Мери Хигинс Кларк
Къщата (74)

73

Добра работа свърших, мислеше си Адам, докато се движеше по тесния път, който водеше към къщата „Помни“. За жалост имам още един ангажимент. Наближаваше три часа, а в пет му предстоеше да се срещне с Фред Хендин.

Но поне щеше да си бъде у дома за малко, а времето беше идеално за къпане. Дано Помили имаше желание да отиде с него на плаж.

Колата на Ейми беше на алеята. Обзе го смесено чувство на облекчение и раздразнение. Момичето беше добро и съвестно, но би било чудесно, ако можеха да бъдат сами с Помили и Хана, без някой постоянно да им се мотае в краката.

Чудеше се, след като той реагира по този начин, какво ли й е на Помили. Със свито сърце осъзна, че двамата бързо се връщат към отношенията си, преди Помили да забременее с Хана — отдалечени един от друг, непрекъснато готови да избухнат.

В къщата нямаше никой. Ако Помили се е върнала, дали не бяха отишли на плаж? Приближи се до ръба на скалата и погледна надолу.

Помили седеше с кръстосани крака върху одеялото, облегнала на гърдите си Хана. Идеална картина, помисли си Адам. Косата на Помили се развяваше на гърба й. Стройното й тяло беше загоряло и красиво. Двете с Ейми изглеждаха потънали в разговор.

Ейми лежеше на пясъка с лице към Помили, подпряна на лакът и обхванала с длан брадичката си. Сигурно не й е лесно, каза си Адам. Винаги е малко страшно, когато човек отива да учи в колеж, а според Елейн момичето все още не може да се примири с факта, че баща й ще се жени втори път.

— Елейн заяви също: „Тя не разбира какъв късмет има, че Джон е в състояние да си позволи да я изпрати в Чапъл Хил.“

Елейн не беше завършила колеж. Преди двайсет и една години в края на лятото, когато всички от групата се подготвяха да постъпят в елитни училища, майка й току-що отново си беше загубила работата и на Елейн й се наложи да постъпи като машинописка в една агенция за недвижими имоти. Очевидно се е справяла много добре, разсъждаваше Адам, защото сега тя притежаваше агенцията.

В този момент Помили вдигна нагоре очи. Адам се спусна по стръмната пътека. Когато стигна до тях, усети, че присъствието му не е желано.

— Здравейте — неуверено ги поздрави той.

Помили не му отговори.

Ейми скочи на крака.

— Здравейте, мистър Никълс. Няма ли повече да излизате?

— И аз те питам същото, Адам — каза Помили. — Защото, ако оставаш, Ейми би искала да си тръгне.

Адам се опита да не обърне внимание на хладния й тон.

— Добре, Ейми, можеш да си вървиш.

Клекна на одеялото и изчака Ейми да се сбогува с Хана и с Помили. Когато момичето се отдалечи, Адам заяви:

— Ще отида да си сложа банския, щом тя се преоблече и си тръгне.

— И ние ще дойдем с теб. Стига ни толкова плаж за днес.

— По дяволите, Помили, няма ли най-после да престанеш?

— Какво имаш предвид?

— Мила, не бива да допускаш отново да се отдалечим един от друг — умолително й отвърна той.

Хана го погледна неуверено.

— Всичко е наред, миличка, просто се мъча да накарам майка ти да спре да ми се сърди — успокои я той.

— Адам, не става дума за сърдене. Говорих с доктор Кауфман. Ще ни се обади в четири и половина. Отказвам категорично да постъпя в болница. Опитах се да се свържа и с мама в Ирландия, но не я открих. Поръчах да й предадат да ми позвъни веднага. Ще я помоля да прекъсне пътуването си. Ако по някакъв начин ти и доктор Кауфман успеете да ме вкарате в болницата против волята ми, тогава моята майка, която по професия е медицинска сестра, ще се грижи за бебето ми, а не твоята приятелка Лейн.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Адам, когато дойде тук миналата година, виждахте ли се с Елейн?

— С нея сме стари приятели. Естествено, че се виждахме. Но това не означава нищо.

— Както се изрази снощи, ти не си човек, който би ме целунал и би си признал всичко. Но на какво основание тя е гледала заедно с теб касетата със записа на моето детенце?

— За бога, Помили, Елейн просто се отби, докато бях пуснал касетата. А аз всъщност не гледах Боби, а теб.

— С любимата си.

— Не, с една стара приятелка.

— Която е споменала пред бъдещата си заварена дъщеря, че след като ме натикате в психиатричната клиника в Ню Йорк, ти ще се върнеш тук с Хана.

Адам се изправи на крака.

— Ще отида да се преоблека, а после ще поплувам.

— Нима ще оставиш Хана сама с мен?

Той не отговори, а се обърна и се отдалечи.

Помили го наблюдаваше, докато се изкачваше по пътеката. Беше се навел напред и вървеше с ръце в джобовете. Спомни си, че Кари Бел го е чула да споделя с Елейн за вината, която чувства, понеже не е бил с нея по време на катастрофата.

Точно след смъртта на Боби каза същото и на нея, а тя му отвърна гневно: „Не се опитвай да ме накараш да се чувствам по-добре. Отдавна се беше уговорил за тази среща. Не исках да променяш плановете си заради поканата, която получих в последния момент.“

Адам никога повече не спомена за това.

След няколко минути, когато той се върна, Помили му заяви:

— Адам, познавам се прекрасно. Ще обясня на доктор Кауфман, че вече съм в състояние да се справям сама с пристъпите си. Ще подчертая също, че ако ти не можеш да приемеш този факт, бракът ни няма да продължи дълго. В историята за къщата „Помни“ се разказва за един съпруг, който не вярвал на жена си. Не повтаряй грешката му.