Мери Хигинс Кларк
Къщата (89)

88

16 август

Във вторник сутринта в шест часа Скот Коуви натовари последната си чанта в беемвето и още веднъж огледа къщата. Елейн щеше да изпрати някоя жена да я изчисти, следователно това не беше негова грижа. Отново отвори чекмеджетата в спалнята и шкафовете, за да се увери, че няма някаква вещ, на която държи.

Чакай малко, помисли си той. Забравих десетината бутилки с хубаво вино, които все още са в мазето. Няма смисъл да ги оставям на жената, която ще дойде да изчисти къщата.

Едно нещо обаче продължаваше да го тормози — снимките на Вив. Искаше да остави зад гърба си всичко, което му се случи през лятото, но навярно би изглеждало коравосърдечно да ги зареже тук. Занесе и тях в колата.

Изхвърли боклука. Чудеше се дали да не свали от рамката снимката на къщата „Помни“ и да я накъса на парчета. Сви рамене и си каза, че не е нужно, защото след час щяха да вдигнат боклука.

Вчера на следствието помоли Ленард Уелс, адвоката на Вивиан, да уреди въпроса с наследството и да легализира завещанието й. След като съдията обяви, че Скот е невинен, семейството й нямаше право да бави прехвърлянето на авоарите. Уелс го предупреди, че ще трябва да продаде значителна част от ценните книжа, за да изплати данъците. Правителството наистина вземаше доста от парите на хората.

Независимо каква сума е наследил, човек все има подобно усещане, помисли си Скот.

Изкара колата от гаража и потегли покрай къщата. Спря за секунда, а после натисна педала на газта.

— Сбогом, Виви — изрече на глас Скот.