Мери Хигинс Кларк
Къщата (44)

43

Скот Коуви изнесе една бира на терасата, докато полицаите и детективите претърсваха къщата му. Седеше мрачен, с гръб към дома на семейство Спрейг. Не му се искаше да гледа как Хенри наблюдава това, което сам бе предизвикал. Ако съседът му не беше споменал името на Тина, сега ченгетата нямаше да бъдат тук. Скот не можеше да си избие от главата тази мисъл.

После опита да се успокои. Нямаше защо да се притеснява. Какво очакваха да открият? Колкото и усърдно да ровеха, в къщата нямаше нищо, което да докаже, че е виновен.

Адам Никълс го предупреди, че не бива да се мести, преди да се изясни всичко около смъртта и завещанието на Вив, но Скот вече мразеше къщата, както и Кейп Код. Знаеше, че ако остане тук, винаги ще го сочат с пръст.

Миналата зима работи в администрацията на един театър в Бока Рейтън, Флорида. Мястото му хареса и сега възнамеряваше да си купи там къща, след като нещата се уредят. Може би щеше да купи и театъра, вместо да основава нова трупа на Кейп Код, както беше решила да постъпи Вив.

Мисли за бъдещето, каза си той. Не разполагат с никакви улики. Всичко е само подозрения, завист и злоба. Нито една дума не би прозвучала правдоподобно в съда.

 

 

— Къщата е чиста — каза на Нат Куган един от следователите на областния прокурор.

— Дори е прекалено чиста — рязко му отвърна Нат, който продължаваше да преглежда бюрото. Личната кореспонденция се състоеше от писма, адресирани до Вивиан, поздравления от приятели за сватбата й, картички от братовчеди, пътували из Европа.

Имаше и малка купчинка от сметки, на които беше отбелязано, че са платени. Никаква ипотека, никакви кредитни карти, нито пък вноски за изплащане на заеми или на коли. Сигурността опростява нещата, помисли си Нат, а също така помага на човек да бъде гъвкав, не го обвързва с нищо.

Телефонните сметки не бяха много големи. Нат знаеше номера на Тина, но нямаше отбелязан нито един разговор, проведен с този телефон през трите месеца, откакто Вивиан и Скот се бяха оженили.

Нат разполагаше и с телефонния номер на адвоката на Вивиан. Никой не беше разговарял и с него през тези три месеца.

Банковите сметки обаче бяха доста интересни.

Вивиан имаше само една текуща сметка в местната банка и тя не включваше името на съпруга й. Ако Коуви разполагаше с някакви средства, той не ги беше вложил тук. Ако е бил зависим от нея за пари, тя му ги е давала на части. Естествено, добрият адвокат би оспорил факта, че липсата на документи в къщата доказва твърдението на Коуви за неосведомеността му относно размера на наследството на Вивиан.

Семейство Карпентър му казаха, че в къщата няма снимки на дъщеря им. Никълс ги откри в гостната. Коуви беше приготвил кутия, в която да ги сложи, за да ги върне на родителите й. Не беше включил снимките, където бяха двамата. Макар и неохотно, Нат призна пред себе си, че това показва известна тактичност.

От друга страна, общите снимки на Коуви и Вивиан бяха захвърлени на дъното на един шкаф. Едва ли мястото е подходящо за сантиментални спомени, помисли си Нат.

Дрехите на Вивиан бяха подредени грижливо в скъпите й куфари. Нат се чудеше коя ли ще е приемницата. Във всеки случай не и Тина. Тя беше прекалено едра за тях. Беше готов да се обзаложи, че ще отидат в оказион.

Не се надяваше да попаднат на смарагдовия пръстен. Дори и да го беше взел, Коуви не би бил чак толкова глупав, че да го държи някъде, където можеше да бъде намерен. Очевидно Вивиан не си е падала по бижутата. Намериха само годежния й пръстен, няколко верижки, гривни и обици в малка кутийка в спалнята. Нищо, дори и годежният пръстен, нямаше голяма стойност.

Нат реши сам да огледа гаража. Беше солидна постройка, залепена за къщата, в която имаше две клетки. На лавиците в дъното бяха наредени принадлежности за подводен спорт и риболов, хладилна чанта, инструменти — обичайните за подобно място вещи. Водолазният костюм, в който беше облечена Вивиан, когато откриха тялото й, все още не беше върнат, защото беше нужен за следствието.

Коуви и Вивиан имаха само една кола — от последните модели беемве. Нат знаеше, че тя е била на името на Вивиан. Колкото повече гледаше този следобед, толкова повече си мислеше за отвращението на майка му, когато преди години по-голямата й сестра се омъжи. „Джейн работи дълги години за всяка вещ, която притежава — фучеше тя. — Какво намери у този нещастен търтей? Когато сключиха брак, той имаше само един чифт бельо.“

На Нат му се струваше, че Коуви не е имал кой знае колко повече имущество преди брака си с Вивиан.

Изведнъж очите му светнаха. Нямаше никакви признаци от беемвето да тече масло, а и не беше забелязал мазни петна по алеята.

Чудеше се кой е паркирал тук, при това неведнъж, а много пъти, и защо колата на госта е трябвало да бъде вкарвана в гаража. Едната от причините, естествено, би могла да е, че не е желаел никой да знае за посещенията му в къщата.

Нат реши, че веднага трябва да провери дали от колата на Тина не тече масло.