Сюзан Кулидж
Кейти на училище (10)

Десета глава
Купчина писма

Хилсовър, 21 октомври

„Моя най-скъпа Елси,

Не ти писах миналата събота, защото тогава се върнахме в пансиона и оттогава не съм имала нито минута свободно време. Надявахме се госпожица Джейн да ни освободи от конспектите в неделя, защото занятията току-що бяха започнали. Ако се беше смилила, щях да ти напиша. Тя казва, че единственият начин момичетата да не правят бели е да са постоянно заети. Роуз Ред е сигурна, че нещо се е случило с госпожица Джейн през ваканцията — толкова строга е станала. Скъпа, ако знаеш само колко ми е неприятно да се върна тук и отново да слушам как се кара!

Трябва да ти разкажа за връщането ни. Господин Пейдж пътува през целия път с нас и беше много хубаво. Кларънс караше файтона до гарата. Той ми подари на сбогуване красива гумичка и златен молив. Мисля, че вие с Дори бихте го харесали, въпреки че от пръв поглед прави впечатление на груб и заядлив. И на мен така ми се стори отначало, но сега вече много го харесвам. Братовчедката Оливия подари на Кейти плетена яка и ръкавици, а на мен — кърпичка с бродирани кленови листа. Много мило от нейна страна! Съжалявам, че написах в миналото си писмо, че ваканцията не ни е харесала. Наистина не беше много хубаво, но не по вина на братовчедката Оливия. Тя искаше да ни развесели, но не знаеше как. На някои хора това не им се удава. Не казвай на никого за впечатленията ми от ваканцията, моля те!

Роуз Ред беше пристигнала преди нас с влака. Толкова се зарадва, когато и ние дойдохме, че чак се разплака. Каза, че чувствала носталгия, докато ни очаквала. Роуз е толкова сладка! Тя е прекарала ваканцията си много добре и е ходила на три приема. Невероятно, нали?

Двете с Кейти сме в стая номер 2 този срок. Тя е много по-приятна от старата стая. Има голяма печка точно до вратата ни, така че ще е топло. Влиза и слънце, само че госпожа Нипсън е забола дебел памучен плат по целия прозорец и е оставила само малък отвор горе. Всички прозорци така са направени. Не мога да ти опиша колко са й ядосани момичетата! Още първата вечер се събрахме възмутени и някои от съученичките ми заявиха, че няма да останат в пансиона. Но въпреки това никой не го направи. Ужасно е да не можеш да погледнеш навън! Колко ми се иска вече да е дошла пролетта!

Имаме нова столова. Много по-голяма е от старата и можем да се храним вътре всички заедно, а не на смени. Така е по-добре, защото ужасно огладнявах, докато чаках. Само едно е неприятно — всяко момиче трябва да казва нещо на френски преди хранене по определена от госпожа Нипсън тема. Днес темата е «Les oiseaux» («Птиците»). Роуз Ред каза на френски «Много обичам птиците, особено печените» и всички се смяхме. Следващата тема е за Юлиус Цезар. Нямам представа какво ще кажа.

Няма много нови ученички този срок. Защото госпожа Нипсън не е толкова известна като госпожа Флорънс, мислим си ние. Две или три от новите изглеждат симпатични, но не ги познавам още добре. Луиза Агню е най-симпатичното момиче след Роуз. Лили Пейдж казва, че е груба, защото баща й рисува портрети. Ние й бяхме на гости точно преди да напуснем Ашбърн. Родителите й са очарователни. Къщата е пълна с невероятни неща и с картини. Господин Агню ни разказа толкова интересни истории за художници. Едната беше за момче, което обичало да прави фигурки на лъвове от тесто, а след това станало известно. Забравих името му. Беше много приятно. Бих искала да видиш сестрата на Луиза, Дейзи. Тя е само на две годинки и е много сладка. Има десет зъбчета и почти не плаче.

Попитай татко…“

В този момент влезе Кейти с цяла купчина писма.

— Погледни! — извика тя. — Колко много писма! Госпожица Марш ме взе с нея до пощата. Три са за мен, две за теб, а едно за Роуз. Изчакай да дам на Роуз нейното и после ще ги четем заедно.

Малко по-късно двете сестри се настаниха удобно, надвесили глави над писмата. Първото беше от татко.

