Симеон Русакиев
Героична поема за съзидателния труд

Бележитият съветски писател Фьодор Гладков се е наложил на общественото съзнание като смел и правдив летописец на революцията. Произлязъл от най-дълбоките социални низини, започнал творческия си път в началото на века, той отдава своя ярък талант на освободителната борба на своя народ. В редица очерци, разкази и повести, писани преди Октомврийската революция, той дава ярка художествена представа за острите социални противоречия в руската действителност, за възмъжаването и закаляването на революционния пролетариат, за неговия героичен щурм срещу жестоката самодържавна система. Гладков отразява в своето творчество и великото тържество на Октомврийската революция, в чиято пламенна атмосфера се ражда първата в света социалистическа държава. Той става вдъхновен художник на великото преобразование на своята необятна родина, на нейното смело тръгване към комунистическото бъдеще.

В своя дълъг творчески път Фьодор Гладков бележи редица ярки победи, които очертават неговия профил на самобитен художник-социалистически реалист и определят неговото място в литературния процес. Най-високото свое творческо достижение Гладков отбелязва с романа си „Цимент“. Тази бележита художествена творба, влязла в съветската литературна класика, е заключила в себе си диханието на революцията и по-конкретно онзи героичен патос, свързан с преминаването на победилите трудови хора от фронтовете на гражданската война към откриващия се необятен фронт на мирния съзидателен труд. Показвайки с голяма творческа мощ започващата се трудова епопея в младата Съветска страна, писателят е изобразил и онези процеси, които характеризират формирането на новите съветски хора, които дават представа за възникването на нови обществени отношения.

След приключването на гражданската война темата за труда заема главно място в съветската литература. Редица поети и белетристи, между които са Маяковски, Демян Бедни, Всеволод Иванов, Н. Ляшко, Ф. Гладков и др., се насочват към тази актуализирана тема и създават редица значителни художествени произведения. Сред тези първи творби за трудовия героизъм на съветските хора, романът на Гладков изпъква като най-голяма творческа сполука. Той излиза през 1925 година и бива възприет от читателите и от критиката като литературно събитие. Един от първите ценители на романа „Цимент“ е Максим Горки. В писмо до автора той бележи: „По мое мнение това е много значителна и много хубава книга. В нея за пръв път след революцията е здраво подхваната и ярко осветлена най-значителната тема на съвременността — труда. Преди Вас до тази тема никой не се е докосвал с такава сила. И така умно.“

Успехът на Гладков започва с неговия нов поход към темата за труда. Проявявайки стремеж към широка художествена синтеза на революционната действителност, той разкрива тази тема в основните й философски, социални и политически измерения. Виждайки я в нейната историческа конкретност, писателят прониква и в новите конфликти, характерни за условията на започващото се мирно колективно строителство.

Основен герой в романа „Цимент“ е освободената от веригите на капитализма руска работническа класа. Тя е показана с нейния революционен патос, с ясното й съзнание, че колективният труд е основният фактор за изграждането на новото социалистическо същество.

В образната система на романа „Цимент“ са включени множество персонажи. Водещ образ сред тях е Глеб Чумалов. В негово лице писателят е обобщил най-хубавите черти на пролетариите-болшевики. Действието на романа започва със завръщането на Глеб Чумалов в града, където той, до революцията, е бил работник в циментовия завод. Три години се е сражавал като червеноармеец срещу враговете на революцията, минал е през много изпитания, закалил се е като самоотвержен защитник на съветската власт. Той се завръща, след като неговите близки вече са смятали, че е загинал в борбата. Пристигайки в града, в своя дом, Глеб Чумалов вижда, че много неща са се изменили. Странно впечатление му прави неговата съпруга Даша Чумалова, която го посреща с радост и в същото време с някакво ново и непонятно отношение към нею. Угнетяващо впечатление прави на Глеб картината на общата разруха. Заводът, където е работил, му прилича на простреляна птица, заводските работници са с посърнали лица. Нетрудовият им живот е изменил значително техния някогашен облик. Всички те обаче имат едно огромно желание, проявяват една непреклонна воля — да се съживи заводът, да започне свободният и вдъхновен труд в името на социалистическата родина. „Заводът трябва да се пусне, Глеб… Заводът не може да умре… Иначе защо правихме революция?… Защо сме тогава ние?“ Болшевикът Глеб сам дълбоко осъзнава необходимостта, за която му говорят неговите другари работници. Той сплотява около себе си колектив от най-съзнателните и застава начело на борбата за възстановяване на полуразрушения циментов завод.

