Мери Хигинс Кларк
Къщата (57)

56

В четвъртък в десет часа сутринта, когато сервирането на закуската приключваше, Тина Аролди използва петнайсетминутната си почивка, за да изтича до канцеларията на „Уейсайд“. Секретарката беше сама.

— Джийн, защо онзи детектив надничаше под колата ми вчера? — попита Тина.

— Не разбирам за какво говориш — отвърна секретарката.

— Разбираш много добре. Няма смисъл да ме лъжеш. Няколко от помощник-сервитьорите са го видели през прозореца.

— Не виждам защо… да те… лъжа — изрече Джийн, запъвайки се. — Детективът ме накара да му посоча коя е твоята кола, а после се върна и се поинтересува дали понякога не приемаш заявки за резервации по телефона.

— Ясно.

Угрижена, Тина се запъти към масите, които обслужваше. Малко след един часа й стана неприятно, когато зърна Адам Никълс, адвоката на Скот, да влиза в ресторанта заедно с Елейн Аткинс, собственичката на агенцията за недвижими имоти, която често им водеше клиенти.

Забеляза, че Никълс й махна. Чудесно. Той искаше да се увери, че тя ще им сервира. Салонната управителка ги настани на една от масите и Тина неохотно се отправи с менюто, за да ги поздрави.

Изненада се от топлата усмивка, с която я удостои Никълс. Той определено е привлекателен, помисли си Тина. Не е чак толкова красив, че да се захласнеш по него, но има чар. Прави впечатление на доста интересен мъж. И безспорно е умен.

Днес се усмихва, но онази сутрин, когато дойде тук със Скот, беше съвсем различно, продължаваше да разсъждава Тина. Сигурно е от онзи тип хора, които се държат мило, когато имат нужда от теб.

Отвърна хладно на поздрава му и попита:

— Желаете ли да ви донеса нещо от бара?

И двамата си поръчаха по чаша шардоне. Когато жената се отдалечи, Елейн каза:

— Чудя се какво става днес с Тина.

— Предполагам, че е нервна, понеже ще трябва да дава показания на следствието — отвърна Адам. — Е, ще й се наложи да го преживее. Сигурен съм, че областният прокурор ще й изпрати призовка. Искам да се уверя, че ще направи добро впечатление.

Поръчаха си хамбургери и салата.

— За щастие не обядвам често с теб — заяви Елейн, — защото в противен случай щях да наддам десетина килограма. Обикновено обядвам само салата.

— Както в добрите стари времена — отбеляза Адам. — Спомняш ли си как през лятото, когато още бяхме деца, след като свършехме работа, всички се натъпквахме с разни боклуци, качвахме се на разнебитената ми моторница и си правехме традиционната разходка на залез-слънце?

— Да, спомням си.

— Онази вечер, когато бяхме у вас с тайфата, се почувствах така, сякаш съм се върнал петнайсет-двайсет години назад. Кейп Код ми действа по този начин. И ти, Лейн. Понякога е хубаво да се чувстваш като дете.

— А сега имаш достатъчно грижи. Как е Помили?

Той се поколеба.

— Добре е.

— От вида ти и от гласа ги личи, че не говориш искрено. Адам, пред теб е старата ти приятелка, забрави ли?

— Знам, че винаги мога да бъда откровен с теб. Лекарката смята, че трябва да върна Помили в Ню Йорк, за да я приеме в болницата.

— Надявам се, че нямаш предвид психиатрична клиника?

— Боя се, че е точно така.

— Адам, не действай прибързано. На събирането у дома и на вечерята в ресторанта Помили изглеждаше чудесно. Освен това разбрах от Джон, че Ейми вече ще бъде целодневно у вас.

— Тъкмо по тази причина мога да си позволя да бъда тук. Сутринта Помили ми каза, че иска да работи върху книгата си, а аз съм щял да бъда зает със следствието, та било добре за известно време да наемем Ейми да работи при нас целодневно.

— Тогава не смяташ ли, че е разумно да се съгласиш? Нали вечер си вкъщи?

— Да, пък и тази сутрин Помили се държа съвсем нормално. Беше спокойна, шегуваше се, възторжено ми говори за книгата си. Никой не би повярвал, че страда от посттравматичен стрес — всъщност от халюцинации. Вчера е споделила с лекарката си, че е чула Боби да я вика. Оставила Хана да пищи, докато го търсила из цялата къща.

— О, Адам!

— Ето защо за нейно добро и заради безопасността на Хана Помили би следвало да постъпи в болница. Но тъй като Ейми може да остава при нея през деня, а аз съм зает с подготовката за следствието, ще изчакам. После обаче ще я върна в Ню Йорк.