„Скъпи мои дъщери,

Миналата седмица получих писмото ви от 31-ви и се зарадвахме, че сте добре и готови за училище. Когато получите това писмо, вече ще сте в Хилсовър и зимният ви срок ще е започнал. Използвайте времето си най-пълноценно, защото всички тук много съжаляваме, че сме ви пуснали да заминете. Джоана каза, че ще намаже с лепило дрехите ви, когато се върнете. Почти съм склонен да се присъединя към нея. Сеси се върна от нейното училище и се е превърнала в истинска млада дама. Елси е много доволна от официалната рокля, която й уши госпожа Хол, и всеки ден проверява дали няма новини от вас. Щеше да ви е по-трудно да учите, ако бяхте тук, защото малките пречат. Пратих на братовчедката Оливия чек за покупките и съм й много задължен, че се е погрижила за облеклото ви. Кейти е права да се съобразява с цените, но искам да имате всичко необходимо. Пращам ви джобни пари — две банкноти по десет долара за всяка от вас.

Много целувки от децата.

Ваш: П. Кар

P. S. Братовчедката Хелън беше болна, но се оправи.“

— Колко кратко е това писмо — каза Кейти. — Татко винаги ни праща пари, но писмата му трябва да са поне два пъти по-дълги — тя сгъна писмото и го погали.

— Той винаги е зает — отговори Кловър. — Нали си спомняш как сядаше на бюрото да пише писма и винаги някой го прекъсваше? Много се радвам, че получихме пари, защото мога да ти върна тези шестдесет и два цента, които ти дължах. Сега е мой ред да чета. Това е от Елси и вече имаме истинско дълго писмо. Прибери банкнотите, Кейти, иначе може да ги загубим. Така е добре, хайде да четем.

„Скъпа Кловър,

Не можеш да си представиш колко съм доволна, когато получа писмо от вас. Разбира се, аз прочетох писмото до татко и до всички останали, но в тях ти не се обръщаш към мен, въпреки че започваш със «Скъпа Елси». Бих искала да добавиш нещо като «Лично за Елси», за да не го чете никой друг. Толкова ще е загадъчно! Моля те, направи го някой път! Доколкото разбрах, не ти е харесало много при братовчедката Оливия. Когато прочетох, че е казала за пътните ви рокли, че сякаш са извадени от стар скрин, страшно ме хвана яд на нея. Но не мисля, че в училището е по-добре, въпреки че понякога може би и там е хубаво. Джоана кръсти старата си парцалена кукла с издрасканото лице «Нипи» на госпожа Нипсън, аз й направих шапка от муселин, а Дори нарисува на лицето й черни очила. Стана като плашило и Джоана постоянно си измисля разни страшни неща, които й се случват. Боде я с карфици, измисля си, че я болят ушите, кара я да пада и да се удря, чак ми дожалява понякога, въпреки че е наужким. Откакто ни писа за обедите ви, не съм хапнала нито трошица. Джоана сложи своята храна при парцалите още същия ден и досега не е яла, Фил казва, че й се отразява добре. Не можеш да си представиш колко съм самотна без теб. Ако не беше Хелън Гибс, новото момиче, за което ви писах, не знам какво щях да правя. Тя е най-красивото момиче в училището на госпожа Крейн. Косата й е къдрава като моята, само че е четири пъти по-дълга и сто пъти по-гъста, а талията й е тънка като карфица (наистина!). Много добри приятелки сме. Тя казва, че ме обича колкото би обичала своя сестра, но в действителност няма сестри. Веднъж се обиди, когато й казах, че не мога да я обичам повече от теб и Кейти, и през цялата почивка не ми говореше, но вече се сдобрихме. Дори толкова много я харесва, че не мога да го накарам да влезе в стаята при нас. Изчервява се, когато го закачаме за нея. Но това е тайна. С Дори всяка вечер играем шах. Той почти винаги ме бие, освен ако не дойде татко да ми помага. Фил също се учи, защото иска да прави това, което правим ние.

Сеси пристигна. Превърнала се е в истинска млада дама. Променила си е прическата и носи дълги рокли. Тази зима ще ходи вече на приеми и госпожа Хол ще даде вечеря в нейна чест в четвъртък. Ще покани истински дами и джентълмени. Сеси има няколко нови красиви рокли — от бял муселин, от син тюл и от розова коприна. Мисля, че розовата е най-хубава. Сеси е много добра и ми показа всичко. Купили са й прекрасна брошка и ветрило от слонова кост, и много други неща. Иска ми се и аз да съм голяма. Сигурно е много приятно. Ще ти кажа нещо, което не трябва да научи никой, освен Кейти. Спомняш ли си как Сеси твърдеше, че няма никога да излезе с млад джентълмен? Е, това не е вярно, защото вече три пъти е излизала със Силвестър Слак. Когато й обясних, че не постъпва добре, защото нарушава обещанието си, тя само се засмя и ми каза, че съм глупаво малко момиче. Представяш ли си?