Развитието на сюжета в романа „Цимент“ обхваща преодоляването на трудностите, които срещат работниците при възстановяването на завода. Тези трудности са от различно естество. Така например писателят е показал чрез няколко сцени борбата на работниците срещу все още действуващи контрареволюционни банди, които вършат покушения, които разстройват започналото се строителство. Тези антагонистични противоречия обаче не заемат централно място в повествованието, те по-скоро свидетелствуват за обстановката, в условията на която се решава главната задача. За сюжетното развитие на романа са характерни конфликтите, които възникват в практиката на строителството. Те се определят от действията на прикритите врагове на революцията, от бюрократите и демагозите, които по най-различни начини саботират съзидателното дело на работниците. Усилията на враговете обаче не са в състояние да преградят пътя към социализма. Писателят много добре показва тяхната неизбежна обреченост. Работниците, ръководени от партийната организация, възглавявана от Глеб Чумалов, смело вървят по своя път. Те имат ясното съзнание, че са творци на нов живот, че са циментът в построяването на социалистическото общество.

За величието и красотата на колективния съзидателен труд на работниците свидетелствуват редица масови картини в романа. Писателят показва как ленинската идея за построяването на социализма сплотява многохилядния трудов колектив, каква могъща преобразяваща сила представлява той в своя неуморен, високо съзнателен и дисциплиниран устрем. Сцените на масовия труд в романа са озарени от ярки слънчеви лъчи и с това писателят още по-ефектно разкрива и утвърждава светлата перспектива, към която героично са тръгнали работниците.

С голяма и вълнуваща художествена правда е показал Гладков великата роля на комунистическата партия в трудовата епопея на работническата класа. Партията въвлича широките народни маси в трудовия процес, организира и направлява тяхната творческа енергия, води ги от победа към победа. Ръководната и организираща роля на партията е показана в романа чрез прекрасния образ на Глеб Чумалов, а също и чрез образите на редица други комунисти. Верният син на партията Глеб Чумалов е човек със силен характер, със смела мисъл, с голяма издръжливост и упоритост в своята дейност. Неговата неизчерпаема сила и революционно вдъхновение е резултат от политиката на партията, от най-тясното му единение с трудовите хора. С верен класов усет Глеб Чумалов долавя всичко здраво и ценно, което иде от недрата на работническата класа. Отстоявайки с най-голяма последователност партийната политика, Глеб Чумалов се бори с истинска страст за висока революционна дисциплина, за бдителност, за принципност. Той проявява рязка нетърпимост към бюрократите, към саботьорите, към проявите на морална разпуснатост. Глеб Чумалов е винаги на предната линия на борбата, винаги действува върху съзнанието на колектива с енергичното си отношение към задачите. Образът на Глеб Чумалов е голямо творческо достижение на Гладков. Писателят е успял да покаже красотата и силата на работник болшевик, който организира масите и смело ги води в епичната борба за социализъм.

За ролята на комунистите сред работниците се добива представа и чрез много колоритния образ на Даша Чумалова. Този образ, взет в неговото развитие, е много показателен за социално-психологическото освобождение и израстване на руската жена от народа. До революцията Даша Чумалова живее в тесния и ограничен свят на семейството. Лишена от всякакви обществени интереси, тя е във властта на битовите норми, на ежедневните грижи и несгоди. Революцията предизвиква дълбоки промени в битието на Даша. Тя излиза от своя малък свят и заживява с героичния патос на новата епоха. У нея се появява желанието за активна обществена дейност, за непосредствено участие в коренното преустройство на живота. Гражданската война с нейните драматични поврати е станала за Даша голяма школа за политическо израстване, за закаляване и духовно разгръщане. От битов човек тя се превръща в ярка личност с високо гражданско съзнание. Влиза в редовете на комунистическата партия, става неин активист, развива неуморна обществена дейност. Когато Глеб Чумалов се завръща от фронта на гражданската война, той намира една нова Даша, която не иска повече да бъде безропотна робиня на своя съпруг, нито пък да се задоволява само със семейните грижи. Върху тази основа в отношенията между Глеб и Даша възниква своеобразен конфликт, твърде мъчително изживяван от Глеб. Духовно разкрепостената Даша отстоява легитимното си право на равноправен член в новото общество, изисква дружба върху основата на взаимно уважение. Глеб постепенно разбира, че трябва да вижда в лицето на Даша не само любима жена, но и другар в борбата. Той прави всичко възможно и необходимо, за да укрепи семейните си отношения с Даша, да осмисли дружбата си с нея по нов начин. Стреми се да създаде всички предпоставки за постигане на хармония, присъща на едно здраво комунистическо семейство. Даша обаче въпреки това се разделя с Глеб, изпълнена с мисълта за ново семейство, основано върху нова любов.

