейтлин също пристъпи няколко крачки напред.

— Проклятие! Вижте ме как съм се разкиснал! — Рори беше на ръба на припадъка, но продължаваше да се държи храбро, като се опитваше да се надсмива над самия себе си. Конър не му обърна внимание. Той измъкна нож от ботуша си и с невероятна точност и бързина сряза ръкава му от рамото до лакътя, после издърпа и останалата част, така че оголи ръката. В подутото, посиняло рамо се виждаше малка черна дупчица. От нея обилно се стичаше кръв, която капеше на пода. Рори хвърли един поглед и изви глава.

— Не е толкова зле. Ще живееш — обясни накратко Конър, като повдигна много внимателно ръката му и я огледа. Откри, че раната има изход, което значеше, че куршумът не е заседнал вътре. При това движение Рори изпъшка от болка. Конър нежно остави ръката му и добави: — Но не се съмнявам, че ръката ще те боли дълго време.

Рори затвори очи.

— Микийн, ти и Кормак се погрижете за конете. Лиъм, трябва ми помощта ти! — обърна се Конър към останалите.

Кейтлин, изведнъж осъзнала къде се намира, инстинктивно се дръпна в сянката, докато другите се заеха да изпълнят заповедите на Конър. Но острите очи на Микийн доловиха движението.

— Вижте там! — изсъска той с ръка на пистолета, втъкнат в колана му.

Кейтлин, страхувайки се да не бъде застреляна на място, пристъпи в кръга светлина.

— Аз… нямаше никой в къщата — заяви неубедително тя под погледите на пет чифта очи, в които се четеше учудване, превърнало се в яд, а най-накрая в примирение.

— По дяволите! Какво прави тя тук? Шпионира ли?

— Тя все си вре носа, където не й е работа. Та нали така правят всички женски.

— О, Исусе!

— А сега какво, Кон?

Известно време той оглеждаше Кейтлин, но дяволските очи бяха неразгадаеми. Кейтлин почувства, че трепери от страх. Напълно възможно беше това, което правеха, да е толкова тайно, че да я убият, понеже бе станала свидетел.

— Трябваше да го очаквам. Ти надушваш неприятностите, нали, момиче? — очите на Конър задържаха нейните още един миг. — Вярвам, че ще си държиш устата затворена.

— О, да — съгласи се ентусиазирано Кейтлин. Погледите на останалите не вещаеха нищо добро.

— Можем ли да й се доверим, милорд? — лицето на Микийн я гледаше сурово, когато се обърна към Кейтлин.

— Разбира се, че можем да й вярваме. Сега — след като знае — тя се оказва една от нас — това беше Кормак. Кейтлин успя да му се усмихне несигурно.

— Тя не знае — каза полугласно Лиъм, с което искаше да ги предупреди. — Не знае нищо, което има значение.

Всички те отново я погледнаха, дори Рори, който лежеше по гръб на пода на конюшнята.

— Тя ще си държи устата затворена. А можем да използваме помощта й — заяви Конър, с което сложи край на спора. После отново съсредоточи вниманието си върху Рори, нареждайки на Лиъм да му помогне да го отнесат.

— Мамка му, сам мога да вървя — запротестира Рори. Без да му обръщат внимание, Конър и Лиъм го вдигнаха и се упътиха към вратата на конюшнята.

— Кормак, вие с Микийн почистете тук. Погрижи се да не остане някое петно кръв, разбра ли! Кейтлин, ти идваш с нас! Дръж нещо над главата му, за да не го мокри дъжда.

Кейтлин издърпа плаща на Кормак и го разгърна над главата на Рори, докато четиримата бързаха към къщата през непрогледната тъмнина. Тя им отвори задната врата и ги последва по стълбите. Кръвта на Рори оставяше алени петна по пода. Лицето на Конър беше пребледняло и напрегнато, докато заедно с Лиъм внасяха брат си в стаята. Беше почти толкова бледо, колкото на Рори.

— Кейтлин, върви за гореща вода и ленени парчета за превръзки. Опитай се да използваш колкото е възможно по-малко светлина. Не трябва да привличаме вниманието към къщата.

Кейтлин побърза да изпълни нареждането на Конър. Когато се върна с необходимите неща, Рори вече бе положен на леглото, а капаците на прозорците бяха спуснати, за да не изпуснат навън дори най-слабата светлина.

— Лиъм, сега можеш да отидеш да помогнеш на Кормак и Микийн — Конър освободи брат си. — Почистете всичката кръв и проверете дали всичко си е на мястото. Кейтлин ще ми помогне.