Ще ти разкажа и за нещо ужасно, което ми се случи онзи ден. Мария Ейвъри ме покани на чай и татко ми разреши да отида. Не ми се ходеше много, но не знаех как да се извиня пред Мария и затова се съгласих. Знаеш колко са бедни и че леля Изи казваше, че са «обидчиви», затова мислех, че ще трябва много да внимавам да не бързам да си тръгвам и те да си помислят, че ми е скучно с тях. Стоях толкова дълго, че накрая ми се приспа и трябваше да се щипя, за да не заспя. Накрая, когато ми се струваше, че е станало девет часа, помолих господин Ейвъри да ме заведе вкъщи. Когато се прибрахме, беше десет без петнадесет и татко беше тръгнал да ме прибира! Дори каза, че сигурно ми е било много приятно, за да се забавя толкова. Не казах на никого цели три дни, защото щяха да ми се смеят, и те наистина го направиха. На старата госпожа Ейвъри й се спеше също и се налагаше да си крие прозявките. Казах на татко, че ако имах часовник, нямаше да правя такива грешки, а той се засмя и отговори: «Добре, ще видим». Мислиш ли, че ще ми купи часовник?

Много сме горди, че вчера Дори получи две награди на изпитите. По латински е на второ място, а по математика — първи. Доктор Пулман смята, че Дори е едно от най-умните момчета, които е виждал. Страхотно, нали? Наградите бяха книги: едната беше «Животът на Бенджамин Франклин», а другата «Животът на генерал Бътлър». Татко каза, че не му харесва много «Животът на генерал Бътлър», но Дори започна да я чете и каза, че е много интересна. Фил каза, че ако получи награди, би искал да са бонбони и нов нож, но ще трябва да почака, ако не почне да заляга над ученето. Питах го какво да ти напиша от негово име, а той каза: «О, пиши й да се върне вкъщи и каквото искаш друго». Той е все така пълничък и розов, но всеки ден преди училище се разболява. Когато татко беше в Мурфилд, госпожица Финч му повярва и го остави два дни вкъщи. И нищо чудно, защото не можеш да си представиш как се преструва. Тя вече не му обръща внимание и той много бързо се оправя. Преди няколко дни около единадесет часа татко го е срещнал на пътя да замеря птичките с камъни. Казал, че се почувствал зле и учителят го пуснал да си върви. Татко забелязал, че устата му е изцапана и го накарал да си отвори чантата с обеда. Малкият негодник го бил изял по пътя. Татко много се смял, но го накарал да се върне на училище.

Вече ти бях писала, че Джоана ходи с мен на училище. Много е горда с това и винаги казва «нашето училище». Два пъти по-умна е от момичетата на нейната възраст. Госпожица Крейн я записа в часовете по писане, в които пишем съчинения. Първата тема била «Котенцето» и Джоана започнала:

«То е мило, малко, меко, драскащо същество, само да не го дърпаш за опашката, но е много умно.» Всички момичета се смяха, а Джоана каза: «Но това е самата истина.»

Не мога да продължа, защото трябва да уча по латински. А и това е най-дългото ми писмо. От четири дни го пиша. Моля те, нека и твоето бъде толкова дълго! Старата Мери и децата ти пращат много поздрави, а татко каза: «Предай на Кейти, че ако пудинговата диета се отрази на ръста й, веднага да се връща вкъщи.» Колко бих искала да ви видя само!“

— Малкото ми патенце! Не е ли чудесна? — каза Кловър. — Мисля, че има истински талант за писане на писма. Разказва всички подробности и го прави толкова забавно. Никой друг не може да пише толкова хубави писма. От кого е следващото, Кейти?

— От братовчедката Хелън. Много дълго е пътувало. Погледни датата — 22 септември. Почти преди цял месец!

И тя започна да чете:

„Скъпа Кейти,

От доста време не сме си писали, но не бях добре напоследък и ми беше трудно да пиша. Вчера седнах за първи път от няколко седмици и днес вече се чувствам като нормален човек. Бих искала да видиш стаята ми тази сутрин — толкова е хубава, защото малката Хелън дойде с голяма кошница цветя и листа и двете заедно я украсихме. Има четири вази с рози, една с хризантеми и червени листа около всичките ми картини.