Независимо от това как се слагат и как се развиват отношенията между Даша и Глеб, Даша Чумалова се оформява като предан деец на партията, с голям и безспорен авторитет сред трудовите хора. Тя се нарежда сред най-активните комунисти, сътрудничи на Глеб, участвува неуморно в решаването на текущите партийно-политически задачи.

Много добре са изградени също и образите на комунистите Громада, Лухава, Жидки и др. Громада и Лухава играят твърде плодотворна роля в партийния колектив, докато Жидки не показва умение да работи с трудовите хора, проявява безпринципност, принизена бдителност към ония, които подриват строителството. Под влиянието на Глеб Чумалов Жидки постепенно се променя в положителна насока. Той разбира, че трябва да овладее нови методи в партийната работа, че трябва да води принципиална борба срещу подлите и хитри врагове на революционното дело. Гладков е съумял да покаже много правдиво как партийният колектив израства в борбата, как все по-авторитетно въздействува върху работниците и ги мобилизира за високосъзнателна трудова дейност.

В образната система на романа „Цимент“ са включени и представители на интелигенцията — инженер Клайст, Поля Мехова, Сергей Ивагин, Чибис. Чрез тези свои персонажи Гладков дава художествена представа за това как различните среди от руската интелигенция намират път към революцията и се приобщават към нейното велико дело. Особено сложен и противоречив е образът на инженер Клайст, представител на старата буржоазна интелигенция. Жизнената съдба на Клайст е свързана със завода. Той е неговият строител, неговият творец. Когато идва революцията, собствениците на завода избягват от страната. Клайст остава, защото не може да се раздели със своето творение, плод на неговите проекти и чертежи. В полуразрушения завод той живее в пълно отчуждение спрямо заобикалящата го нова обстановка. И се отнася с озлобление към революцията, защото тя е разрушила неговото битие, отнела му е всяка жизнена перспектива. Глеб Чумалов обаче променя жизнената съдба на инженер Клайст. Умният и прозорлив болшевик се издига над политическите грехове на Клайст, оценява в негово лице добрия специалист, необходим за социалистическото строителство, приобщава го към трудовите усилия на работниците. Инженер Клайст надмогва своя индивидуализъм, става ръководител при възстановяването на завода и заживява нов творчески живот.

В лицето на девойката Поля Мехова Гладкав е показал представител на онази част от руската прогресивна интелигенция, която приема революцията, участвува в гражданската война, сражавайки се срещу враговете, но в дадени моменти изпада в колебание и политическа нестабилност. При прехода към мирното строителство Поля Мехова не успява да разбере смисъла на непа, смята, че новата икономическа политика е отстъпление от революцията, връщане към капитализма. Това я довежда до разяждащи съмнения и униние. Друг тип на интелигент е Сергей Ивагин. Той също е предан на революцията, изцяло отдава силите си на трудовото строителство, проявява искреност и морална чистота в жизненото си поведение, но тези високи негови качества в определени моменти се засенчват от присъщата му емоционална непоследователност. Съвършено друг тип на интелигент представлява Чибис. Той е вътрешно единна смела, твърда и последователна личност. Възглавявайки чеката, той се бори упорито с враговете, пресича техните замисли, обезвредява ги чрез смели удари.

Сред противниците на социалистическото строителство особено място заема председателят на изпълнителния комитет в града Бадин. Той е тип на бюрократ, който ловко прикрива своята същност с революционна фразеология, умело се представя за предан комунист. Всъщност Бадин е морално разложен човек, който не уважава трудовите хора, който не приема техните инициативи и всячески се стреми да ги проваля. В своята борба срещу враговете на социалистическото строителство партийната организация не успява да разкрие истинското лице на лъжекомуниста Бадин. Дори нещо повече — той бива издигнат на още по-отговорна работа. Независимо от това обаче патосът на борбата сочи, че на партията предстои да изчисти своите редове от случайно промъкнали се елементи от типа на Бадин.

