Мери Хигинс Кларк
Къщата (40)

39

В понеделник сутринта, когато отиде на работа, Нат Куган намери на бюрото си бележка: „Отбий се при мен.“ Беше подписана от Франк Шей, началника на полицията.

Нат се чудеше какво се е случило. Завари Франк да говори, по телефона с областния прокурор. Почукваше с пръсти по бюрото си. Приветливото изражение, което обикновено беше изписано на лицето му, липсваше.

Започваше разследване. Компанията, в която семейство Карпентър застраховаха имуществото си, се беше включила в играта. С най-голямо удоволствие приеха теорията на Греъм, че дъщеря им е станала жертва на непочтена постъпка — смарагдовият й пръстен е бил изтръгнат насила от пръста й и сега е у Скот Коуви.

Нат вдигна вежди, когато разбра, че следващата крачка предполага обсъждане на теченията в океана. Служителите от бреговата охрана бяха склонни да докажат, че ако Вивиан Карпентър Коуви е била под водата на мястото, където съпругът й твърдеше, че са плували, след като се разделили, тялото й е щяло да бъде изхвърлено не на брега в Стейдж Харбър, а отнесено към Мартас Виниърд.

След като приключи разговора по телефона, Шей каза:

— Нат, радвам се, че реши да действаш, воден от интуицията си. Областният прокурор беше приятно изненадан от факта, че вече сме започнали разследване. Добре е, че имаме аванс, защото, когато журналистите научат, всичко ще се превърне в един голям цирк. Спомни си какво стана със случая Фон Бюлоу.

— Да. И сега се сблъскваме със същите проблеми. Независимо от това дали беше виновен, или не, Фон Бюлоу се отърва, понеже имаше добър адвокат. Убеден съм, че Коуви е виновен, но ще е страшно трудно да се докаже. Неговият адвокат също е много добър. Имаме лош късмет, че Адам Никълс се зае със защитата му.

— Може би съвсем скоро ще ни се удаде възможност да разберем дали Никълс наистина е толкова добър, колкото се говори. Предстои ни да се сдобием със солидни доказателства. На основание на липсващия смарагдов пръстен и на другите неща, които са ни известни, областният прокурор ще издаде заповед за обиск на къщата и на моторницата на Коуви. Искам да присъстваш, когато се извършва обискът.

Нат стана от стола и отвърна:

— С нетърпение очаквам този миг.

 

 

Когато остана сам в кабинета си, Нат даде воля на раздразнението, което го беше обхванало. Очевидно, след като попаднеха на следата, журналистите щяха да започнат да настояват за новини и областният прокурор щеше да възложи разследването на щатската полиция. Не ме е яд, защото искам сам да докажа истината по случая, мислеше си Нат. Просто смятам, че е глупаво да се търсят ефекти, като се избързва с предаването на случая на съдебните заседатели, които да решат дали делото да се отнесе до съда, преди да разполагаме с нещо солидно, върху което да стъпим.

Съблече си сакото, нави ръкавите на ризата и разхлаби възела на вратовръзката. Така се чувстваше по-удобно. Деб непрекъснато му повтаряше, че не трябва да разхлабва възела на вратовръзката си, когато вечерят навън. Винаги казваше: „Нат, изглеждаш толкова добре, но когато смъкнеш надолу вратовръзката и разкопчееш ризата, разваляш всичко. Готова съм да се закълна, че в предишния ти живот са те обесили. Говори се, че по тази причина някои хора не могат да търпят нещо да стяга врата им.“

Нат се задържа известно време на бюрото си, като си мислеше колко е хубаво, че има Деб и между тях съществува здрава връзка, силна обич и голямо доверие.

Взе чаша, отиде до машината за кафе в коридора, разсеяно я напълни и се върна в кабинета си.

Доверие. Хубава дума. До каква степен Вивиан Карпентър е имала доверие на съпруга си? По думите на Скот Коуви тя не му е вярвала достатъчно, за да му каже истината за размера на наследството си.

Седна отново на бюрото си, облегна се назад на стола и започна да отпива от кафето, вперил очи в тавана. Ако Вивиан е била толкова несигурна, колкото всички твърдят, дали не е търсела признаци, които да й покажат, че Коуви не се държи както трябва с нея?

Телефонните разговори. Дали Тина е търсила Коуви по телефона вкъщи и ако е било така, знаела ли е за това Вивиан? Сметката за телефона. Със сигурност тя е плащала разноските. Възможно ли е Коуви да е бил толкова глупав, че да звъни на Тина от домашния си телефон? Нат си помисли, че трябва да провери.

И още нещо. Адвокатът на Вивиан, подготвил новото завещание на Вивиан след брака й с Коуви. Струваше си да се срещне с него.

Телефонът иззвъня. Беше Деб.

— Слушах новините — заяви тя. — Съобщиха, че започва разследване по смъртта на Вивиан Карпентър. Очакваше ли подобно нещо?

— Току-що научих за него.

Той й разказа накратко за срещата си с Франк Шей и за действията, които възнамерява да предприеме. Отдавна се беше убедил, че Деб е идеален резонатор на думите му.

— Идеята за телефонните сметки е добра — отбеляза Деб. — Обзалагам се, че не е толкова тъп, за да се обажда от къщи в апартамента на приятелката си. Но ти ми спомена, че Тина е сервитьорка в „Уейсайд“. Разговорите с ресторанта няма да са регистрирани, но можеш да попиташ дали са й се обаждали често, докато е била на работа, и кой я е търсел, ако, разбира се, е споделяла с някого.

— Много умно — отвърна с възхищение Нат. — Вече съм успял да те накарам да мислиш като ченге.

— Това можеше да ми го спестиш. Но се сетих още нещо. Иди във фризьорския салон на Вивиан. Тези места са развъдници на клюки. Или май ще е по-добре аз да започна да ходя там. Не е изключено да чуя някоя и друга подробност. Каза ми, че е посещавала „Тресис“, нали?

— Да.

— Ще си запиша час за днес следобед.

— Наистина ли само служебно?

— Не. Отдавна се каня да си направя светли кичури в косата. Работят добре, но услугите им са скъпи. При сегашното стечение на обстоятелствата няма да ми е съвестно. Довиждане, скъпи.