— Да, Кон — Лиъм изчезна, хвърляйки още един суров поглед на Кейтлин. Кормак и Рори й бяха приятели, но с Лиъм се справяше трудно. Тя знаеше, че той все още не й вярваше. Но лидерството на Конър правеше невъзможно враждебното отношение на Лиъм, дори и да му се щеше да го покаже. Той и Микийн вгорчаваха новия й живот:

— Ела и дръж!

Тя енергично пое легена и седна в края на леглото, наблюдавайки как Конър почиства раната и я превързва. Кървенето не преставаше. Аленият цвят изби по превръзките и отново се стече надолу по ръката.

— Това проклето нещо май доста обърка нещата? — прошепна Рори.

— Куршумът сигурно е разкъсал вена — изръмжа в отговор Конър. След като направи още един безуспешен опит да превърже раната, той се навъси като буреносен облак, а лицето на Рори побеля. Кейтлин разтревожено погледна към Конър, но той й направи знак с глава да мълчи. Хвърли напоената с кръв превръзка в легена, който тя продължаваше да държи, после взе съда от нея и го постави на масичката до леглото. Отново извади ножа от ботуша си и задържа острието над пламъка на свещта, докато се нажежи.

— Сега ще боли — предупреди той Рори, който кимна и извърна глава. Юмрукът на ранената ръка на Рори стисна завивките.

Кейтлин покри тази ръка със своята и в отговор пръстите му се вкопчиха в нейните.

— Не гледай, ако те е страх — посъветва я набързо Конър.

Но тя не бе в състояние да откъсне очи от нагорещеното острие, което за неин ужас бе притиснато до кървящата рана. Рори издаде един сподавен стон, когато ножът засъска и от раната се понесе мирис на изгоряла плът, но не извика. Вместо това пръстите му стиснаха до изтръпване тези на Кейтлин.

— Храбро момче — промърмори Конър, като махна ножа от раната и го върна над свещта. Обгорената рана престана да кърви.

— Исусе, та това болеше повече отколкото опарването на проклетия куршум — успя да каже Рори със слаб глас.

— Знам.

Кейтлин усети как стомахът й започна да се надига, когато разбра, че Конър помага на Рори да се обърне, за да може да достигне другия край на раната. После го видя, че стиска устни… и допира на ножа до мястото, откъдето беше излязъл куршумът. Рори се вкамени и издаде силен стон. Ръката му така стискаше нейната, че й се искаше да закрещи. Тъкмо когато си помисли, че повече не би издържала на болката, Рори се отпусна неподвижен в леглото.

— Конър! — в паниката си Кейтлин сграбчи безжизнената ръка на Рори.

Конър старателно почисти ножа, преди да го върне в ботуша.

— Само е припаднал — каза той, превързвайки спокойно раната. — Не е лошо ранен, а и кръвта спря — той стегна превръзката, после свали ръкава на ризата над нея. — Остани при него, докато се събуди. Имам неотложна работа и трябва да вървя.

Конър се изправи на крака, надвеси се над леглото и намръщено изгледа изпадналия си в безсъзнание брат. Само по риза и бричове, с изпръскани с кал ботуши, с мокра черна коса, вързана на тила, той олицетворяваше суровата мъжка красота. Застаналата до него Кейтлин се почувства малка и крехка. Тя неуверено вдигна поглед към него. Този Конър със сурово лице, обвит в атмосферата на тайнственост, й беше непознат. Пламъкът на свещта хвърли отблясъци върху сложно изработен сребърен кръст, който висеше на верижка на врата му и се подаваше наполовина от ризата. Това също беше странно — никога преди не го бе виждала да носи каквито и да било други бижута, освен джобния си часовник. Очите с цвят на морска вода проблясваха върху бронзовото му лице. Устните му бяха здраво стиснати и от носа му до тях се спускаха две дълбоки линии, които не бе забелязала преди. Тогава разбра: Конър страдаше за Рори повече, отколкото някой би предположил.

— С какво… с какво се занимавахте, че Рори е прострелян? — не можа да устои на въпроса тя.

Очите на Конър се заковаха върху нейните, нестихващата енергия в тях направо плашеше. Тя знаеше, че нищо повече нямаше да й каже.

— Знаеш толкова, колкото ти трябва, дори повече. Трябваше да си стоиш вкъщи — гласът му режеше като нож. — Един съвет, Кейтлин: не си пъхай носа там, където не ти е работа.

След това той се завъртя на пети и излезе. Известно време Кейтлин продължи да гледа след него, заслушана в трополенето на ботушите му надолу по стълбите. После Рори се размърда и тя седна до леглото. В мислите й се преплитаха редица въпроси, на които не можеше да даде задоволителни отговори.