Мери Хигинс Кларк
Къщата (9)

8

Натаниъл Кутан работеше в полицията в Чатам от осемнайсет години. Роден в Бруклин, Нат беше завършил колежа „Джон Джей“ в Манхатън. Готвеше дисертация по наказателно право, когато се запозна с бъдещата си съпруга, която живееше в Хаянис. Деб не проявяваше интерес към Ню Йорк и когато защити, Натаниъл с желание кандидатства за назначение в полицията на Кейп Код. Сега вече четирийсетгодишен детектив, баща на две момчета, той беше една рядка птица — сговорчив, весел мъж, доволен от семейството и службата си. Единствената му грижа бяха десетината килограма, които вкусните ястия на жена му бяха добавили към и без това пълната му фигура.

Днес обаче се появи още една грижа. Всъщност мисълта го тревожеше от известно време. Шефът му Франк Шей беше твърдо убеден, че смъртта на Вивиан Карпентър Коуви е нещастен случай.

— През този ден още двама души едва не се удавиха — твърдеше Франк. — Моторницата е била на Вивиан Карпентър. Момичето познаваше океана по-добре от съпруга си. Тя е трябвало да се сети да пусне радиото, а не той.

Но Нат подобно на куче, глозгащо кокал, нямаше желание да се откаже, докато не се оправдаеха или отхвърлеха подозренията му.

Сутринта Нат отиде рано в кабинета си и разгледа направените след аутопсията снимки, които бяха получили от Бостън. Макар отдавна да беше свикнал да не се вълнува от снимките на покойниците, видът на стройното тяло, или на това, което беше останало от него — подуто от водата и обезобразено от рибите, — го прободе така, сякаш зъболекарска бормашина докосна открит нерв. Жертва на нещастен случай или на убийство? Кое от двете беше вярно?

В девет часа влезе в кабинета на Франк и го помоли да му възложи разследването.

— Искам да се заема с него. За мен е важно.

— Изпитваш съмнения?

— Да.

— Мисля, че грешиш, но няма да загубим нищо, ако опитаме. Действай!

В десет Нат отиде на погребалната церемония. Никакви похвални слова в памет на нещастното момиче, помисли си той. Какво се криеше зад каменните лица на родителите и на сестрите на Вивиан Карпентър? Тъга, която благородничеството ги задължаваше да не показват пред любопитните погледи? Вина? Във вестниците се бяха появили достатъчно истории за безрадостното минало на Вивиан Карпентър. То нямаше нищо общо с живота на по-големите й сестри. Едната беше хирург, а другата — дипломат, имаха добри семейства, а Вивиан беше изключена от пансиона, защото пушеше марихуана, и после напусна колежа. Макар и да не се нуждаеше от пари, когато се премести на Кейп Код, тя няколко пъти започваше работа, а после я зарязваше.

Скот Коуви седеше сам на първия ред в църквата и плака по време на цялата служба. Изглежда така, както аз самият бих се чувствал, ако нещо се случи с Деб, помисли си Нат Куган. Почти убеден, че е насочил усилията си в погрешна посока, той излезе от църквата след края на церемонията и се помота пред сградата, за да послуша какво говорят хората.

Струваше си да ги чуе.

— Горката Вивиан, толкова ми е мъчно за нея! Но човек трудно я издържаше, нали?

— Да. Не можеше да се отпусне, беше ужасно несигурна в себе си — отвърна жената на средна възраст, към която беше отправен въпросът.

Нат си спомни твърдението на Коуви, че не е успял да я убеди да подремне, докато той се спусне под водата.

Някакъв телевизионен репортер обикаляше и правеше записи. Забеляза как привлекателна руса жена се приближи до него и сама изяви желание да даде интервю. Нат разпозна в нея Елейн Аткинс, собственичката на агенцията за недвижими имоти, и се приближи, за да чуе коментара й.

Когато интервюто свърши, Нат си записа нещо. Елейн Аткинс спомена, че семейство Коуви възнамерявали да имат деца. Изглежда, тя ги познаваше добре. Реши, че трябва да си поговори с нея.

Когато се върна в полицията, отново взе снимките от аутопсията и се опита да разбере какво в тях го тревожеше толкова силно.