Мери Хигинс Кларк
Къщата (85)

84

Скот Коуви настояваше Елейн, Адам, Помили и Хенри да се отбият в жилището му, за да пийнат по чаша вино.

— Не искам да ви задържам, но трябва да ми дадете възможност да ви благодаря.

Адам погледна към Помили, която кимна.

— Само за малко — съгласи се Адам.

Хенри Спрейг отказа да се отбие дори и за няколко минути.

— Джан стои при Фийби вече цял ден — обясни той.

Помили нямаше търпение да се върне при Хана, но реши да се възползва от шанса да попита Елейн за причината, поради която не ги е оставила да наемат жилището на мисис Чеймбърс, а ги е насочила към къщата „Помни“. Гостуването у Скот Коуви беше съвсем подходящо за случая.

По пътя двамата с Адам обсъждаха следствието.

— Не бих искала да съм на мястото на Фред Хендин и всеки да слуша годеницата ми, която разказва как се е хвърлила в обятията на друг мъж — отбеляза Помили. — Но той беше изцяло на нейна страна, докато даваше показания.

— Ако е умен мъж, ще я зареже — отвърна Адам, — но дано не го направи. Скот извади късмет, защото Тина изцяло потвърди версията му. Резултатът от следствието обаче не изключва свикване на съдебните заседатели, ако се появят нови факти. Скот би трябвало да бъде много внимателен.

 

 

Скот отвори бутилка отлежало бордо.

— Искаше ми се да го отворя точно по този повод — заяви той. След като напълни чашите, Скот вдигна своята. — Това не е празник — започна той. — Щеше да бъде, ако Вивиан беше сред нас. Но все пак имам желание да вдигна тост за вас, моите приятели, и за всичко, което направихте, за да ми помогнете. Елейн, какво друго бих могъл да кажа, освен че ти благодаря. — Отпи от виното и продължи: — А сега позволете ми да споделя бъдещите си планове с вас, само с вас. Утре сутринта заминавам и няма да се върна. Сигурен съм, че сте в състояние да ме разберете. Никога няма да мога да мина, по която и да е улица в този град, без някой да ме посочи с пръст или да прошепне нещо по мой адрес. Смятам, че семейство Карпентър биха се чувствали по-добре, ако не се страхуват, че може всеки момент да налетят на мен. Ето защо, Елейн, бих те помолил веднага да обявиш къщата за продан.

— Хубаво, след като това е желанието ти — промърмори Елейн.

— Съгласен съм с вашите доводи — отбеляза Адам.

— Адам, известно време ще бъда на път. Следващата седмица ще се обадя в кантората ви и ако сметката за хонорара е готова, ще ви изпратя чек. — Скот се усмихна. — Каквато и да е тя, вие си я заслужихте.

След известно време Адам каза:

— Скот, след като утре сутрин заминавате рано, трябва ви време, за да си приготвите багажа.

Помили и Адам се сбогуваха, а Елейн остана, за да обсъди със Скот подробностите по условията за продажбата на къщата.

Докато вървяха по пътеката към колата, Адам се чудеше защо не се чувства като победител. Защо имаше усещането, че не е постъпил както трябва?