— А ти ще останеш ли?

— Просто не знам. Доколкото усетих, доктор Кауфман не желае да посещавам Помили в болницата през първите една-две седмици. В Ню Йорк е адски горещо, а и бавачката, която ползвахме, не е в града. Ако Ейми продължи да помага, като се грижи за Хана през деня, а аз определено ще се справя сам през останалото време, не е изключено да дойда поне за още една седмица. — Той си дояде сандвича. — Трябва да пием бира направо от кутията, а не вино от чаши, ако наистина искаме да бъде както през ония години. Но все едно, сега вече съм готов за кафето.

Адам смени темата.

— Тъй като при предварителното следствие свидетелите се разпитват при открити врати, имам право да представя списък на хората, които бих желал да дадат показания. Това обаче не пречи на областния прокурор да формулира въпросите си така, че да покаже Скот в неблагоприятна светлина. Хайде да видим какво би могъл да те попита.

Изпиха си кафето и помолиха за още. Най-накрая Адам доволно кимна.

— Ти си подходящ свидетел, Елейн. Когато се изправиш на свидетелското място, наблегни на факта, че Вивиан е била ужасно самотна, когато е купила къщата. Разкажи колко щастлива се е чувствала на сватбеното си тържество. Опиши как усърдно са търсели да купят къща, защото са възнамерявали да имат деца. Важно е всички да разберат, че на Вивиан не й е била чужда пестеливостта, типична за хората, чиито корени са в Нова Англия. Така фактът, че не е желаела да си купи нов водолазен костюм, ще е по-понятен.

Когато плащаше сметката, Адам вдигна очи към сервитьорката.

— Тина, работното ви време изтича в два и половина. Бих искал да поговоря с вас, след като се освободите.

— Заета съм.

— Ще получите призовка да се явите в съда следващата седмица. Предлагам да обсъдим заедно показанията, които ще дадете. Мога да ви уверя, че ако съдията стигне до неблагоприятно за нас заключение, това ще бъде, защото според него вие сте станали причина за убийството на Вивиан. Нищо чудно да реши, че сте съучастничка. А подобно обвинение е доста сериозно.

Тина пребледня.

— Ще ви чакам в заведението до книжарницата на ъгъла.

Адам кимна.

Излязоха от ресторанта. Адам изпрати Елейн до агенцията.

— Хей! — извика той, като погледна към витрината. — Къде е снимката на моята къща?

— На твоята къща ли?

— Да, може би. Не забравяй, че съм получил предложение, което не е изключено да приема.

— Съжалявам. Изпратих я на Скот. Длъжна съм да се подсигуря. Ако не я купиш, съществува голяма вероятност той да го направи. А и Джан Пейли би имала сметка къщата да се продаде. Двамата с Том вложиха много пари в ремонта. Ще ти направя копие. Дори ще го сложа в красива рамка.

— Разчитам на теб.

 

 

Докато разговаряше с Адам, Тина се държеше доста нападателно.

— Вижте, мистър Никълс, аз имам приятел, който е много добър човек. На Фред няма да му бъде приятно да давам показания по случая.

— Нищо не зависи от Фред. Но би могъл да ви помогне.

— Какво искате да кажете?

— Той е в състояние да потвърди, че миналото лято сте били заедно, разделили сте се заради Скот, а после отново сте се събрали и скоро ще се жените.

— Но аз не се върнах веднага при него. През зимата се срещах с други мъже.

— Това няма значение. По-важното е да се запозная с Фред, за да преценя дали би бил подходящ свидетел.

— Не знам…

— Тина, моля ви, разберете ме правилно. Колкото по-скоро отпаднат съмненията по отношение на Скот, толкова по-добре за вас.

Седяха на една от масичките пред кафето. Тина въртеше между пръстите си сламката от чашата със сода.

— Онзи детектив ужасно ме нервира — избухна тя. — Вчера е надничал под колата ми.

— Точно тази подробност исках да изясня — отвърна Адам. — Какво е търсел?

Тина сви рамене.

— Не знам. Скоро ще се отърва от нея. Маслото от тази проклета кола изтича като през сито.

Когато се разделяха, Адам си записа телефонния номер на Фред, но обеща да изчака до вечерта, за да успее Тина да му обясни за какво става дума.

Адам се качи в комбито и постоя замислено няколко минути. После посегна към телефона и избра номера на Скот Коуви.

Скот отговори и Адам рязко му заяви:

— Тръгвам към вас.