19 октомври.

Не довърших писмото си същия ден, а на следващата сутрин бях толкова отпаднала, че трябваше отново да легна. Още съм в леглото и, както виждаш, ти пиша с молив, но не се безпокой за мен, докторът казва, че се оправям. Надявам се скоро да мога пак да седна. Червените листа увяхнаха, но розите са все така красиви, защото малката Хелън ми донесе свежи. Тя току-що беше тук да ми прочете съчинението си. Темата беше «Звездите» и не можеш да си представиш колко хубаво го е написала. Тя е чудесно малко момиче и е голямо удоволствие за мен да я уча. Аз бях толкова зле, че тя не можеше да идва за уроците си, но сега напредва бързо.

Трябва да ти разкажа и за Бен. Той е канарче и ми беше подарен през лятото. Постепенно порасна и стана толкова питомен, че си мисля — това не е канарче, а омагьосан принц, дошъл да живее при мен и да ме развлича. Вратата на клетката е винаги отворена и той си лети, където иска. Неуморим е и любознателен и изследва всяко кътче от стаята. Много е забавно да го наблюдавам, особено сега, когато съм на легло. Понякога си играе на криеница и се крие толкова умело, че не мога да го намеря. Но когато извикам: «Бен! Бен!» и си подам пръста, се чува пърхане на крилца и той кацва на него. В момента е на възглавницата и напада молива ми, от когото страшно ревнува. По същия начин се държи и с гребена ми, когато се реша: не ми разрешава да правя нищо друго, освен да си играя с него. Да можехте да го видите само!

Малката Хелън, другото ми животинче, току-що влезе с кейк, който сама била направила. Тя ти праща поздрави и казва, че когато дойдете през лятото, ще ви направи на всяка от вас по един. Довиждане, скъпа Кейти. Нямам за какво много да пиша, но не обичам да мълча дълго и да си мислиш, че си забравена от любящата ти братовчедка.

Хелън“

— Такива са писмата от братовчедката Хелън — каза Кейти. — Не се оплаква, а е била толкова зле. Не е ли най-прекрасният човек на света, след татко, разбира се?

— Да, наистина. Няма такива като нея. Надявам се, че ще можем да я видим следващото лято. Сега е мой ред. Не знам от кого може да е това писмо. О, Кларънс! Кейти, не мога да ти го покажа. Обещах му, че няма на никого да показвам писмата му, дори на тебе.

Кейти излезе и остави Кловър да отвори писмото насаме. То беше написано с не много четлив почерк и с правописни грешки.

„Скъпа Кловър,

Не забравяй какво ми обеща. Имам предвид да не показваш това. И не казвай на Лили, че съм ти писал. Ако й кажеш, ще подскочи от яд. Не ми се е случвало нищо, откакто си заминахте. Тръгнах на училище вчера и донякъде се радвам на това, защото вкъщи е ужасно откакто си заминахте. Мама каза, че Гост има бълхи и не му разрешава да влиза вкъщи. Аз стоя навън с него. Той е добре и ти праща поздрави с опашка. Двамата с Джим му правим нашийник. Черен, с надпис «Г.П.», което означава Гост Пейдж. Ходихме на къмпинг с другите момчета миналата седмица. Беше хубаво, само че мама не ми позволи да остана да спя там, затова изпуснах най-интересното. Пекли са си месо на огън. Къмпингът е до Харстнет Хил. Когато дойдеш следващия път, ще те заведа там. Татко замина за Мейн по работа. Каза ми да се грижа за къщата и аз взех назаем пушката на Джим. Ако някой крадец беше влязъл, щях да го убия. Когато си лягам, слагам метла на дръжката на вратата, та ако я отворят, да вдигне шум и да се събудя. Тази сутрин си помислих, че някой е идвал, защото метлата я нямаше и пушката също. Но това е била Бриджит. Отворила е вратата и метлата е паднала, но аз не съм чул и тя я прибрала заедно с пушката в килера. Много се ядосах.

Писмото ми е кратко, но се надявам бързо да ми отговориш. Предай поздрави на Кейти и питай Дори дали има нужда от компас за машините си, защото аз имам два и мога да му пратя единия.

Братовчед ти: Кларънс Пейдж“

Това беше последното писмо от купчината. Кловър го сгъна, защото чу звънеца за чая.

— Господи! — извика тя. — Дойде време за чая, а аз още не съм завършила писмото си до Елси. Как бързо отлетя следобедът!