Мери Хигинс Кларк
Къщата (43)

42

Помили остави Адам на летището и се върна вкъщи в два без петнайсет. Когато отвори вратата, телефонът звънеше и тя изтича да отговори, стискайки Хана с едната си ръка.

Беше майка й, обаждаше се от Ирландия. След като радостно си размениха поздрави, Помили се опита да я успокои.

— Какво те кара да смяташ, че нещо не е наред, мамо? Какви са тия налудничави страхове? Бебка се чувства прекрасно… Прекарваме много приятно… Къщата, която наехме, е направо бижу… Чудим се дали да не я купим… Времето е идеално… Разкажи ми за Ирландия. Харесва ли ти маршрутът, който ви начертах? — Беше ходила в Ирландия пет-шест пъти в командировка, за да пише материали за страната, и помогна на майка си да планира пътуването. Стана й приятно, че е много доволна. — А Филис и Джак как се чувстват?

— Прекрасно — отвърна майка й. После сниши глас и добави: — Излишно е да ти казвам, че Фил твърдо е решила да проследи родословното си дърво. Трябваше да останем два дни в Бойл, докато тя се ровеше в старите документи на графството. Но отбеляза една точка. Откри фермата на прадядо си в Балимът.

— Никога не съм се съмнявала, че ще успее — засмя се Помили и се опита да накара Хана да погука и да се посмее на баба си. Преди да завърши разговора, отново увери майка си, че няма и следа от пристъпите на стреса. — Не мислиш ли, че би било хубаво, ако беше истина? — тъжно попита тя Хана, след като затвори телефона.

След няколко минути пристигна Ейми. Помили я поздрави сдържано. Знаеше, че момичето е достатъчно умно, за да усети промяната в отношението й.

Докато Ейми слагаше Хана в количката и се канеше да я изведе навън, Помили се залови с папките на мисис Спрейг. Една от бележките, които Фийби Спрейг беше направила на ръка, я заинтригува. След данните за размерите на постройката, имената на хората, чиято задача е била да „доставят дървения материал и да изградят къщата“, както и да „купят допълнителните неща, необходими за довършването й“, мисис Спрейг беше написала: „Никвенум“ (къщата „Помни“) е била много по-голяма от църквата, което вероятно е предизвикало сериозно недоволство в града. Хората несъмнено са били склонни да приемат за вярно най-лошото по отношение на Мехитабел Фриман.

После, вероятно по-късно, Фийби беше добавила „Тобаяс Найт“ и бе сложила въпросителен знак след името.

Майсторът. Помили се чудеше какво не е било ясно на Фийби за него.

Малко преди три часа се обади Скот Коуви и развълнувано попита за Адам. Уведоми я, че полицаите са пристигнали в къщата му със заповед за обиск. Искаше да разбере дали не може да направи нещо, за да ги спре.

Сутринта Адам се помъчи да ви открие отвърна Помили и му даде номера на мъжа си в нюйоркската кантора. — Сигурна съм, че след като съдията издаде заповед, никой адвокат няма право да я отмени, но по време на заседанията може да внесе възражение срещу нея. — После тихо добави: — Страшно съжалявам, Скот.

Джан Пейли пристигна точно в четири. Когато посрещна достолепната възрастна жена, Помили вече се чувстваше спокойна и уверена.

— Много ви благодаря, че сте извършили тези проучвания вместо мен — отбеляза тя.

— Няма защо. Когато двамата с Том започнахме да проявяваме интерес към къщата, често разговаряхме с Фийби Спрейг за нея. Тя беше завладяна от историята на клетата Мехитабел. Радвам се, че Хенри ви е дал архива й. — Джан обърна очи към масата, усмихна се, като видя купчината папки, и добави: — Виждам, че сте се захванали да ги преглеждате.

Помили погледна към Ейми и бебето, сложи чайника на печката и постави чашите, захарта и млякото на края на масата.

— Не знам дали ще ми повярвате, че имам компютър и принтер в библиотеката. Нещо в тази кухня обаче, или може би по-правилно би било да я нарека „бърлогата“, е толкова предразполагащо, че съм най-щастлива, когато работя тук.

Джан Пейли кимна разбиращо и прокара ръка по полицата на масивната камина.

— Чувствам, че изцяло сте се потопили в атмосферата на къщата. Преди много години кухнята била единственото помещение, в което са живели хората. Зимите били мразовити. Членовете на семейството нощували в спалните, затрупани с планини от юргани, а на сутринта веднага слизали тук. И помислете си само, когато имали тържество вкъщи, независимо с колко стаи разполагали, гостите им се събирали в „бърлогата“. Принципът е същият — топлина, храна и живот. — Тя посочи към вратата на килера и продължи: — А в тази стая жените раждали, тук лежали болните, докато оздравеят или умрат. И това не е лишено от смисъл, защото топлината от огнището прониквала и там.

За миг очите й светнаха и тя с мъка преглътна сълзите, които изпълниха очите й.

— Надявам се, че ще се решите да купите къщата. От нея ще стане прекрасно жилище, а вие имате усет към домашния уют.

— Мисля, че сте права — съгласи се Помили.

На езика й беше да каже на тази интелигентна, състрадателна жена за необяснимото присъствие на женската фигура на „вдовишката площадка“, за преместването на Хана от креватчето й в люлката и за шума от влака, който сякаш прелетя през къщата, но не беше в състояние да го направи. Не желаеше никой да я гледа така, сякаш преценява доколко е с всичкия си.

Отправи се към печката, защото чайникът вече свиреше, наля гореща вода в каната, за да я затопли, пресегна се и взе кутията с чая.

— Знаете как се приготвя чай — отбеляза Джан Пейли.

— Да. Имах чувството, че баба ми ще получи удар, ако види някой да използва чай в торбички. Твърдеше, че ирландците и англичаните винаги са умеели да приготвят хубав чай.

— Някогашните мореплаватели обикновено са превозвали и чай — отбеляза Джан Пейли. Докато отпиваха от чашите си и похапваха сладки, Джан отвори голямата чанта, която висеше на рамото й. — Казах ви, че съм открила интересни материали за капитан Андрю Фриман. — Тя извади кафяв плик и го подаде на Помили. — Хрумна ми нещо. Майката на капитан Фриман е била Никърсън по баща. После клоновете на рода започнали да изписват фамилията различно: Никърсън, Никълсън, Никълс. Съпругът ви има ли родословна връзка с първия Уилям Никърсън?

— Нямам представа. Знам само, че прадедите му са се заселили тук в началото на седемнайсети век. Адам никога не е проявявал особен интерес към родословието си.

— Е, ако решите да купите къщата, може би ще му стане интересно. Нищо чудно да се окаже, че капитан Фриман е братовчед на прадедите му. — Джан наблюдаваше Помили, която бързо изчете материала от библиотеката в Брустър. — Голямата изненада, която ви обещах, е на последната страница.

— Чудесно! — възкликна Помили и взе една от папките на масата. — Ето част от материалите, които вече съм отсяла от архива на мисис Спрейг. Бих искала да ги погледнете.

Когато отгърна на последната страница от папката, Джан Пейли възкликна от разочарование:

— О, вие вече разполагате с портрета на капитана! Смятах, че ще ви зарадвам, като ви го предоставя.

Помили усети как устата й пресъхна.

Джан беше вперила очи в скицата, която Помили сама бе нарисувала, представяйки си зрелия капитан Андрю Фриман, който беше герой от новата книжка за Дейвид.

Помили се взря в донесения от Джан портрет на капитан Андрю Фриман на щурвала на шхуната му.

Лицето на двете рисунки беше съвършено еднакво.