Карън Робърдс
Тъмна луна (12)

Дванадесета глава

Седмица по-късно Кейтлин хвана силна настинка. Два дни не можа да излезе от къщата, като само кашляше и подсмърчаше. През цялото това време валя непрекъснато, така че по-младите д’Арси й казаха, че се е разболяла само за да се отърве от работата навън. Кейтлин, нещастна, че е оставена вкъщи само с мисис Макфий, искаше да им каже, че би дала мило и драго да си сменят местата, но нямаше достатъчно сили да спори. Затова просто изсумтя и се оттегли в стаята си, оставяйки ги да дрънкат каквото си искат.

Когато се събуди, реши, че минава полунощ, понеже в стаята й беше тъмно като в рог. Нямаше луна и дъждът правеше нощта да изглежда още по-непрогледна. Ритмичното чукане на дъждовните капки по покрива точно над главата много рано я накараха да потъне в сън. Но неразположението, дължащо се на болестта, не й позволи да спи добре и ето, че сега се събуди посред нощ. В главата й се появиха мисли за призраци и духове. Спомни си за призрачния конник, който бродеше из замъка. Разтреперана, Кейтлин си помисли, че в нощ като тази вероятно всички призраци празнуват. Радваше се, че не беше при тях в стария замък.

Тези мисли правеха тъмнината нетърпима. Треперещите й ръце потърсиха свещта до леглото. Огнивото, което държеше там, липсваше, а огънят в малкото огнище беше загаснал, вероятно потушен от дъждовните капки, стичащи се от покрива. Тя реши, че беше твърде неприятно да остане будна и сама в тъмното. Щеше да стигне някак си до кухнята, където мисис Макфий зариваше огъня с пепел, за да тлее през нощта и да може сутринта лесно да го разпали. Оттам щеше да запали свещта си и после да накладе огън.

Тъй като спеше по долна риза, тя се уви с юргана, за да се предпази от студения нощен въздух. Не притежаваше халат, но юрганът й вършеше същата работа, въпреки че скромността в момента отстъпваше на нуждата й от топлина. Членовете на семейство д’Арси спяха като заклани, като Кормак тресеше покрива с хъркането си, така че нямаше вероятност да се сблъска с някой от тях по време на пътешествието си. Но дори и да беше сама, в къщата беше прекалено студено, за да се движи без наметка.

Кейтлин слезе до кухнята, като се движеше чрез опипване, запали свещта си и беше вече на площадката на втория етаж, когато нещо я озадачи: не чуваше хъркането на Кормак. Нищо друго не чуваше, освен дъжда. Внезапно я обхвана подозрението, че е единственото живо същество в къщата. Тази вероятност направо смразяваше кръвта й. Никога не би заспала, ако не беше сигурна, че членовете на семейство д’Арси са по местата си.

Като държеше внимателно свещта и я закриваше с другата си ръка, тя тръгна към вратата на стаята на Кормак. Не беше възможно да са излезли в такава бурна нощ… Лекичко завъртя топката на вратата и я отвори. Вдигна свещта, за да може да освети леглото. То беше празно. Дори не беше побутнато. Едновременно възмутена и разтревожена, Кейтлин бързо провери останалите три стаи. Нито един д’Арси не беше в леглото си. Дори не бяха в къщата. Какво ли приемливо обяснение би могло да има за факта, че и четиримата отсъстваха по едно и също време? И то в такава нощ!

Кейтлин помисли известно време. Хрумна й едно подозрение — тъкмо в такава нощ видя призрачните конници в замъка. Но онези ездачи изчезнаха пред очите й. Не беше възможно да са били мъже от плът и кръв. След тази случка реши, че или са били призраци, или са плод на въображението й. От друга страна, Конър и Кормак дойдоха да я намерят в замъка на същата сутрин, знаейки точно къде да търсят, независимо от факта, че безуспешно я бяха издирвали цели три дни. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се объркваше. Но как така изчезнаха? Само призраците можеха да правят подобни неща…

Кейтлин изведнъж взе решение и влезе в стаята на Кормак. Когато се появи отново, беше облечена като момче чак до преметнатия върху раменете й плащ. Първо щеше да отиде до обора, за да провери дали и конете липсват. Ако беше така, тя щеше да яхне Белинда и да тръгне по следите им.

Докато стигна до обора, цялата стана вир-вода. С тая настинка, намокрянето не беше за препоръчване, но тя много държеше да разбере къде се мотаят членовете на семейство д’Арси, затова й не се замисли за здравето си.

За щастие беше предвидлива и си носеше фенер. Веднага след като отвори вратата на конюшнята, установи, че Фаранейн липсва. Бързо откри, че Гръмовержеца също го нямаше, както и Баладир, коня на Рори, и Килдеър, коня на Кормак. Мястото на Аристидис също беше празно и Кейтлин за миг се озадачи. Тя разбра отговора, след като надникна в малката стая в дъното на конюшнята, която беше на Микийн. Значи и той беше с коня си. Но къде биха могли да отидат?

Кейтлин си спомни какво бе казал Микийн за Конър. Казал бе, че го тика дяволът. Припомни си и историята за доброволците, които бяха нападнали замъка и бяха убили стария граф. Възможно ли беше Конър и братята му, а и Микийн да са се присъединили към някоя група отмъстители: Сламените момчета или някоя друга такава? Очевидно каквото и да вършеха, го пазеха в абсолютна тайна. Никой не трябваше да знае и като изключеше себе си, като че ли действително всички бяха в неведение. И тя нямаше да разбере, ако не се беше събудила посред нощ, скована от студ, и ако не се беше ослушала да чуе хъркането на Кормак. Можеше да живее в Данъмор с години и да не се досети.

Продължаваше да стои в стаята на Микийн, когато чу силен тътен. За момент си помисли, че е гръмотевица, но тогава каменният под започна да се тресе. Ококорила очи, Кейтлин се втренчи в пода. Нямаше представа какво става, но със сигурност знаеше, че не й беше мястото в конюшнята, тя хукна да бяга от стаята на Микийн, но се спря точно на прага. В срещуположния край на конюшнята, там, където държаха чистата слама, в пода зейна голяма квадратна дупка. Кейтлин премигна няколко пъти, понеже не вярваше на очите си. В същия момент тътенът престана. Незнайно откъде се появи искрица здрав разум, която й подсказа да угаси фенера в ръката си. В конюшнята не стана тъмно; от дупката идваше силна светлина. Секунди по-късно, като тропаха с копита, изпод земята изскочиха пет коня заедно с ездачите си. Водеше ги Конър, яхнал Фаранейн.