Мери Хигинс Кларк
Къщата (77)

76

13 август

 

В събота към обяд Нат Куган покорно придружи жена си до центъра на града. Годишнината от сватбата им наближаваше и Деби беше видяла някаква картина в една от галериите. Смяташе, че ще стои чудесно над камината.

— Представлява панорамна гледка на океана и на брега — обясняваше му тя. — Според мен, ако човек всеки ден я гледа, ще има чувството, че живее във водата.

— Щом ти харесва, купи я, миличка.

— Не, искам и ти да я погледнеш.

Нат не разбираше много от изкуство, но когато видя акварела, реши, че картината е доста аматьорска и не струва двеста долара, както пишеше на етикета.

— Разбирам, че не ти харесва — отбеляза Деби.

— Хубава е.

Собственикът на галерията се намеси:

— Художникът е само на двайсет и една години, но е талантлив. Някой ден картината може би ще струва много пари.

Не съм очарован, каза си Нат.

— Ще си помислим още малко — заяви Деби. След като излязоха навън, тя въздъхна: — Днес не ми изглежда толкова красива. Е, нищо.

Галерията беше близо до главната улица.

— Ще обядваме ли? — попита Нат.

— Може би искаш да излезем с лодката?

— Не, предпочитам да отидем в „Уейсайд“. Тина днес е на работа и ми се иска да ме види в ресторанта. По-лесно ще разобличим Коуви, ако я накараме да се обърка, докато дава показания.

Минаха покрай агенцията за недвижими имоти „Аткинс“. Деби спря и се загледа във витрината.

— Винаги проверявам, за да видя дали няма нови снимки на къщи по крайбрежието — каза тя. — В края на краищата не е изключено някой ден да спечелим от лотарията. Страшно съжалявах, когато свалиха снимката на къщата „Помни“. Много ми харесваше. Мисля, че от нея дойде вдъхновението ми да проявя интерес към акварелите…

— Виж, като че ли Мардж се кани да я върне обратно на мястото й — прекъсна я Нат.

В кабинета на Елейн Мардж отвори задната страна на витрината и докато я наблюдаваха, сложи на празното място снимка в красива рамка. Забеляза ги, помаха им и излезе да си поговорят.

— Здравейте, детектив Куган. Мога ли да ви бъда полезна с нещо? Имаме няколко изключително привлекателни къщи.

— Засега не възнамеряваме да купуваме — отвърна Нат. — Съпругата ми се е влюбила в тази снимка. — Той посочи къщата „Помни“. — За съжаление е доста над възможностите ни.

— Тя просто привлича клиентите — отбеляза Мардж. — Всъщност е копие на снимката, която преди стоеше тук. Елейн го направи заради Адам Никълс и аз го слагам тук, докато той дойде да си го прибере. Елейн даде оригинала на Скот Коуви.

— На Скот Коуви?! — възкликна Нат. — За какво му е?

— Според нея той проявявал интерес към къщата „Помни“.

— Мислех си, че час по-скоро иска да се махне от Кейп Код — заяви Нат. — Ако, разбира се, му позволят да го направи.

Изведнъж Мардж се почувства неловко, усещайки, че навярно е навлязла в забранена територия. Знаеше, че Нат Куган води разследване на Скот Коуви. От друга страна, това му беше работата, а двамата с жена му й допадаха и не беше изключено в бъдеще да им станат клиенти. Мисис Куган продължаваше да се любува на снимката. Мардж си спомни, че Елейн би могла да направи още едно копие от негатива.

— Бихте ли желали да притежавате тази снимка? — попита тя.

— Разбира се — отвърна Деби. — Знам дори къде й е мястото у дома.

— Ще помоля Елейн да ви приготви копие — предложи услугите си тя.

— Значи въпросът е уреден — заключи Нат.

В „Уейсайд“ разбраха, че Тина е болна. Беше се обадила по телефона, за да съобщи, че ще отсъства.

— Вече съм я накарал да се страхува — заяви Нат. — Това е добре.

Докато ядяха руло с пълнеж от омари, изведнъж Деби възкликна:

— Снимката не е същата, Нат!

— Какво искаш да кажеш?

— В нея имаше нещо различно. Чак сега се сетих. Предишната беше с лодка. Не е ли странно?