Мери Хигинс Кларк
Къщата (48)

47

Хенри Спрейг имаше неприятни предчувствия. Във вторник следобед видя полицейските коли, които се изкачваха по алеята към къщата на Скот Коуви. Осъзнавайки, че се държи като досадно любопитен човек, той видя през страничния прозорец как връчиха на Коуви лист, който му заприлича на заповед за обиск. По-късно, докато седеше с Фийби на терасата, забеляза, че и Коуви е на терасата на къщата си, а позата му издаваше потиснатост и отчаяние. Хенри се почувства неловко от присъствието му.

Ако не го бях засякъл с тази Тина в „Чешир“, нямаше да съществува никаква причина да изпитвам подозрения към него, каза си Хенри по време на безсънната нощ.

Спомни си първия път, когато срещна Фийби. Тогава тя подготвяше докторската си дисертация в Йейл. Той вече беше получил степен магистър по бизнес администрация от „Еймос Тък“ и се занимаваше с търговия — основната дейност на семейството му. Щом я зърна, всички останали момичета, с които се срещаше, престанаха да съществуват за него. Една от тях, името й беше Кей, се почувства пренебрегната и продължи да му се обажда.

Ами ако се беше съгласил да се види с нея просто за да си изяснят отношенията, и някой беше изтълкувал неправилно срещата, тогава какво? Хенри се чудеше дали всъщност случаят със Скот не е бил точно такъв.

В сряда сутрин реши, че трябва да предприеме нещо. Бети, жената, която от години чистеше къщата им, беше у тях и той със сигурност можеше да разчита на нея да наглежда Фийби.

Усещайки, че вероятно ще получи отказ, Хенри не се обади по телефона на Скот. В десет часа прекоси моравата и позвъни на задния вход на съседа си. През стъклото видя Скот, който седеше на кухненската маса, пиеше кафе и четеше вестник.

Хенри си припомни, че Коуви няма причини да бъде доволен от посетителя си.

Скот се приближи до вратата, но не отвори.

— Какво има, мистър Спрейг?

Хенри му отвърна направо:

— Дължа ви извинение.

Коуви беше облечен в спортна риза, светли къси панталони и плетени сандали. Тъмнорусата му коса беше мокра, сякаш току-що е излязъл от банята. Вече не гледаше Хенри намръщено.

— Защо не влезете?

Без да задава въпрос, той взе чаша от шкафа и сипа в нея кафе.

— Вивиан ми е казвала, че изпивате цели кани.

Хенри със задоволство установи, че кафето е отлично. Седна срещу Коуви на малката масичка и известно време мълчаливо посръбваше. После, подбирайки внимателно думите, се помъчи да убеди Скот колко много съжалява, че е споменал пред детектива за появата на Тина през онзи следобед в „Чешир“.

Беше благодарен на Коуви, че не се опита да му възрази.

— Вижте, мистър Спрейг, разбирам, че сте постъпили тъй, защото сте го сметнали за редно. Разбирам също и подбудите на полицията, и отношението на семейството и на приятелите на Вив. Трябва да ви уверя обаче, че Вив нямаше много приятели, които наистина да се интересуват от нея. Ала бих се радвал, ако можете да осъзнаете колко тежко е да загубите съпругата си, а в същото време хората да се отнасят към вас като към убиец.

— Мисля, че започвам да го осъзнавам.

— И знаете ли всъщност кое е най-страшното? — попита Скот. — Това, че семейство Карпентър подстрекават всички. Съществува реална опасност да бъда обвинен в убийство.

Хенри се изправи.

— Трябва да вървя. Ако мога да направя нещо, с което да ви бъда полезен, моля ви да разчитате на мен. Не биваше да се оставям да ме забъркат в тия клюки. Обещавам ви едно: ако бъда призован като свидетел, ще заявя ясно и категорично, че от деня, в който се оженихте с Вивиан, тя вече не беше същата нещастна млада жена.

— Това е всичко, което искам от вас, сър — отвърна Скот Коуви. — Ако всеки казваше истината, бих се чувствал добре.

— Хенри!

Двамата мъже се обърнаха. Фийби отвори вратата и прекрачи прага на стаята. Озърна се със замъглен поглед.

— Споменах ли ти за Тобаяс Найт? — попита отнесено тя.

— Фийби… Фийби… — Джан Пейли влезе задъхана след нея. — О, Хенри, страшно съжалявам. Отбих се за малко у вас и казах на Бети, че може да продължи да си върши работата, а аз ще поседя с Фийби. За секунда се обърнах и…

— Ясно — отвърна Хенри. — Ела тук, скъпа.

Той се ръкува сърдечно със Скот, прегърна жена си и търпеливо я поведе към къщи.