Мери Хигинс Кларк
Къщата (41)

40

След като Адам попита Помили защо не иска Ейми да разбере, че е била на „вдовишката площадка“, повече не разговаряха, а лежаха нещастни един до друг, без да се докосват, осъзнавайки, че и двамата са будни. Точно преди да се съмне, Помили отиде да погледне бебето. Хана спеше спокойно, завита с одеялцето.

На слабата светлина на нощната лампа Помили се надвеси над креватчето, попивайки жадно изящните дребни черти, малкото носле, меките устнички, ресниците, които хвърляха сенки върху пълните бузки, кичурчетата златиста коса, която беше започнала да се къдри около лицето на бебето.

Не мога да се закълна, че не съм била на „вдовишката площадка“, мислеше си тя. Сигурна съм обаче, че никога няма да пренебрегна, да забравя или да причиня зло на Хана. Трябва да се опитам да разбера загрижеността на Адам, но на него би следвало да му стане ясно, че няма да позволя бавачката да докладва на старата му приятелка Елейн.

След като взе решението, й стана по-леко. Върна се в леглото и когато Адам протегна ръце да я прегърне, тя не се отдръпна.

В осем часа Адам отиде да купи кифли и вестници. Докато закусваха и пиеха кафе, Помили усещаше, че и двамата се мъчат да отстранят и последните следи от напрежението, появило се между тях. Знаеше, че следобед, когато Адам замине за Ню Йорк, и той, и тя ще се тормозят заради скандала.

Адам й подаде един вестник.

— Сигурен ли си, че държиш да започнеш с „Ню Йорк Таймс“? — усмихнато го попита Помили.

— Вероятно.

— Добре. — Тя отвори първата част на „Кейп Код Таймс“. След малко възкликна и му подаде вестника: — О, боже, погледни!

Адам прегледа набързо статията, която му посочи Помили, и подскочи.

— По дяволите! Те наистина са го взели под прицел. Навярно върху областния прокурор се оказва голям натиск да представи случая на съдебните заседатели.

— Горкият Скот! Смяташ ли, че съществува някаква възможност да го подведат под съдебна отговорност?

— Мисля, че семейство Карпентър са жадни за мъст и имат голяма власт. Трябва да поговоря със Скот.

На Хана й беше омръзнало да стои в кошарката. Помили я взе на ръце, сложи я в скута си и й даде да дъвче твърда кифла.

— Приятно е, нали? — попита я Помили. — Според мен две зъбчета вече са готови да поникнат.

Адам държеше слушалката.

— Коуви не си е вкъщи и телефонният му секретар не е включен. Би трябвало да разбере, че е важно да държи връзка с мен. Сигурно е прочел вестника.

— Освен ако не е отишъл за риба рано сутринта — предположи Помили.

— Е, ако е така, надявам се, че полицаите няма да намерят нищо интересно в къщата му. Обзалагам се, че още днес някой ще подпише заповед за обиск. — Той тресна слушалката и извика: — По дяволите! — После поклати глава и се приближи до Помили. — За съжаление ми се налага на всяка цена да замина за Ню Йорк. Не мога да направя нищо, преди да ми се обади Коуви, ето защо не бива да си губим времето. Момичета, съгласни ли сте да отидем на плаж?

— Да, разбира се. Ей сега ще се приготвим.

Помили беше облечена в памучна рокля на цветя.

— Изглеждаш на осемнайсет години — отбеляза Адам. Погали я по косата и сложи ръка на бузата й. — Вие сте ужасно красива дама, Помили Маккарти Никълс!

Сърцето на Помили трепна. Един от хубавите моменти, помисли си тя, от онези, които смятах за нещо нормално. Толкова много го обичам.

Изведнъж Адам попита:

— В колко часа ще дойде Ейми?

Беше решила тази сутрин да му каже, че днес Ейми ще бъде за последен път при тях, но не искаше да му даде повод за нов скандал. Не точно сега.

— Помолих я да дойде към два — отвърна тя, като се опитваше да запази спокойствие. — След като се върна от летището, ще поработя върху книгата. О, забравих да ти кажа, че Джан Пейли е попаднала на някои интересни факти за капитан Андрю Фриман. Ще намине към четири.

— Чудесно! — възкликна Адам и я погали по главата. Помили знаеше, че тази радост е породена от желанието му да бъде заобиколена от хора.

Дано не ми предложи да поканя Джан да преспи при мен, с горчивина си помисли тя, стискайки бебето. После свали ръката на Адам от косата си и стана.