Романът „Цимент“ завършва с тържественото откриване на възстановения завод. Работниците, ръководени от партийната организация, са преодолели всички трудности, всички пречки и са високо удовлетворени от своята голяма трудова победа. В речта си пред трудовите хора Глеб Чумалов произнася вълнуващи думи, развява високо червеното знаме. Свирките на завода възвестяват, че той влиза в действие. Тази заключителна сцена на романа, изпълнена с големите вълнения на многохилядния трудов колектив, с неговия крилат устрем към бъдещето, незабелязано прераства в широка панорама на социалистическото строителство в цялата необятна Съветска страна. И в това собствено се изразява едно от големите художествени достижения на Фьодор Гладков. Той показва чрез внушителни образи и картини началото на един велик процес, в чиято перспектива се откроява комунистическото бъдеще на родината.

Романът „Цимент“ бива посрещнат от критиката и от читателите като голямо художествено завоевание на неговия автор и на съветската литература. Наред с това високо положително отношение към него той е бил предмет и на някои сериозни критически забележки. Отбелязало се е, че езикът на писателя не е особено изискан, че той не е чужд на диалектни форми, на вулгаризми, на неподходящи езикови обрати. Горки е посъветвал автора да преработи романа си в езиково-стилно отношение, изтъквайки, че една подобна преработка ще подобри в значителна степен произведението. Гладков се е вслушал в критиката, приел е и съвета на Горки. Той е преработил романа си твърде грижливо и тази негова нова редакция е удовлетворила предявените изисквания.

Романът „Цимент“ се утвърждава в съветската литература като ярко художествено произведение за работническата класа, за великото начало на социалистическото строителство. Той придобива широка популярност сред читателите, става любима книга на милионите строители на социализма. Романът играе голяма художествено-познавателна и идейно-възпитателна роля в съветското общество.

Романът „Цимент“, който, по думите на Луначарски, е „един от най-добрите комунистически романи“ в съветската литература, бързо става широко популярна творба и извън границите на Съветския съюз. Той е преведен на много езици, привлича вниманието на голям кръг световни читатели, дава вярна художествена представа за силата и красотата на свободния труд, за вдъхновението на съветските хора в социалистическото строителство. Ромен Ролан, един от многото европейски ценители на романа „Цимент“, пише: „Това е мощно произведение, пълно с живот и искреност. Само образът на Даша е достатъчен, за да го постави в първата редица на произведенията, чиито автори са могли да видят и да създадат един нов тип на силно и здраво човечество.“

Голям и активен интерес към романа „Цимент“ проявява и българският читател. През 1928 г. редактираният от Димитър Полянов пролетарски литературен седмичник „Наковалня“ съобщава на своите читатели, че „известният роман «Цимент»“ се превежда на български и скоро ще излезе от печат. Не след много на страниците на „Наковалня“ се появява ново съобщение, от което се узнава, че преведеният от Димитър Полянов роман „Цимент“ е издаден, но веднага е бил конфискуван от полицията, при което се добавя: „Мотивите на тая чудовищна конфискация не се съобщават, но сигурно е, че те се крият в новата пролетарска художественост на романа, в неговия здрав ободрителен реализъм, в неговата заразителна и убедителна картинност на наченките на социалистическото строителство в първата република на работниците и селяните.“

В един свой информационен преглед на съветската литература, поместен във в. „Ведрина“, писателят Тодор Генов, като спира вниманието си върху най-новите завоевания на редица съветски поети и писатели, дава висока оценка на романа „Цимент“. „В пролетарската литература — пише той — се яви може би най-значителният роман на Ф. Гладков «Цимент» — истинска героична поема за пролетариата.“ В началото на 30-те години литературният седмичник „РЛФ“, който си е поставил благородната задача да запознава българските читатели с най-нашумелите художествени произведения на съветските писатели, помества на своите страници финалната част на романа „Цимент“, в която е изразена радостта на работниците от тяхната победа. През 1932 г. романът „Цимент“ излиза на български в нов превод. Той също бива конфискуван. Редакцията на в. „РЛФ“ протестира по този повод против своеволията на фашистката полиция.

И така, до 1944 г. романът „Цимент“ излиза на български в два превода, но и двата са конфискувани. След 1944 година романът бива преведен и от писателя Б. Светлинов и този превод претърпява няколко издания. Той става една от най-четените книги в нашата страна. Настоящото най-ново издание на романа „Цимент“, осъществено от издателство „Народна култура“, е още едно доказателство за това, че строителите на развитото социалистическо общество в нашата родина изпитват непрестанната потребност от духовно съпричастие с героичния строителен патос на съветските хора.